Сид Лоу.

Потребителски аватар
Мичо
Site Admin
Мнения: 30049
Регистриран на: 20 мар 2005, 15:07

Re: Сид Лоу.

Мнениеот Мичо » 13 май 2014, 22:09

ЧОвек без ценности няма как да разбере какво празнуваме. А ти като фен на комунистическия урод нормално да нямаш такива. ненапразно 65-годишния юбилей беше отпразнуван в местния бюфет от 30 чиновника. :qipbp:
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение

Изображение

Потребителски аватар
8
Мнения: 23202
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: Сид Лоу.

Мнениеот 8 » 13 май 2014, 22:51

няма как да разбере какво празнуваме


То май само вие си разбирате какво празнувате.
Ако си цесекар бъди докрай!

drvasko98
Мнения: 10198
Регистриран на: 27 май 2007, 11:17
Местоположение: Велико Търново, София, по равно

Re: Сид Лоу.

Мнениеот drvasko98 » 14 май 2014, 07:53

Мичо написа:всякакви видове изкуства? Навсякъде най-добрите са от острова. :qipay:




Опера, класическа музика? Острова? :qipap:

Традиция, 8, традиция му викат. На мен това ми харесва най-много у тях - традициите. Иначе са висши мръсници в политиката и това също им е традиция. А задокеанските им последователи само са ги "подобрили и усъвършенствали".

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: Сид Лоу.

Мнениеот VILIO » 14 май 2014, 10:05

Рок метъл :qipap:
Изображение

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Сид Лоу.

Мнениеот blazev1992 » 21 май 2014, 07:33

Атлетико Мадрид спечели "невъзможната" титла
„Мадрид е в червено и бяло", зарадва се Диего Симеоне, а по средата на мо­рето от клубни цветове има­ше син автобус. На борда бяха качени новите шампиони на Испания. За първи път от 10 години те не са от Реал Мадрид или Барселона. Привечер играчи­те на „дюшекчиите” започнаха да пристигат, но нямаше трофей, който да покажат на многохилядната тълпа. Оказа се, че президентът на федерацията е зает, затова награждаване не се състоя, но така или иначе никой вече не може да отнеме титлата на Атлетико. Рано или късно те ще си я получат.
Липсата на трофея не нап­рави празненството по-мал­ко бляскаво. Автобусът с иг­рачите се движеше бавно, а феновете се катереха по дър­вета и светофари, за да зър­нат любимците си. В Мадрид никога не са се събирали тол­кова много хора на едно мяс­то. Площадът „Нептун", където Атлетико празнува всичките си отличия, бе препълнен. Червени и бели мотопеди и велосипеди напра­виха шествие по улиците. Стана ясно, че 200 хиляди фе­нове са участвали в празнен­ствата. А може би и повече...

Халфът Тиаго преди време сравни Атлетико с Робин Худ, тъй като с по-скромни въз­можности „дюшекчиите” се бо­рят с богатите клубове. Да играеш мач за мач и да оцеля­ваш е клише, което при Симе­оне се превърна във футболна философия. Вече е забравено, че всички ги бяха отписали. Дори аржентинецът каза, че е невъзможно да спечели титлата, тъй ка­то за нея са абонирани Реал Мадрид и Барселона. Звучи наистина невероятно - от 18 години Атлетико не бе ставал шам­пион, а от 16 не бе оглавявал класирането дори за една сед­мица. Трябваше да чакат 14 години и 25 мача, за да спече­лят градското дерби с Реал Мадрид, но при Симеоне триумфи­раха 2 пъти поред срещу веч­ния съперник.

Ел Чоло е човекът, който обедини клуба, с който се идентифицира. Той разчита на същите играчи, които бяха на дъното около Коледа през 2011 г. и тъкмо бяха отстра­нени от третодивизионния Албасете за Купата на краля. За нула време ги трансформи­ра и превърна всеки един от тях в победител. Спечели Ли­га Европа, после разби Челси с 4:1 за Суперкупата на Европа, вдигна Купата на краля, за да се стигне накрая до триумфа с „невъзможната титла" в Примера и стигането до фи­нал в Шампионската лига. В този период Атлетико спече­ли повече от грандовете Ре­ал Мадрид и Барселона.

