За пореден път да си кажа - отвратителна зала с места за джуджета без никаква климатизация. Ако някой твърди обратното (че има климатици) - лъже. Да се гледа в такъв ад е ад, за игра - не знам.
Пълно недоглеждане от страна на организаторите. За да се презастраховат, че ще има публика - продават повече билети, отколкото места има в тази част на залата, която не е с покани. Не стига, че е жега, ами и пълно със седящи по стълбите и правостоящи.
В почивката - абсолютна тъпотия - искаха да уважат дамите от Москва 1980 година. Добре. Но трябваше веднага да започнат, а не да изчакат три или четири минути, та публиката да се отлее навън и тези жени да застанат пред полупразни трибуни.
В отсрещната страна останаха три празни реда, можеха спокойно да пренасочат част от хората натам.
Криза е - мажоретките бяха пет, преди имаше повече.
Цялото горно мрънкане приключи при 57 : 58 за тях. При 60 : 58 вече беше френетично, публиката беше шестият играч.
Дотогава гледах с усещането, че те са с играч повече. Организираха се много по-бързо от нас. Не бих ги наричала паляци (който и да е отбор), нещо такова ми се мерна някъде, нито както и да е, защото гледам тоя спорт като зрител и не зная колко сложно е да се играе.
имаше малки фенове и големи фенове.
опасно седнали фенове
екстри
- добре, че човекът ме изтърпя да му дишам във врата и да го питам за резултатите от футболните мачове, докато той залагаше
имаше високо вдигнати ръце (пак да кажа, страхотна публика, едно, че си поддържаше отбора, едно, че внимаваха да не изпотъпчат малките фенчета, които щъкаха навсякъде)
и радост от победата
пп. След вувузелите обикновените тромби ми се струват като мехлем за душата.