Мичо написа:Всеки се мъчи да избяга от циганията и педерастията.
На фона на бъркотията Ла Лига пламна отново
Голове на Давид Вия и 16-годишния Фабрис Олинге осветиха първия кръг в Испания
Сид Лоу
"Гардиън"
Понякога по някакъв начин футболът намира пътя. Първият кръг от новия сезон беше един от тези моменти. Могат да продадат най-добрите ви играчи, да купят и бързо да продадат мечтите ви, да срежат кабела на телевизора ви и да унищожат шансовете ви за спечелване на нещо отново. Могат да се опитат да опразнят стадионите от феновете, да ви накарат да играете в най-големите жеги, когато можете да припаднете, или толкова късно, че звездата в отбора ви да каже, че по това време трябва да си е вече в леглото. Може да се събудите няколко часа по-късно, уморени на прага на седмицата, и да осъзнаете, че има още три мача, единият от които е "общоинтересният" мач, който не ви интересува въобще
След това ще се сетите, че този кръг е нещо като приключил, но в действителност не съвсем преди понеделник вечер.
Или всъщност вторник сутрин.
Можете да си ги представите насядали около голяма маса, подхилквайки се иронично, когато задават въпроса: "Сега, господа, някакви брилянтни предложения за това, как да прецакаме лигата този път?" Вие можете да направите всичко това, както и те, но те все още не са напълно успели. Понякога по някакъв начин футболът намира пътя. Не за много дълго - реалността има гадния навик да застава на пътя, но за един кратък момент на екстаз и разтапяне.
Това нямаше да е началото на испанския сезон, ако не беше налице риск сезонът да не започне. И четири дни след като беше предотвратена заплахата за оттегляне на 13 клуба, два дни след постигането на временното споразумение Ла Лига най-накрая започна.
И когато това наистина се случи, всичко се промени с изключение на това, което наистина трябва да се промени. Имаше девет различни начални часа на мачовете и все пак те някак си успяха да сложат два от най-атрактивните мачове по едно и също време - Атлетик Билбао - Бетис и Реал Мадрид - Валенсия. Мачът между Сарагоса и Валядолид, защитен от закона като мач от "общ интерес", беше преместен в понеделник вечер - часово време, което никога няма да бъде заето от Барселона или Реал Мадрид. Новата програма, поне за август, е с мачове в 19, 21 и 23 часа в събота, неделя и понеделник.
- В единадесет часа аз вече спя - заяви звездата на Атлетико М Радамел Фалкао. Стрелките на часовника отиваха към един сутринта, когато съдията свири края на мача на отбора му срещу Леванте, завършил 1:1.
Това е бъркотия, но тя се върна.
Но сред мрака имаше и слънце. Нещо, на което да се насладим
Малко забавление. Футбол. Подходящите хора. Играчът на Майорка Хемед Томер вкара два прекрасни гола - един в събота в 23.06 ч. и един в неделя в 00.52 ч., при победата над Еспаньол с 2:1. Стадионът "Сон Моикс" беше празен, макар и любопитно по-малко празен, отколкото в деня на откриването миналия сезон, когато се срещнаха същите отбори в 18 часа. Давид Вия отново се върна на терена след счупването на крака си и отбеляза гол още в първия мач, в който Барселона разгроми Реал Сосиедад с 5:1. Под екипа си той имаше тениска със снимка на жена си и децата си и надпис: "Невъзможно е без вас". Севиля победи с 2:1 Хетафе и показа, че някои неща никога не се променят и никога не спират. Някои неща, наречени Хесус Навас.
Междувременно Валенсия, която отново продаде най-добрия си играч, завърши наравно 1:1 с Реал Мадрид и можеше дори и да победи, ако голът на Роберто Солдадо бе отменен за засада, което обаче не беше много убедително при повторенията. Момент на надежда за тях и за всички останали, че може би "другите" отбори в крайна сметка могат да се конкурират с големите два.
"Сантяго Бернабеу" беше пещ в 19 ч. и имаше известна завист към късмета на Барселона да играе в хладината на средиземноморската вечер в по-късните часове - 21 ч. Защото, разбира се, Валенсия няма проблеми в жегата и не се знае дали следващата седмица, когато все още е август, началните часове няма да бъдат обърнати.
В Билбао имаше далеч по-добър мач, благословен с шепа прекрасни голове. Атлетик Б бяха без Фернандо Йоренте и Хави Мартинес, които вероятно ще напуснат отбора. На прозореца на клубния магазин се появиха графити, които пожелаваха смъртта на Йоренте, "испанското копеле", чиято националност не беше проблем, преди да обяви намерението си да напусне клуба преди седмица. Те губеха с 0:3 от Бетис с два гола на Бенят Ечеберия, бивш играч от младежкия отбор на Атлетик и единствения достъпен баски играч, достатъчно добър, за да замени Мартинес. След това Атлетик се върнаха в играта за петнадесет минути и направиха резултата 3:3 с невероятния първи гол на Оскар де Маркос. Но мачът в крайна сметка завърши 5:3.
Беше лудо и прекрасно, също така незабелязано всички гледаха Реал Мадрид. Но футболът отвръща на удара. И няма по-добро време за това от първия мач за сезона. Селта се върна в Примера дивисион след пет години. Противникът им беше Малага. И никои други фенове не преживяха такова лято, каквото преживяха тези на Малага. В средата на седмицата хиляди се редяха посред нощ на опашка за билети за първото в историята участие на отбора в Шампионската лига. Но вместо радост имаше безпокойство и леко съжаление, че отборът ще влезе в тази кампания точно в този момент. Миналото лято те похарчиха почти 60 милиона евро за играчи, това лято николко. Вместо това те продадоха играчи на стойност почти 50 милиона за по-малко от 30. Мечтата започна тихо да се разпада. Катарският собственик шейх Ал Тани изчезна, няма повече пари, няма инвестиции, ни вест, ни кост. Интересът му се изпари. Нещо не беше както трябва, поне по отношение на футбола, губеше се смисълът. Харчиш милиони, за да изградиш отбор, който да достигне до Шампионската лига, и когато успееш, захвърляш всичко. Може би никога не е ставало въпрос за играта. Може би всичко е било илюзия, ловкост на ръцете. Играчи подадоха жалби срещу клуба за неплащане на заплати. Виляреал, Осасуна и Ривър Плейт също предявиха искове за дължими пари.
Испанските данъчни инспектори също не закъсняха
И така от пролетта положението наистина стана тежко. Настана тишина. Директорът по институционалните въпроси Фернандо Йеро си тръгна, недоволен от това, което вижда. Имаше вакуум на властта, инерция. И когато накрая се появи раздвижване, не беше такова, на каквото те се надяваха. Представителят на шейх Ал Тани - Мояад Шатат, се появи внезапно, но вместо да хвърли едни пари и да затвори някои усти, направи точно обратното. Първо се опита да продаде клуба, после с напредване на времето започна разпродаването на активите. Санти Касорла напусна за смешно малко пари, така направиха и Матайсен и Рондон.
С напускането на Рууд ван Нистелрой всички, които бяха подали жалба срещу клуба и после бяха уверени в бъдещето си, за да ги оттеглят, си тръгнаха от Малага. И може да не са последните. На спортния директор беше предложено обезщетение и дори се водиха разговори с треньора Мануел Пелегрини за разтрогване на договора му или да му се намали заплатата. Жереми Тулалан призна, че той също може да си тръгне. На всичкото отгоре Жулио Баптища все още не се е възстановил.
