Хълмове и река
Пловдив е град с история от над 6000 години, което го прави едно от най-ранните урбанизирани места в световен мащаб.
Първоначално, селището е известно като Евмолпия по името на митичния тракийски жрец Евмолп, син на Посейдон и Хиона. Завладян е през 432 г. пр. Хр. от Филип II Македонски, който го прави свой основен град и го именува Филипополис. През 278 г. пр. Хр. крепостта попада в ръцете на келтите и техният владетел Кавар. През 212 г. пр. Хр. тракийския цар Севт ІV отвоюва града, подпомогнат от масово въстание на жителите и го нарича с името Пулпудева (преведено от Филипополис). Градът по-късно попада в пределите на Римската империя и отново е преименуван — Тримонциум (Град на три хълма) и става метрополия, център на провинция Тракия. По римско време е наричан още Флавия или Улпия Флавия. Славяните превземат града през VI век и го наричат Пълдин (още Поулдин или Плъвдин), По време на османското владичество официално е наричан Филибе, въпреки че в много документи от онези времена се среща и като Филипопол. Днешното име Пловдив за пръв път се появява през ХV век. От 1879 до 1885 г. Пловдив е столица на автономната област Източна Румелия в състава на Отоманската империя. Населението на града се доминира от българославянския етнос (православни и католици), но гърци, турци, цигани, евреи и арменци са народности, чиито представители също са възприели Пловдив като свой дом.
Пловдив се намира на двата бряга на река Марица, в централната част на Северна Тракия. Теренът е равнинен, като в града се извисяват шест хълма, всичките на юг от река Марица (Хебър, Хеброс). В миналото те са били седем, но Марковия хълм, най-малкия измежду тях, е разрушен за да се добива от него чакъл с който да се павират градските улици. Имената на останалите хълмове, така, както са най-популярни в самия Пловдив са: Небет тепе, Джамбаз тепе, Таксим тепе – тези три височини образуват Трихълмието (Тримонциум), върху което е бил първоначално изграден самият град в древността. Другите са Сахат тепе, Джендем тепе и Бунарджика. Явно мултикултурната среда не е допуснала да се отмият от ежедневна употреба арабо-персийските наименования в този иначе християнски град.
Историята на хълмовете, по-точно процесът на тяхното формиране се базира на предположения и все още няма научна обосновка за поява им. Съществува обаче легенда, която разказва:
...Войските на Филип Македонски неуспешно щурмували няколко пъти Тива, а градът определено не искал да се предаде. Тогава пълководецът издал заповед – който пръв се качи на крепостната стена, печели като награда управлението на града. Имало в армията му мнозина тракийци и един от тях успял да избегне вражеските стрели и мечове, да се покатери по стълбата и да стъпи на зъберите. След пробива, град Тива паднал бързо и Филип Македонски изпълнил обещанието си – назначил смелия воин за управител. Минали години, утвърдил властта си новият управник, но пък съседите му заплашвали да го нападнат. Точно тогава получил вест от родното си място, брат му го молел да им се притече на помощ срещу варварските племена. Не се отзовал тракиецът, твърде много се боял за поверения му град Тива. Минало десетилетие и той отново получил вест от брат си – майка им била на смъртно легло и искала да го види за последен път. Отново не отишъл тракиецът, дворцови интриги заплашвали управлението му и твърде много се побоял за властта си. Преди да издъхне обаче, майка му го проклела на камък да се превърне, ако отново стъпи в родния си край. Дошъл и краят на живота на управника, последното му желание било да го погребат там, където се е родил. Най-верният му слуга натоварил ковчега с тялото му на няколко камили и тръгнал на път. Дълго вървял, много земи прекосил и накрая стигнал земите на днешен Пловдив. Спрял вечерта огън да накладе, а ковчегът се изхлузил от камилата, която го носела, паднал на земята, отворил се и тялото се изтърколило. Мигом всички се вкаменили – и мъртвият вече тракиец и слугата му и камилите, така се образували хълмовете.
..........
