Допингирали с коняк младия Румениге
На „Ноу Камп” през 1999 година за една бройка да връчат купата на Байерн въпреки знаменитата загуба с 1:2 срещу Ман Юн
Утре вечер Байерн ще излезе срещу Челси в 9-ия си финал първо за КЕШ, а след това в Шампионската лига. Досега баварците са печелили 4 пъти европейската клубна титла и още 4 пъти са губили. А всеки от тези мачове има своя собствена история... Която заслужава да бъде припомнена.
Златните години
15 май 1974 година, Брюксел, Байерн – Атлетико М 1:1 след прод.
Байерн е за сефте на финал и за една бройка да се издъни. След 0:0 в редовното време на ст. „Хейзел” идва 114-ата минута, в която бъдещият селекционер на Испания Луис Арагонес вкарва от фаул за 1:0 за Дюшекчиите, които играят като богове. Малко по-късно идва последната атака в мача за баварците – Франц Бекенбауер се чуди какво да направи с топката и я пуска към Ханс-Георг „Катче” Шварценбек. А той също се чуди какво да направи с нея и просто я изритва от 30 метра към противниковата врата. Невероятен удар! Топката лети фалцово и ниско над тревата и влиза в левия ъгъл на вратаря Рейна - бащата на днешния Рейна от Ливърпул - 1:1! Според тогавашните правила ще има преиграване, и то точно благодарение на Шварценбек, на когото по принцип му е забранено на минава центъра!
17 май 1974 година, Брюксел, преиграване: Байерн – Атлетико М 4:0
Само 48 часа след като Байерн едва добутва до преиграване, двата отбора се срещат отново на същото място. И въпреки че Дюшекчиите пускат двама свежи играчи, отборът им изглежда изморен и неконцентриран. И баварците не изпускат шанса си – Ули Хьонес (28) вкарва за 1:0, а в 70-ата минута резултатът вече е 3:0 след два гола на Герд Мюлер. Пак Хьонес оформя крайното 4:0 с уникален самостоятелен рейд. „В първия мач срещу Атлетико щяхме сами да се бием, защото показахме само 70-75% от възможностите си – коментира след триумфа един от героите за баварците Паул Брайтнер. – Добре че поне вкарахме за 1:1! След два дни вече бяхме в обичайната си форма и показахме кой командва парада!” Единствената загуба, която победителят претърпява в турнира, е от българския шампион ЦСКА – 1:2 в София на 1/4-финала.
28 май 1975 година, Париж, Байерн – Лийдс 2:0
Рядко отбор е бил порязван толкова свирепо от съдия на финал, колкото Лийдс в онзи ден. Първо френският рефер Мишел Китабаджян си затваря очите за чиста дузпа, която прави Бекенбауер, а малко по-късно отменя и чист гол на шотландеца Питър Лоримър заради „засада” – много голяма грешка! „Съдията просто ни измами”, реве след мача мениджърът на Лийдс Джими Армфийлд. Истината обаче е малко по-различна. А именно – едва ли има друг отбор финалист, който да играе толкова силов футбол, колкото Лийдс. Доказателство за това е фактът, че Бьорн Андерсон е изваден от игра със счупен крак още в 4-ата минута, а в началото на второто полувреме и Ули Хьонес напуска с контузено коляно след свирепа балтия. И в двете положения даже не се дават жълти картони! Но и без контузените Байерн печели с голове на Рот (71) и Мюлер (83). А след мача баварците пропускат „шанса” да направят почетна обиколка с купата, защото английските фенове къртят седалки от яд и ги хвърлят по терена. Френското спортно списание „Мироар дю Футбол” обобщава случилото се със снимка на победителите и показателен текст към нея: „А защо мосю Китабаджян не е с тях?”
12 май 1976 година, Глазгоу, Байерн – Сент Етиен 1:0
Това е третият пореден финал на отбора, който грабва трофея през 1974 година и отказва да го сдаде. Тогава баварците за втора поредна година не са шампиони в Бундеслигата и единственият шанс да играят отново в турнира и през следващия сезон е да го спечелят. Точно това е първият финал на 20-годишния тогава младок Карл-Хайнц Румениге. Треньорът Крамер дълго се чуди дали да го пусне, защото малкият е много нервен. А самият Кале признава по-късно, че на терена се е поотпуснал, след като докторът го „допингирал” с коняк! Колкото до самия мач, французите доминират, удрят и две греди, но пак Рот (57) забива единствения гол в мача след фаул на Бекенбауер. И така онзи знаменит баварски отбор прави хеттрик от титли в рамките на 3 години!
Тъмният период
26 май 1982 година, Ротердам, Астън Вила – Байерн 1:0
Купата отива за 6-и пореден път в Англия, а Байерн губи финал за първи път в историята си. Губи, въпреки че играе 90 минути пред вратата на Вила. Баварците създават редица чисти положения, но резервният вратар на англичаните Спинк, появил се на пожар още в 10-ата минута на мача, хваща всичко! Въпреки че в предишните 2,5 години е играл в едва един официален мач, а в настоящия сезон няма дори една записана минута! При една от малкото атаки на Вила таранът Уит (67) вкарва за крайното 1:0. „В онзи ден всичко беше срещу нас. Наистина всичко – спомня си Клаус Аугенталер. – И още 2 часа да бяхме играли, пак нямаше да вкараме гол. А след края просто се напихме от мъка - нямаше как иначе след подобен мач!”