Всички тези играчи си отидоха. Всички, които се надяват, също
И така в събота вечер при резултата 0:0 и след един час игра Мануел Пелигрини нареди да повикат Фабрис Олинга. 16-годишно камерунско хлапе, което дойде в Майорка на 12 години благодарение на фондацията на Самуел Ето'о и се присъедини към Малага през миналия сезон. Срамежливо момче, което живее в малка стая в общежитието на школата на клуба и което не е играло и минута за "Б" отбора на Малага в трета дивизия. Хлапе, което заявява: "Грешките ме преследват, но аз съм по-бърз от тях". В рамките на няколко минути той пропусна добра възможност. След шест минути обаче се случи: той се измъкна между двама защитници и засече с коляно топка, отбила се в гредата. Дебютантът отбеляза гол и изчезна в прегръдките на съотборниците си с доволно и невярващо изражение на лицето си. Всичкият песимизъм, цинизмът и облаците изчезнаха. И в този миг Фабрис Олинга, на 16 години и 93 дни, се превърна в най-младия голмайстор на Ла Лига. Футболът откри своя път.
Голове на Давид Вия и 16-годишния Фабрис Олинге осветиха първия кръг в Испания
maryan unfaitful написа:А Рафа несъмнено щеше да е олимпийски герой в древността, може би дори щеше да влезе в древногръцките митове като полубог.
Мичо написа:Стигнах доГолове на Давид Вия и 16-годишния Фабрис Олинге осветиха първия кръг в Испания
и спрях.
Ще изчакам осмака да ми каже тук ли да почвам да се пипам или да продължа натам...
Футболът винаги си намира пътя
По някакъв начин футболът винаги успява да намери пътя си. Първият кръг на сезон 2012/13 в Примера дивисион бе именно един от тези случаи.
Те могат да продадат любимите ти играчи, мечтите да се окажат невъзможни заради финансовите ограничения и клубът на сърцето ти да няма шанс да спечели трофей никога повече.
Могат да изпразнят стадионите от публика. Да направят мачовете по обед, когато ти идва да припаднеш от жегата или късно вечерта, когато играчите вече трябва да са си по леглата и да спят.
Няколко часа след края на мачовете се събуждаш, за да навлезеш в работната седмица, и осъзнаваш, че все още има три срещи от кръга, който приключва в понеделник през нощта. Или дори във вторник сутрин.
Представяш си Ги седнали около голяма маса. Хихотейки се самодоволно, един от Тях пита: "Добре, господа, има ли още някой идея как да съсипем първенството?".
Подобна фантазия изглежда съвсем близо до истината, но някак си Те все не успяват напълно. Както започнахме, футболът винаги намира път. Не за дълго - действителността има гадния навик да застава на този път, но за по някой кратък, красив, разтърсващ момент.
Това нямаше да е испанската лига, ако и този път нямаше опасност сезонът да не започне навреме. Но четири дена след заплахата за бойкот от страна на 13 клуба и два дни след временното споразумение по въпроса, Примера все пак стартира.
И наистина, всичко бе променено. Всичко без нещата, което имаха нужда от промяна.
Според програмата има девет отделни часа за започване на десетте мачове. И въпреки това организаторите успяха да сложат по едно и също време двете най-атрактивни срещи: Реал (Мадрид) - Валенсия и Атлетик (Билбао) - Бетис.
Мачът от кръга, който по закон се излъчва безплатно като среща от "публичен интерес", бе преместен в понеделник - време, в което Реал (Мадрид) и Барса никога няма да играят. В случая тази чест се падна на Реал (Сарагоса) и Валядолид.
По новото разписание в събота, неделя и понеделник има по една среща, която се играе в 23:00 ч. (Бел. ред.: полунощ българско време). "В 11 вечерта обикновено спя", коментира звездата на Атлетико (Мадрид) Радамел Фалкао. Само че му се наложи да рита до 1 часа за равенството 1:1 с Леванте.
Но в цялата бъркотия има и по някой слънчев лъч. Нещо, на което да се радваш. Футбол.
В събота срещу неделя Томер Хемед от Майорка вкара два прекрасни гола за победата с 2:1 над Еспаньол - единият в 11:06 ч., а другият в 0:52 ч., което го прави фаворит за участник във въпрос от футболна викторина.
Междувременно стадионът в Палма бе празничък - доста по-празен, отколкото в първия кръг на миналия сезон, когато Майорка срещна същия съперник, но в 18 ч. Защо ли?
Давид Вия най-сетне се завърна след 8-месечно отсъствие заради счупен крак и отбеляза гол за победата на Барселона с 5:1 над Реал Сосиедад. Под официалната си фланелка той носеше друга - със снимка на жената и децата си и надпис "Невъзможно без вас".
В Севиля едноименният клуб постигна победа с 2:1 над Хетафе и усещането, че някои неща никога не се променят. Някои неща, които се казват Хесус Навас.
Междувременно Валенсия, която продаде най-добрия си играч за поредна година, завърши 1:1 с Реал (Мадрид) и дори можеше да спечели, ако не бе отменен голът на Роберто Солдадо, за който телевизионните повторения не убедиха, че е бил от засада. Момент на илюзия за "прилепите" и за всички останали, че може би "другите" отбори (разбирай различните от Барса и Реал) могат да са равностойни на грандовете.
"Бернабеу" беше като пещ. Реал игра в 19 ч. и завиждаше за щастието на Барселона да започне мача си при приятните 29 градуса от 21 ч.", написа редактор от мадридския вестник "Ас", откривайки сезона на конспиративните коментари. Защото, разбира се, футболистите на Валенсия не са имали проблем с жегата. И другата седмица, когато отново ще е август, началните часове на двата гранда няма да се разменят...
По същото време в Билбао се проведе доста по-вълнуващ двубой, пълен с голове. Баските бяха без Фернандо Йоренте и Хави Мартинес, които най-вероятно ще напуснат отбора до края на трансферния прозорец. На стената на клубния магазин през миналата седмица се бе появил надпис, желаещ смърт на "испанското копеле" Йоренте...
След първото полувреме домакините изоставаха с 0:3 срещу Бетис. Главното действащо лице и автор на третия гол бе Бенят Ечеберия, юноша на Атлетик и единственият достатъчно добър потенциален заместник на Мартинес.
15 минути преди края "червено-белите" достигнаха до 3:3, но в крайна сметка севилци все пак спечелиха с 5:3.
Този мач бе луд и величествен. И въпреки това незабелязан - Те гледаха Реал (Мадрид). Но футболът си намери път. Именно в тази среща както никъде другаде.
Във Виго пък местният Селта изигра първия си мач в елита след петгодишно отсъствие. Срещу тях игра Малага, чиито фенове имаха лято, каквото нямаха ничии други. През седмицата хиляди от тях се редиха на опашки за билети за първата в историята среща на отбора за Шампионската лига (Бел. ред.: срещу Панатинайкос тази сряда, от 21:45 часа). Но вместо с трепетно очакване, те гледат с притеснение на предстоящата кампания. Миналото лято Малага похарчи близо 60 млн. евро за играчи. Година по-късно не привече нито един и продаде за 30-ина милиона футболисти, които иначе биха стрували 50.
