Сид Лоу.

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Сид Лоу.

Мнениеот blazev1992 » 24 окт 2012, 07:33

Окото на Тигъра

Сид Лоу
в. „Гардиън”

Радамел Фалкао е отбелязал 182 гола в кариерата си, но нито един от фаул. Той дебютира в колумбийската лига на 13 г. и става титуляр в Ривер Плейт в Аржентина на 19, вкарвайки 7 пъти в първите си 7 мача като титуляр, преди да премине в Порто. Където се разписа в първите си 4 мача. Той вкара 24 мача в лигата в първия си сезон в Испания, плюс още 12 в Лига Европа – голмайстор за втора поредна година с два различни клуба. Той вкара също и в двата финала, а после разкъса на парчета Челси. Забоде над 100 гола в Европа. Той ги фалцираше, прехвърляше, заковаваше ги, вкарваше с глава; с едно и с пето докосване, с ляв и десен крак, от наказателното поле и извън него. Той никога не бе вкарвал от пряк свободен удар. Дори и късметлийската.
Затова, когато Кристиан „Кратуната” Родригес падна на границата на наказателното поле в последната минута от последния мач през уикенда и Фалкао се втурна напред и ако използваме думите на треньора му, сграбчи „отчаяно” топката, можеше да извините неговите съотборници, ако те му бяха казали: „Чупка, Радамел, това е нещо, което ти не можеш”. Ако бяха посочили към Габи и бяха добавили: „Остави това на специалиста”. Щяхте да извините неговите съотборници, ако бяха си казали, че Фалкао е малко себичен; че това, което той наистина желаеше, не бе доброто на отбора, а да продължи СВОЯТА рекордна серия. В края на краищата той вкара в 9 поредни мача и гонеше идеалната десеторка.
Може и така да помислите. Особено ако бяхте хвърлили поглед към таблото и към класирането: Реал Сосиедад – Атлетико Мадрид 0:0. Равен и Атлетико щеше да прекъсне поредица от 6 победи в лигата и щеше да изостане на 2 т. за водачите Барселона. Това не беше време за лигавене, не беше време за лични битки. Но съотборниците на Фалкао не казаха това и дори не си го помислиха. Защото съотборниците на Фалкао познават Фалкао и те знаеха, че той бе готов. Те знаеха, че моментът бе подходящ, както и причината: това не беше момент за раздуто чувство за важност, за лична слава. Това бе логиката. Непреклонната логика на Тигъра.
Преди сезонът да започне, Фалкао бе запитан дали има елемент от играта му, в която той би могъл да се подобри. Той отвърна кратко: фауловете. Но това не бяха просто думи. „Гладът на Фалкао към головете го накара да изпълнява фаулове – каза треньорът на Атлетико М Диего Симеоне. – Той работеше здраво върху този елемент от играта си.” „При всяка възможност ние оставаме след тренировка, за да ги упражняваме”, отбеляза Фалкао. И така в 90-ата мин той най-сетне почувства, че е подготвен и в 90-ата мин фалцира прекрасен фаул с десния крак над стената, като топката избяга от Енаут Субикарай право в горния ъгъл на вратата му. „Голът – каза Симеоне, - бе прелестен”. Точно когато можехме да си помислим, че има нещо, което Фалкао не може да прави, той тръгва и го прави. Още един гол, още една победа. „Вкарвал съм фаулове като аматьор, но никога като професионалист”, усмихна се той. Това бе първият фаул, от който Фалкао вкара гол, но това същевременно беше и голът, който го характеризира най-точно. Голът на Фалкао не беше просто плод от тази неделна вечер, а плод от всичките следобеди преди нея, неуморното преследване на съвършенството. Плод на тиха, но желязна амбиция. На хищническите умения – отчасти инстинкт, отчасти обучение, заради които получи прякора Ел Тигре. Естествено, това е клише, но съсредоточаването и решимостта са изумителни. Човек от Атлетико М каза пред „Ел Паис”: „В утрото на мача той е открит, приветлив. По обяд вече се вижда, че той е вече по-концентриран. А когато напускаме хотела напът към стадиона, той е напълно различен. Контрастът е огромен. той напуска последен съблекалнята. И ако в този момент видите лицето му, това вече не е Фалкао, това е Тигъра. Той мисли единствено за топката”.
Родителите на Фалкао му разказват, че като бил малък, играел без обувки на улицата, с разкървавени стъпала от ритане на топката, а той говори така, сякаш едва ли не е преминал детството си, за да играе професионално. Да играе и да работи. Има ли нещо, в което не си добър? Тогава стани по-добър в него. „Фалкао е невероятен – споделя съотборникът му в атака Адриан. – Той никога не се крие и пак го направи. От известно време той упражняваше фаулове. Беше уверен и голът беше изумителен”.
Един от многото такива. „За Фалкао няма бариери”, написа „Марка” на първа страница. „Фалкао - съобщи „АС” - няма граници”. В нощта, в която той изпусна възможност, намери друг начин да го стори, а „Марка” перифразира метафора от бикоборството, за да обяви: „той целият е тигър, чак до опашката му”. Фалкао вече има гол във всеки мач от 24 август насам, като е разтърсил мрежата 16 пъти в последните си 10 мача, с което изравни най-доброто постижение на Меси: 12 гола с Атлетико и 4 с Колумбия. През календарната 2012 г. той се е разписал 40 пъти. И този сезон има 9 гола в лигата – колкото Роналдо, с 2 по-малко от Меси. Може би нямаше реализатор като него в Испания от Уго Санчес насам – толкова чист специалист в тази мисия, толкова прецизен, толкова ефективен. Няма нищо диво в играта му. Гол на всеки 60,44 мин игра, което е по-добро съотношение голове/минути от Меси (по един гол на средно 61,09 мин игра) и Роналдо (78). Той вкара 9 пъти от 28 удара, докато Меси има 11 гола от 44 шута; Роналдо 9 от 54. И то важни голове: този в последната минута в неделя вечерта донесе на Атлетико М седма поредна победа в Ла Лига. Фалкао е вкарвал във всички тях, с изключение на една, и то защото не игра в този мач. Той отбеляза първия гол в 4 от 6-те мача, в които игра. Махнете неговите голове и Атлетико ще „олекне” с 10 точки. Когато разликата между съперниците е минимална, Фалкао накланя везните. Последните 3 мача на Атлетико бяха спечелени в последните минути – срещу Малага и Реал Сосиедад в Ла Лига и срещу Пилзен в Лига Европа. Като още не са играли срещу най-силните отбори. Атлетико биха Малага и Атлетик у дома и Валядолид, Бетис и Еспаньол. Победата над Сосиедад дойде, след като Карлос Вела изпусна най-добрата голова възможност в мача, а Атлетико, честно казано, съвсем не игра толкова добре. През декември Атлетико се среща с Реал Мадрид и Барселона, като и в двата мача гостува. И все пак отборът изтърва точки само веднъж – в първия кръг от сезона, и е наравно с Барселона. С 8 т. пред Реал Мадрид.
Става нещо с Атлетико, откакто Симеоне пое отбора, чието острие е Фалкао, момчето, което той познаваше от Аржентина, мъжът, с когото той споделя визията си за футбола: отдаденост, професионализъм, изключителна борбеност. Откакто Симеоне стана треньор, Атлетико е загубил само 5 от общо 30 кръга в първенството, те спечелиха Лига Европа и европейската Суперкупа. Вече имат 20 мача без загуба във всички турнири. Следващият уикенд те срещат Осасуна у дома с надеждата да продължат серията до 21 мача без загуба. Което Атлетико никога не е постигал преди. Но и Радамел Фалкао никога не беше вкарвал от пряк свободен удар преди.

