ПОЕЗИЯ - БУКВАЛНО, МОЛЯ

[yarra777]

[maryan unfaitful]

Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите -
със възрастта се подува.

Времето е проверката
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

Eмили Дикинсън

[vviva]

[vviva]

Mъжът на Жената

мечтата на една жена
е мъж с неокосмени гърди,
малко потен
като цяло чист,
с не много къса
с не много дълга коса,
небрежен
и с брада
на най-малко три дни,
с избелели дънки
и дъх на малц,
едно към едно и половина на килограми
и по-висок,
определено по-висок от нея,
достатъчно умен, за да я боготвори
достатъчно красноречив, за да я ухажва
достатъчно забавен без да й разказва мръсни вицове-
даже не е необходимо да я забавлява,
важното е да чука
прилично вулгарен,
достатъчно циничен
малко мръсник, много луд
с белег на лявата вежда и на десния хълбок.
той няма да остане
той ще я завлече някъде за известно време
ще чука и ще лиже
и пак ще чука
и пак ще лиже
ще спи малко и ще я буди, за да я чука
ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко lettuce и домати
и много, обилно много магданоз и бадеми,
за да чука още и още
и няма да мие чинии - ще ги изхвърля
той няма да пие бира, за да не му пада...
той също така няма да й остави бебе за спомен
ще я остави пред дома й.
а на нея й остава да си купи ново бельо
за под вмирисания му на цигари и пот и уиски и пушек
пуловер
и да мастурбира...


Жената на Мъжа


мечтата на един мъж
е курва със златен зъб
и жартиери
напарфюмирана
с изкуствени мигли
грим
обеци
светло розови пликчета
саламен дъх
високи токове
дълги чорапи с много малка
бримка от задната страна на левия,
малко пълничка,
малко пияна,
малко глупава и малко луда
която не разказва мръсни вицове
и има три пъпки на гърба си
и се преструва че харесва симфонична музика
и която ще остане седмица
ще мие съдовете и готви и чука и духа
ще почисти кухненския под
и няма да показва снимки на децата си
и да говори за нейния екс-съпруг или съпруг
или къде е учила или къде се е родила
или защо е влязла в затвора последния път
или в кого е влюбена,
само една седмица ще остане
само една седмица
ще свърши работата си и ще си иде
и никога няма да се върне
обратно
за тази обеца върху шкафчето.


Чарлз Буковски

[G8]

[ProstoAZ]

Разкошен Буковски...

Бурята кърши прашни върби,
чупи и сипе клоните стари.
Вятър свисти и всякаш тръби,
навява своите черни кошмари.

Безумен страх в теб се е свил,
гърдите затиска и пречи да дишаш.
Дълбоко се той таму стаил,
гърлото стиска, не можеш да викаш.

Искаш да виеш, безумно крещиш,
не чува се нищо. Трясъкът вън
показва, че вече е време да спиш,
подсказва, че време дошло е за сън...

Затваряш очите и вече готов,
спкойствие чакаш в теб да се влее.
Отнякъде идва и сладкият зов,
последният път с мрак да налее...

[Mike Bibby]

мечтата на един объркан мъж
е курва със златен зъб

Така съм съгласен.

[blazev1992]

"Тръгва детския влак,
сексуален маняк,
запъхтян лети
пълен с голи жени,
избери си вагон
с презервативи милион
и една жена огромен бонбон"

Е тва е края

Вили каза да го сложим тук.

[vill_1]

[maryan unfaitful]

мечтата на един объркан мъж
е курва със златен зъб

Така съм съгласен.

И аз бих казала "Мечтата на някои жени"... Ама Буковски не е и предполагал за вълната от метро и глупотевина, която идва.

[rafaelis]

Къде ли е тази страна
не знам, и не в туй е въпроса —
по-важното е, че във нея
човеците от стъкло са.


При това от стъкло най-чисто,
фино, изящно, чудесно!
Но стъклото, както се знае
е крехко и чупи се лесно.


„Внимавай!“ — си казваш, но колкото
човек да си го повтаря —
чик! — стисваш ръката на някого,
и тичай да викаш стъкларя!


Но затова пък там хората —
нали са напълно прозрачни —
не могат да крият подлости
и разни планове мрачни.


Те в мозъците четат си,
без даже уста да отварят,
и само си свалят шапките,
щом искат да разговарят.


Но понякога пак си ги слагат,
понеже — и туй е понятно —
да побъбриш с човек пет минутки
е винаги нещо приятно.

[ligabye]

А този ефирен изказ е на?

[rafaelis]

Хахах, това ми хареса. Джани Родари не без "ефирната" помощ на Валери Петров.

[ligabye]

rafaelis, дай нещо ефирно

[rafaelis]

Искаш да съм кротка. Престани!
Глупаво е да се примирявам.
Ти си бряг. Бушуват в мен вълни
и жестока съм, и разрушавам.


Имам във косите ветрове,
ураганно мога да обичам,
сменям често своите цветове...
ти в любов ме караш да се вричам.


Аз съм пътник. Ти си просто път
и не искам да те извървя до края,
изненадваща съм като летен дъжд –
как очакваш да ме опознаеш?!


Искаш да съм твоя. Ще боли
щом откриеш колко сме различни –
аз съм огън, пепел ще си ти...
Нека си останем безразлични!