Хълм на изворите – един от седемте хълма на Пловдив, намиращ се на запад от централната част на града. Популярен е с турското наименование Бунарджик, идващо от турската дума бунар (кладенец), заради многобройните си водни източници. В римско време е бил известен като хълма на Херкулес, тъй като там е имало голяма статуя на митичния герой. Днес хълмът е любимо място за почивка и излети, а първото му залесяване става покрай издигането на Руския паметник през 1881 година. През 1901 година е построен и първият ресторант на открито (известен със своя специалитет жабешки бутчета). След Втората световна война се издига и друг паметник, известен като "Альоша", както и Летният театър. По време на социализма официалното име на тепето е Хълм на освободителите, което не се ползва от пловдивчани и освен Бунарджика, те го наричат и Альоша.
Хълм на духовете – най-високият (285 метра) от днешните шест хълма на Пловдив, намира се в западната част на града. В древността е наричан Хълм на нимфите дриади. В раннохристиянската епоха на върха му е била построена черква, където проповядвал Св. апостол Ерм. През османското време е именуван Джин тепе (Хълм на духовете), постепенно променено на Джендем тепе (Адски хълм), наричали са го още и Чигдем тепе (Хълм на минзухарите). През време на социализма в България до 1990 година, официално е наричан Младежки хълм и в подножието му бива изградена увеселителна железница за деца.
Хълм на Часовниковата кула (Часовниковия хълм) – е с височина 221 метра и е разположен в централната част на града. Известен е и с името Сахат тепе, наименованието му дава Часовниковата кула, издигната през ХІV век на върха. Тя се смята за една от най-старите в цяла Източна Европа. Кулата представлява каменна призма с височина 17,5 метра. С течение на времето търпи изменения, най-сериозното от които през 1812 година (според надписа над входа). Смята се, че през римско време на тепето се е намирал храм на Венера. През ХХ век официално е преименуван на Данов хълм в чест на българския книгоиздател Христо Г. Данов, но наименованието не добива популярност сред жителите на града.
Трихълмието (Тримонциум) – както подсказва самото име състои се от три височини, почти слети една в друга. Едната височина е Таксим тепе, името произлиза от думата таксим, което ще рече разпределително място. Тук се събирали водите на някогашен римски акведукт, откъдето са отправяни в различни посоки из града. През древността бил наречен от траките на Евмолп и се предполага, че там се е намирал обреден храм на митичния жрец и певец. В началото на османското управление се нарича Сарай тепе, поради многото останки от някогашни големи сгради, дворци и жилища. През години на българското Възраждане е известно и като Кесяковия хълм, по името на родолюбеца Тодор Кесяков, чиято къща била на върха. На юг от там стои Хълма на играчите, преводно наименование от османското Джамбаз тепе. Наречен е така от турците, поради стръмните скали от югоизток, където акробатите и въжеиграчите давали своите представления. В подножието му е разположен Понеделник пазара, а в югозападния му склон е емблематичния Античен амфитеатър, изграден в началото на II век сл. Хр. по времето на император Траян (98-117) и побирал до 7 хиляди зрители. Третата височина на Тримонциум е Хълма на стражите или още Небет тепе по турски. Извисява се над площада на Джумаята и античния стадион.
Марковия хълм – известен като Марково тепе, но не е изяснено защо се нарича така, дали защото е наименувано на някой си Марко или поради друга причина. Хълмът е бил един от седемте в Пловдив, но бива разрушен през период от края на ХІХ и началото на ХХ век за направата на уличния паваж в града. Добива на сиенит за направата на павета и износа им за Германия дава повод на пловдивчани да се шегуват, че заради спечелените немски райхсмарки хълма се нарича марков. През 60-те на ХХ век било планирано там да се издигне спортна палата, а през 2005 година е предложен проект за построяване на 60-етажни небостъргачи-близнаци. Проектът е отхвърлен. Сега на мястото се строи внушително търговско здание.
Други несъществуващи вече хълмове са Каменица и Лаута, намирали се в едноименните сегашни квартали на града.
намирам инфото за интересно, поне аз за пръв път научавам такива подробности и години наред съм гледал на тези забележителности просто като на съществуващи "планини в града"
...пък и не вярвам мноо хора тук да са напълно запознати с темата.
...пък и не вярвам мноо хора тук да са напълно запознати с темата. 
