МИСЛИ И АФОРИЗМИ

[rafaelis]

... Жените в своята същност - са ангели ... но когато им чупят крилете - налага се да се лети на метла...

[itsoVIII]

... Жените в своята същност - са ангели ... но когато им чупят крилете - налага се да се лети на метла...

Бравос Сега ми стана ясно защо Ани е с метлата, и то - постоянно

[rafaelis]

Пускам го тук, открай докрай са МИСЛИ и АФОРИЗМИ

http://izbrani.net/klipove-1-9.html

[sas1914]

"Не се страхувай от приятелите - те могат само да те предадат. Не се страхувай от враговете - те могат само да те убият. Страхувай се от равнодушните - тяхното мълчание мълчаливо прави и едното, и другото."

[rafaelis]

И клетвите се осъвремениха.

"Жена ти мъжко да ти роди, а то зет да ти доведе"

[selvina]

Тъкмо тогава се появи форумът.

- Добър ден - каза форумът.

- Добър ден - отговори учтиво selvina и се обърна, но не видя нищо.

- Тук съм, под ябълковото дърво...

- Кой си ти? - каза selvina. - Много си хубав...

- Аз съм форум - рече форумът.

- Ела да поиграем - предложи му selvina. - Толкова съм тъжна...

- Не мога да играя с теб - отвърна форумът. - Не съм опитомен.

- Ах, извинявай - каза selvina.

Но като помисли, добави:

- Какво значи "да опитомиш"?

- Ти не си оттук - рече форумът, какво търсиш?

- Търся хората - каза selvina. - Какво значи "да опитомиш"?

- Хората имат пушки - каза форумът - и ходят на лов. Много е неприятно! Отглеждат и кокошки. Интересува ги само това. Ти кокошки ли търсиш?

- Не - каза selvina - Търся приятели. Какво значи "да опитомиш"?

- Това е нещо отдавна забравено. Значи "да се обвържеш".

- Да се обвържеш ли?

- Разбира се - потвърди форумът. - За мен ти още си само момиченце, което прилича на сто хиляди други момиченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм форум, който прилича на сто хиляди други форуми. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствена на света. За теб аз ще бъда единствен на света...

Форумът млъкна и дълго гледа selvina:

- Моля те... опитоми ме! - каза той.

- На драго сърце - отговори selvina, - но нямам много време. Трябва да намеря приятели и да разбера много неща.

- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомила - каза форумът. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!

- Какво трябва да направя? - попита selvina.

- Трябва да бъдеш много търпелива - обясни форумът. - Отначало ще седнеш малко по-далеч от мен, така, в тревата. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения. Но всеки ден ще можеш да сядаш малко по-близо...

.........................................

Така selvina опитоми форума. И когато наближи часът на заминаването:

- Ах! - каза форумът. - Ще заплача.

- Ти си виновен - отвърна selvina, - не ти желаех нищо лошо, но ти поиска да те опитомя...

………………………….

- Сбогом... - каза selvina.

- Сбогом - каза форумът. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

- Същественото е невидимо за очите - повтори selvina, за да го запомни.

- Времето, което си изгубила за твоя форум, го прави толкова важен.

- Времето, което съм изгубила за моя форум... - каза selvina, за да го запомни.

- Хората са забравили тази истина - рече форумът. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорна завинаги за това, което си опитомила. Ти си отговорна за твоя форум...

- Аз съм отговорна за моя форум... - повтори selvina, за да го запомни."

[Мичо]

"Да бе мирно стояло и от Динамо паднало, не би последно место у Европа видяло!"

[Al]

[Delija]

"Да бе мирно у нас си седяло, не би в Европа от ОФИ, Люцерн, Олимпия, Аалст, Олимпия, Слован, Беверен, Тампере, БАТЕ, Жилина и Дебрецен паднало"

[G8]

[sas1914]

"Да бе мирно стояло и от Динамо паднало, не би последно место у Европа видяло!"

[selvina]

Носталгията е несподеленатa любов по едно небе,
което си мечтал за свое
/мислиш, че имаш право да лекуваш звездите му,
само защото са умирали толкова пъти
в очите ти/

Носталгията е да виждаш с върховете на пръстите си,
сричайки брайловите писма на любимите хора
/призраци от един свят,
който уж можеше само да взема,
а ти даде толкова много, че цял живот ще си му длъжен/

Носталгията са моретата, в които искаш да се удавиш,
защото не можеш да плуваш в никои други
/ще го крещиш в очите на всеки капитан,
опитал се да те примами с чужди океани/

Носталгията са нещата от тавана,
/не онзи на втория етаж в къщата на дядо ти,
а онзи в малкия мозък/,
които никога няма да изхвърлиш,
въпреки слоевете прах,
защото в четири след полунощ
новите придобивки нямат абсолютно никакво значение

Носталгията е смъртоносна болест,
от която никой не иска да се лекува
/защото никой не иска да е никой,
а е научно доказано,
че ако спре да ти пука, ти става все тая
и тънка граница между двете няма/

Носталгията е купчина снимки,
които можеш да поставиш в рамка, едва когато ги изрежеш от себе си
/кървави малки парченца tissue,
които имат цветове само за теб/,
а тогава вече са просто мъртва хартия

Носталгия е да знаеш къде искаш да умреш
/когато няма нищо общо със семейната гробница
и цената на ковчезите/

Носталгията - това си ти
/научи се да живeeш със себе си
по всяко време на денонощието
и ще спре да боли...
вероятно/

[Blue Religion]

от мене само една мисъл...

който знае да чака - всичко му идва навреме

[selvina]

http://vasvalch.com/photography/waiting-line/





В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Взе голям празен буркан и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.

После взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително. Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да". Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашия живот. Топките за голф са важните неща - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."

И продължи: "Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихна.
"Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

[rafaelis]

Получих тия дни линк към една тема, чиито начални страници не бях видяла. Малки капчици смях отпреди две години. Нека си останат там, но следващи ... защо да не са тук?



Нещата, които ме накараха да се смея за около последния месец (и съответните доводи)

Re: Ванкувър 2010
от bat_jori на 19 Фев 2010, 23:56
Антония 62 ,чаках да видя кой е зад нея ,ама се оказа че няма никой

Дамммм, може да се изпише много за нивото на българския спорт в момента, ама това изречение е анотацията на сто тома сигурно.

Светещ прозорец в тъмното. Самотна мъжка фигура, с празна кутийка от бира в ръка, седи на дивана, не смее да мръдне и чака Антония да се появи, а след нея поне още един човек. Да, ама не. В горичката отзад няма дори една канадска мечка за цяр, която да дава надеждата, че е изяла последния състезател. Канадските мечки спят зимен сън с тапи в ушите заради тупурдията от игрите, а Антония е последна, щото си е последна ... затова.





И линкчето на Ал, с което е утрепал с един куршум два заека

Re: НЕ СЕ НАИГРАХА
от Al на 18 Мар 2010, 17:27
http://www.dnes.bg/politika/2010/03/18/ ... sbuk.87967

Вместил се е веднъж в метафоричното заглавие на темата със статия, покриваща буквално думите "не се наиграха".