Катарският собственик шейх Абдула бин Насер ал-Тани просто изчезна - няма пари, няма инвестиции, няма дори обяснение. Интересът му към отбора явно се изчерпа. Никой не вижда логиката в поведението му. Първо харчи милиони, за да изгради тим, който да влезе в Шампионската лига, и когато целта е постигната, "хвърля кърпата". Може би той никога не се е интересувал от самата игра и е имал някакви различни интереси, за които няма и да разберем.
Може би това беше илюзия, мечта. Красива, докато трае, но бързо отминаваща. Футболистите недоволстваха, че не са си получили възнагражденията. Виляреал, Осасуна и Ривър Плейт - че Малага още не си е платила всичко по трансферите. И данъчните също проявиха претенции.
От клуба запазиха тишина. Футболният директор Фернандо Йеро напусна, недоволен от случващото се. Малага бе в някакъв вакуум и се движеше по инерция.
И когато най-сетне настъпи някакво раздвижване, то не бе такова, на каквото всички се надяваха. Появи се представителят на Ал-Тани Мояд Шатат, но вместо да затвори всички усти с пачки пари, той направи точно обратното - започна да разпродава активите.
Двукратният еврошампион Санти Касорла отиде в Арсенал за 19 милиона - с 2 по-малко от цената, на която бе купен от Виляреал преди година. Йорис Матайсен си тръгна като свободен агент. Последва ги и Соломон Рондон, преминал в Рубин за 9 млн.
След като и Рууд ван Нистелрой бе прекратил кариерата си, всички, които имаха финансови претенции, вече не са част от отбора. Но едва ли и другите ще чакат още дълго, преди да възроптаят.
Директорът Антонио Фернандес е изготвил план за свиване на разходите и вече преговаря с треньора Мануел Пелегрини за намаляване на заплатата му или разтрогване на договора. Агентът на Жереми Тулалан призна, че неговият клиент му също може да напусне. Като капак на всичко, Жулио Баптища още не е възстановен от контузията си.
Заклйчение: надежда няма.
Така изглеждаше и в съботната вечер, когато при резултат 0:0 Пелегрини пусна в игра 16-годишния камерунец Фабрис Олинга. Хлапето, което бе дошло в школата на Майорка, благодарение на фондацията на Самуел Ето'о, и се присъедини към Малага миналия сезон.
Срамежливо чернокожо момченце, живеещо в скромна стаичка в юношеското общежитие на клуба, без нито минута игрово време досега за "Б" отбора, състезаващ се в Терсера дивисион (четвъртото ниво на испанския футбол).
Та малкият Фабрис бе казал веднъж: "Грешките ме преследват, но аз съм по-бърз от тях".
Мигове след влизането си в игра той пропусна удобен шанс за гол. Шест минути преди края на мача обаче преодоля защитник на Селта и шутира в гредата. Диего Буенаноте обаче овладя рикоширалата топка и центрира, а дебютантът при втория опит отбеляза победното попадение.
Тогава тийнейджърът потъна в обятията на съотборниците си с изписано на лицето блажено неверие.
Целият песимизъм, цинизъм, облаците около бъдещето бяха изчезнали. Вместо това, на 16 години и 93 дена Фабрис Олинга стана най-младият голмайстор в историята на Ла Лига. Футболът отново си намери пътя...
ИГРАЧ НА КРЪГА
Хорхе Молина (Бетис)
Нападателят на "зелено-белите" бе с основна заслуга за впечатляващата победа с 5:3 при гостуването в Билбао. Молина се разписа през първото полувреме за 2:0, а в 87-ата минута окончателно отказа Атлетик, фиксирайки крайния резултат.
ПРИЯТНАТА ИЗНЕНАДА
Бетис
Тимът от Севиля хвърли бомбата на кръга насред традиционно кошмарното място за гостуване "Сан Мамес". Първото полувреме изцяло принадлежеше на Бетис, като гостите поведоха с 3:0, водени от вездесъщия халф Бенят. "Зелено-белите" показаха и характер, връщайки си преднината, след като баските успяха да заличат аванса им, и триумфираха в края.
ИЗДЪНКАТА НА КРЪГА
Атлетик (Билбао)
Няма как - всички номинации са от този мач. Не се случва всеки ден да ставаме свидетели на резултат 5:3, още повече за гостуващ отбор. Атлетик се провали на собствен терен в отсъствието на оставените извън групата и желаещи да напуснат звезди Йоренте и Мартинес. За съжаление, без тях "червено-белите" явно не са така силни и трябва спешно да се търсят заместници. Иначе разочароващият старт за отбора на Марсело Биелса е твърде вероятно да се превърне в разочароващ сезон.
В мен живеят Джекил и Хайд
Нападателят на "Ливърпул" иска да се промени, но не напълно
За първи път след наказанието си за расистки обиди нападателят на "Ливърпул" Луис Суарес говори открито за инцидента и за футболните си убеждения.
Сид Лоу
Последният съдийски сигнал в мача от 1-вия кръг на Висшата лига тъкмо бе прозвучал и нападателят на "Уест Бромич" Питър Одемвинге тръгна към Суарес. "Ливърпул" бе загубил с 0:3 и уругваецът бе изпуснал няколко добри шанса, беше се контузил, напрегнат, а сега и това. Този път обаче нямаше конфронтация, а утеха и съвет. "Каза ми да забравя всички други неща. Бил съм страхотен футболист и единственото, което трябвало да правя, е да се интересувам от играта си", обясни Суарес по-късно.
Одемвинге не е първият, който му казва това. Мнозина са се опитвали да променят фокусирането му, да насочат енергията му в друга посока. "Ако ме бяхте видели преди, щяхте да разберете, че
бях още по-зле
признава нападателят. Суарес не се смее, това не е някаква шега. Нито призив за съчувствие, дори не си търси комплименти. Просто едно твърдение, изречено безгрижно, като повечето неща, които казва. Твърди, че иска да се промени, но не напълно. Противоречията са много. Суарес се чувства неразбран, но не се извинява, нито търси виновници. Казва, че не го е грижа какво говорят хората за него. Но е трудно да избягаш от заключението, че някъде вътре в него това го интересува. Познава се, но в същото време и не. Твърди, че се променя, защото понякога е влошавал нещата както за себе си, така и за отбора. Но не се опитва да стане друг. Това в крайна сметка го докара дотам, където е сега. Без този хъс, без тази енергия, нямаше да стигне никъде. Преследва победата на всяка цена. И си плаща. "Мнозина ме критикуват и това е нормално заради начина, по който играя", заключава той. "Ядосвам се, ставам напрегнат. Жена ми твърди, че ако хората си правят заключения за мен, базирани върху това, което виждат на терена, биха казали, че винаги съм раздразнен и в лошо настроение. Какво ли би било някой да живее с такъв човек. В мен има двама души, двама напълно различни."
