За безсмислието на женската тежка атлетика
Петр Хонзейк,
iHNed.cz
Олимпийските игри в Лондон са празник на генетичното равноправие. Така казват. Аз обаче не съм съгласен. Жените "смачкаха" мъжете и заеха и последните аванпостове от територията, която досега се смяташе за изключително мъжка. Жените се състезават в тежката атлетика, бият се на ринга. Момчетата изостават. Все още няма състезания по художествена гимнастика и синхронно плуване за мъже. Басейнът на еманципацията и без друго е препълнен. Ще си позволя да формулирам една политически некоректна гледна точка: това е лошо.
За по-голяма яснота - аз не апелирам да се върнем към времето, когато желанието на жените да участват в състезания се ограничаваха. Дълго време те, разбира се, по волята на мъжете не можеха да направят практически нищо. Съвсем неотдавна крайно вредно за женското здраве се смяташе бягането на 800 м (за пръв път бе включено в Рим през 1960 г.). Дълго време се смяташе също, че жените не могат да бягат маратон (в програмата на Игрите бе включен в Лос Анджелис през 1984 г.). Именно на Игрите в Лос Анджелис стана пробивът, който откри възможност за жените да правят в спортната сфера каквото им е угодно. И, разбира се, всякаква мярка бе надмината. Девойките започнаха да мятат чук (за пръв път в Сидни през 2000 г.), днес се боксират и вдигат щанги, а в Рио де Жанейро след 4 г. очевидно ще се съревновават и в сумото.
Всичко това прилича на тотална победа на еманципацията, един великолепен резултат от окончателно построения свят на равните възможности. Нещо тук обаче не се връзва: защо жените така напират към чука, щангите и боксовите ръкавици, докато мъжете, обратното, изобщо не бързат да размахват ленти и синхронно да вадят на показ своите мокри, космати гърди? Страхувам се, че това става, защото в действителност побеждава не равноправието, а светът на мъжете, който признава само силата, постиженията и бруталността на съперника.
Някои жени са готови да загубят практически всичко, което ги прави жени, само и само да стъпят в този свят на мъжете. Ако сте гледали какво ставаше на лондонския подиум с щангистките в женските категории, знаете добре за какво говоря. Всички ние бяхме свидетели на някакво шоу на травестити, в което участничките със своя вид и поведение отричаха тотално всичко женствено, включително и вторичните полови белези.
Може би за някои това е нормално?
Може би това помага на жените да се чувстват в обществото по-самоуверени?
Страхувам се, че не е така. В женската тежка атлетика златните медали си разделиха Китай и Казахстан, тоест страни, където в обществото господства манталитетът на Борат. Имам всички основания да предполагам, че победителките, представителки на Китай и Казахстан, са по-скоро доказателство за успешната самопропаганда на местните, не съвсем демократични режими, а не победа на еманципацията в планетарен мащаб.
Вероятно на някои този текст ще се стори малко мачовски, но истината е обратна - това е един феминистки текст. Той призовава за създаването на свят, в който ще бъде невъзможно да се постави знак на равенство между еманципацията и състоянието на обществото, когато жената се държи като мъж. Един свят, в който мъжките и женските принципи ще се допълват един друг и ще го правят по-човечен. Където ще цари пълно взаимоуважение.
Този свят няма да изисква мъжете масово да се юрнат да въртят ленти и обръчи. Нито пък жените, пъхтейки като дървосекачи, масово да напънат 200-килограмови щанги. Става дума за уважение към самореализацията. Което не е същото, както уважение към безсмислието.
Между впрочем в лятната олимпиада може да включат и балет!
МФВС:
Две трети от олимпийците ни излъгаха
Боксьорите отличници по изпълнени заявки в Лондон
От министерството на спорта обявиха, че голяма част от българските спортисти са обещавали по-високо прогнозно класиране за олимпийските игри в Лондон, отколкото са успели да постигнат. Прогнозните резултати са част от базата, на която се определя финансирането на отделните спортисти и отбори.
Най-голяма разлика се е получила при спортната стрелба
Федерацията е гарантирала 2-о място за Мария Гроздева (9-о и 24-о в Лондон), 3-о място за Антоанета Бонева (9-о и 10-о), 5-о място за Антон Ризов (22-о и 24-о) и 6-о място за Петя Луканова (30-о и 40-о). Благодарение на гръмките хвалби всеки от четиримата е получил по близо 50 000 лв. само за 2012 г.
Същата е ситуацията в леката атлетика, където единствено състезателката в стийпълчейза Силвия Дънекова е покрила очакванията, които са... квота. Именно тя е получила най-малко пари от атлетите – 9300 лв. Същите са били очакванията към гюлетласкачката Радослава Мавродиева, която обаче не ги изпълни, тъй като има нула.
Ваня Стамболова, която се спъна в първото препятствие в сериите, е получила най-много от атлетите – 55 668 лв. Почти 50 000 лв. са взели още Венелина Венева, Ивет Лалова, Андриана Бънова и Виктор Нинов, които също не са изпълнили прогнозните класирания.
