NBA - The Game

[blazev1992]

Само да ти напомня, че този сезон вече два пъти ги бихме.
Бостън са много зле в последно време.Гледах им миналия петък мача с Маями.Едва-едва биха, но си личи, че не са във формата от началото на сезона.Даже ми се струва напълно възможно да ги отстраните.

[vachini]

Леброн, и неговите "кавалери" на оранжевата топка, ще са новите крале на НБА.

Разбрахме,че си фен на сопола Леброн,но не се изсилвай.

[Delija]

"сопола Леброн"...... абе ти не си добре с главата, защо въобще пишеш тук??!

[Mike Bibby]

Честито на феновете на Биковете, много интересна серия се очертава, да видим какъв ще е отговорът на Келтите.

[blazev1992]

Сега Лейкърс бие Юта.

[vachini]

"сопола Леброн"...... абе ти не си добре с главата, защо въобще пишеш тук??!

За да внасям свеж разум сред подобни заслепени фенчета като тебе и да ги връщам на Земята,когато се отнесат нанякъде.

[Delija]

Ти ли ще ме "връщаш на земята"??!

Я се скрий някъде бе, не стига, че се изложи страшно с определението си за ЛеБрон, ами и наглееш. Хем некомпетентен, хем и нагъл. Това дрогата съвсем ви разми мозъците, е*и му майката...

[blazev1992]

Майкъл Джордан: Еволюцията няма прегради – някой ден някой ще стане

Майкъл Джордан е роден на 17 февруари 1963 г. в Бруклин (Ню Йорк). Висок 198 см., тежи 98 кг. Университетски шампион през 1982 г. със Северна Каролина. Шампион в НБА за 1991, 1992, 1993, 1996, и 1998 г. Олимпийски шампион през 1984 и 1992 г. Най-полезен играч в НБА през 1988, 1991, 1992, 1996 и 1998 г. През 1985 г. е обявен за Най-добър новобранец. На 6 октомври 1993 г. обявява оттеглянето си от баскетбола и се пробва в бейзбола. На 19 март 1995 г. се завръща в НБА и Чикаго Булс. През ноември 1996 г. е премиерата на филма, в който участва “Спейс Джем”. През август 1997 г. подписва нов договор с Чикаго за 36 милиона долара за сезона.


Преди повече от 7 години в САЩ излезе автобиографична книга на Майкъл Джордан “За любовта към играта, моята история”. Предлагаме ви откъси от произведението на Въздушния.

ЗАЩО АЗ?

Малко преди да се родя, майка ми загубила внезапно своята майка. За да не направи спонтанен аборт, лекарите и нареждат да легне за задържане. Според баща ми раждането е било много тежко и когато съм се появил на бял свят, лекарите не са имали много надежда, че ще остана жив. Винаги съм имал кръвотечения от носа и родителите ми се страхуваха, че имам някоя тежка болест зад всичко това. Още като бебе съм падал зад кревата и едва не съм се задушил. После, на две годинки, пипнах два електрически кабела до една кола, която поправяше баща ми, и съм бил изхвърлен от тока на два метра.

Изобщо животът ми е белязан от нещастни случаи, които биха могли изцяло да променят хода на съществуването ми. Когато вече учех в университета, гаджето ми се удави. Друг път с един приятел плувахме в океана и изведнъж течението ни повлече към дълбокото. Аз успях да се измъкна, но приятелят ми не бе намерен.

Трябва да се върнем назад с 2-3 поколения, за да намерим в нашия род човек, който да е по-висок от 185 см. Имам по-голям брат – Лари, който е със същия характер като мен и притежава същите данни за баскетболист като моите, но е висок едва 172 см. А иначе той не се колебае да играе един срещу друг с всеки, даже и срещу мен. Независимо от всичко, което аз съм постигнал в НБА. Лари счита, че винаги може да ме бие... . Но той просто нямаше същия късмет като моя.

Често си мисля защо пък точно аз. Сигурен съм, че баща ми е знаел какво ще направя. Мисля, че той е виждал в мен неща, които никой друг включително и аз самият, не е подозирал. Това е то – десетото чувство на бащата. Днес би ми се искало да го попитам дали за миг си е представял какво точно ще изживея в баскетбола.