В шест мача през кампани­ята „дюшекчиите” не загубиха нито веднъж от Барса. Граб­наха титлата насред „Ноу Камп", не се пречупиха при ви­зитите си на най-големите стадиони като „Бернабеу", „Сан Мамес", „Местая", „Аноета" и „Санчес Писхуан". В Шампионската лига триумфи­раха още на митичния „Сан Сиро" и „Стамфорд Бридж". Освен това не загубиха нито веднъж на своя стадион. Оче­видно е, че не става дума за щастлива случайност. Невъз­можно е да се каже със сигур­ност, но това вероятно е най-трудната за печелене титла в Испания.

Логиката показваше, че хегемонията на Барселона и Реал Мадрид ще продължи. Симеоне припомни, че разликата в бюджетите е „само" 400 милиона евро по­вече в полза на грандовете. Освен това всяка година Реал и Барса печелят три пъти по­вече от тв права. Голмайс­торът на Атлетико (Фалкао) напусна миналото лято. Но­вият реализатор на дюшекчи­ите (Диего Коща) ще го пос­ледва. Всичките 11 играчи, ко­ито бяха на терена в послед­ния кръг, струваха по-малко от 40 милиона евро, а Барсе­лона само за Фабрегас плати повече от тази сума. Както и Реал Мадрид за Ияраменди.

Атлетико го направи по трудния начин. В последните седмици от сезона „дюшекчи­ите” изглеждаха изтощени. Повечето от играчите нат­рупаха прекалено много мачо­ве и това започна да се усеща негативно. Симеоне не може­ше да прави ротации, тъй ка­то не разполага с достатъч­но дълбочина на състава. Ле­вият бек Филипе Луис сподели, че напрежението е било брутално. След като Атлети­ко пропусна да стане шампи­он в предпоследния кръг у до­ма срещу Малага (1:1), на „Ноу Камп" срещу Барса стана още по-лошо, когато Арда Туран и Диего Коща напуснаха контузени, а Алексис Санчес откри за каталунците с феноменален гол, дошъл от нищото.

Симеоне клатеше тъжно глава край иг­рището. На почивката той каза на играчите си, че са по-добрият отбор. Последваха три голови положения в пър­вите три минути на второ­то полувреме. При третото резултатът бе изравнен. До края имаше достатъчно вре­ме, но Барселона не реагира. Ако изключим отменения гол на Меси, каталунците не съз­дадоха нищо, а и Атлетико не им го позволи.

Когато мачът свърши, Си­меоне побърза да се свърже със синовете си в Аржентина, които го чакаха на телефона. Дяволският план на Ел Чоло бе изпълнен до съвършенство, феновете на Барса бяха тъж­ни, че са загубили титлата, но аплодираха новия шампи­он. Те осъзнаваха, че са стана­ли свидетели на нещо изклю­чително.


Сид ЛОУ, The Guaridan

Потребителски аватар
8
Мнения: 23202
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: Сид Лоу.

Мнениеот 8 » 21 май 2014, 09:41

феновете на Барса бяха тъж­ни, че са загубили титлата, но аплодираха новия шампи­он. Те осъзнаваха, че са стана­ли свидетели на нещо изклю­чително.


:qipbf: :qipbf: :qipbf:
Ако си цесекар бъди докрай!

Потребителски аватар
Мичо
Site Admin
Мнения: 30049
Регистриран на: 20 мар 2005, 15:07

Re: Сид Лоу.

Мнениеот Мичо » 21 май 2014, 09:46

Мале, тук е бая слузесто, егати мазньоча. :|
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение

Изображение

Потребителски аватар
8
Мнения: 23202
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: Сид Лоу.

