Delija написа:Мега абсурдно е да сравняваш....
Не сравнявам. Не си ме разбрал. Следващите две мнения, на Вильо и Стинката, са разбрали идеята ми.
Съра е велик и явно това трябва да чуеш, за да се успокоиш. За съжаление и за други имена искаш иначе се палиш. Тук нито аз, нито следващите, най-малкото Вильо е и фен на Ман, не говорим за качествата на Съра. Аз лично го признавам като един от най-великите треньори за всички времена.
Идеята е друга, а ти не я хвана. Като стана дума за споменатите примери, Барса и днес, 18 години след напускането на Кройф, играе по неговия модел, къде по-успешно като преди няколко сезона, къде демоде и грозно сега, но общо взето философията им е една. Ман, не 18, а само една година след напускането на Съра няма нищо общо с идеите и философията на този човек. Това е съвсем друг Ман.
Ето по нещо от двамата, което без да квалифицира Съра като лош или добър, има замисъл.
Ако не свеждаше нещата до собствената си персона, може би щеше да постигне още по невероятни успехи... Но пък може би щеше да пропусне някои от постигнатите...
Не е ли така? Съра беше блестящ и велик, но нищо от направеното от него няма отношение към бъдещето, когато няма да го има. Ман днес е катаклизъм.
Виж и второто изречение.............но пък можеше нещо тогава да изтърве ако правеше друго за бъдещето. Също вярно. Никой не го обвинява какво е правил тогава от призмата на днешния слаб Ман. Напротив, всички други обират негативи, а Съра е с реномето, че само при него е било неповторим блясък.
В историята на Юнайтед нещата стоят по друг начин. Има два мениджъра в стил Чингис Хан и Александър Македонски и след това разпад на държавата.
И Вильо е прав. Велики пълководци, но лидери от 4 поколение. Без тях нищо не остава. Самите лидери са страхотни и без никакво съмнение имат огромни качества и заслуги, а на фона на слабите наследници изглеждат като богове, но истината е, че те не са се погрижили за бъдещето. Лидерът от 5 поколение е със същите качества, но не блести толкова, защото има продължение и остава впечатлението, че просто е използвал силата на предшественика си.
При Симеон е Златен век, но при баща му Борис стават изключително важни събития в Първото българско царство. Да, Борис не е симпатичен като герой, защото не се е бил наляво и надясно и при него няма знаменателни победи като при други ханове, но това е лидерството от пето поколение. В този случай приемника жъне дори по-големи успехи. Само дето Симеон няма пред себе си например фундаменталната задача да вкара християнството сред населението и общо взето всичко е подредено само за битки, нищо странично не те ангажира.....а пък и баща му го изпраща в Магнаурската школа, което в него момент нищо не значи за България, но на по-късен етап за Византия много значи, непристъпната им столица е обсадена, от техен възпитаник, а не от някой дивак. Истинско лидерство от пето поколение. При Борис добре, а след това и още по-добре.
А като гледам наследника на Симеон какви ги върши и как за нула време малко след него изчезва държавата ни ме навява мисълта, че Симеон е като Съра. Много по-блестяща фигура от всички дотогава, но....лидер от 4 поколение. След него България е това което е Ман след Съра сега.
Нищо против Симеон, златния му век, величието му, страхотните му подвизи, но фактите в дълбочина са преди малко описаните, а е само повърхностно големия кеф, че е разбил византииците при Ахелой.
В крайна сметка след Симеон на тях пък им идва най-голямото величие в хилядолетната история на Византия. Погледни тези неща и имай визия.
Ако това е умна дискусия, а не на безмислените спорове и ако не бъркаме в съжденията си, то Ман го чакат черни дни. Това е България при смъртта на Симеон. Конкретно Съра е много голям, но след него е тъжно както дълго време е след Симеон чак до Асеневци.