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Сид Лоу.

Мнениеот blazev1992 » 14 ное 2012, 08:31

Кръв и мълнии
Кой кого преби в тунелите на Леванте
„Тук ще страдате”, пише пред съблекалнята на гостите

Сид Лоу
"Гардиън"

В момента, когато докторът слагаше 5-ия шев на окото на Кристиано Роналдо, целия в кръв и подут, зловеща фигура влезе в стаята и тресна вратата зад себе си. Дойде време за малко справедливост. Той беше, както разказва легендата, само по пешкир и нямаше как да бъде сбъркан. Капитанът на Леванте Серхио Балестерос е най-големият мъж в Примера. Истински звяр с врат като на Майк Тайсън. В стаята имаше 4 души - Роналдо, докторът, Балестерос и човекът, за който Балестерос беше дошъл, защитникът на Реал М Пепе. Той хвана Пепе за врата и го удари.
Или поне така казват от Реал М. Балестерос от друга страна твърди, че е влезнал в съблекалнята на Реал М, за да види дали Роналдо е наред. След това се оказало, че "нещата малко се объркали, защото явно не съм имал право да влизам там". Останалите играчи на Леванте разказват, че след неделния мач Пепе е танцувал пред съблекалнята им, за да ги вбеси. Както се опита да направи и с феновете по време на самата среща. "Когато говорим за Пепе, това не се случва за първи път" - оплака се Хуанлу. "Когато говорим за Балестерос, това не се случва за първи път - каза Серхио Рамос. - Ако не харесва футбола, винаги може да се пробва в бокса".
Някой от всичките замесени лъже. Може и да не е само един. Но едно е сигурно: в тунела е станало истинско мазало. "Има хора, които не знаят как да губят - оплака се Рамос. - Това е много напрягащо, защото се случва често. Хората, които не искат да се занимават със спорт, просто трябва да се оттеглят". Когато думите на Рамос бяха предадени на Хуанлу, той отсече: "Смешно ми е, че в Реал М обсъждат Балестерос". Конспирацията вече беше налице. "Ясно е, че те не искат да изгубят титлата толкова рано - продължи играчът на Леванте. - Реферът свиреше изцяло в тяхна полза. Всяка ситуация беше за тях. Той им се усмихваше и ги подпираше през целия мач". Съдията Цезар Мунис Фернандес написа в доклада си, че е имало конфронтация между двама души, но не каза нищо за Пепе и Балестерос. Става дума за служители на двата клуба.
Да се отсеят обаче само фактите е много трудно, но от тунела определено се чуваха викове. Това продължи, докато не се намеси полицията. Органите на реда прибраха играчите на Реал М в съблекалнята и ги държаха там, докато не успокоиха Балестерос. Всичките под ключ. Е, почти всичките.
Само извън съблекалнята седеше 20-годишно хлапе на име Алваро Мората. Когато полицията се намеси, Мората даваше интервю за испанско радио. В него се виждаше нещо благородно. Той успя да остане настрани от целия този шум, от споровете, от грубостта и обвиненията. Той просто седеше там и се наслаждаваше на момента. "Все още не съм говорил със семейството си, но съм наистина много щастлив", каза Мората. Все пак той вкара първия си гол за Реал М. И измъкна отбора срещу Леванте.
По стените на тунела на стадион "Суитат де Валенсия" е написано съобщение пред съблекалнята на гостуващия отбор. То гласи: "Вие сте дошли тук, за да играете и може дори да спечелите. Но едно е сигурно, вие ще страдате". Голмайсторът на Леванте Обафеми Мартинс заяви преди мача: "Ще бъде война". А в думите на Балестерос звучеше и истинска закана: "Те са наясно какво ги очаква". "Суитат де Валенсия" е един от двата стадиона в Примера, където Роналдо още не беше вкарвал, а Жозе Моуриньо нямаше победа.
Реал М обаче спечели с 2:1. На наводнения терен в неделя вечерта футболистите използваха трикове от плажния футбол, за да придвижват топката напред. Мачът нямаше много футболни качества, но имаше много страст. В движението на футболистите и затрудненията им да се задържат прави на терена имаше и комичен елемент. Лоши пасове, още по-лош дрибъл и шпагите, които в сряда още не са свършили. Давид Наваро разби окото на Роналдо, но португалецът откри резултата, въпреки че виждаше само с едното око.
Кристиано на полувремето вече не виждаше и с двете очи и трябваше да бъде сменен от Раул Албиол. Анхел вкара за Леванте за 1:1, а Касияс направи 2 брилянтни спасявания. Рамос удари греда с пета, Пепе също нацели гредата. И точно когато Леванте трябваше да се предаде, дузпата на Шаби Алонсо беше спасена. Времето течеше. При 1:1 Реал вече щеше да е на 10 т. след Барселона. А не се виждаше как този мач ще бъде спечелен. Игуаин беше контузен, Бензема също, а вече го нямаше и Роналдо. Анхел ди Мария се мъчеше на наводнения терен, а Хуанлу дори можеше да вкара втори гол за Леванте.
Титлата на Реал М се изплъзваше. И тогава Моуриньо направи смяна. Дойде времето на Мората. Това беше едва 3-ият му мач в Примера. Той поигра малко срещу Хетафе и Майорка. Но тук блесна. Пряк свободен удар на Шаби Алонсо, удар с глава на Мората, 2:1 и Реал М остана в играта. Беше 84-ата мин. Беше първото докосване на Мората. Преминавайки с бясна скорост покрай съотборниците си, той се втурна към скамейката и се метна в ръцете на Адан, резервния вратар. След последния съдийски сигнал Реал М си тръгна с 3 жизненоважни точки, както би описал победата Жозе Моуриньо. Мората ги спаси.
През последните седмици един дебат се завъртя в медийното пространство в Испания. След като загуби Марсело, Фабио Коентрао и Алваро Арбелоа, Жозе Моуриньо предпочита да пуска в защита Микаел Есиен. вместо младия ляв бек Начо Фернандес. Аргументите на Моуриньо са, че няма вяра в академията на Реал М, а медиите са обсебени от нападките към треньора и юношите са просто поредното оръжие.
Жозе Моуриньо дори изготви списък с 40 юноши на Реал М, които са имали слаби кариери. Той се опитваше да каже, че не е негова вината, че последният играч от академията на Реал М, който намери място в отбора, е Икер Касияс.
Португалецът също така отбеляза, че първият и вторият отбор играят с различен стил, което прави прехода много по-труден. Също така в Реал М Б има много играчи, които вече са прекалено стари за изкачване в първия тим. Моуриньо дори в прав текст каза, че треньорът на Реал М Б Алберто Торил трябва да прецени "дали е по-важно да прави играчи за първия отбор, или да завършва 4-5 в Сегунда". Академията на Реал М е произвела много играчи за Примера, но малко за Кралския клуб. Проблемът в момента е, че в Барселона правят точно обратното.
И за никого не е изненада, че Жозе Моуриньо не се появи за откриването на новата база за младежите на Валдебебас миналия уикенд. "Подготвях се за мача с Борусия Д", беше извинението на Жозе.
Срещу Леванте Реал М беше без Игуаин и Бензема. Това беше шанс за Мората, но треньорът пусна Кристиано Роналдо като номер 9. Но когато и португалецът излезе с разбито око, Моуриньо нямаше избор. Мората дочака своя момент и се възползва. Но това не слага край на дебата за младежките формации на Реал М, а дори го засилва. Но по стар обичай Специалния беше готов да обере овациите. "Аз бях този, който доведе Мората в първия отбор - каза Моуриньо. - Кой го викна за предсезонната подготовка с първия отбор? Аз. Кой го спря да не си тръгне? Аз. Кой му предложи договор с първия отбор? Аз. Вие пресмятате мачовете, в които той не играе, а аз тези, в които той играе. Вие много говорите, но ние ще продължим по нашия път. Може би забравяте, че аз не исках Хуан Мата и Алваро Негредо да си ходят. Пуснах Педро Леон. Но Мата? Не. Негредо? Не".
"Извинете - включи се един журналист. - Но не е ли малко оптимистично да кажете това. Мората почти не е играл".
"Да - каза Жозе. - Той играе толкова малко, че като влезе - вкарва".