Мнениеот 8 » 21 май 2014, 18:25

Когато Уест Хям направи подобно нещо, да побърка Челси в Англия и Ман в Европа, ела ми се обади.
Примерата се превърна в запазена марка и в символ за много високо качество. При това за твое съжаление не само в лицето на Барса и Реал.

Че са едно от трите най-силни първенства е отдавна ясно, но с този вече 20 годишен марш започват май да се открояват и от другите две силни първенства. То не бяха Алавес, не бяха Еспаньол, не бяха и други нещастни отбори, които и отпадат в Испания от Лигата.
Ако си цесекар бъди докрай!

Потребителски аватар
Мичо
Site Admin
Мнения: 30049
Регистриран на: 20 мар 2005, 15:07

Re: Сид Лоу.

Мнениеот Мичо » 21 май 2014, 18:50

:qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj: :qipbj:
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение

Изображение

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: Сид Лоу.

Мнениеот VILIO » 21 май 2014, 19:03

8 не знам какво се опитваш да постигнеш? Скучно ти е,че само ти коментираш испанския футбол и за това ни обиждаш,че не го коментираме? :qipap: Примерът ти с Уест Хям е глупав, защото не са от категорията на Атлетико. Не,че преди непретенциозни отбори като Астън Вила и Нотингам не са ставали шампиони на Европа, но това е нещо нормално, докато за испанския футбол е нещо ново, за това му отделяш толкова много внимание. :qipap:
Изображение

Потребителски аватар
8
Мнения: 23202
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: Сид Лоу.

Мнениеот 8 » 21 май 2014, 19:20

Какво да ми е скучно!? Нищо не търся, на Мичо репликата е тук, от него дадена, не от мен написана с неговата ръка.

Ами сети се за друг еквивалентен пример в Англия. Отбор не носител на КЕШ от същия град с единия гранд и биещ и двата през годината, нещо което цяла Европа не може (едновременно да попилее и Барса и Реал).

Спомни си какъв фурор беше Боруся миналата година, но дори и тя не взе шампионата у дома. Тук вече отлетяхме и по-надалеч. А ако Реал си остане само със сметките за Десетата си е направо фантастично.

Ъъъъъъъ и още нещо се сетих от вашите, не моите, размисли. КЕШ е от няколко мача и слабо, не силно като ШЛ. Каква Астън Вила, какъв съперник Хамбургер сравняваш със сегашните развития!? :qipan:
Ако си цесекар бъди докрай!

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: Сид Лоу.

Мнениеот VILIO » 21 май 2014, 19:27

Какъв Хамбургер? Астън Вила побеждават на финала Байерн Мюнхен. Нотингам побеждават на финала Хамбургер, които към онзи период са изключително силен отбор и дори печелят КЕШ,а преди финала с Робин Худовци, побеждават Реал,а на 1/16 финал побеждават бъдещия шампион на Англия и настоящ шампион на Европа - Ливърпул.
Мичката не е коментирал какво се е случило в испанския футбол,а колко смотан журналист е тоя Сит,а ти пак намесваш английския футбол без да сме го споменали и ни обвяваш за прости щото гледаме различни неща от теб.
Изображение

Потребителски аватар
8
Мнения: 23202
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: Сид Лоу.

Мнениеот 8 » 21 май 2014, 20:47

Е преплетох финалите в КЕШ тогава. Не правя справки като пиша, нито ровя по линкове. Говоря по памет.

И между другото обърквам с друга година, но пак правя грешка. Мисля си за Хамбургер 83, който бие Юве, а незнайно защо го слагам в предната 82 година при Вила, където е и и паднал и немския отбор е Байерн (което пък мога да се досетя и от загубения полуфинал на ЦСКА). Само че докато пиша, понеже важността не е в тези детайли, все пак Хамбургер там някъде се подвизава по финалите в КЕШ, макар и не точно в този с Вила, не ги сверявам тия подробности.