Новият мениджър на "Ливърпул" Брендън Роджърс твърди, че Суарес е добряк. Хората в клуба го описват като тих и голям професионалист. Самият той признава, че 19-годишен отишъл в Холандия заради голямата си любов - тогава гаджето му, а сега негова съпруга. Двамата започнали нов живот. С гордост говори как дъщеричката му идвала на мачовете още когато била на 15 дни. Но на терена той се трансформира. Напрежението и характерът го правят играча, какъвто е. Както и миналото. "Жертвах много, за да стигна дотук, борих се яко. Не мога да си представя някой да не дава всичко от себе си дори за пет минути на терена. Не мога дори да си помисля да не се раздавам всяка секунда. Населението на Уругвай е едва три милиона, но има огромно желание да слава. Ще направиш всичко, за да успееш, имаш онзи допълнителен хъс да се бориш, да страдаш. Не мога да обясня успеха ни, но мисля, че това е причината", казва нападателят. "Играех на улиците с приятелите си, боси. Така живеехме. Никога не съм имал възможността да кажа на майка си или на баща си: "Купете ми тези бутонки." В Европа е различно. Видях го още в Холандия. 17-годишни момчета вече карат коли - големи и скъпи. В Уругвай това го няма. Което е предимство - не може да дадеш всичко на терена, ако вече имаш всичко." Сега Суарес има всичко. Но това няма значение за него. Би могъл да се чувства комфортно, но не. Уроците са научени, характерът - изкован. "Хората ме питат: "Как може да хвърляш толкова усилия, как може да страдаш толкова, как една загуба може толкова много да те нарани?" Защото зад всичко това се крият адски много усилия и жертви. Мисля, че латиноамериканците оценяваме себе си и мястото си повече отколкото другите играчи. А напрежението е по-голямо, отколкото хората си го представят. Кара те да правиш неща, които не си си представял - да ядеш повече, да ядеш по-малко, да действаш различно. Прави ти нещо. Имало е мачове, след които съм си казвал: "Защо бях толкова стресиран, защо бях под такова напрежение, след като единственото, което исках, е да играя? След време разбираш, че трябва да си по-зрял, че трябва да приемаш мачовете като просто още един мач. Пак давай всичко, но не го изживявай предварително. Просто играй. Не бъди напрегнат, преди още мачът да е започнал", обяснява Суарес.
"Треньорите твърдят, че мога да помогна повече на отбора, ако не говоря и не мрънкам. Вие си преценете. В една световна квалификация срещу Перу - Оскар Табарес (селекционерът на Уругвай) ми каза, че съм го подвел, след като толкова много разчитал на мен. Но ми даде друг шанс. В мач срещу Аржентина също ми се накара на почивката: "Луис,
или се успокой, или те сменям
Не можех да продължа да играя толкова лудо. През второто полувреме се концентрирах, вкарах, играх по-добре. Интелигентните треньори забелязват това. Предупреждават те и това ти помага. Всеки съвет, дошъл от правилния човек, винаги е добре дошъл. И в "Ливърпул" е така. В един мач срещу "Манчестър Юн" Стивън Джерард ми каза: "Докажи, че си един от най-добрите играчи в света. Само това има значение." Разговорът, разбира се, се насочва към "Юнайтед". И към Патрис Евра и онова наказание от 8 мача, което Суарес получи, задето обиди на расистка основа французина в мача на "Анфийлд" миналата година. Луис не обича много да си спомня за това, но няма как. Твърди, че иска да продължи напред, но има белези, чувство на неправда. Признава, че се чувства като белязан. "Хората обичат да си чешат езиците, не знаят какво говорят. Някои казват това, което им е изгодно. Но инцидентът вече е в миналото", посочва той. Думата "негро" на испански не означава "негър". В Уругвай тя се използва често и по-скоро значи "приятел". "В Испания и в Латинска Америка начинът на изразяване е напълно различен от този в Европа. Тук може да кажеш някои неща, които не можеш там и обратното. Думите имат по-различно значение", обяснява Суарес. Каквото станало, станало. "Наказаха ме. Замълчах и забравих, искам да оставя това зад гърба си. В миналото е. Предпочитам да не говоря за това, иначе няма да спра никога." По-лесно е да го кажеш, отколкото да го направиш.
"За мен голямо значение имат хората, които познавам, а в "Ливърпул" винаги са ме подкрепяли", продължава нападателят. "Всеки път, когато жена ми или аз сме се натъквали на хора от клуба или на фенове в града, те винаги са били добри с нас. Това ни накара да се чувстваме желани и спокойни. Тези неща повлияха върху решението ми да остана. Миналата година се случиха както добри, така и лоши неща. Мениджърът (Кени Далглиш) винаги ме е подкрепял, продължаваше да ме пуска титуляр, вярваше ми, играчите също ме защитаваха. Медиите можеха да си говорят каквото си искат, но аз винаги съм чувствал пълната подкрепа на хората около себе си." Тази подкрепа бе възнаградена с нов договор. Сега Суарес иска да остави миналото зад себе си и
да насочи своята енергия във футбола
Желанието му е да пробие в Шампионската лига. "Няколко клуба ме искаха, но приоритетът за мен бе да остана в "Ливърпул". Тук съм щастлив, а и новият мениджър ми каза, че много ме иска. Това е мечта. Този клуб винаги е бил много популярен в Уругвай от телевизията. А и играех с Ливърпул на "Плейстейшън". В отбора ми бяха Джерард и Торес", обяснява нападателят.
Сега не е само нов сезон, а по-скоро ново начало. За целия клуб и за Суарес. Но пък и отговорността е по-голяма, а и за първи път се повдига въпросът за футболния му принос. Започва кариерата си като крило и все още не счита себе си за типичния централен нападател. Сега обаче това му е работата. 81 гола в 110 мача за "Аякс" беше страхотно постижение. За "Ливърпул" той е вкарал само 15 във Висшата лига след трансфера за 22 млн. паунда през 2011 г. Миналия сезон нацели 8 греди, повече от всеки друг в първенството. Лош късмет? Лоша преценка? Роджърс му каза, че няма извинения - трябва да вкарва. Както казваше Бил Шенкли: "Ако си в пеналта и не знаеш какво да правиш, вкарай топката във вратата, а след мача ще обсъдим какви варианти си имал." "В Холандия имах късмет", твърди Суарес. "Всичко ми се получаваше. Можех да вкарам с рамо или с корема си. Сега е различно. Трябва да разбера, че трябва да вкарвам повече голове. Може би се опитвам да бъда прекалено прецизен и шутирам така, че вратарят да не хване топката, а тя удря гредата. Понякога биеш скапано и тя влиза. Този сезон ще се опитвам да шутирам скапано."
Притесненията на Лудия
Сид Лоу , The Independent
Треньорът на Атлетик (Билбао) Марсело Биелса правеше едно и също в продължение на 90 минути. Клекнал в левия ъгъл на своята зона пред скамейката, той ставаше, изминаваше с бърза крачка разстоянието до десния ъгъл и клякаше там. После пак се изправяше, забързваше се в обратна посока и клякаше вляво, след като междувременно се бе спрял в средата на линията, за да погледа и оттам, вече прав. И правеше това отново и отново, с интервали от няколко секунди, търсейки различна перспектива, по-добра гледна точка. Само че нямаше разлика в това, което виждаше - отборът му играеше ужасно, направо трагично.