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Сид Лоу.

Мнениеот blazev1992 » 17 ное 2012, 14:22

Как се спасява клуб със социални мрежи
Испанският клуб "Овиедо" е на път да избегне фалита по нестандартен начин
Психолозите, изследващи поведението на обществото, вероятно биха се заинтересували от случващото се покрай "Овиедо". Отборът от Сегунда Б дивисион, което е третото ниво на испанското първенство, успя да обедини стотици хиляди в борбата си за оцеляване. Кризата и високият процент безработица се оказват просто определено предизвикателство пред клуба.

Да обясним клишето

Футболът е социален феномен. Тази фраза всички сме я чували хиляди пъти и вероятно е сред най-утвърдените клишета в спорта. "Овиедо" обаче даде нагледно обяснение за верността на тези думи. Клубът се нуждае от 1.9 млн. евро до 17 ноември, за да не фалира, тъй като тогава изтича срокът за увеличаване на капитала. Тежкото положение доведе до създаването на кампанията SOSRealOviedo, която се разпространи бързо в социалните медии.

За да е още по-пълна драматичната картина, се оказа, че неин създател е английският спортен журналист Сид Лоу, който предава от Испания за "Гардиън". Англичанинът учил в града през 1996 г. по програмата "Еразъм". "В столицата на Астурия заобичах отбора. Тази любов дава толкова британски начин да приемаш футбола", каза Лоу. Той добави, че "не можем да оставим да умре отборът, който доведе в Англия Хуан Мата, Санти Касорла и Мичу".

Голяма част от всичките 96 500 последователи на Лоу в Twitter от цял свят започнали да се интересуват как биха могли да помогнат. От клуба отвориха сметка и позволиха на всеки желаеща да си купи акции на клуба през интернет. Всяка акция струва 10.75 евро.

"Има голямо вълнение да спасим клуба. Всички ние - от обикновените фенове до кмета, сме готови да направим каквото е необходимо. Усилието идва от хора с финансови проблеми, каквито има много в Испания. С 30-40 евро те правят каквото е по силите им, за да могат един ден да кажат на децата си, че са спасили 86-годишната история на клуба на техните родители и дядовци", каза запалянкото Хосе Гарсия Ордонес пред АП.

Заедно можем повече

Акцията беше подкрепена от родения в Овиедо двукратен шампион във Формула 1 Фернандо Алонсо. Той доведе допълнителни последователи през социалните мрежи. "Сърцето ми е синьо", написа Мата, който играе в "Челси". Друг испански национал, играещ във Висшата лига - Касорла, заяви: "Винаги е било чест за мен да нося емблемата на "Овиедо" на гърдите си."

Футболистите на "Овиедо" бяха посрещнати от 20 500 зрители в неделния си мач с един от филиалите на "Реал" (Мадрид). На стадиона имаше повече зрители, отколкото се събраха на "Майорка" - "Барселона" същия ден.

В понеделник се разбра, че клубът е продал акции за 1.1 млн. евро. "Реал" (Мадрид) подходи благородно и купи акции за 100 хил. евро, които дари на кметството на Овиедо. В клуба от испанската провинция Астурия са благодарни на белите, но са още по-изненадани от това, че акциите се купуват от хора от 40 страни по света.

Президентът Тони Фидалго обяви, че ако "Овиедо" се спаси, той ще напусне. "Изпълних мисията да върна клуба към нормалното съществуване." Журналист по професия, той купил акции за 2000 евро, колкото можел да си позволи.

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Сид Лоу.

