Мнениеот Бай Иван » 16 авг 2006, 14:21
Шведският град Гьотеборг си остава обетована земя за леката атлетика. Откриването на европейското стана на най-големия булевард. Край фонтана на Посейдон бе издигната сцена, а целият булевард бе претъпкан от хора, както навремето Цариградско шосе на първия демократичен митинг в София. 270 000 зрители минаха през стадиона през седемте дни на първенството и възторжено приветстваха всички атлети. Едва ли някой от тях се интересуваше дали шампионката на диск е спечелила с резултат 10 м по-слаб от световния рекорд. Затова се чудя кога най-после ръководителите на ИААФ и на спорта изобщо ще прекратят тази безумна истерия да гонят атлетите за допинг. Какъв е смисълът, щом феновете са щастливи и доволни. Като резултати европейското в Гьотеборг не беше най-силното. Но в друго отношение то бе уникално. Участваха състезатели от 48 държави. От тях 34 имаха представители във финалите, 31 взеха медали, а 19 спечелиха титли. Конкуренцията бе забележителна. Такова чудо не се е случвало. Навремето се знаеше предварително - двете Германии ще вземат 10 медала, СССР - 15, а останалите да се боричкат за трохите.
Като сравним класата на състезателите, при мъжете Европа отстъпва позицията на лидер в световната атлетика. Водещи са само в хвърлянията и в скока на височина. В останалите дисциплини ги превъзхождат африканци и американци. При жените европейките имат отстъпление само в късия спринт, в дългите бягания и в хърделите - една трета от дисциплините. Какво повече да искаме?
И отново се питам кое е човешкото лице на спорта? Защо искаме атлетът да се изкъпе и чист от всякакви грехове да пробяга 100 м за 9 секунди? Няма как да стане! Всички знаят, че допингът никога няма да изчезне. Навремето Джеси Оуенс направи революция, като заяви, че ще тренира не три, а четири пъти седмично. Общественото мнение се вдигна с мотива, че това води до унищожение на човека. В днешно време елитните спортисти тренират по четири пъти на ден, и то с интензивност, която Джеси Оуенс не познава. Как тогава ще ги оставим без стимуланти, без хранителни добавки, с които да възстановяват организма. Спортът без допинг означава физическо унищожение на атлетите.
Ако не престане истерията срещу допинга, на власт ще дойде някой милиардер като Тед Търнър. Той ще купи олимпийските игри, ще си отдели десет по-атрактивни спорта и спечелените пари ще отиват в неговата сметка.
Най-важният извод от това европейско е да престане самоубийствената война срещу допинга. Босовете да се успокоят и да започнат да работят за просперитета на атлетиката, а не за нейното унищожение.
Григор Христов/7 дни спорт, от днес/ изразява желание допингът да стане легален и чрез него да се радват техни величества зрителите!!!
Що за безумно мнение?!!? Или е нужно да му се предостави на дядо Григорчо стимулиращото мисленето при възрастните хора лекарство Нофилин, което подобрява оросяването на мозъка?
Понякога не вярвам, че промяната е невъзможна.