Журналистът си е много добре. На мен дори ми е чудно дали симпатизира на определен испански отбор, толкова обективно си плюе и хвали всички, че не се разбира. То да не е като Гонг та отдалеч да личи кой е любимия отбор. Доколкото знам е мадридист ама не съм сигурен.
Ако си цесекар бъди докрай!

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Сид Лоу.

Мнениеот blazev1992 » 11 фев 2015, 20:56

При Диего Симеоне
„Атлетико” (М) взе страха на „Реал”
За 4 г. аржентинският треньор преобърна клуба и промени неговата история и идентичност

Сид Лоу
„Гардиън”

Тълпа се събра в единия край на „Калдерон”. Фенове на „Атлетико” (Мадрид) слизаха надолу по ронещите се бетонни стълби, откъдето през мръсните прозорци се виждаше река Мансанарес. Те преминаха през множеството на централната трибуна и се насочиха обратно към терена, при изходите откъм югоизточния ъгъл, които извеждат навън. Там те се спряха. Извадиха се камери, нещо ставаше точно отпред. Накрая с бавно тътрене, преминавайки през тесните стълби, те разбраха за какво става дума. Тогава и те направиха снимки. Точно над тях, над изхода бе светлинното табло и таблото казваше: „Атлетико” (Мадрид) 4, „Реал” (Мадрид) 0”. Вече беше почти 18 ч. в събота, а те се наслаждаваха на това вече почти 2 часа, озовавайки се в немислимото доскоро състояние да знаят, че ще победят, дразнейки „Реал” (Мадрид). „Играчи, играчи, покажете на тези Викинги кой властва в столицата”, пееха те, мексиканска вълна премина през трибуните, имаше и много викове „Оле”. Те го знаеха, но сега те снимаха трескаво, сякаш резултатът ще се промени, ако не го направят, сякаш има нужда от потвърждението му.
„Атлетико” (Мадрид) 4, „Реал” (Мадрид) 0.
На другата сутрин от първата страница на „Марка” се четеше 4tletico. Последваха я и другите. Това бе историческо, трудно за вярване и все пак имаше и нещо логично в него. Диего Симеоне пак го направи. Помислете за момент. Имало ли е подобно постижение? Имало ли е треньор, който е преобърнал един клуб така, както той преобърна „Атлетико”, променяйки неговата история, неговата идентичност? Може би само Брайън Клъф (легендарен английски треньор на „Нотингам Форест”). Човекът, който пое клуб в криза, спечели в първия си сезон Лига Европа, Купата на краля през втория, а в третия - и невъзможната титла в лигата. Е, разбира се, той доведе „Атлетико” и на една минута от европейската купа – единственото отстъпление пред „Ел Пупас”, кутсузлийското реноме на отбора. Той даже върна обратно идола Фернандо Торес и го възроди, техният любим син се завърна вкъщи „напълно променен” по думите му.
Торес никога не бе побеждавал „Реал” (Мадрид) като играч на „Атлетико”. В дебюта си сега той ги победи. 8 дни по-късно той вкара 2 пъти на „Бернабеу”, неговите първи голове там, за да изхвърли „Реал” от Купата на краля. В съботния следобед той осигури асистенцията за четвъртия гол (проверете пак таблото), четвъртия в дербито от първенството срещу „Реал” (Мадрид). И точно когато смятате, че не може да бъде по-добре от това, става още по-добре. Ако изобщо някога е имало отбор, с който „Атлетико” бе сравняван, това бе „Реал”. Когато „Атлетико” спечели Купата на краля, това бе първата му победа над съперника след 14 години и 25 мача. Един от плакатите на „Бернабеу” гласеше, че те търсят „приличен съперник за достойно дерби”. Друг пък се подиграваше чрез тв програма за свръхестественото. „Невероятната история на запалянко на „Атлетико”, който се кълне, че е видял отборът му да бие веднъж”.