Мнениеот blazev1992 » 09 яну 2013, 23:32

След 4-а Златна топка
Господството на Меси изглежда вечно
Сид Лоу
The Guardian

Падна още един рекорд. Лионел Меси приключи 2012 година с 91 гола в 69 мача. Той започна 2013 г. печелейки Златната топка (с 41,6% от гласовете), Кристиано Роналдо остана втори (23,7 %), а Андрес Иниеста трети (10,9%). Това е четвъртият път, в който Меси взима тази награда, а никой друг досега не я е печелил толкова често. И понеже този трофей обединява старата награда за най-добър футболист на годината в Европа (на „Франс Футбол”) и наградата на ФИФА за №1 в света, която се връчва едва от 1991 г., Диего Марадона никога не я е печелил, нито пък Пеле. Но все пак е съмнително дали могат да се мерят с постижението на Меси. Марко ван Бастен взе европейската награда 3 пъти за пет години, Йохан Кройф – 3 пъти за четири години, а Платини – 3 пъти подред. Алфредо ди Стефано е я печелил два пъти. Меси задмина всички тях.
Месеците на спекулации и предположения бавно отстъпваха пред нарастващото убеждение, особено след края на Евро 2012 и постиженията на Меси в края на годината, че наградата отново ще е негова. Той вкара по два гола във всеки един от 8 последователни мача и почти всички голове бяха брилянтни. Когато се разписа само веднъж в последния си мач за 2012 година, остави впечатление, че сякаш се е представил зле. В понеделник вечер всичко най-сетне стана ясно. "Хубавото на Златната топка е, че ще бъде връчена утре", заяви предишната вечер треньорът на Барселона Тито Виланова. И след това всеки ще може да се заеме с живота си. Ще можем да говорим за нещо друго.
Едва ли. Първо ще последват реакциите. А след това няма да мине много време, преди да започне да се говори за наградата през следващата година. С изключение на това, че точно сега е трудно да си представим кой друг може да си тръгне с приза от Цюрих след 12 месеца. 2012 година, както и 2010-а дадоха възможност на други да спечелят, но накрая Меси помете всичко пред себе си - цялото вълнение, всичките дебати, всички тези заглавия в медиите, и пак същият победител. "Право да си кажа, това наистина е доста трудно за вярване - каза Меси. - Четвъртата награда, която получих, просто е твърде голяма, за да бъде описана с думи".
Майкъл Оуен си спомня как треньорът му в Ливърпул Жерар Улие трябвало да го дръпне настрана, след като спечели Златната топка през 2001 г., за да му втълпи значението на тази награда. Оуен я взе мимоходом, Улие бил шокиран от това колко преситен бил той. Във Франция, твърдял той, тя е нещо огромно.
Така е и в Испания.
Златната топка стана по-значима в Англия през последното десетилетие откакто международният футбол, проектиран от Шампионската лига и достъпен за всеки от телевизията и интернет - нещо, което беше немислимо преди 10 години, се следи много по-изкъсо отпреди. Но поне докато кандидатите пребивават на юг от Пиренеите, интересът все още няма да съвпада с този на испанците.
Само един испанец е печелил наградата: Луис Суарес през 1960 година. Мнозина от тях никога не са простили на Оуен. Някои считат за огромна несправедливост, че Раул не я е взел: 2001-а беше годината, в която кандидатурата на Раул беше най-силната. И тогава Златната топка, връчена на английския нападател, "по право" се падаше на Раул. По същия начин ако Оуен не беше победител в надпреварата, президентът на Реал Флорентино Перес със сигурност щеше да се интересува по-малко от неговото привличане: още един за колекцията гарантиран статут. "Обективно" мерило за най-добър играч в света.
Точно както и с Раул, чувството за несправедливост е налице и сега
Испанският отбор е най-успешният национален отбор на всички времена. Но нито един от играчите му не спечели наградата. През 2010 година дори Меси изглеждаше изненадан да изпревари Шави и Иниеста. Сега Иниеста беше единственият представител на Испания - носителят на приза на УЕФА за най-добър играч в Европа след Евро 2012. "Нямам нужда от индивидуални награди, за да се чувствам признат. Футболът е колективна игра", каза той. Но колективният успех според някои трябва да бъде признат при връчването на тази награда.
Медиите и феновете в Испания остават разделени по клубни пристрастия. Над 60% от страната се определят като фенове на Реал М или Барселона, а и спортните вестници носят безсрамно клубните си цветове. Дори и идеята за победител испанец да ги обединява изкуствено за определени периоди, те жадуват за клубен победител. Когато бе оповестен списъкът с играчите, номинирани за идеалния отбор на годината, заглавната страница на мадридския в. "Ас" казва всичко: "Реал Мадрид 6, Барселона 5".
И така битката се сведе до двамата, дошли да представляват двата най-големи клуба на Испания, олицетворение на най-голямото съперничество. Меси вече беше признал, че ще гласува за Шави, Иниеста и за съотборника си в отбора на Аржентина Серхио Агуеро. Попитан защо не е гласувал за Меси, Роналдо заяви, че причината е проста - той въобще не е гласувал. Заради контузия пропусна мачове на националния отбор и неговото право за гласуване било прехвърлено на друг негов съотборник, който гласувал за него.
Но когато церемонията наближи, Роналдо започна да схваща, че няма да спечели
"Това не е въпрос на живот и смърт", подхвърли той. През август той твърдеше: "Искам само да има справедливост". Жозе Моуриньо, който не присъства на церемонията, въпреки че беше един от тримата кандидати за наградата за най-добър треньор, възропта, че Меси ще спечели, "след кампанията, която била проведена". И все пак най-агресивната кампания беше неговата собствена в полза на Роналдо. "Как Меси може да спечели Златната топка, без да е спечелил Примера или Шампионската лига?", попита Моуриньо.
Миналата година Меси обра почти половината гласове и тогава никой не задаваше въпроси. Този път Роналдо определено имаше своите козове и доводи, защото помогна на Реал Мадрид да стигне до шампионската титла, отнемайки я от ръцете на Барселона за първи път от 4 г. насам, като счупи рекорда за точки на всички времена. Кристиано вкара гола, който всъщност спечели титлата за Реал на "Ноу Камп", един от 63-те му гола в 71 мача. Роналдо, както и Меси достигна до полуфинала на Шампионската лига и също както Меси го загуби с дузпи. Но Роналдо пропусна да отбележи при изпълнението на дузпи, след като се разписа в редовното време срещу Байерн.
На Евро 2012 Португалия достигна до полуфинала, където бе победена от Испания; там Роналдо трябваше да изпълни последната дузпа, но така и не получи шанса да бие. Меси, разбира се, не беше там. На клубно ниво Меси е спечелил само Купата на Испания.
Но пък той е отбелязал повече голове от всеки друг за една календарна година (предишният рекордьор Герд Мюлер не спечели Златната топка: Франц Бекенбауер я спечели през 1972 г.)
Меси беше голмайстор на Шампионската лига 4 години подред. И започна да прави нещо, което всички смятаха, че му липсва - да играе брилянтно и последователно за Аржентина (12 гола, включително и хеттрик срещу Бразилия).
Сега гласуващите за тази награда са много повече отпреди. При старата система, когато гласуваха само журналисти, Меси нямаше да спечели през 2010 година. Със 600 гласоподаватели сега критериите са едновременно раздути и ограничени, почти никой няма да остави Меси извън челната тройка. Отвъд анализите има един много прост въпрос: кой е най-добрият играч в света? Малцина не биха дали отговор "Меси". "Докато Меси е наоколо, Златната топка се обезсмисля", отсече Дани Алвес, а Кун Агуеро се съгласи: "Златната топка винаги ще е за Меси".
Лео Меси е на 25 години. Очакването за някой друг може би ще е много дълго.