27 май 1987 година, Виена, Порто – Байерн 2:1
Това е сезонът, в който Байерн размазва с 4:1 като домакин Реал Мадрид в първия полуфинал, а на реванша губи само с 0:1, въпреки че завършва мача с 10 души. Именно по тази причина баварците са фаворити за финала срещу анонимниците от Порто. И на пръв поглед действителността е точно такава - те повеждат още в 25-ата минута с гол на Кьогъл и мачът им изглежда в кърпа вързан. Затова даже не се напъват да търсят втори гол. Точно това обаче им изиграва лоша шега, защото алжирецът Рабах Маджер (77) прави 1:1 с прочутия си гол с пета, а само 4 минути по-късно бразилецът Жуари прави обрата пълен. Обрат, от който баварците просто нямат време да се отърсят. След мача за главен виновник е нарочен Лотар Матеус, който уж не се напъвал. Но истината е, че целият отбор се излага.
26 май 1999 година, Барселона, Манчестър Юн – Байерн 2:1
Какво още може да се каже за онзи знаменит мач на „Ноу Камп”? Е..., може да се припомни как тогавашният президент на УЕФА Ленарт Йохансон, който вече се подготвяше за награждаването, бе твърдо убеден, че трябва да връчи трофея на Щефан Ефенберг. Преди един от подчинените му от УЕФА да го информира за уникалния обрат в края: "It's Manchester, Mr. President"! Може да се припомни и как сър Алекс Фъргюсън по случайност се натъква на Отмар Хитцфелд часове след мача в тунела на „Ноу Камп”, просто го прегръща и само казва „Sorry”! Може да се припомни и потресаващото разочарование в редиците на баварците. Защото всички са виждали играчи, които падат на тревата след последния съдийски сигнал, но разочарованието по лицата на Кан, Линке, Тарнат и компания никога няма да се забрави! Никога няма да се забрави и внезапната смърт на Байерн в рамките на 102 секунди въпреки ранния гол на Марио Баслер още в 6-ата минута 102 секунди в продължението на мача, в които вместо до най-големия триумф в последните над 20 години за баварците, се стигна до най-голямата трагедия в клубната им история! 102 секунди, в които Дейвид Бекъм изпълни 2 корнера, 102 секунди, в който реалностите в рамките на 90-те минути на терена се превърнаха в абсурд. 102 секунди, които завинаги ще бъдат свързвани с авторите на двата гола за Юнайтед - Теди Шерингам и Оле Гунар Солскяер. 102 секунди, които никое от действащите лица на игрището никога няма да забрави...
Баварският 21 век
23 май 2001 година, Милано, Байерн - Валенсия 1:1 (5:4 след дузпи)
Реванш от съдбата... Или просто триумфът в златния период на Отмар Хитцфелд и питомците му Ефенберг, Елбер, Шол, Кан и компания. Това не бе обикновена нощ за Байерн. Бяха изминали 25 години от последния триумф на клуба в Европа - очевидно хубав ден за писане на история. А холандският рефер Дик Йол бе тръшнат от някаква инфекция от типа „дузпа”. Още във 2-ата минута той свири дузпа за Валенсия, вкарана от Мендиета за 1:0, а след това Шол изпусна да направи 1:1 пак от бялата точка. Щефан Ефенберг (5:0) обаче все пак вкара за 1:1 от дузпа! И така се стигна до... дузпи! Дузпи, при които Оливер Кан спаси 3 удара на играчите на Валенсия и от обикновен човек се превърна в Титана Кан. Дузпи, при който Валенсия може би щеше да има по-голям шанс, ако вратарят Канисарес не се хвърляше само в левия си ъгъл...
22 май 2010 година, Мадрид, Интер – Байерн 2:0
В началото на декември 2009-а Байерн е напът да отпадне от Шампионската лига, а треньорът Луис ван Гаал вече е смятан за пътник. Тогава обаче дойде онази знаменита победа с 4:1 срещу Ювентус насред Торино, която прати баварците на 1/8-финалите. После Ариен Робен остреля Фиорентина и Манчестър Юн на път към полуфиналите с Лион. А там дойде часът на Ивица Олич. Във финала срещу Интер на ученика на Ван Гаал – Моуриньо, баварците бяха считани за фаворити даже и без наказания Рибери. Специалния обаче изигра Ван Гаал! Играчите на Байерн изглеждаха като парализирани и за цял мач създадоха само едно чисто положение, а Диего Милито (35, 70) се подигра на 2 пъти с Ван Буйтен и донесе купата на нерадзурите. И разби мечтите на Байерн за требъл!