Пич, дай малко допинг
Ланс Армстронг криел ЕПО в термоси на Тур дьо Франс
Митът за Ланс Армстронг бе разбит на пух и прах, след като антидопинговата агенция на САЩ обяви, че трябва да му бъдат отнети 7-те титли на Тур дьо Франс. Преди два дни обаче на пазара излезе книга на бившия му съотборник в US Postal Тайлър Хамилтън - "Тайното състезание: Отвътре за скрития свят на Тур дьо Франс - допинг, прикритие и победа на всяка цена". В нея Хамилтън твърди, че Ланс е измислял планове как да взема кръвния допинг ЕПО и да не бъде хванат. Според Хамилтън Ланс е бил обзет от идеята, че съперниците му също се зобят, а златното му правило било "каквото и да правиш, онези шибаняци правят още повече". Заради това Армстронг тренирал повече от останалите, но и вземал повече допинг от останалите, като се доверявал на доктора Мишел Ферари, който измислил как да се взема ЕПО без допинг ченгетата да се усетят.
Хамилтън е един от 10-те бивши съотборници на Армстронг, които свидетелстват срещу него. Разкритията в книгата му обаче показват какво всъщност се крие зад спорта, а последното изречение в нея е: "Истината ще те освободи." Ето и част от разказа на Хамилтън, който започва от 1999 г., когато Ланс гони първа титла с US Postal.
Мат Дикинсън,
"Таймс"
Бях в Бостън две седмици, нямах никакъв досег до Едгар (от името на американския писател Едгар Алън По, така колоездачите наричат еритропоетина, известен като ЕПО - б.а.). Имах нужда от доза, особено ако исках да тренирам здраво. Когато Кристин (жената на Ланс тогава - б.а.) излезе, го питах: "Хей пич, имаш ли По? Дай малко назаем." Ланс посочи хладилника. Отворих го и на вратата, точно до кутията с прясно мляко, имаше кутия с ЕПО, където бяха наредени дозите. Изненадах се. У дома в Хирона (Исп) също държах ЕПО в хладилника, но увито във фолио и скрито така, че никой да не го вижда. Ланс беше спокоен. Разбрах, че знае какво прави. Взех едно шишенце и му благодарих.
След скандала с Фестина (изхвърлен от Тура отбор заради допинг - б.а.) имаше нова система, вече не можеше да получаваме ЕПО от хора от отбора, трябваше да си го носим сами. Аз го вземах във Валенсия, някои мои съотборници ходеха в Швейцария. Никой не искаше да се повтаря случаят с Фестина, когато ги хванаха на границата. Но сега рискът беше по-голям, поне за мен, защото можеха да ме хванат. Все пак го направих. На 25 май взех 20 000 дози за около $2000. Оставаха само 6 седмици до Тура. Чакаха ни с въпроси като: "Ще бъде ли Ланс достатъчно силен, ще можем ли да го подкрепим?" А в главите ни беше само мисълта дали ще можем да разчитаме на Едгар по време на състезанието. Нямаше как да вкараме ЕПО в колите на отбора. Но знаехме, че ще имаме предимство, ако ползваме ЕПО. Тогава се намеси Филип, градинарят на Ланс, човек, който изпълняваше всякакви заръки.
Бяхме в кухнята в дома на Армстронг, когато той ни разкри плана. Ще плащаме на Филип да ни следва по време на Тура с неговия мотоциклет, в който ще носи термоси, пълни с ЕПО и предплатен мобилен телефон.
Когато ни трябва доза, Филип ще мине през трафика и ще ни донесе
Просто и бързо, вътре и вън. Без риск. За дискретност Филип трябваше да дава само на този, който има голяма нужда. А най-голямата част от дозите бяха за нас, "приятелите на Едгар" - аз, Ланс и Кевин Ливингстън. От този момент нататък Филип вече не беше момчето за всичко, а Човекът на мотора, така го наричахме.
Ланс грееше от щастие, когато ми каза за плана. Той си падаше по такива неща, все едно сме тайни агенти. А французите можеха да претърсват цял ден, но нямаше да намерят нищо. Освен това бяхме сигурни, че и другите отбори са измислили схема, подобна на Човека с мотора. Защо да не го направят? Ланс се беше върнал след битка с рака. Той не искаше просто да опита. Искаше да спечели. Той беше като луд, когато ставаше въпрос за конкуренцията. Заради това пробваше екипировката във въздушен тунел, беше дребнав за диетата и тренираше безжалостно. Той се страхуваше, че някой може да работи повече от него, да го надхитри или да измисли нещо по-добро. Златното му правило нямаше почивка: "Шибаняците винаги ще правят повече от теб."
Аз се съмнявах, че Ланс може да спечели, защото трябваше да се справи с катерачите. Притеснявах се и за тайния план. Всеки път, когато видех жандармерия, си мислех, че Филип е някъде там с телефона и термос с ЕПО. Ами ако го спрат? Ами ако реши да ни предаде, да говори с полицията, с пресата? Планът за Човека с мотора беше огромен, луд залог. Но дори и да беше притеснен, Ланс не го показваше. Той беше сигурен, че ще ги прецакаме.