Delija
Мнения: 52319
Регистриран на: 03 апр 2006, 17:05

Re: Сид Лоу.

Мнениеот Delija » 10 яну 2013, 00:03

Диего Марадона никога не я е печелил, нито пък Пеле. Но все пак е съмнително дали могат да се мерят с постижението на Меси.


Много ниско е паднал Сид Лоу.

В крайна сметка, по времето и на Пеле, и на Марадона, Златна топка се дава за най-добър европейски играч. Много е манипулативно да го пише така, все едно и те са могли, ама не са ги избирали.

Потребителски аватар
Христолов
Мнения: 7678
Регистриран на: 14 сеп 2007, 18:19
Местоположение: Във форума!

Re: Сид Лоу.

Мнениеот Христолов » 10 яну 2013, 00:22

Sid Low ли :qipap:

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Сид Лоу.

Мнениеот blazev1992 » 23 яну 2013, 07:59

Чудо на „Калдерон”
Атлетико Мадрид вече не е посмешище
Диего Симеоне пришпори всички в клуба да вървят в една посока

Сид Лоу

Барселона падна, но никой не го каза. 24 часа по-късно Реал Мадрид би, и то по блестящ начин, но пак никой не го каза. Не и този път. Този път нямаше „Нищо не е свършило”, нямаше „Ще ви стигнем”, нямаше делириум и нервна превъзбуда. Нямаше и нито едно заглавие, което да обяви: „Има лига”. В превод: първенството не е свършило. Може би защото всички вече са се съгласили, че няма лига. Имаше „Ние се завърнахме!”, но къде се завърнаха? „Лигата изобщо не стана по-оспорвана, в Испания няма достатъчно чесън, за да може Барселона да почувства дъха на Реал Мадрид зад гърба си”, написа Давид Хистау от името на почти всички. Защото крайният резултат е следният: разликата си остава 15 точки.
Разликата ли? Почакайте минутка – коя разлика? Разликата между Реал Мадрид и Барселона може да е 15 точки, но разликата между първия и втория е 8 точки. И докато най-естественото нещо е интересът да се фокусира върху двата големи клуба, то един трети отбор застана между тях. Той е Атлетико Мадрид, който е втори, със 7 точки пред Реал, при това няма никакъв майтап, никакъв каприз на календара - изминали са 20 кръга от сезона и всеки е играл с всеки. При това не само този сезон, но и през миналия сезон също. Време е да възприемем Атлетико Мадрид насериозно. Може би не защото ще настигне Барселона – 8 точки си остават прекалено много. А и загубата с 2:3 на Барселона от Реал Сосиедад бе първа за тях от 20 мача насам и едва вторият път, когато те изобщо губят точки. А защото Атлетико ще се бори за второто място.
В крайна сметка, щом Барса трудно би изпуснала аванс от 8 точки, същото може да се каже и за аванса на Атлетико от 7 т. пред Реал. И това е най-впечатляващото нещо от всичко останало. Около Атлетико се носи спокойствие, оптимизъм, сигурност, благонадеждност, нещо, което бе немислимо за тях до неотдавна.
Когато Диего Симеоне дойде в 18-ия кръг миналия сезон, той стана 49-ият треньор, използван от клуба при настоящите му собственици. Конфликтите бяха постоянни, стабилността – невъзможна. Дори успехите – не забравяйте, че те спечелиха Лига Европа през 2010 г., не донесоха мир. Те вечно се клатушкаха по ръба на пропастта. А сега дори проблемите не могат да ги изхвърлят зад ръба й. В неделя вечерта Радамел Фалкао получи мускулна контузия. Нямаше паника, нямаше сълзи, нямаше вайкане и хленчене, а само усмивка. „Той ще бъде чудесно подкрепление за отбора, когато се завърне отново”, каза Симеоне.
Разбира се, загубата на Фалкао ще бъде колосална. Тигърът бе изключителният футболист на Атлетико този сезон, отбелязал е 18 гола (колкото и Кристиано Роналдо) и е човекът, който показва потресаваща ефективност. Неговото отсъствие може да струва скъпо на отбора му, макар да става дума само за няколко седмици. Но този път реакцията не прозвуча като плоска баналност. Думите на Симеоне рядко са банални, дори когато те са точно такива – само работа и усилия, и всеотдайност. Откакто Симеоне дойде, нещо се промени на „Калдерон”. Някой може би го усети още от началото. Симеоне бе на поста си само от няколко седмици, когато човек, близък до отбора, довери: „Нещо се промени”
И добави: „Чоло е различен, такива са и играчите. Той наистина ги държи и те не се бунтуват. Никога не съм ги виждал така”. Други опитаха преди него, но се провалиха. Друг човек не е успял да обедини Атлетико така, както успя Симеоне. Той е бившият клубен капитан от сезона на дубъла, идолът, който винаги е обещавал да се завърне, затова той е недосегаем - на тренировъчното игрище, в заседателната зала и на „Калдерон”. В съблекалнята на Атлетико Мадрид само един човек има статут, който поне да се доближи до неговия, и той е Фалкао, чиято личност, сериозност и връзка със Симеоне го правят неоспорим. Играчи, които по думите на човек от клуба „си правеха каквото си искат”, сега вече не смеят. Дори битката между президента Енрике Сересо и изпълнителния директор Мигел-Анхел Хил, която подкопаваше клуба години наред, някак си заглъхна при Симеоне, господар на всичко, което наглежда. Ако играчите се оплачат на директорите, техните вопли остават нечути. Изведнъж, за всеобща изненада, всички тръгнаха в една и съща посока. „Ако ние не живеем заради нашата работа и усилия, ще се разсеем от неща, които могат много лошо да ни навредят”, каза Симеоне. „Симеоне промени нашия манталитет”, добави Фалкао. И същевременно треньорът остава близо до своите футболисти. Едно от първите неща, които им каза, бе, че и той е бил освиркван от феновете. И само заедно те могат да ги спечелят на своя страна. Преди дербито с Реал Мадрид 21 000 фенове дойдоха да гледат как играчите тренират и да ги подкрепят; когато те неизбежно загубиха дербито, този път това нямаше значение. Фатализмът бе по-малко, ударът бе смекчен. И колкото да изглеждаше невероятно, те пак бяха пред съседите, а на следващата седмица „Калдерон” отново бе пълен догоре. Атлетико размаза Депортиво 6:0.
От самото начало имаше само едно просто послание: осъзнайте границите на своите възможности. „В момента, в който спрем да правим правилните неща, ние се проваляме – каза треньорът на играчите си. – Ние трябва да бъдем пределно ясни и трябва да постоянстваме.” В първия кръг от сезона Атлетико направи равен в Леванте, въпреки че владееше топката в 69% от мача. „Ние играхме по начин, който се харесва на испанците, с много владеене на топката. Но аз искам да притежавам по-малко топката и да създавам повече положения” каза Симеоне. Коментарът му съдържаше подигравка, но също така съдържаше и основна истина. Точно половин сезон по-късно Атлетико срещна Леванте отново – в неделя вечерта. От онзи първи кръг те изпуснаха точки само 4 пъти – при това в два от случаите в гостувания на Барселона и Реал Мадрид, които тепърва трябва да дойдат на „Калдерон” и които отлично знаят, че това няма да бъде лесно. Нещата са още по-сериозни даже. Атлетико завърши миналия сезон в местата, даващи право за участие в Европа, спечели Лига Европа и размаза Челси на европейската Суперкупа. Те са с един крак на полуфинала на Купата на краля, така че финал срещу Реал или Барселона изглежда реална възможност. Както и победата над тях.
Атлетико е един от отборите, който най-малко владее топката този сезон, но който много рядко допуска опасности пред вратата си и който удря ефективно и незабавно на контра. Няма друг нападател, който да е толкова ефективен като Фалкао – отчасти, защото неговата игра е такава, отчасти защото това е начинът, по който играе Атлетико. И след като победиха Севиля, треньорът на техния съперник Мичел каза: „Атлетико може да спечели лигата. Точно начинът, по който удрят, откроява наистина големите отбори, а те това го имат.”
11 отбора са си разменили повече пасове от тях, но само Осасуна и Реал Сосиедад са успели да вкарат повече топки в противниковото наказателно поле; и само Реал Мадрид и Барселона са отбелязали повече голове. Те са с 11 гола пред всички останали. Малко по малко те започват да упражняват и надмощие, като поемат контрола над топката и притискат съперниците към вратата им. И въпреки това Атлетико трудно може да бъде пробит. Тибо Куртоа е един от най-добрите вратари в Испания и непрекъснато впечатлява – той направи няколко невероятни спасявания срещу Бетис за Купата на краля, макар че досега му се налага да спасява по-малко положения от всеки друг вратар. И само Малага е допуснала по-малко голове от Атлетико. Отборът на Симеоне е агресивен и настървен, бърз и мощен физически. На испански те са песадо – трудни, упорити, неприятни. Като стана дума за това, в края на мача с Леванте имаше сблъсък в тунела между Диего Симеоне и капитана на гостите Серхио Байестерос. Симеоне нито избяга, нито се оплака, в мълчанието му имаше някаква допълнителна сила, почти възхищение от неговия противник. „Байестерос защитава своя клуб, а аз защитавам нашия”, каза само той.
Което е идеалното определение за Симеоне и неговия отбор - те никога не отстъпват, никога не губят спокойствието си, никога не се отказват. В неделя вечерта Атлетико победи Леванте 2:0, Адриан вкара първия и Коке добави втория с чудесен фалц. Това бе 11-ият домакински мач на Атлетико този сезон – те спечелиха всичките 11 от тях. Общо, като се броят мачовете от Купата на краля и Лига Европа, това бе 17-ият им мач на „Калдерон”. 17 мача, 17 победи. Като броим последния кръг от миналия сезон, те са спечелили 12 последователни победи у дома в лигата, с което изравниха рекорда си, поставен между декември 1939 и октомври 1940 г., когато бяха Атлетико Авиасион, истинският отбор на режима. Те дори не пуснаха гол в последните си 10 домакински мача. „Може ли Атлетико да спечели титлата”, запитаха треньора на Леванте Хуан Инасио Мартинес. „Защо не?”, отвърна той. Отговорът вероятно е: „Барселона”. Поне веднъж той можеше да бъде: „Защото те са Атлетико Мадрид”.

