Пълният и непълен член се определят много лесно.
Ако имате представа от синтаксис е още по-лесно, но ако имахте представа от синтаксис, щяхте да знаете и за пълния член.
Обаче всички сме подчертавали разни изречения в 7. клас по Български език и сме чували за подлог(нека не се бърка с подлога).
Подлогът в изречението е думичката, която отговаря на въпроса Кой?(съответно и
Коя?Кое?Кои?), сиреч вършителят на действието. Та той винаги се облага по закона за членуването с Пълен член, освен ако не е съществително собствено(Иван, Васил, Пенчо, Данчо, Манчо и т.н.). Обаче има и един друг пиниз, дет се вика, дето пък е безобразно лесен. Заменяте думата, за която се колебаете дали е с пълен или кратък член с
ТОЙ или
НЕГО. Ако има смисъл с ТОЙ, значи е с пълен член. Ако има смисъл с НЕГО, значи е с кратък.
Има и още 2 правилца, които са постоянни и непроменливи.
1. Когато пред думата има предлог, винаги се поставя кратък член.Напр. Крадецът разби вратата с лоста.
Туй изреченийце е подходящо да онагледим и горните уточнения.
Заменяме крадецът с той и се получава: Той разби вратата с лоста.
Има смисъл.
Сега заменяме крадецът с него: Него разби вратата с лоста. Абсурд.
Сега заменяме лоста с ТОЙ: Крадецът разби вратата с той. Абсурд.
Но когато заменим с НЕГО: Крадецът разби вратата с НЕГО. Добре е.
Напомням, че предлози са думички като в, във, с, със, на, по, под, над, из, зад, пред и т.н. да не ги изброявам всички, че и без това се проточи обяснението.
2.
Задължително след спомагателния глагол съм и всичките му форми за единствено число и учтивата форма ВИЕ-съм, си, е, сте.Примерно: Колко е часът?
Къде е попът?
Вие ли сте човекът?
Ти си човекът.
Аз съм даскалът.
И спирам, че се отплеснах.
Надявам се, Бети и всички заинтересувани да сте разбрали.