Мнениеот MartiG » 12 юни 2009, 12:52
Най-лошите Покер Играчи в Историята
Кои са най-лошите покер играчи в историята? Всъщност аз не говоря за такива, които наистина са играли играта покер, а за хора, които са направили огромни грешки от покер тип в играта на живота. Както знаете, аз много обичам да прилагам идеи от покера в реалния живот, тъй като има доста прилики между двете.
Всички хора в моя списък са направили една и съща грешка, която най-често допускат начинаещите в играта – да гледат само своята ръка, без да отчитат какво биха могли да държат противниците им. Всеки добър покер играч ще ви каже, че голяма част от играта е да си представите срещу какво сте изправен. Стрейтът често е добра ръка, но винаги трябва да обръщате внимание на неща като три карти от една боя или чифт на борда. Също така, трябва да вкарате в уравнение и фактори като позиция и умения на вашия опонент. Моят списък се състои от исторически личности, които са игнорирали или са подценили силата на техните противници, което довежда и до техния крах.
Адолф Хитлер: Този покер играч първо започва да побеждава играта на местно ниво, но колкото повече качвал лимитите, толкова повече игнорирал нарастващата сила на неговите опоненти. През 1938 той печели голяма дипломатическа битка в Мюнхен, благодарение на която получава контрола над Судетския регион от Чехословакия, без да е необходимо да води никакви сражения. Година по-късно, виждайки, че Европейските демократи са твърде миролюбиви настроени, за да влязат във война, той завзема Полша и влиза в конфликт с Франция и Англия, който ескалира във Втора Световна Война. Полша била завзета само за три седмици, а Франция била покорена година по-късно. Заслепен от успеха, Хитлер нарушава пакта за ненападение, който сключил със Сталин и наредил атака срещу Съветския Съюз. Той имал силна ръка (най-добрата армия в Европа), но бил извън позиция (дълги линии за доставка до фронта) в игра с лоши игрови условия (Руската зима) и много тежък противник (жителите на една огромна страна, които са готови на всичко, за да защитят родината си). Неговото ужасно решение му струвало целия стак.
Наполеон Бонапарт: Наполеон е Френски генерал, който организирал преврат срещу Френската държава през 1799 и станал неин лидер. През следващите 13 години той спечелил редица военни победи, които превръщат Франция в доминираща сила в Централна Европа. Въпреки това, по подобие на Хитлер, той повежда „Великата Армия” в нападение срещу Русия. И той обаче се натъкнал на същия двоен проблем – да бъде извън позиция и да участва в игра, за която не бил подготвен. С този си гаф, Бонапарт не загубил всичките си пари, но загубил толкова много чипове, че неговия стак окъсял драстично и не можал да се противопостави на враговете си година по-късно в Битката при Лайпциг. Прекарал две години в изгнание на остров в река Елба, след което направил рибай и влязъл в игра срещу други също толкова силни противници. В Битката при Ватерло през 1815, той фалирал за втори път и прекарал остатъка от живота си в заточение на остров Св. Елена под Британско контрол.
Садам Хюсеин: (Тази оценка е направена само върху неговото представяне през 20-ти век, тъй като ние не искаме да се ангажираме с политика от 21-ви век тук.) Садам става диктатор на Ирак през 1979. Той не си губи времето в дребни игрички и веднага се хвърля в „Голямата Игра”, предприемайки атака срещу съседен Иран през 1980. Опонентът имал същите умения като неговите и рейкът изял и двамата (и двете страни дали огромни жертви). След десет години усилена борба, мирът бил сключен. Година по-късно, Садам атакува Кувеит. Неговият опонент лесно бил доминиран на масата, но успял да избяга с голяма част от стака си, с която си купил множество съюзници, които му помогнали да си върне мястото. Очевидно, Садам е мислил, че завладяването на Кувейт ще сложи край на играта, но грешал. Оглавяваната от САЩ коалиция върналата обратно страната на Кувейтците. Садам казал на всичките си приятели и съседи, че бил победил в играта, но всички вече знаели, че той е лъжец. Нямало как светло бъдеще да очаква играч, който изпитвал затруднения в опитите да задържи главата на раменете си; било само въпрос на време преди той да загуби всичките си чипове.
Джордж Армстронг Къстър: Този човек завършва последен по успех от 34-те кадети в неговия випуск във военната академия Уест Поинт. Въпреки това, той веднага е изпратен да участва в Гражданската война и е известен най-вече с десйтвията си срещу Индианците в Битката при Литъл Бигхорн през 1876. По онова време, той бил главнокомандващ на Седма Кавалерия, състояща се от около 600 мъже. Той отказал подкрепата предложена му от Генерал Тери в размер на четири полка от Втора Кавалерия. Къстър заявил, че той "може да завладее всички Индиански села в Равнините” само със своят полк и тези допълнителни войски ще бъдат просто в тежест. Той се натъкнал на Индиански лагер и решил мигновено да предприеме нападение. Очевидно е бил доста сърцат, но му е липсвала проницателност. Неговият опонент, всъщност се оказал тройна коалиция от Индианските племена Сиукси, Шайени и Арапахо, чиято обща войска наброявала 1,800 мъже, въоръжени с пушки. Тези три племена били водени от Седящия Бик, Жлъчката и Лудия Кон. Казано на покер език, Къстър седнал на масата с шорт стак, мислейки си, че агресивната му игра ще надделее над таланта и парите на неговите противници. Наложило му се да участва в игра, която е известно като „тримата братя и непознатия”. Противниците на Къстър се справили доста бързо с агресията му, но въпреки това, той останал в играта докато не загубил всичко.
Уилям Завоевателя: "Чакай малко", бихте си казали вие, "Уилям печели. Той завладява Англия през 1066". Е, нека ви кажа как точно печели той. Уилям от Нормандия твърдял, че му е обещан Английския трон, когато кралят умре. Въпреки това, в началото на 1066, Английският Витан избира Харолд да бъде новия крал. Уилям казал на всички, че ще застане начело на Англия чрез сила и събрал войска от почти 10,000, с която смятал да завладее цялата страна. Кралят отлично знаел неговите планове и цялата страна била добре организирана, за да отвърне на удара. Около седмица преди инвазията на Уилям, Крал Хадрата от Норвегия нахлува в Англия. Той бива победен в Битката при Стамфорд Бридж, но Английските войски претърпели огромни загуби, тъй като Норвежците били много добри бойци. Няколко дни по-късно, осакатената Английска армия се изправила срещу войската на Уилям в Битката при Хейстингс. Битката продължила цяло денонощие и можело да бъде спечелена, както от едната, така и от другата страна, но в крайна сметка Уилям надделял. Ако Норвежците се бяха забавили само няколко дни със своето нападение, най-вероятно Уилям щеше да остане в историята като „Уилям Неудачника”, защото щеше да има насреща си няколкократно по-голяма войска от своята. На покер език, Уилям е влязъл с цялата си скромна банка в една игра, за която не е бил готов. За негова радост, късметът му се е усмихнал в най-точния момент и от това произлязъл може би най-големия дроуаут в историята. Както ние покер играчите знаем обаче, слабите играчи не винаги губят!