Delija
Мнения: 52319
Регистриран на: 03 апр 2006, 17:05

Re: Сид Лоу.

Мнениеот Delija » 23 яну 2013, 13:50

Всичко хубаво, ама срещу Реал и Барса пак са си същото посмешище. Единствено стабилизираха резултатите си срещу останалите, но ако искат нещо по-голямо, трябва да минат през двата големи кита.

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Сид Лоу.

Мнениеот blazev1992 » 14 фев 2013, 23:19

Статията отпреди мача.
Годината на Десетата, годината на Жозе и Реал

Сид Лоу
"Гардиън"

Не би го казал, поне не публично, но Жозе Моуриньо вероятно се е съгласил със своя капитан. "Ако да приключим сезона в Примера на 25 точки зад Барселона означава, че ще спечелим Шампионската лига, още сега се подписвам под това" - заяви неотдавна Икер Касияс. Беше през декември, а два месеца по-късно това можеше да е реалност. Реал Мадрид сега са трети, на 16 точки зад Барселона. Беше един напрегнат, конфликтен и неуспешен сезон... досега. Моуриньо отдава обяви лигата за "невъзможна". Остана Купата на краля, полуфинал, реванш, но нейното значение е относително. Остана и още нещо, което наистина има значение - Шампионската лига.
Моуриньо е колекционер, напълно наясно с мястото си в историята. Реал го взе, за да направи това, което направи преди с Интер - да спечели европейската купа и да победи Барселона. Той дойде в Мадрид да свърши две взаимосвързани неща - да спечели първенството в четвърта страна и да спечели трета Шампионска лига с различен отбор. Нито един треньор досега не е постигал едно от двете неща. Ако Моуриньо го направи, колекцията му ще бъде уникална.
В първото нещо той успя. Реал Мадрид направи брилянтна и изпълнена с рекорди кампания в испанската лига миналия сезон. Във второто той все още чака. Може да получи втори шанс някъде другаде, но това е неговата последна възможност тук. За Реал Мадрид също. И в това има някаква символика: клубът е чакал десетилетие, за да спечели десетата си европейска купа.
Моуриньо не се радва на Испания. Трудно можем да си представим, че той ще продължи в Реал след лятото и защо би го поискал. Имаше твърде много конфликти и изгорени мостове, въпросът е каква е стратегията за изход от кризата. Отсъствието на един може да е единственото нещо, което може да го задържи е Мадрид, където той беше неспособен да направи това, с което най-много свързват престоя му в Англия - да изгради силна и обединена съблекалня и да управлява медиите.
Мадридският всекидневник "Марка" неотдавна разкри, че капитаните на отбора - Касияс и Серхио Рамос, са казали на президента Флорентино Перес, че някои играчи ще си тръгнат, ако Моуриньо продължи в Реал. Малко по-късно една журналистка заяви в мексиканска телевизия, че е "глас народен", че е всеобщо известно, че съблекалнята на Реал Мадрид не се погажда с Моуриньо. Което може би нямаше да има чак такова значение, ако журналистката не беше приятелката на Касияс. Нейните коментари потвърдиха напрежението, което се е появило, но мнозина, включително и Перес, се опитаха да отрекат. Отношенията на вратаря с треньора, както и тези на шепа играчи, са тревожни. Голяма част от медиите също нападна Моуриньо, често злобно и хаотично, защото поне отчасти се е почувствала "освободена", за да го направи. И въпреки че той има безусловни поддръжници, Жозе беше освиркван на "Сантяго Бернабеу".
В Шампионската лига обаче "Бернабеу" не трябва да освирква Моуриньо, тя е твърде важна. Този турнир ще определи сезона, а вероятно и престоя на Моуриньо в Испания. От началото на този сезон Шампионската лига беше приоритетът, сега тя е всичко. Но по някакъв начин тя винаги е била всичко. Това е трофеят, който определя Реал Мадрид и върху който е изградена неговата идентичност. В Асоциацията на ветераните само девет снимки на отбора красят стената - деветте отбора европейски шампиони. Неоспоримото безсмъртие, което Моуриньо търси.
Има и нещо познато в ситуацията, утеха от схващането, че борбите и усилията в испанската лига не са непременно определящи в Европа. Точно обратното. Когато Реал М спечели седмата, осмата и деветата си европейска титла, завърши четвърти, пети и трети в Примера, никога близо до титлата. "Все едно бяхме натиснали бутона за изключване на лигата", спомня си Раул за годината на седмата европейска купа. Една година на конфликти и поражения в испанското първенство. Треньорът Юп Хайнкес беше уволнен в края на сезона и на никого не му пукаше. Защото той си тръгна от европейски шампион.
Реал не стана шампион в Испания и когато спечели европейската купа през 1966 г. И дори когато спечели пет поредни европейски титли, превръщайки се в легенда като най-великия отбор на всички времена, у дома нещата стояха доста различно. От 10 трофея между 1956 и 1960 Реал Мадрид спечели два - първенството през сезоните 1956-1957 и 1957-1958. Европейката купа засенчва всичко останало. Било е така тогава, така е и сега.

