Италианският шампион Ювентус спечели с минималното 1:0 гостуването си на Катаня в ранния неделен мач от Серия "А". В основата на победата на "бианконерите" бе страничният рефер Лука Маджани, който преди почивката сигнализира за засада при редовен гол на домакинския състав, а през второто полувреме сгреши, като не вдигна флага секунди преди победното попадение на гранда от Торино.
Hristolov написа:този път и съдиите не спасиха старата кранта
Не че неговите любимци не ги подпират по най-курвенския начин...това не трябва да се споменава Delija написа:Боби в момента е в прединфарктно състояние, сърцето му не може да смогне да изпомпва кръв по посока на гениталиите му, дай Боже да не издържи.
vill_1 написа:В групите на ШЛ ще сте като Борусия Д,докато започнат мачовете,вече ще сте отпаднали!
drvasko98 написа:http://7sport.net/7sport/h_hora/d6643_3.htm
Чудесно интервю с Конте. Най-много ме впечатли отговора му на последния въпрос.
Антонио Конте:
Знаех, че ще стана голям треньор
За мен Ювентус не е крайна, а отправна точка, разкрива наставникът на италианския шампион
Първият, който му подаде топката, бе баща му, тогава президент на футболния клуб Ювентина Лече. Това означава, че черно-бялата кръв във вените на Антонио Конте е семейна. Днес 42-годишният Антонио, с прозвище Графа, е треньор на Ювентус.
Много вода изтече от времето, когато 16-годишният момък дебютира в серия А, в отбора на родния си град Лече. Още не успял да порасне, той вече е професионалист. За онези, които смятат, че да бъдеш футболист, е привилегия, Графа обяснява: "Аз дебютирах още хлапак. А жадувах за развлечения, кино, дискотека. Но ако искаш да станеш сериозен професионалист, трябва да загърбиш някои неща. До 21 г. у дома спазвах строг режим, който ми забраняваше да се шляя навън след 22,30 ч.". Вкъщи го възпитават строго на дисциплина и скромност, вяра и ценности. През ноември 1991 г. попада в Торино. Президентът на Ювентус Джампиеро Бониперти го иска веднага в отбора. "Закараха ме на север - далеч от юга, морето и слънцето. Тогава в Торино валеше обилен сняг. Посрещна ме доктор Рикардо Агрикола за медицински тест. Слизайки от колата, се замислих: "Мама миа, къде съм?".
Посреща го най-добрият треньор в света по това време Джовани Трапатони. "Изплаших се и се притесних - със съотборниците ми Роберто Баджо, Скилачи и Такони говорех на "вие". Трапатони го харесва и му оправя техниката, след което Конте се превръща в ключова фигура за Ювентус и капитан от 1996 до 2001 г. Все пак Конте завършва висше, като защитава дипломна работа "Психология и треньорски методи".
Със Старата госпожа Конте печели всичко - 5 титли на Италия, Шампионска лига през 1996 г., Суперкупа на Европа, Купа на УЕФА през 1993 г., Междуконтинентална купа, Купа и четири Суперкупи на Италия. С националния отбор на Италия халфът стига до финалните мачове на Мондиал 1994 и Евро 2000. След края на футболната си кариера Конте работи като наставник на Арецо, Бари, Аталанта и Сиена, когото класира за Серия А през 2010/11. От 31 май 2011 г. специалистът застава начело на любимия си Ювентус и година по-късно печели скудетото с Бианконерите. Президентът Андреа Аниели привлича Конте на кормилото на Юве. "Със семейство Аниели ни свързват прекрасни отношения, които с времето укрепнаха и аз много се гордея с тях. Между нас цари взаимно уважение и топлота", признава Конте. Преди 7 години той съзнава, че има мечта: "Искам да стана треньор на Ювентус". Кръщава и дъщеря си Виктория - "победа". Марчело Липи казва: "Зареден за борба, мъдрост и зрялост - това е новият Ювентус на Конте", а според Ариго Саки "Конте култивира перфекционизъм". Тифозите на Старата госпожа едва ли ще забравят сезона, свързан с Антонио Конте: откриването на стадиона на Юве, рекордната серия без загуба, наградата "Маестрели" за най-добър треньор на 2012 г. Наскоро Графа даде интервю за сп. "Сете".
- Зад гърба ви работи телевизор: на екрана Гуардиола обявява, че напуска Барса. Пеп е славен човек, никога не е обичал скандалите. Може ли да кажат същото за вас?
