Да се върнем на темата...
Ще ви разкажа за една случка станала преди ехееее има-няма 16-17 години
Имало едно време , а и още го има едно училище , в един голям столичен жилищен комплекс. В това училище имаше един 5-ти "в" клас, от който на всички учители им настръхваше кожата. И не случайно......
По стечение на обстоятелствата в този "в"-клас имаше няколко момчета, които днес определям като малки "гамени и келеши".На всичкото отгоре, училищното ръководство имаше лошият навик, като дойде някой "труден" ученик , винаги да го записват във "в" клас, за да не развалят останалите хубави и примерни класове
Та през далечната 89-та година ,в един чудесен, студен зимен ден тези същите момчета решиха да се позабавляват на гърба на учителката по музика г-жа К.П.
Ето и какво се случи.....
....Вторият звънец за влизане в час би, а част от момчетата още не се бяха завърнали в класната стая. Учителката направи проверката, писа отсъствията и видимо доволна,че ще успее да проведе нормален час по музика, се запъти към грамофона с плоча в ръка.
В този момент на вратата се почука и след миг се отвори.Закъснелите започнаха да влизат един по един..един,двама,трима, четирима...запъхтени,зачервени и странно притихнали.
След полученото разрешение да останат в час, те седнаха по местата си. Якетата им бяха странно издути....
Няколко минути по-късно класическата музика тихо звучеше, а учителката се запъти към дъската. В момента , в който застана пред дъската и ни обърна гръб, всички разбрахме...... 4-5 снежни топки звучно се разпльоскаха по дъската. Не можете да си представите изумлението и ужасът в очите на госпожата, когато тя се обърна. В този момент още десетина топки полетяха и се разбиха около нея. Такъв писък не бах чувала до този си момент в живота.
Учителката направо подскочи и се втурна към момчетата. Започна се една гонитба из стаята, хвърчаха учебници, тетрадки и плочи.След още няколко минути крясъци и писъци, жената изкочи през вратата с думите "Отивам при Директора"....
Изведнъж момците, се втурнаха ...едните бързо събраха останалият по дъската сняг,подсушиха пода с парцала, събраха плочите, учебниците от земята, подредиха всичко и след милото обръщение към останалите, че ни чака здрав бой и тормоз, ако някой си отвори устата, си седнаха по местата. Класната стая потъна в тишина, само грамофонът се въртеше.
След известно време влязоха Директорът и К.П.(която вече беше на ръба на нервна криза). Последва кратък разпит относно случилото се, и нашите "юнаци" най-нагло обвиниха горката жена, че си въобръзявала и не била наред с нервите, нещо което даже било очевидно. Директорът не ни пита нас, защото добре познаваше "цвететата" на класа, просто хвана под ръка госпожата и излязоха.
Какво се случи в следващите дни? Четирима бащи бяха повикани в директорския кабинет. Четирима ученика бяха временно отстранени от учебни занятия, а някои от тях и след това не идваха много, защото бяха порядъчно посинени....
Една учителка по музика престана да влиза в нашите часове.
А аз бях сигурна, че никога няма да стана учителка!
За седем години прекарани с тези момци в един клас, това им беше най-бруталната проява. Винаги правеха бели, биеха се...но онзи път прекалиха.