Потребителски аватар
8
Мнения: 23202
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: Сид Лоу.

Мнениеот 8 » 15 фев 2013, 00:02

Годината на Десетата, годината на Жозе и Реал


Вече пистолета обаче е опрян в челото и повече място за отстъпление няма. Реал е длъжен да направи голям мач в Манчестър и това го осъзнават всички от отбора, не само Жозето.

Ман прасне ли ги годината се превръща в апокалипсис при това жалко представяне в Примерата, където не успяват дори и втората позиция да удържат.
Ако си цесекар бъди докрай!

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Сид Лоу.

Мнениеот blazev1992 » 15 фев 2013, 00:06

Това с втората позиция е леко несериозно. Както се вижда, са на 4 точки от дюшеците въпреки отвратителния сезон. А след силното им начало в момента във всяко гостуване губят и при серия от 3-4 поредни победи на Реал, класирането би се променило моментално.

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Сид Лоу.

Мнениеот blazev1992 » 17 фев 2013, 12:02

Преди реванша
Жозе е оптимист напук на традициите
Те няма да се затворят, ще вкараме гол на "Олд Трафорд", твърди той

СИД ЛОУ
"ГАРДИАН"
Реал нито победи, нито запази мрежата си суха у дома - нещо, което Моуриньо смята за толкова ценно. И все пак той бе доволен. Фъргюсън заяви, че ако му бяха предложили преди началния сигнал мачът да завърши наравно 1:1, е щял да приеме. Моуриньо със сигурност нямаше да се съгласи и въпреки това остана оптимист. "Все още шансовете са 50 на 50, а оптимизмът ми не е намалял и с един процент", заяви той.
Трудно е за разбиране. Щастието се усмихна на Юнайтед, но не в достатъчна степен. Шаби Алонсо описа равенството като "нито най-добрият резултат, нито най-лошият". Капитанът на Реал Серхио Рамос обаче заяви: "В действителност сме разочаровани, но сблъсъкът все още не е решен. Вярваме, че можем да победим". "Ас" обяви, че отборът се нуждае от героизъм на "Олд Трафорд", но истината е, че той просто трябва да отбележи гол. Историята и статистиката показват, че на Реал ще му е трудно. В елиминации те са записвали 1:1 в първия си мач у дома 5 пъти и след това винаги са отпадали. И не се отнася само за мадридчани - при 18 пъти с 1:1 в първия мач само в 4 случая гостуващият в реванша е продължавал напред. Колкото до рулетката с дузпите, Реал само веднъж опря до тях - миналия сезон срещу Байерн. "Всяко правило си има изключение", бе коментарът на Рамос.
Фъргюсън предупреди, че този, който вкара първи гол в реванша, ще получи огромно предимство, но оптимистът Моуриньо беше на друго мнение. "Ако Юнайтед вкара, нашата задача си остава същата, а ако ние поведем - предимството вече ще бъде наше", обясни той.
Представянето на Реал навън през този сезон е лошо и това е основната причина за 16-те точки разлика с Барселона в първенството. Ахилесовата му пета е да победи съперник, който залага на защитна тактика и му отстъпва инициативата, след което устоява на неговите контри. Когато Бетис го би с 1:0, неговият треньор Пепе Мел обясни: "Срещу Реал трябва да отстъпиш топката". Победи срещу отбора на Моуриньо със същия резултат и със същата тактика постигнаха Гранада и Севиля, а Осасуна открадна 0:0. Рискът за мадридчани ще е ако и Юнайтед използва такава тактика. Жозе обаче смята, че като домакин Юнайтед ще подходи по различен начин и в предположението му има смисъл.
Моуриньо акцентира за пореден път и върху мотивацията: "Скромните съперници не ни стимулират и затова изоставаме в класирането. Срещу големите отбори се справяме добре". Да, но резултатите на Реал като гост в Шампионската лига не са впечатляващи.
"Те постигнаха желания от тях резултат, но ние сме способни да вкараме гол на "Олд Трафорд" - обясни Моуриньо. - Много отбори са го правили, а и те нямат тази мощ в атака, която имаме ние. Не мисля, че ще се затворят - английската футболна култура няма да им го позволи. Те не могат да играят у дома по начина, по който играха тук".
Може и да е прав! А може да говори повече с надежда, отколкото с очакване и убеденост, че това ще стане.

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Сид Лоу.

