Една статия отпреди месец, която все още си звучи актуално.
Провалът на Мойс доказва, че
Моуриньо трябваше да смени Фъргюсън
През лятото на „Олд Трафорд” може пак да се сетят за Жозе
Джеймс Дъкър
в. "Таймс"
Фактът, че именно Манчестър Сити спечели Купата на лигата – първата от възможния домашен хеттрик на Пелегрини, сякаш не бе достатъчно неприятен за клуба, който най-вероятно ще приключи сезона с празни ръце. На всичко отгоре бившият отбор на Мойс Евертън спечели с 1:0 у дома срещу Уест Хем и изпревари Ман Юнайтед, свлякъл се на седмо място във Висшата лига. Тотнъм пък се придвижи пети с 8 т. преднина пред шампиона след триумф над Кардиф, докато Ливърпул продължи изненадващата си атака на титлата след 3:0 над Саутхемптън на "Сейнт Мерис". В момента клубът от "Енфийлд" е на 14 т. пред вечния си враг, което звучи още по-шокиращо, когато си спомните, че миналия сезон червените завършиха на 28 т. зад тима на сър Алекс. Челси пък бетонира мястото си на върха след 3:1 срещу Фулъм на "Крейвън Котидж".
Позицията на Евертън над Юнайтед е особено болезнена за Мойс. Ливърпул, изчезващ далеч напред в първия сезон след оставката на Съра, и Сити, грабнал първи трофей, пък са крайно оскърбителни за феновете. Царуването на Челси на върха обаче предизвиква най-мъчителните въпроси и кара йерархията в Юнайтед да се върти тревожно на трона си.
Специалния уверява благо, че точно в Челси му е мястото, но би отхапал ръката на Юнайтед, ако шансът да наследи Фъргюсън му бе предложен, преди да го повикат от "Стамфорд Бридж". Пренебрегнат или загърбен, португалецът излага убедителен довод - че Юнайтед е наел грешния човек
Естествено, резултатите говорят най-красноречиво и докато Мойс цапа в калта, Моуриньо навива ръкави срещу Сити - един отбор, който с оглед класата на резервите му би трябвало да спечели титлата сравнително комфортно. А Челси ще трябва се задоволи с провала, както Моу определя второто място. Впрочем Юнайтед драпа зад Челси на непосилните 18 т. През уикенда Моуриньо си позволи нова психическа атака срещу главния претендент от Сити, но ние познаваме този театър. Моуриньо отлично разбира, че Челси има прекрасен шанс да пресече пръв финала, и ако това се случи, то ще бъде обявено за едно от най-великите му постижения.
Въпреки всички приказки, че Юнайтед бил в преходен период и изобилствал със слабости - очевидната лоша ръка, която Фъргюсън раздал на Мойс, - Моуриньо също не наследи цветя и рози на "Стамфорд Бридж". В абсолютни стойности успехът на Юнайтед миналия сезон беше по-голям от неуспеха на Челси и в този смисъл Моуриньо гледаше само нагоре, докато Мойс е очаквал Юнайтед да слезе под първите двама, но не под първите четирима и в никакъв случай чак на седмо място.
Все пак между Челси, наследен от Моу, и Юнайтед, завещан от сър Алекс на Мойс, има паралели. Като начало, и двата клуба имат застаряващи капитани, чиито постоянни контузии непрекъснато ги тормозят. Джон Тери, 33 г., 14 месеца по-възрастен от Неманя Видич, не успя да се справи с кондиционната програма, наложена му от предшественика на Моуриньо Рафаел Бенитес, и мнозина го отписаха. Наново стимулиран и фокусиран от Моуриньо този сезон, Тери бе безспорно определен за най-добър защитник в лигата и е здраво надъхан да се бори още година. За разлика от него Видич играе като 32-годишен и миналия месец обяви, че напуска "Олд Трафорд" след изтичане на договора му. В лицето на Тери и Гари Кейхил
Моуриньо изгради страховита двойка централни защитници и я ползва дълго време, познавайки добре значението на отличното сработване в задна линия.