- Питайте тях (смее се).
- Кой в живота ви е бил "славен човек"?
- Трапатони. Много съм му задължен. Беше ми като баща. Разбираше къде срещам трудности. Оставаше след тренировки и ми помагаше с техниката.
- Какъв играч бяхте?
- Бях наясно, че ако не дам всичко от себе си, няма да играя в Ювентус.
- А като треньор?
- Няма да лъжа: никога не съм се имал за голям играч, но винаги съм знаел, че ще стана голям треньор. Още в Лече, когато тренирах отбора на брат ми. Това беше призвание. Аз съм роден да напътствам, да измислям методи, да ръководя, да взимам решения.
- Как спечелихте доверието на бившите си съотборници?
- Това беше една победа. Никога не спирай да печелиш доверие. Което се губи с неправилно поведение.
Един ден издънка разваля 200 дни доверие на играчите.
- Защо крещите?
- От скамейката се дереш по необходимост. Просто трябва да ме чуят. А това е сложно пред 64 000 души. Аз съм в постоянен контакт с моите играчи и те са длъжни да ме слушат. Трябва да знаят, че съм постоянно с тях.
- 2005-а бе определяща година за вас. Тогава плъзнаха едни небивалици...
- В Рим един таксиджия ми каза: "Радвам се да те видя!". Всички смятали, че съм вече в инвалидна количка. Мислели, че умирам.
- Защо е всичко това?
- От злоба. Аз бях капитан на Ювентус. На всичкото отгоре преди 7 г. имаше допинг скандал
Тази злоба е следствие от подобни ситуации. Плюеха също Виали, Торичели, т.е. това не бяха лични нападки, а по адрес на отбора. Паузата от една година, след като закачих бутонките, бе най-трудната в живота ми. Уморих се, но пък се раздавах на треньорските курсове. Цяла година се терзаех дали да продължа или не - от юни 2004-а до юни 2005 г.
- А новите обвинения? Също ли от злоба?
- (въздъхва тежко) При това незаслужено. Става дума за уговорени мачове. Ако аз играя с дъщеря ми, искам да победя. Аз искам моите играчи да побеждават, да се раздават. Така беше в Сиена, където спечелихме промоция в Серия А пет кръга преди края. Никой не можеше да очерни прекрасните отношения между мен, града и играчите на Сиена. Спокоен съм и ако ме призоват, ще отговоря без проблем. Както винаги.
- Стар играч ли е Дел Пиеро?
- То е субективно. За мен той е голям играч, дал много на терена и извън него. Дел Пиеро е историята на Ювентус. Винаги се е държал както подобава, и тази година с отбора жъне плодовете на личния и колективен труд. Така че стар играч не е онзи, който седи на скамейката
- Кое ви вбесява в последно време?
- Омръзна ми да слушам едно и също от Алегри. Като онзи епизод с гола на Мунтари. Вечни спорове! Можеш да спечелиш този или онзи мач, но победата в скудетото е плод на работа през целия сезон.
- Медиите не пишат често за личния ви живот.
- Рядко излизам на преден план, защото живея в Торино, спокоен град. И ревностно охранявам личния си живот.
- Какъв е все пак Антонио Конте извън терена?
- Футболът е мания. Прибирам се вкъщи - телевизорът ми е вече включен. Освен футбол, обичам да чета. За велики хора, творци на историята. Това ме мотивира допълнително. Иначе около мен са само истински хора. Брат ми Даниел пристигна почти веднага при мен в Торино. В началото играеше в серия С2. Когато разбрах - а аз вече имам професионална деформация - че във футбола не го чака бъдеще - го пренасочих и днес той е в ръководството на една банка.
- Свята вода, ритуали. Това вяра ли е или суеверие?
- Аз съм вярващ, религиозен.
Като малък бях послушник
Преди ядене винаги се кръстя. Благодаря на Бога за всичко, което ми е дал.
- Кой от онези, с които или против които сте играли, бихте нарекли играч от екстра класа?
- Голямо впечатление оставиха у мен Зидан и Дел Пиеро. А в качеството на съперник - Марадона, естествено.
- Вие сте амбициозен човек. Коя е следващата ви цел?
- Един амбициозен човек в моето положение би продължил да расте. Ювентус не е крайната точка. За мен той е отправна точка.
Delija написа:Докторе, отваряй нова тема, не се офлянквай, ти си единственият тук "дърт госпожист", твоя е честта.
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 47 госта