БИХ ИСКАЛ ДА ИМАМ ДОГОВОР С ,,АДИДАС”

Никога не съм искал да подпиша договор с ,,Найк”. Аз бях фен на ,,Адидас” и никога дори не съм искал да се срещна с хората от ,,Найк”. През лятото на 1984 г. обикалях страната за раздаване на разни награди. Заради Олимпийските игри в Лос Анжелис и заради задълженията ми Чикаго Булс. Бях гроги и ми бе писнало да пътувам, но родителите ми успяха да ме убедят. Когато пристигнах на срещата, там вече бяха всички шефове на ,,Найк”. Не ми беше приятно и едвам слушах. Един от тях обаче привлече вниманието ми. Казваше се Роб Страсер. Той ми обясняваше, че трябва да се създаде мой собствен модел и да се промени изцяло промишлеността за спортни обувки. Въпреки всичко останах скептичен, защото аз просто не харесвах маратонките на ,,Найк”. Сумата по договора обаче бе значителна за времето си – 250 000 долара годишно, за срок от 5 години и бонус върху цялата баскетболна производствена линия на ,,Найк”. След това се срещнах с един познат от ,,Адидас” – Бил Суик, на когото казах, че ако искат да ме имат нека си помислят за някоя близка сума до тази, предложена от ,,Найк”. Сърцето ми бе все още на страната на ,,Адидас”, но те никога не ме потърсиха.

Започнах сезон 1984-1985 с модела в червено и черно на ,,Найк”. След първите три мача дойде ударът – нямал съм право да нося тези маратонки, защото не отговаряли на останалото от екипировката на Чикаго. Понеже продължеих да ги нося, шефът на НБА Дейви Стърн реши да ме глобява всеки мач. Започна се с 1000 долара, после 3000, 5000. От ,,Найк” даже не трепнаха. Напротив, бяха във възторг да ги плащат до последния цент всички тези глоби и така продължавахме. А защо? Защото иначе щеше да им струва милиони долари да проведат една подобна релламна кампания, а тази забрана им идваше добре дошла. Първият ни видеоклип започваше със снимка на главата ми. После камерата се спускаше бавно по тялото до краката ми. Когато спираше на последния модел на ,,Найк” един голям кръст задраскваше маратонките и се чуваше глас, който казваше: ,,Забранено.” Продавбите направо експлоадираха.


jordan2.jpgПРЯКОРЪТ МИ ОТ ДЕТЕ БЕ МЕДЖИК

В течение на първия ми сезон в НБА през 1984 г. от самото ми пристигане в тренировъчния лагер целта ми бе да правя впечатление. Исках да впечатлявам съотборниците си, треньорите, ръководството, всички... Раздавах се буквално във всеки момент. Опитвах се да спечеля във всяка тренировка, във всеки приятелски мач. Опитвах се да превъзхождам, но без да си отварям устата. Усещах, че докато не си извоювам правото да говоря, не трябва да обелвам и дума. Аз бях вторият най-добре платен играч в отбора, но никога не съм се държал като такъв. Не исках да си купувам скъпи коли или тонове парцали като някои други. Полагах усилия да се обличам семпло и никога не съм искал да съм най-добре облечен. Точно обратното – жевеех доста скромно.

Когато дойдох в НБА, не бях фен нито на Меджик, нито на Бърд. Харесвах Джулиус Ървинг от Филаделфия. Първият ми прякор като дете бе Меджик, но аз си падах по Джулиус. Играх два добри мача срещу него, не нищо не можех да направя срещу Ървинг – толкова му се възхищавах, че бях доволен, че съм там и играя срещу него. Той бе първият професионален играч от НБА, който успя да влезе в добрия американски бизнес. Връзката му с ,,Кола-Кола” приличаше на моята с ,,Найк”. В този смисъл доктор Джулиус ми даде възможност и аз да стъпя на терена на бизнеса. Аз просто му подражавах.


НЯМА ДА СЪМ НИЩО, АКО НЕ ПОБЕДЯ МЕДЖИК И ЛАРИ БЪРД

По време на мача на звездите през 1985 г. нямах намерение да бъда в центъра на вниманието. Целта ми бе по скоро да усетя атмосферата, да се срещна с всички играчи и да се забавлявам на площадката. Стана обаче точно обратното. Реших да облека новите анцузи на ,,Найк” и някои баскетболисти видяха в това неуважение от моя страна. А аз си мислех, че правя услуга на ,,Найк”. Фирмата вече бе инвестирала до таква степен в мен, че исках да им се отплатя. Имаше още един инцидент. Някой казал, че не съм поздравил колегите си в асансьора на хотела. Всъщност причината бе съвсем друга. В асансьора бе пълно със звезди и аз не посмях да кажа нищо. Не исках да си мислят, че съм твърде самоуверен, и понеже им се възхищавах, просто не казах нищо.