На другия полюс са боксьорите, тъй като всичките четирима българи в Лондон са изпълнили заявките на шефовете си. Двамата представители във вдигането на тежести Иван Марков и Милка Манева също покриват очакванията с петите си места.
Общо 16 от 47 спортисти и отбори са успели да се вместят в прогнозното класиране. След тях мъжкият национален отбор по волейбол и ансамбълът по художествена гимнастика. Тези два отбора, както и представителите в борбата са хората, които се радват на изключително сериозна финансова подкрепа от държавата. Вицешампионката Станка Златева (прогноза 1-3-о място) и Радослав Великов (прогноза 1-5-о място) са изпълнили заявките, както и класикът Александър Костадинов, за когото обаче заявката се е изчерпвала с квотата.
За представителите в спортове като стрелба, кану-каяк и ветроходство държавата е предоставила значително по-високи средства за материално-техническо осигуряване заради специфичните им нужди. Така за ветроходците Ир. Константинова и Й. Колев са дадени по над 50 000 лв.
за олимпийска подготовка за тази година, въпреки че от тях не се очакват сериозни резултати. Те останаха извън първите 20 в Лондон.
Други спортисти, които са получили значителни средства, са състезатели с големи успехи в миналото като гимнастикът Йордан Йовчев и плувецът Петър Стойчев. Стойчев остана девети, с което не отговори на прогнозното си класиране. С влизането си във финала Йовчев покрива очакванията на федерацията, на която самият той е шеф. Прави впечатление изключително завишената прогноза за класирането на Ралица Милева, която е трябвало да завърши на 5-10-о място и именно с тази прогноза е било съобразено финансирането й на стойност 35 450 лв. за годината. Очаквано Милева не постигна тези резултати.
Изненадващо най-голяма сума за олимпийска подготовка за отделен спортист е дадена за тенисиста Григор Димитров, който дори не получава месечно възнаграждение. По линия на материално-техническо осигуряване са му дадени 19 700 лв., а за участие на състезания в чужбина – още 36 800 лв. Той е получил общо 66 925 лв., втори е каякарят Мирослав Кирчев с 60 870 лв., а едва на трето място е най-титулуваният български спортист в последните години и най-успешен в Лондон - Станка Златева (57 648 лв.).
Трите български ракети в Лондон са получили най-много пари по линия на „международен спортен календар”. Петя Неделчева е получила над 24 000 лв. за състезания в чужбина, а тенисистката Цветана Пиронкова 21 800 лв.
Финансирането на треньорите е на база класирането на техните спортисти, но случаите в различните спортове са различни. Старши треньорът получава 100% от средствата за най-добре класиралия се спортист или минимум 1500 лв. Така старши треньорът на националния отбор по свободна борба и жени Симеон Щерев получава 26 400 лв. – 100% от възнаграждението на най-добре класиралия се спортист Станка Златева (12 месеца по 2200 лв., колкото се полагат на сребърен медалист от олимпийски игри). Щерев е личен треньор и на други борци от националния отбор.
Съвсем друг е случаят в треньора по лека атлетика Георги Димитров-Корема. Той не е национален треньор, тъй като такава длъжност липсва. Като треньор на две олимпийки – Ваня Стамболова (14 400 лв.) и Венелита Венева (6000 лв.), той получава 20 400 лв. за 2012 г. под формата на месечни възнаграждения за олимпийска подготовка – иначе казано сборът от „заплатите” на двете му състезателки.
Между впрочем в лятната олимпиада може да включат и балет!
Дянков: Не получихме достатъчно медали, а дадохме не 23 млн. лева, а 50-60 млн.
23 млн. лева са парите дадени директно за подготовка на българските спортисти за Олимпиадата, но на практика отделените финанси са повече - към 50 милиона. Това каза финансовият министър Симеон Дянков пред Нова ТВ. По думите му обаче възвращаемостта на подобна инвестиция е много ниска, защото не сме взели достатъчно медали, например в борбата.
"Като се взимаше това решение преди две години, и на мен ми изглеждаше добре", каза Дянков за одобрението на бюджета, даден за спорта. Той уточни, че в същото време наградният фонд за медал е цялата му 4-годишна заплата до момента, взета накуп. "Трудът ми за този мандат се оценява по-малко, отколкото сребърен медал на Олимпиадата, което не би трябвало да е правилно като пропорция", каза още Дянков.
Финансовият министър допълни, че е обсъдил с премиера Бойко Борисов да има преразглеждане на финансирането в спорта. От всички 106 спортни федерации у нас, пари трябва да се дават само на тези, които показват добри резултати и потенциал. Дянков наблегна, че приоритетни ще са тези федерации, които развиват спорт за децата и младите поколения. "Когато правиш инвестиции, ти избираш къде най-добре ще се използват парите", каза той.
За останалите федерации, които няма да получат финансиране, Дянков каза: "Ако можете да си вземете пари от спонсори, вземайте си ги, но държавата не трябва на 106 места да се разпростира". Той допълни, че е неясно за какво и как се използват много от парите, дадени на някои от федерациите. "Те просто изчезват", каза Дянков. По думите му във федерациите се вижда безстопанственост.
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 11 госта