NBA - The Game

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: NBA - The Game

Мнениеот blazev1992 » 01 фев 2015, 10:07

Атланта с 19 поредни победи. :shock: А Уестсайт, любимецът на Самп, в последния си мач имаше 24 борби за 29 минути, като за първите си 4 минути имаше 10 борби. :shock: :lol: :lol:
Клей Томпсън и магията на третата четвърт
Помните ли финалите в западната конференция през 2012г. между отборите на Сан Антонио Спърс и Оклахома Сити Тъндър? В мач №4 от въпросната серия, Сердж Ибака наниза 26 точки на „шпорите“, като завърши срещата с успеваемост 11/11 от полето и 4/4 от фала. Помните ли какъв беше коментара на Грег Попович по адрес на представянето на играча?
„Съмнявам се, че Ибака е записвал някога подобен резултат по време на тренировка.“
Това беше първата асоциация, която ми дойде на ум, след като Клей Томпсън наниза 37 точки в рамките на една четвърт срещу Кингс с абсолютно перфектна успеваемост – 13/13 от полето и 2/2 от фала.

В случай, че все още има хора, които не оценят до край изумително постижение на Томпсън, то ще се опитам да го обясня така:

Клей направи нещо, което никой никога не е правил в историята на лигата.

За повече от 100 000 изиграни мача по терените на лигата, никой не е успявал да отбележи 37 точки в една четвърт.

Нито феноменалния Уилт Чембърлейн, нито великия Майкъл Джордан, нито хладнокръвния Коби Брайънт.

Никой.

Може ли да се даде логично обяснение за представянето на Томпсън или просто да опишем случилото се с една дума – късмет?

Ако кажем че е късмет, със сигурност няма да сбъркаме, но така описана ситуацията не би ни донесла никаква информация.

За това, нека оставим подредбата на звездите настрана и погледнем на случилото се от баскетболна гледна точка.

Нека разгледаме какво показват цифрите, баскетболните умения на играча и треньорските решения в двата лагера.



ВЕРОЯТНОСТТА
Изображение
37 точки с перфектна успеваемост (13/13) от полето, включително 9/9 от тройката е постижение, което трудно би могло да се реализира на компютърна игра, а какво остава за официален мач в редовния сезон.



В таблицата по-долу са поместени всички стрелби, които Клей Томпсън прави в третата четвърт, като срещу тях е посочена успеваемостта на играча от съответната позиция, според вида на стрелбата и моментното разположение на защитника срещу него.



Калкулираната стойност показва, че вероятността Клей Томпсън да реализира всички тези стрелби в същата последователност при същите условия е 0.0094%.

Казано по друг начин, вероятността да се случи това, което се случи е нищожна.
„ПОД ПАРА“(In the zone)



Противно на предположението, което Поп прави по адрес на Ибака, то със сигурност Клей Томпсън би могъл да повтори резултата си в тренировъчни условия. Без проблем би могъл да наниже девет последователни тройки. По всяка вероятност би могъл да мушне дори повече.

Разликата между тренировъчните условия и официалния мач се базира изцяло на ментално ниво, като по-скоро се крие в усещането и психическата нагласа на играча.

В тренировъчни условия се играе освободено, без никакво напрежение и всичко се свежда до физическо натоварване плюс моментна концентрация.

Играчът лесно може да навлезе в „комфортната си зона“ и да постигне максимална ефективност.
Комфортната зона е онова състояние на ума, в което играчът се е освободил от всякакво психическо напрежение и обремененост.



Точно за тази комфортна зона говореше Били Хойл във филмовата класика на Рон Шелтън – „Белите не могат да скачат“
И именно в тази комфортна зона, бе навлязъл Клей Томпсън в третия период на срещата между Уориърс и Кингс.

Въпросът е как „влезе“ и защо никой не го „изкара“ от нея?

За да успеем да отговорим на тези въпроси, първо трябва да разгледаме треньорските решения в двата лагера по време на самата среща.



НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО



Преди да насочим вниманието си изцяло към решенията на Стив Кър и Тай Корбин, искам да ви припомня коментара на Джейлан Роуз по адрес на историческите 81 точки, които Коби наниза на Раптърс през 2006 година.

По това време, Джейлан е стартиращ гард в петицата на Торонто, а отборът за втора година се ръководи от Сам Мичъл

Във въпросната среща, Коби записва 26 точки до полувремето, като нито една от стрелбите му не е дублирана от противников играч.

Разбира се, този пропуск „лъсва“ на разбора на полувремето и за Лейкърс няма нито една причина да не изострят още повече нападението през Коби след почивката.

Резултатът е на лице – 27 точки за Коби в третия период.

Раптърс избягват дублирането и през последната четвърт, а Коби (навлязъл отдавна в комфортната си зона) им забива още 28 точки, за да оформи историческото си постижение на 81.

До ден днешен Джейлан Роуз не може да намери обяснение защо Сам Мичъл упорито е отказвал да дублира Коби, с цел изваждане от комфортната му зона.