На "Висенте Калдерон" аржентинецът видя как нападателят на домакините Атлетико (Мадрид) Радамел Фалкао откри резултата в 20-ата минута, цъквайки топката покрай вратаря Горка Ирайсос. В 42-ата пак колумбиецът вкара за 2:0 с прекрасно воле, а в 58-ата направи резултата класически от дузпа. Крайното цифрово изражение бе 4:0 след бомбения шут на Тиаго, а можеше и да е по-зле, ако не бяха отличните намеси на Ирайсос, защото столичани отправиха 14 удара в рамката на вратата, а Атлетик - нито един!
"Бяхме импотентни в сравнение с противника", бе принуден да признае Биелса. И наистина, разликата в сравнение с Атлетико бе огромна: Арда Туран постоянно създаваше опасности, Фалкао бе извънземен и така мадридчани отново размазаха баските, както го направиха на финала в Лига Европа през май.
Треньорът на Атлетик пое вината за това, че не е изнамерил стратегия да се противопостави на отбора на Диего Симеоне. Но нещата не опират само до Симеоне или Фалкао - има нещо по-дълбоко, даже депресиращо.
Думата "импотентност". Неизбежното чувство, че този тим, който достигна два финала през миналия сезон (в Лига Европа и за Купата на краля) и разнебити Манчестър Юнайтед насред "Олд Трафорд" се разпада пред очите на създателя си.
Атлетик е на дъното на Примера дивисион, след като в предишната кампания бе най-нестандартният, вълнуващ и приятен за гледане отбор в Испания.
Има още три клуба, които загубиха първите си два мача от новата кампания. Баските също така са го правили и преди. Това лято те имаха двама европейски шампиони и трима играчи на Олимпиадата, така че може би на тях им е нужно известно време да се възстановят и да влязат във форма.
Само че Атлетик вече допусна девет гола и не изглежда никак добре.
Когато отборът си тръгваше от "Висенте Калдерон" около 1 часа в нощта на понеделник срещу вторник Фернандо Йоренте и Хави Мартинес ги нямаше. Двете звезди на Атлетик ясно заявиха, че не искат да останат в тима.
Мартинес чака да бъде приета офертата на Байерн, който предложи 40 млн. евро за него. Йоренте, чийто договор приключва в края на сезона, отказва да подпише нов и иска в Ювентус, а феновете го освиркват и пишат графити срещу него. А въпреки че рискува да го изпусне, без да получи нито евро за него догодина, клубът отказва да го продаде за по-малко от 35 милиона. Прозорецът се затваря в петък полунощ, а отгоре на всичкото той не играе.
Не трябваше да се стига дотам. Наричат Биелса "El Loco" - "Лудия". И както каза Икер Муниаин, той не е толкова луд, за колкото го мислят повече хора - по-луд е! Но също така е великолепен треньор - извърши революция в отбора и промени цялостната му нагласа.
Атлетик играеше за удоволствие и създаваше удоволствие с играта си. Достигна до два финала и ги загуби и двата заради недостига на енергия вследствие на пълното изтощение. И въпреки това привържениците скандираха в подкрепа на треньора. Той бе архитект на нова ера, но не бе категоричен, че ще остане. Отне му седмица време за размисъл, а междувременно сред феновете настъпи паника - ако Биелса си тръгне, всичко отива по дяволите.
Когато аржентинецът обяви своето решение, настъпи облекчение. Проектът трябваше да продължи да се развива, а играчите да останат. Но методите на Биелса наистина изтощиха отбора - и физически, и психически. Неговата взискателност носи успехи, но и също така е твърде стресираща.
В началото на юли нещата взеха сюреалистични измерения. Лудия свика пресконференция, която продължи близо час и половина, за да обясни, че е пуснал жалба в полицията срещу... себе си. Биелса призна, че е обидил и блъснал отговорника по строителните работи на тренировъчното игрище на Атлетик. "Съжалявам", каза аржентинецът, "това може да е най-лошият отговорник на обект, но и той заслужава уважение като човек".
А в действията на Биелса спрямо въпросната личност има логика - работата, за която му е било обещано да бъде свършена в срок, не е била приключена навреме, което пречи на плановете му за предсезонна подготовка. Този скандал разкри и сложните взаимоотношения на специалиста с ръководството на клуба. От Атлетик публикуваха декларация, в която пишеше, че не споделят "личното и субективно мнение, изразено от Марсело Биелса", тъй като реконструкцията се провеждала професионално, и също така натъртиха, че аржентинецът е "служител на клуба".
Така на "Ел Локо" му се наложи да си отвори профил във Facebook, за да отговори точка по точка. "Мога да приема това, което казват, че нямам правомощията да контролирам строителните работи, но не и че не съм казал истината", заяви треньорът.
"Моето мнение относно качеството и времетраенето на изпълнението на работите на тренировъчната база Лезама не е субективно. Мога да докажа всяко свое твърдение с конкретни и неоспорими факти. Ако никой не е допуснал грешка, защото тогава първият отбор на Атлетик не може да проведе подготовката си в приетата времева рамка? Защо ръководството на клуба и аз виждаме една и съща действителност по два различни начина, ако всички работим добронамерено в името на поставените цели?", добави той.
"Това променя нашите отношения", гласеше красноречивият завършек на изложението му.
Неловко усещане се стелеше във въздуха и се очакваше нещо да се счупи всеки момент. Когато Атлетик подписа с Ариц Адурис и Исмаел Лопес, Биелса нямаше никакви притеснения да признае, че не е поискал нито един от тях. А с наближаването на сезона двамата му най-добри играчи изразиха желанието си да напуснат. Техните съотборници проявиха разбиране, но е нормално да има раздразнение за това, че всичко се случи в последния момент.
Биелса заяви, че е попитал Йоренте и Мартинес дали той е проблемът, предлагайки и решение: "Ако си отивате заради мен, аз ще си тръгна преди това". Те са отговорили, че причината не е в него, но е публична тайна, че Биелса и Йоренте имат съществени различия. Така че сега е моментът да се разделят, докато все още имат множество почитатели на своя страна и не са ги загубили - миналият сезон бе страхотен, но все пак отборът се размина с Шампионската лига, което тежи.
Изводът е ясен - в предишната кампания Йоренте вкара 16 гола, а никой друг в отбора нямаше повече от 6. Без него Атлетик ще отслабне значително.
В интерес на истината, всеки от евроучастниците от Испания загуби играчи това лято. Страхът в Билбао сега е, че примерът на Йоренте и Мартинес ще бъде последван и от други.
Дори минимум 60-те милиона, които клубът ще получи за двамата, не успокояват никого, тъй като заради политиката си да привлича само баски, изборът на Атлетик за заместници е силно ограничен и няма особена полза от тези пари на трансферния пазар.
Най-атрактивното възможно попълнение е халфът на Бетис Бенят Ечеберия, но Биелса не го иска. В понеделник наставникът заяви, че не вижда решение на проблемите в купуването на нови играчи и трябва да го намери другаде.
"Разбира се, че съм притеснен", каза Лудия, "Няма начин клуб като този да се намира в такава ситуация и да не се притеснявам"...
В началото на юли нещата взеха сюреалистични измерения. Лудия свика пресконференция, която продължи близо час и половина, за да обясни, че е пуснал жалба в полицията срещу... себе си.