Дойде състезанието. Пробвахме схемата и работеше. Тъй като не искахме да държим допинг в хотела, вземахме дозите в караваната. След всеки етап отивахме там да се изкъпем, да си сложим други дрехи и да пием по нещо. Спринцовките ни чакаха, понякога бяха скрити в маратонките ни, друг път в раниците. Винаги когато я видех, сърцето ми подскачаше. Веднага искаш да вкараш дозата и да се отървеш от доказателството. Понякога друг ни биеше инжекциите, понякога го правехме сами. Въпросът беше да е по-бързо. Отнемаше ни 30 секунди да свършим работата. Нямаше нужда от прецизност - ръка, корем, навсякъде можеше да се бие. Оставяхме празните инжекции в празни кутийка от кока-кола. Те дрънчаха в тях, но мачкахме кутийките и ги хвърляхме в боклука. Ако някой ги беше намерил, щеше да приключи кариерите ни и най-вероятно щяхме да свършим в затвора. Понякога кутийките от кола бяха натиквани на дъното на раницата, а човекът отговорен за това да се отърве от тях се смесваше с тълпата от фенове, журналисти, официални лица, дори полицаи, които обикаляха около автобуса. Всички гледаха Ланс. Никой не обръщаше внимание на анонимния човек с раницата, който вървеше тихо между тях и ставаше невидим.
През 2000 г. се направи голяма крачка в борбата с допинга. Първите тестове за ЕПО. Но имахме начин да бием допинг ченгетата. Ето и трите основни съвета към всеки, който искаше да се размине - носете часовник, дръжте телефон под ръка и знайте за колко време ще се изчистите от допинга. Нито едно от тези три неща не е трудно да се направи. Защото проверките бяха лесни за побеждаване. Де факто това не бяха допинг тестове. Бяха по-скоро тестове за дисциплина, за интелигентност.
Ако си внимателен и виждаш какво става, можеш да се зобиш и 99% няма да бъдеш хванат
Тогава антидопинговата агенция на САЩ (USADA) наричаше тези тестове "изненадващи", но не бяха чак толкова изненадващи. В Хирона се случваше така, че един човек проверяваше всички колоездачи, които живееха там. Който минеше първи през проверката, веднага звънеше на останалите. Точно затова ти трябва телефон под ръка. А ако не си се изчистил, веднага вземаш мерки.
Кошмарният сценарий е да дойдат у вас в лош момент. Даже си мислех дали да не сложа задна врата вкъщи, за да мога да влизам незабелязано и да не се въртя пред входа, където допинг ченгетата можеше да ме чакат. Всеки път, когато се прибирах вкъщи, идвах от горната страна на улицата. Оглеждах всичко, бях със слънчеви очила, за да не се вижда, че се оглеждам така. Ключът за дома ми беше в дясната ми ръка, за да мога да го използвам възможно най-бързо. Апартаментът ми беше като пещерата на Батман - веднъж да вляза вътре, знам, че съм на сигурно място. Колоездачите с гаджета или съпруги имаха голямо предимство. Жените служеха като прикритие, човек, който да забави допинг ченгетата. С приятелката ми Хевън имахме система. Когато се звъннеше на вратата неочаквано, тя ме питаше: "Добре ли си?" Моят отговор почти винаги беше "да". В края на 2000 г. си взехме къща в Марбълхед (САЩ). Веднъж се звънна, тя ме пита дали съм добре, но не бях. Наскоро бях взел тестостерон.
"Г-н Хамилтън? Тук съм от USADA за допинг тест", викаше човекът навън. С жена ми се погледнахме и като един скочихме на пода. Лежахме по корем на пода в кухнята. След това пълзяхме до всекидневната и слушахме как проверяващият тропа по вратата. Така ги забавихме с един ден. След това изпих един тон вода, пиках много и се изчистих. Минах теста.
Но най-добрият начин за скриване е да се намали времето за чистене от допинг. Защото най-хубавото бе, че имаше правило - допинг ченгетата могат да дойдат от 7 ч. сутринта и 22,00 ч. вечерта. Това означаваше, че можеш да вземеш всичко, само да се изчисти за 9 часа. Така в 22,01 ч. започва най-заетото време на колоездачите.
Но най-добрият начин беше да се измисли система с вземане на допинг, който се изчиства бързо. Затова Мишел Ферари беше толкова важен за нас. Антидопинговите власти похарчиха милиони, за да правят тестове за ЕПО, но само за 5 минути Ферари измисли как да ги излъже. Вместо да се инжектира ЕПО подкожно, което отнемаше повече за чистене, ние вземахме малки дози, и то венозно. Така влиянието беше същото, но тялото бързо разпределяше дозата и не можеше да се засече взимането на допинг.
Режимът ни се промени. Вместо 2000 мг на всеки 3-4 вечери ние вземахме по 400 или 500 всяка вечер. Така чистенето беше съвсем бързо и проблемът беше решен. Наричахме ги микродози. Лошото е, че проблемът в този случай бе с вените. Ако пропуснеш вената и вкараш инжекцията в мускул, допингът трудно се чистеше и може да те хванат. В този аспект, както и в много други, Ланс беше късметлия. Той имаше вени като водопроводни тръби.