Защо обърнахме поглед към мача между Лейкърс и Раптърс от 2006 година?

Защото ситуацията в Оукланд се разви по доста аналогичен начин.



ГОЛДЪН СТЕЙТ УОРИЪРС – САКРАМЕНТО КИНГС



Още от самото начало на срещата Кингс не успяваха да подредят защитата си след поставяне на заслони от страна на Уориърс – т.е. смените не им работиха добре.

Защитата на гостите съвсем лесно оставяше противникови играчи на отворени позиции, като всички сили в дефанзивен план бяха концентрирани върху неутрализирането на Стеф Къри.

През първото полувреме Клей Томпсън трябваше да се справя със защита на Бен МакЛемор и Ник Стаускас (в зависимост от ротацията на Кингс), като и срещу двамата нямаше никакви проблеми. Доста често оставаше сам на позиция (поради изброените по-горе причини), а когато трябваше да играе в „изолация“ доминираше над опонента си.

Един единствен път през първото полувреме срещу Томпсън имаше организиран дабъл-тийм (МакЛемори и Уилямс), но беше изпълнен по изключително неефективен начин и гардът на Уориърс отбеляза кош.

Можете да бъдете сигурни, че всичко това е било забелязано в реално време от треньорския щаб на Голдън Стейт.



През първите две четвъртини на въпросната среща, Уориърс набраха близо 20 точки преднина и в последствие допусна гостите да ги настигнат, като двата отбора се оттеглиха на почивката при резултат 56:51

Веднага след края на полувремето, помощник треньора на Уориърс – Алвин Джентри отговори на няколко въпроса на дежурния репортер:



Репортер: Какво се случи, защо допуснахте противника да стопи разликата?

Джентри: Нищо конкретно, просто загубихме концентрация.



Репортер: Какво ще промените след почивката?

Джентри: Няма да променяме нищо. Ще се придържаме към предварителния план и ще се опитаме да бъдем по-концентрирани в двата края на полето.



Репортер: Руди Гей е вън от игра, това как ще повлияе на тактиката ви?

Джентри: Руди е страхотен играч, но това че няма да го има в игра по никакъв начин няма да промени стратегията ни, защото на негово място ще влезе друг страхотен играч. Ние не се съобразяваме с проблемите на противника, ние се опитваме да изчистим нашите проблеми.



И така, Уориърс започват второто полувреме, придържайки се изцяло към предварителния план, а той е – откриване на играчи на свободни позиции през пик-ен-рол отигравания и заслони, както и максимално възползване на оформилите се от първото полувреме „мисмач“ предимства.

„Томпсън – МакЛемор/Стаускас“ е един от най-очевидните мисмач дуели на терена. Стив Кър го знае. Клей Томпсън го знае. МакЛемор го знае. Дори Стаускас го знае, но за съжаление няма възможност да промени нищо.

Тройката която Томпсън забива (стрелба №2) на контра атака казва едно единствено нещо: „I am in the zone“
Първите четири стрелби на Клей са през защитата на МакЛемор. В конкретните отигравания, много добре си личи, как гардът на Кингс е по-скоро ангажиран с дублирането на Къри и именно поради тази причина оставя свободни пространства на Томпсън.

Тай Корбин взима прекъсване и заменя МакЛемор със Стаускас.

Отдавна навлязъл в комфортната си зона, Томпсън бележи няколко тройки през рехавата защита на Стаускас, като забележете – отново няма дабъл тийм.

Виждайки че Стаускас е неефективен срещу Томпсън, Тай Корбин пуска срещу гарада на Уориърс – Рей МакКълам.

Клей Томпсън е висок 201 см, а Рей МакКълам е 190. Томпсън е под пара, а МакКълам току що влиза на терена. Последствията – 4 бързи тройки директно през защитата на МакКълам.

Равносметката: 37 точки, при перфектна успеваемост 13/13 от полето и 2/2 от фала в рамките на един период.

Нещо също много любопитно, което доста добре показва отличното противодействие на Уориърс срещу предварителната тактика на Кингс – да дублират Къри.

Стеф Къри прекарва 11 минути на терена през третата четвърт и прави 6 асистенции. Всичко това показва, колко добре успяват да противодействат Уориърс срещу дублиране на най-опасният им играч.
За тези от вас, които се чудят защо Томпсън не игра през четвъртия период, отговорът е много прост: Тай Корбин, за разлика от колегата си Сам Мичъл, реши най-накрая да дублира Томпсън.

Със започването на последния период, Уориърс пробваха две нападения през Клей Томпсън, но този път играчът беше дублиран.

При решен мач и вече вън от комфортната си зона, Кър изважда Томпсън, за да му даде шанс да си почине и разбира се да обере овациите на публиката.

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10901
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: NBA - The Game

Мнениеот VILIO » 06 апр 2015, 06:50

Изображение
Изображение

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10901
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: NBA - The Game

Мнениеот VILIO » 15 юли 2015, 12:10

Изображение
Изображение


Върни се в “Баскетбол”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта

cron