Гърмян заек води Майорка към звездите
Когато видиш дулото на пистолета пред очите си, нищо не може да те изплаши повече. Хоакин Капарос го видя. Съвсем буквално. След 700 мача в треньорската си кариера, след години като треньор по пясъчните терени на регионалната и трета дивизия, пет години в Сегунда А и Б, и десетилетие в Примера дивисион, той най-накрая напусна Испания, за да отиде в швейцарския Нюшател Ксамакс през юли миналата година. По-малко от пет седмици по-късно, все още без да е получил някакви пари, той се върна отново на Пиренейския полуостров. Това стана след като тогавашният собственик на клуба Булат Чагаев нахлу в съблекалнята след края на един мач и заплаши играчите и персонала, заобиколен от бодигардове и въоръжен с пистолет.
Сид Лоу, "Гардиън"
Само 24 дни след като се върна в Испания, на Капарос му беше предложена друга работа, този път в Майорка. Работа без пистолети и тормоз, но и никак не е лесна. Майорка смени седем президенти за четири години, акционерите са се хванали един друг за гушите, борейки се за контрол, а наоколо се навъртат потенциални купувачи. Понякога нещата ставаха наистина гаднички и твърде често не подминаваха и треньора. Михаел Лаудруп тъкмо си беше тръгнал, след като асистентът му Ерик Ларсен беше уволнен, защото нарече вицепрезидента на клуба и мажоритарен акционер Лоренсо Сера Ферер "лош човек". А предшественикът му Грегорио Мансано отиде да се бори в съда с предишния режим.
Някои хора от борда заплашиха, че ще си тръгнат, ако генералният директор не го направи. Не го направиха, но много скоро фамилията Надал го направи, водени от тенисиста Рафа и чичо му Мигел-Анхел, бившия защитник на Барселона и Майорка, помощник на Лаудруп. По-късно те продадоха акциите си, но това не реши много неща. Борбите в заседателната зала бяха изострени от присъствието на синдик. През сезон 2010/11 Майорка завърши само на място от зоната на изпадащите и сега, на фона на несигурността, те бяха загубили три мача подред. Бяха на 15-о място и отново се появи страхът от изпадане.
Страх? Какъв страх? Дори нямаше значение, че Капарос е твърдо от Севиля, а Сера Ферер - от Бетис. В събота вечер, само година след пристигането на Капарос, Майорка се изкачи на върха в класирането след заслужено 1:0 над Реал Сосиедад. Преди това бяха победили Еспаньол и завършили наравно с Малага. Но това беше само за една нощ - Барселона отново пое лидерството с измъчената победа над Валенсия с 1:0. А Капарос определи случилото се малко като "виц", но това не е просто съвпадение.
Това е треньорът, който извади Рекреативо (Уелва) от Втора Б дивизия и спечели промоция за първа дивизия със Севиля, след което ги изведе до осмото място. Той вкара Атлетик (Билбао) в Европа и ги изведе до първия финал за Купата на Испания от 25 години насам. Неговите клеветници твърдяха, че трябва да напусне Севиля и Атлетик, за да могат отборите да разгърнат пълния си потенциал и да заиграят футбола, който радва феновете. Неговите застъпници твърдяха, че той е положил основите, върху които сега градят Хуанде Рамос и Марсело Биелса. Че техният успех отчасти се дължи на него.
Капарос пое Майорка през септември миналата година и не успя да спечели в седем мача, но малко по малко той наложи авторитета си в отбора. Застрашени от изпадане (макар че положението им не беше толкова драматично, колкото се представяше), те бяха спасени четири мача преди края с победата си над Сарагоса с 1:0, като междувременно загубиха само осем от своите 31 мача за сезона под ръководството на Капарос. Когато Майорка тръгна за "Сантяго Бернабеу" в последния ден за миналия сезон, те бяха спечелили 7 от предишните си 11 мача и все още имаха шанс да се класират за Европа. Което беше немислимо само няколко месеца по-рано. По време на неговото ръководство Майорка беше четвъртият най-добър отбор в страната. И след това, през лятото, Майорка направи това, което обикновено прави: продаде най-добрите си играчи. Иван Рамис отиде в Уигън, а Чори Кастро в Реал Сосиедад. Общо деветима играчи напуснаха отбора. Но и това все още нямаше значение.
Капарос преживява футбола си доста интензивно: "Кръвта ми е на точката на кипене", заяви той преди дербито. Винаги е така. Той снове нагоре-надолу по тъчлинията, следи страничния съдия, вика, едва ли би могъл да стои мирно. По време на един мач като треньор на Атлетик Билбао, той позволи на "Канал Плюс" да следи на монитор сърдечната му честота. Сърцето му достигна 170 удара в минута. Интензивността e ключът на неговите отбори. "Ако не играем на 100%", каза той в края на миналата седмица - "ние сме нищо".
Играчите описват Капарос като изключително харизматичен. Може да бъде толкова забавен, колкото и бесен. Той изгражда добра връзка с играчите си: Даниел Алвес все още смята, че Капарос го е направил такъв, а Хесус Навас твърди, че за него той е "всичко". Той превърна в нападател Жулио Баптиста, който беше привлечен като дефанзивен халф. Резултатът? Петдесет гола за два сезона. Той е следвал журналистика и знае не само как да държи медиите настрана, но и как да отправя послания. Стените в съблекалнята са покрити с изрезки от вестници и целият отбор се събира накуп преди всеки мач. Той винаги е изисквал да има играчи, които да налагат разпорежданията му на терена: Пеп Марти, лидерът му в Севиля, сега е в Майорка, както и португалският централен защитник Хосе Нунес, който е вече осми сезон в клуба и ръководи нещата от задни позиции.
След това идват и децата. Икер Муниаин, Адриан Лопес, Серхио Рамос, Хесус Навас и Маркел Сусаета - всички са направили дебюта си при Капарос. И във времената на финансова криза (Майорка трябва да изплаща по 4,5 милиона евро на година на кредиторите си) това е от жизненоважно значение. В стартовите единадесет на Майорка в събота Симо, Нсуе, Пина и Перейра са играли в Майорка Б. Педро Бигас, друг младеж на отбора, беше титулярният му централен защитник в първите два мача.
Когато беше в Атлетик Билбао, Капарос направи от Фернандо Йоренте по-твърд и агресивен играч. Това е нещо, което постига с всичките си играчи. Тренировките му са насочени към единството, борбеността и отбранителната здравина. Те са интензивни - по три тренировки на ден през предсезонната подготовка. Играчите се връщат от почивка и не виждат топка цяла седмица. Всичко е заради физическата форма. И след това, лека-полека, се появява и топката. Елементите се отработват внимателно и се повтарят постоянно. Не винаги са красиви, но са доста ефективни. Майорка има с Капарос осем равенства и 12 победи в първенството миналия сезон, шест от които с по 1:0. "Той не е точно почитател на добрия футбол - разкри човек от кухнята - Но резултатите не са просто шанс".
1:0 беше и в събота. Майорка устоя на Реал Сосиедад през първата част и ги бомбардира през втората. Спечелили са последните си четири мача у дома. Пина контролираше халфовата линия, Перейра беше бърз и директен, защитата беше здрава, голът - просто въпрос на време. Голът на Виктор Касадесус си беше заслужен. Биха могли да отбележат повече и все още могат. За първи път от години отборът може да е по-добър този сезон, отколкото е бил в миналия.