През 1991 г. дойде времето на предизвикателството. Меджик бе смятан за номер едно, който позволява и на другите да играят добре. Набюдателите говореха, че аз не съм като него, че играя повече за себе си, отколкото за отбора. Именно затова бе изключително важни да бием Лейкърс с Меджик и повече нямаше да могат така да говорят за мен.


АКО ТРЯБВАШЕ ДА ИГРАЯ СРЕЩУ СЕБЕ СИ

Често съм се питал как би трябвало да играя, ако играех срещу себе си? Аз имам пропуски в играта си, но никога не бих говорил за тях пред хората. Начини все пак има. Вярвам, че бих намерил начин да обърквам тактиката на Джордан, ако играех срещу него.


КОЙ МОЖЕ ДА ЗАМЕСТИ ДЖОРДАН

Най-добрият съвет, който бих могъл да дам на младите играчи, е да се възползват от всеки момент, да не се затварят в калъп, построен от други за тях. Има толкова много играчи, които НБА изкуствено иска да направи звезди. Повечето от тях вече се издъниха. Младите трябва да се научат да се развиват и извън баскетбола. Те смятат, че знаят вече всичко, мислят си, че могат да намерят отговорите на въпросите, като гледат видео, ходят по барове или са с различни жени всяка вечер. Ако наистина само това ги прави щастливи, те ще прегорят твърде бързо.


КОГА СКОКЪТ СЕ ПРЕВРЪЩА В ЛЕТЕЖ?

Понякога хората ме питат дали мога да летя. Когато бях малък, отговарях, че мога, но само за миг. Сега обаче, когато гледам на забавени кадри мой скок, имам усещането, че виждам изстрелването на ,,Аполо”, и се питам кога скокът се превръща в летеж.


СИГУРНО НЯКОЕ ДЕТЕ ПРОДЪЛЖАВА ТОВА, КОЕТО АЗ ЗАПОЧНАХ

Няма съвършен баскетболист. Аз не вярвам в това, че има най-добър за всички времена. Всеки играе в различна епоха. Аз изградих играта си като функция от други играчи. Вярвам, че величието е процес на евролюция и се изменя и усъвършенства от епоха на епоха. Без доктор Джей, Уолтър Дейвис и Елджин Бейлър не би имало Майкъл Джордан. Те бяха източник на мотивацията ми, примерите, заради които аз исках да ставам все по-добър, да се развивам, да ги надмина. Аз непрекъснато съм си повтарял, че трябва да стана по-добър от тях.

Някой ден някой играч ще се захване с моята игра, ще я подобри и ще стане стане по-добър от мен! Някъде вече съществува някое дете, което вече работи по усъвършенстване на това, което аз постигнах. Това изисква време, но сигурно някой има подобен дар от горе като моя. Той няма да прескача етапи, няма да се страхува, ще си взима поуки от моя живот.

Така, както аз правех с други велики преди мен. Еволюцията няма прегради и един ден някой ще бъде по-добър от мен... .

И той си го казва.
П.С http://www.youtube.com/watch?v=oz-t961nKJ4

[Delija]

http://www.youtube.com/watch?v=aK0YLwaODR4&feature=related

Уникално правилно мислене, евалата на Леброн, на майка му.

СИГУРНО НЯКОЕ ДЕТЕ ПРОДЪЛЖАВА ТОВА, КОЕТО АЗ ЗАПОЧНАХ

Няма съвършен баскетболист. Аз не вярвам в това, че има най-добър за всички времена. Всеки играе в различна епоха. Аз изградих играта си като функция от други играчи. Вярвам, че величието е процес на евролюция и се изменя и усъвършенства от епоха на епоха. Без доктор Джей, Уолтър Дейвис и Елджин Бейлър не би имало Майкъл Джордан. Те бяха източник на мотивацията ми, примерите, заради които аз исках да ставам все по-добър, да се развивам, да ги надмина. Аз непрекъснато съм си повтарял, че трябва да стана по-добър от тях.

Така, както аз правех с други велики преди мен. Еволюцията няма прегради и един ден някой ще бъде по-добър от мен... .

[VILIO]

Кой е тоя Леброн пред Коби.

[blazev1992]

Кой е тоя Леброн пред Коби.

И още по-логичното-кои са тия Кливлънд пред Лейкърс.

[Samp]

Честито на феновете на Биковете, много интересна серия се очертава, да видим какъв ще е отговорът на Келтите.

1:1 и отново много драма накрая. За съжаление този път щастието се усмихна на Бостън

[G8]

Чикаго Булс са НАЙ-ГОЛЕМИТЕ!

[Samp]

ей, най-накрая и ти да попаднеш на отбор

[G8]

Аз имам няколко бе, Чикаго са ми на 3-то място!