Мнениеот blazev1992 » 22 фев 2013, 10:00

Милан заслужаваше да бие, Барса – да падне

Масимилиано Алегри го закова. В навечерието на мача той отбеляза: “Барселона винаги държи топката в 65% от времето; нашата работа е да направим това притежание стерилно”. Това бе обявяване на намерение: Алегри щеше да игнорира съвета на Силвио Берлускони да сложи персонален пазач на Лионел Меси, ала нямаше да игнорира заплахата от Барселона или да опита да се бори за владението върху топката. Вместо да скача да я отнема, неговият отбор щеше да контролира това владение.

И когато статистиките излязоха на “Сан Сиро” след мача, те казаха точно колко добре Алегри бе разчел мача. Барселона имаше 65% от притежанието на топката, ала само два удара във вратата. Стерилност наистина.

Статистиките показаха също, че тази загуба не бе като онази от Челси миналата година. Милан имаше по-добрите положения от гостите. “Даже скочихме за 3:0”, усмихна се Алегри. Нямаше много моменти, за които от Барса да кажат, че са страдали от малшанс, въпреки че първият гол бе доста късметлийски. Това бе заслужена победа. Нещо повече – победа, приканваща към анализи за това как Барса излезе на терена равнодушна.

Може би трябва да се започне с концептуално съмнение: дали Барселона се нуждае от спешност в търсене на победата? Жорди Роура говореше как мачът трябвало да бъде “под контрол”. Не можеше ли да го има изкушението да не се залага на типичната игра? Винаги ли атакуването е най-добрият начин да атакуваш?

Една от причините да се изрази подобно съмнение е, че, при все че бе изненада, не бе напълно шокиращо. Това бе 10-ият пореден мач, в който Барселона допусна гол. Тимът не играе добре напоследък и срещу по-добри съперници винаги го има рискът. Предупредителните знаци бяха налице.

След мача Роура подсказа, че един от проблемите пред Барса, е бил теренът, който не бил “достоен” за Шампионската лига. Към тази тема той се върна безброй пъти. Това отбелязаха и самите играчи на Милан преди двубоя – не ставаше въпрос за някакво злонамерено решение, а просто за ужасна настилка в стадион, където е почти невъзможно да порасте прилична трева поради климата и липсата на светлина.

Жалването вероятно бе неоправдано и неособено достойно, най-вече заради това колко упорито бе налагано, ала забележките на Роура загатнаха за нещо значително в анализа на този мач: той смяташе не толкова, че на Барса е липсвал План Б, колкото че не е изпълнила достатъчно добре План А. Имаше, каза той, липса на плавност. Топката не се движеше с обичайната скорост и това задуши атаката. Онова, което обаче направи мача им наистина труден, бе, че играта бе вкарана в рамките на поле от 15 метра, а за всеки отбор е трудно да преодолее такава сбитост.

И все пак Жерард Пике после настоя, че игрището “не е извинение”. Барселона не можела да обвинява настилката за начина, по който игра – небрежно, без изненада и вдъхновение. И неизбежно сега дебатите за План Б ще се появят отново. Най-малкото защото самият Пике накрая се превърна в централен нападател.

Проблемът с това е, че при тези дебати не се вижда, че има разнообразие вътре в определени стилове, че има и нещо налице между един вариант и коренно противостоящия му. Това някак подценява и факта, че именно стилът на Барселона, поне отчасти, е причината за огромните й успехи и за това, че всъщност несъмнено отново ще стигне до успехи. 2:0 или повече у дома със сигурност не е отвъд нейните възможности.

Само че трябва План А да бъде изпълнен точно и да се покаже повече разнообразие в атака. Тимът например не е имал фигура от типа на Тиери Анри след неговото напускане: някой на една от фланговите позиции, който може да мине през защитник от вътрешната или външната му страна, който може да асистира и да завършва атаки, който дава някакво физическо присъствие. Или Самюел Ето’о, гаранция за голове и лидер в задушаващия висок пресинг – нещо по-малко видимо в играта на тима този сезон.

Стрелбата от по-голямо разстояние може да помогне за издърпване на защитите. Без Давид Вийя е тревожно колко малко голове идват от нападателното трио. Може би това не е съвсем изненадващо, след като често тези позиции биват заемани от полузащитници. Ширината на атаките трябва главно да идва от бековете, а това по дефиниция оставя свободни пространства за използване от съперника. Доста време ролята на Дани Алвеш изглеждаше решаваща и в двете фази на играта. Предлага ли решения Кристиан Тейо?

Пък и в един момент Барса очевидно реши, че се нуждае от нещо като стереотипния План Б. Все пак тя купи Златан Ибрахимович. Когато той напусна, не бе заместен от подобен играч. Така че дали не е решила, че повече не се нуждае от План Б? И ако е така, сбъркала ли е? Защо си промени мнението?

И стигаме до Меси. Изглежда абсурдно да го поставяме под въпрос. Той може би дори е най-добрият футболист на всички времена и даването на доверие към него обичайно има резултат: аржентинецът чупи рекорди почти всекидневно. Но си струва да се повдигне въпросът за ролята му в отбора и, по-конкретно, какво тази роля причинява на останалите около него – и в определени мачове, и в даден период от време.

Също така, колкото и блестящ да е Меси, не е ли твърде голям рискът да бъде натоварван с подобна огромна отговорност? Пък и точно сега няма как да избягаш от усещането, че не е така свеж като преди, въпреки всичките му голове. Ускорението е мъничко по-малко рязко, идеите са мъничко по-малко ясни. Засега. Ако е вдъхновен, разбира се, е способен сам да преобърне развоя на сблъсъка с Милан.

Сид Лоу, sportsillustrated.cnn.com

drvasko98
Мнения: 10197
Регистриран на: 27 май 2007, 11:17
Местоположение: Велико Търново, София, по равно

Re: Сид Лоу.

Мнениеот drvasko98 » 22 фев 2013, 11:08

Доколкото съм гледал Барселона този сезон, а то в никакъв случай не е много, ми прави впечатление прекалено многото концентриране на играта в Меси и неговият начин на игра в не мога да го нарека полезен като цяло. Той абсолютно винаги се опитва да преодолее един двама играчи индивидуално и макар, че по-често успява в крайна сметка от това не печели атаката. Липсата на Вия или тип играч като него също има значение

Потребителски аватар
8
Мнения: 23202
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: Сид Лоу.

Мнениеот 8 » 22 фев 2013, 14:37

Давид Вия-това което ги върна на трона след загубата от Интер (и спешната нужда в конкретен мач по какъвто и да е начен да преодолеят каквато и да е защита), същото ги свали от него (липсата му миналия сезн и налудничавото му държане на скамейката сега).

Барселона няма решение в заклещен момент. Меси не е. Може да вкарва по 2-3 гола в 99% от мачовете, но идват такива като с Челси, Селтик, Милан и подобни, където просто не може.
Ако си цесекар бъди докрай!


Върни се в “Футбол - Свят”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 6 госта

cron