Сега Майорка са втори - най-високата им позиция от пет години. Те няма да останат там, но тук става въпрос за нещо повече. Характерът на Капарос, тази комбинация от чувство за хумор и чар, и на решителност и сериозност, е проникнала в клуба, налагайки единодушие в него. Директният му безстрашен подход издуха всякакви съмнения дори и да са били много. Той пази съблекалнята от външни проблеми и укрепва своя авторитет. Той доведе единството, което винаги е било неговата мания. Колко дълго ще продължи, е друг въпрос, но най-накрая се появи усещането за спортна стабилност. Дори и противниците признават, че на терена Майорка се движи в правилната посока. Феновете, въпреки сблъсъците с клубното ръководство, до голяма степен също са съгласни. Както и медиите.
За пръв път от дълго време Реал Майорка има треньор, който няма постоянно насочен към главата му пистолет.
Меси и Роналдо засенчиха политиката
Най-политизираният мач от 1975 г. насам трябваше да е взривоопасен на трибуните, но стана взривоопасен на терена
Сид Лоу
"Гардиън"
Почитта към Каталуня се превърна в почит към Кристиано Меси и Лионел Роналдо. Хората казват, че спортът и политиката не бива да се смесват, но спортът и политиката се смесват. Особено когато става дума за Реал М и Барселона. Митовете имат значение, въпреки че са само митове, а символите имат голямо място в спорта. На планетата може би няма друг двубой с по-голям политически заряд. И в неделя вечерта това трябваше да бъде най-политизираният мач от всички. Или поне от 1975 г. насам. Реал срещу Барселона е всъщност Испания срещу Каталуня, припомни Жерард Пике през седмицата. А този път повече от всякога. В крайна сметка обаче това беше поредният мач, който плени въображението - Меси срещу Роналдо.
В деня, когато Франко почина, Жоан Гранандос и Хауме Росел взеха бюст на диктатора в офисите на "Ноу Камп" и започнаха да си го подмятат, смеейки се. Бюстът падна и се счупи на малки парченца. След няколко дни Барселона игра срещу Реал М, а „Ноу Камп” беше изпълнен с набързо ушити каталунски знамена, все още официално забранени.
Ако името Росел звучи познато, това е защото е точно такова. Хауме е бащата на Сандро Росел, сегашния президент на Барселона. Същият човек, който на 11 септември взе участие в парад на националния празник на Каталуня. Росел заяви, че е направил това по свои лични съображения. Но на фона на икономическата криза провалените преговори между Барселона и Мадрид около данъците, призоваването към избори и референдум за обявяването на Каталуня за независима област направиха сблъсъка нещо повече от мач. А традиционната хореография преди мача нямаше как да бъде нещо друго освен каталунското знаме - 98 000 души вдигнаха червени и жълти картони
Други извън клуба стигнаха и по-далече. Имаше някои, които призоваха феновете да носят каталунското знаме на независимостта, което е украсено със звезда. Лапорта, бившият президент на Барселона, беше сред тези, които заявиха, че ще развеят точно такова знаме. В неделя сутринта вестникът "Ла Расон" посвети 27 страници на политика, за да скрие факта, че всъщност този мач е политизиран. А "Ел Мундо" реши да разкрие хилядолетната мистерия, че всъщност Исус Христос е бил убит от каталунците. В понеделник сутринта един материал твърдеше, че почти не може да се открие голяма разлика между каталунския национализъм и нацизма. Редакторът на "Ел Мундо" дори отговори на призивите за каталунска демонстрация в Туитър: "Зиг Хайл! Каталунска хореография".
По всичко личеше, че атмосферата по трибуните ще е взривоопасна. Но се оказа, че е много по-взривоопасна на терена. Преди мача химнът на Барселона беше изпят акапелно. Каталунският химн обаче не беше изпят. И въпреки многото каталунски знамена по трибуните, както и транспаранта с надпис "Каталуня трябва да е следващата нова държава в Европа", някак си обстановката беше прекалено спокойна. Имаше прекалено малко напрежение и прекалено малко гняв. Но фокусът бързо се измести другаде. Като за начало – че Адриано трябваше да играе като централен защитник.
Но всички още чакаха. Когато часовникът на стадиона удари 17 миниту и 14 секунди, всичко започна. Годината 1714 бележи края на обсадата на Барселона, когато градът е бил покорен. Тогава се чуха и скандиранията от трибуните "Независимост! Независимост!". На терена двата отбора още не бяха започнали истинската битка. Все едно чакаха подходящия момент. И тогава той дойде. А когато дойде, се случи нещо специално, нещо уникално, нещо историческо. На първата си страница мадридският "Ас" написа за мача: "Паметен!"
Разбира се, имаше оплаквания: Жозе Моуриньо каза, че не може да говори за дузпи, които не са били дадени, и по този начин той говори за дузпи, които не са дадени. А Пепе заяви, че играчите на Барселона са "преигравали" с артистичните си премятания. Тито Виланова отговори: "Пепе? Какво може да каже той?
Ние можем да заснемем цял филм с ритниците на Пепе"
Но това не можа да помрачи мача, за който редакторът на вестника написа - "накара ни да се гордеем". На този мач, на който заради целия си политически символизъм, заради отзвука, който предизвика, му липсваше предварителния заряд и ожесточеност на другите сблъсъци между Барселона и Реал М. Но се оказа, че този мач е движен от футбола. От брилянтността им. Не толкова заради играта като цяло, а заради двама мъже. Той завърши наравно. Всеки отбор с по 10 изстрела, по три в очертанията на вратата и за двамата, по една греда, по едно спасяване и краен резултат 2:2. Разликата между двата отбора остана осем точки (а разликата между Барселона и Атлетико Мадрид като втори сега е само голова) и докато вестниците в Барселона аплодират "+ 8", колегите им от Мадрид са убедени, че надпреварата за шампионската титла е по-жива от всякога. "Те си бяха тук (на предните позиции в класирането) - каза Моуриньо, показвайки с ръце. - А ние бяхме тук долу. Сега те все още са си тук, но ние също".
Имаше някои впечатляващи изпълнения - на Серхио Бускетс, Мартин Монтоя, и Педро, Месут Йозил, Пепе, и Сами Кедира, и все пак крайният резултат и възбудата прикриха един мач със сравнително малко чисти голови положения, без наистина забележителни спасявания, в който от време на време се появяваше странна небрежност в играта. Барселона не можа да открие своето ниво: за отбор, който гради играта си с търпение и прецизност, е удивително, че единият гол дойде от грешка на Пепе, а другият от 25-метров пряк свободен удар. Реал Мадрид, уж отбор на индивидуалистите, изработи и двата си гола, а Барселона - не. Породи се чувството, че Реал е на нивото на Барселона или отвъд него.
Но всичко това беше засенчено от Меси и Роналдо. Всичко беше заради тях. Роналдо вкара, Меси изравни. Меси вкара втори, Роналдо изравни. Двамата най-добри играчи в света, борейки се отново помежду си, крачка по крачка. Два изстрела извън целта за всеки, два изстрела в целта за всеки. И двамата с по два гола. И двамата с по осем в първенството.
Статистиките са безумни. Двамата имат 100 гола за клубовете си през 2012 г.
