ПОЕЗИЯ - БУКВАЛНО, МОЛЯ

[maryan unfaitful]

Видя се, че много хора тук четат, ама се обаждат рядко. Надявам се да има и любители на поезията. Или поне, че всеки има по едно любимо стихотворение или текст. Разбира се, можете да пускате и текстовете на любимите си песни - но както казах в заглавието, нека си бъде поезия, а не римувано или ритмувано съчетание от цинични изрази, моля. Тях винаги има къде да ги кажете - нека тази тема е мъничко по-уютна. Ще пускам всеки ден по едно стихотворение, обещавам, модове и админе! И много се надявам, че и други ще го направят. Честно казано, идеята ми хрумна покрай рождения ден на Ани... Едно от пожеланията ме подсети за това стихотворение.

НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА

Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.

Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.

Стефан Цанев

[vviva]

Поздравления за идеята, Мери!
Веднага се включвам и аз



Очите ми ме молеха да спра да гледам.
Очите ми твърдяха,че съм луд.
Луд за да ги карам да се взират и да те търсят там
там където отдавна не си и няма да те има.

Очите ми казваха,че са те виждали и друг път
че те познават много преди мен и знаят как бързо се променяш изчезваш но няма смисъл
няма смисъл насила да ги карам да търсят в теб това, което нямаш и което щях да видя
не ги послушах и ги държах отворени
когато ги затворих беше късно,
защото те бях пуснал вътре в себе си
и всичките ми думи и желания
бяха приели формата на твоите движения.

Сега...

Докато те изтръгвам от сърцето си
си мисля не е ли смешно това,че докато
гледах с отворени очи не забелязах нищо
и трябваше да ги затворя за да видя
очите ми ме молеха да спра да гледам,
очите ми твърдяха,че съм луд
за да ги карам да се взират и да те търсят там,
където отдавна не си и няма да те има
и трябваше да ги затворя за да видя.

Ивайло Вълчев

[Vute]

Сбогом, моя любов

Ти тръгваш с дъжда‚
пуст е с теб дома,
аз не плача.

Ти болка и тъга
в мене остани, в моя живот.
Към пропаст сякаш вървя
и нежна смърт от любов зова ...

Сбогом моя любов
чуй викам след теб.
Сбогом моя любов
аз не плача.

Вече нямам сълзи‚
пада само дъжда‚
сбогом моя любов‚
аз не плача ...

Сбогом моя любов единствена.
В моя живот
към пропаст сякаш вървя
и нежна смърт от любов зова ...



Кръстьо Станишев

[maryan unfaitful]

БЯЛА ВЪЗДИШКА

И този сняг ще мине,
невидим ще изчезне
в невидимите бездни
на идните години.

Само от картини,
рисувани по памет,
наивно ще ни мамят
рисувани снежинки.

Може би това е вълшебството, което
остава под небето
след всеки сняг нетраен.

Въздишката ми бяла
над преспите ще литне,
ще стопли някой скитник,
а ти ще зъзнеш в шала.

Аз ще зъзна също
с очи за тебе слепи,
ще стопли чужди шепи
въздишката ми бяла.

(Мисля, че е на Петя Дубарова, но не съм сигурна, така и не можах да намеря името на автора на текста)

[Anarion]

В механата

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин -

грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем, и се смеем
пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!

Ще да пия напук врагу,
напук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!

Христо Ботев (1848 - 1876)

[vviva]

Вече обичам тази тема

СЪСКАНЕ ЗА СБОГОМ

От всичките ми бляскави
самоубийства досега
ти си най-тъпият бръснач,
най-засичащият пистолет,
най-изветрялата свръхдоза,
най-недостатъчно високият етаж.
След тебе оцелявам
и оставам половин човек –
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сляпа за летящите мъже наоколо,
непромълвяваща и името си даже и т. н.
Влача се на лакти
из пустинята на твоето невръщане:
най-сетне съм змия,
каквато бях,
преди да се сменим
с жената под дървото.


РАДОСТИНА ГРИГОРОВА

[лоретка]

Ако си дал - текстът е на Иля Велчев


Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял на празно.


Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората .
Никой не може да ти я вземе
любовта , любовта към хората .
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тя, вярата в тях, вярата в тях .


Ти закъсняваш понякога истино,
но винаги идваш, идваш при нас .


Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш


Дали е трябвало изобщо да се раждаш?

[лоретка]

Старата любов - Робърт Бърнс


Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.

Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.

Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.

Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

[Бай Иван]

ЖИВЕЙ МОМЧЕ

Живей момче!

Живей, когато имаш всичко,
или от нещо си лишен
и късаш думите на части,
за да не паднеш в техен плен!

Живей!
Когато от дърветата листата капят,
като събориш нощната роса,
когато търсиш в утрото приятели,
отминали в годините едва…

Живей!
Когато ти е тъжно
и от взиране си вече уморен,
когато всичко се разпада,
когато някой рови в твоя ден!

Живей!
С умората на всеки -
дошъл в щастливия ти сън,
а ако всичко си отрекъл
повикай някого навън!

Живей!
Когато те намразят всички,
дори светкавици и ветрове,
когато някой отнесе се грубо
или с красиви думи те зове!

Живей!
С гласа на древните,
със крясъка на малките деца,
когато те препъват дребни хора
задето си изкарал от леда искра!

Живей!
Дори да си измамен подло
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нож в гърба!

Живей!
За всичко, дори и за което не си струва,
додето времето ти изгори
а после пак вдигни се диво
и без остатък пепелта му събери!

Живей, момче, живей!


автор: Аз

[emevev]

бягство от реалността е това - романтичната поезия... спорен и субективен е въпросът: дали това е хубаво или лошо...

[maryan unfaitful]

Имаме вече и лично творчество - браво!
И критик - кому е нужно?

[emevev]

най-великия:

ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА
11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
насипи налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всичките нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

[emevev]

Имаме вече и лично творчество - браво!
И критик - кому е нужно?

имаш странния навик, коментирайки мненията на другите, да ги критикуваш, че коментират...

[Бай Иван]

Добрата критика води до повишаване на качеството, нали Еме!?

[emevev]

ами... конкретно за поезията - не знам!! (не съм компетентен) но по принцип си прав!!