Загрижен за спада във формата на 33-годишния си ляв бек Ашли Коул, Моуриньо прехвърли Сесар Аспиликуета от поста му на десен бек вляво с отличен ефект. Реакцията на Мойс, докато наблюдава как 32-годишният му ляв бек Патрис Евра се измъчва от изтощение, бе да остави французина в игра. А можеше да го подкрепи с Рафаел да Силва, един всестранен и подвижен десен и ляв бек.
Моуриньо се оплаква от липсата на чистокръвен голмайстор в отбора си и въпреки това изобрети система, която майсторски маскира тези недостатъци, като впрегна Самюел Ето’o и Фернандо Торес. Въпреки критиките двамата са вкарали само 7 гола по-малко от 24-те на Робин ван Перси и Уейн Руни този сезон. С трима измежду Еден Азар, Оскар, Уилиан и Андре Шюрле, бръмчейки зад централния нападател, Челси излъчва заплаха и сила.
На Юнайтед не липсват креативни играчи като Руни, Аднан Янузай, Шинджи Кагава и новият от Челси - Хуан Мата. Ван Перси е голаджия с автентично превъзходство, какъвто търси Моуриньо, а Хавиер Ернандес е истинска лисица в пеналта. Дани Уелбек пък притежава крачка и мощ да причинява куп неприятности. Въпреки това Юнайтед изглежда рутинно муден, тромав и ялов на идеи - пасовете към Ван Перси често стават лесна плячка за опонентите.
Мойс имаше два трансферни прозореца за укрепване на толкова критикуваната средна линия, но така и не се възползва. Моуриньо, който не получи финансова подкрепа за централен нападател миналото лято, засили други зони през януари, като докара Неманя Матич от Бенфика въпреки подигравките, че да подпишеш с халф в средата на сезона е смехория.
Много се заговори и за Mойс като последовател на Фъргюсън. Освен общата шотландска националност, лоялността им към единствен клуб и репутация за привличане на млади играчи няма какво друго да запомним. Почти във всяко отношение именно Моуриньо е логичният наследник на сър Алекс но по причини, известни само на Фърги, препоръките за този кандидат бяха, ако не тотално игнорирани, то ултимативно отхвърлени.
Нека огледаме за миг силните страни на Фъргюсън. Той беше изключително решителен, търсач на рискове, безскрупулен, талантлив мениджър и мотиватор и сериен победител, което се отнасяше и за Моуриньо. Колко треньори например биха пристигнали в Челси миналото лято с предварителен план за продажба на играча на годината (Мата) от предишните два сезона? Заслугите на Моуриньо за освобождаването на Мата могат да се дискутират от други, но това е може би най-красноречивата илюстрация за непоколебимата вяра на португалеца в собствените му решения.
Юнайтед би трябвало да е загърбил всякакви грижи относно футболния стил на Моуриньо през сезона, когато неговият Реал Мадрид разкъса примката на Барселона в испанския футбол и спечели титлата през 2011/2012 г. Малко би трябвало да се спори и кой играе по-развлекателен футбол между днешните състави на Челси и Юнайтед. Колкото до предположенията, че стилът на конфронтация и борбената природа на Моуриньо понякога му вредят, нека да погледнем Фъргюсън. Нима той е един невинен, кротък и умерен умиротворител? Подобен аргумент е смехотворен.
Да не забравим и лошите предчувствия във връзка с тенденцията на Моуриньо да се мести на всеки няколко години. Само че 27-те години на Фъргюсън начело на Юнайтед беше съвършено уникално обстоятелство - днес един срок от три-четири години изглежда съвсем приемлив.
Моуриньо може реално да спечели титлата във Висшата лига още този сезон. Предвид на заплахата Юнайтед да изкара най-лошия сезон на едно цяло поколение, няма да е изненада, ако името му отново плъзне по трибуните на "Олд Трафорд".