Роналдо стана първият играч в историята, който е вкарвал гол в шест поредни двубоя от Ел Класико. Меси се доближи на един гол от рекорда за всички времена на Алфредо ди Стефано за отбелязани голове в Ел Класико, и то на 25 години. Меси вкара своя 150-и гол на "Ноу Камп", своя стотен гол в лигата. Роналдо има общо 160 гола в 155 мача.
"Трябва да бъде забранено да се говори кой е най-добрият играч в света, защото и двамата са толкова добри", заяви Моуриньо. "Роналдо вероятно щеше да получава по-голямо признание, ако не беше Меси", отбеляза Виланова. За първи път испанският "Ас" даде наградата си за най-добър играч на двама футболисти: Меси и Роналдо. "Спорт" ги нарече звезди. "От друга планета", гласи заглавие в "Марка". "Чудовища ООД" се казва в материала. Никой не може да се мери с тях, с изключение на тях самите. В тяхната брилянтност, в начина, по който точно когато си мислиш, че не могат да направят нищо повече, те го правят. Всеки път.
Не пропуснаха и този мач. Най-големите играчи на най-голямата сцена. Все още най-голямата и те все още са там. Не толкова Реал Мадрид срещу Барселона като Испания срещу Каталуня, колкото Реал Мадрид срещу Барселона като Роналдо срещу Меси. И когато часовникът отброи 17 минути и 14 секунди през второто полувреме, замалко каталунските запалянковци да пропуснат момента за политическата си демонстрация. Те бяха заети да празнуват гола на Меси.
Франция в Мадрид с "нула оптимизъм"
Не винаги бие този, който играе повече с топката, предупреди Дешан
Сид Лоу
в. „Гардиън”
Американският филм от 1987 г. "Заподозреният" с Шер в главната роля течеше по първи канал, сериалът "Фрежър" беше на втори, а испанската версия на "Да ти паднат сто хиляди" вървеше по трети. По номер 4 и 6 даваха новини, а Теле5 беше ангажиран за състезанието „Пасапалабра”, а след това за четиричасов маратон с друг култов сериал - "Спаси ме".
Всъщност нямаше значение на кой канал се превключваше телевизорът - футбол така и нямаше. Дори и по спортните канали. Човек можеше да гледа баскетбол, можеше да избере унизителната гледка как немците разпердушинват ирландците, но за първи път след 1981 година никой в Испания не предаваше мача на Испания.
Рано сутринта в деня на мача цената за излъчването от Беларус бе паднало под 800 000 евро. Купувачи обаче така и нямаше. Колкото и да е странно, световните шампиони на практика бяха свалени от екран. Испания пък стана в петък вечерта единствената европейска страна, която не излъчи пряко мача на националния си отбор по националната си телевизионна мрежа.
На всичкото отгоре и радиокоментарите от Минск бяха шашави. Не защото отразяващите репортери не се справиха със задачата си - напротив, те проявиха гъвкавост и находчивост. Причината е, че на тях им бяха поискани в последния момент по 25 000 евро, за да отразят мача. И те го направиха - от хотелските си стаи, гледайки местната беларуска телевизия.
"Наистина е много жалко, че хората не можаха да гледат този мач", заяви след победата с 4:0 Висенте дел Боске.
Наистина беше жалко, защото пропуснаха поредното изключително впечатляващо шоу. Педро вкара фамозен хеттрик, като всичките му голове бяха с елегантни копвания над вратаря. Преди това пък той бе извел с пета Жорди Алба за първото попадение. Икер Касияс строши поредния национален рекорд - той не е допускал гол вече в 725 минути за страната си. Испания пък няма загуба вече в 46-и пореден квалификационен мач за световно или европейско първенство, поход, който продължава почти десетилетие. От тези 46 мача последните 24 завършват неизменно по един начин - с победа за Ла Роха.
Във вторник вечерта на стадион "Висенте Калдерон" в Мадрид световният и европейски шампион ще се опита да увеличи серията си до 25 победи. И докато Испания разнищваше Беларус в Минск, техният съперник допусна конфузна загуба като домакин от Япония с 0:1. Затова може би няма нищо странно, че веднага след фиаското противниковият треньор Дешан каза в прав текст: "Отиваме в Мадрид, където няма какво да губим."
А всъщност има доста чудно нещо в това изказване, защото съперникът е не кой да е, а Франция. И за губене има много - като за начало мястото на финалите на световното първенство след две години.
Само един отбор от групата ще се класира директно за Бразилия. Или Испания, или Франция ще трябва да мине през ситото на плейофите.
Досега и двата отбора са с по две победи от два мача. Но битката довечера ще зададе тона на тази група занапред. А французите го дават минорно още преди мача. Най-добре се изрази един френски радиожурналист: "Идваме с нула оптимизъм."
Мачът във вторник вечерта идва само четири месеца откакто двата съперника се срещнаха за последно. От гледна точка на Франция - само след два официални мача.
Тогава, в нощта над Донецк, селекционерът на Франция започна с двама десни бекове, за да спре испанските набези по левия фланг. Каква ирония - първото попадение на испанците дойде точно от тази зона.
За Испания мачът приключи с осигуряване на място сред полуфиналистите на европейското първенство, както и с победа над последния съперник, изхвърлил Ла Роха от голямо първенство - шест години по-рано в Германия. За Франция мачът приключи с елиминация. Петлите успяха да се измъкнат от групата си, но допуснаха загуба там от Швеция и за трето поредно голямо първенство събраха багажа, без да оставят трайни спомени. Нямаше ги огромните скандали от световното в Южна Африка, но французин без скандал може ли? Заради вътрешни свади Самир Насри и Жереми Менез бяха извадени от отбора, Хатем бен Арфа и Ян Мвила пък не си получиха дължимите премии. Впоследствие наказанието на Насри вече изтече, но той не бе върнат в отбора. Както и Бен Арфа. Мвила пък бе пратен в младежкия тим.
Промяна имаше и на върха. Блан си замина, на негово място дойде Дидие Дешан. Това доведе до рязка промяна във философията на тима. Да, Блан излезе с дефанзивен план срещу Испания, защото, както той се изрази "просто не можем да се борим с тях за притежанието на топката, немислимо е." Но Блан бе привърженик на друг вид игра, на един по-техничен стил.
Сега начело е Дешан - абсолютен прагматик.
Отборът му е по-мощен, фокусът е поставен върху физическата сила. Промяна има и в тактиката, в постройката. Например срещу Япония Карим Бензема бе върнат на левия фланг.
В мача срещу азиатците Петлите отправиха 20 удара във вратата на съперника си и Дешан заяви след това, че резултатът 0:1 е "нечестен". Но Франция не успя да убеди, че в момента е сред най-силните отбори в Европа. И все пак това е Франция. Да, в Беларус Испания спечели безпроблемно, но това бе първа победа над този съперник за Ла Роха в официален двубой. А Дешан е надъхан да върне старата традиция. Нещо повече - той много добре знае как да постигне нужния резултат. "Спокойно, невинаги този, който играе с топката, печели мача", заяви той на тръгване от Париж.
Урокът от последните години сочи, че всъщност точно притежанието на топката в доста случаи печели и мача. "Срещу Франция трябва да направим същото, което направихме с Беларус", каза героят на мача в Минск Педро. Само че ще има една съществена разлика - този път цяла Испания ще гледа.
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 107 госта