Веднъж? Това бе шестият път, в който „Атлетико” (Мадрид) игра срещу „Реал” (Мадрид), този сезон и те не загубиха нито веднъж – 4 победи и 2 равни. „Бяхме свикнали да падаме още преди мачът да е започнал – каза легендарният нападател Хосе Еулохио Гарате, играл в „Атлетико” 11 години. – Сега „Реал” (Мадрид) са тези, които нервничат.” Да, съотношението на силите се промени. В съботния следобед „Реал” (Мадрид) записа едва трети мач без отбелязан гол този сезон, като и трите бяха все на „Калдерон”. Финалът на ШЛ в Лисабон завинаги ще си остане болезнен спомен, но после „Атлетико” отмъкна испанската суперкупа от „Реал”, изхвърли ги от Купата на краля, а сега направи и дубъл срещу тях в лигата – за пръв път от 64 години насам.
Бяха изминали 9 минути в шестото дерби от сезона, дерби, в което загуба щеше да изхвърли „Атлетико” от битката за титлата на 10 т. зад съседите, а двама техни играчи бяха на земята в двата края на терена. Коке бе скъсал мускул; Диего Годин си бе счупил носа. Това нямаше значение. 4 минути по-късно „Атлетико” поведе. 5 минути след това вече водеше с 2. Човекът, който удвои, беше резерва – Саул Нигес. 22-ама от 24-те души в състава на „Атлетико” бяха играли срещу „Реал” този сезон с изключение само на Черчи и Кани. Но резултатът пак бе същият. Още едно дерби, още една победа.
Обаче няма друго дерби като това. Това бе първият път, когато „Атлетико” спечели мач за първенство срещу „Реал” на „Калдерон” за почти 17 години. Беше изравнена най-голямата победа, постигана срещу съседите изобщо. Само веднъж преди те бяха побеждавали с повече и това бе през 1947 г., като те не бяха вкарвали 4 гола в дерби от 28 години и от 38 г. у дома. От началото на годината формата на „Реал” (Мадрид) бе определено много слаба и те загубиха 3 от последните си 9 мача, при това с голям късмет се измъкнаха толкова добре. Но този път беше по-зле. Икер Касияс пусна първият гол да мине под ръката му, защитата остави „Атлетико” да я прегази отново, и отново; а в средата Тони Кроос не успяваше сам да покрие пространствата, без помощ от Иско, Сами Кедира или тримата отпред. Що се отнася до т.нар. трио BBC (от инициалите на Бейл, Бензема и Кристиано), те не се виждаха дори на пазарския тв канал. Шутът на Роналдо в аут в 62-рата минута бе неговият пръв и последен. Може би с отсъстващите щеше да бъде различно – не помогна липсата на Серхио Рамос, Лука Модрич, Хамес Родригес, Марсело и Пепе. Но „Реал” щеше да бъде набит от „Атлетико” и с тях в състава, а сега техните слабости зейнаха още по-явно.
Беше поразително колко страхлив и мек бе „Реал” (Мадрид) сякаш бяха приели загубата още преди започването на мача. Може би свирепата битка да бъде отменено наказанието на Марсело не беше много добра идея, сякаш те някак си очакваха да потънат без него, левия бек? Може би това изложи на показ техните собствени комплекси, техните собствени слабости? Най-вече изложи лошо левия фланг на тяхната защита. Но те се изложиха навсякъде. „Ние не направихме нищо днес, нямахме нищо – отбеляза Карло Анчелоти. – Те бяха по-силни от нас във всичко. Ние трябва да променим отношението си и да направим така, че това повече да се не повтаря, защото липсата на настройка и желание не са нормални. Никакви ни нямаше в този мач. Нямахме нито един футболист, който да игра добре. Това беше много, много лошо, най-лошият мач на „Реал” (Мадрид), откакто аз съм на скамейката.” От страниците на вестниците се сипеха „позорно”, „за посмешище”, „объркани”, „крушение”. Впоследствие феновете на „Реал” предложиха своя станал традиционен анализ на това, което се обърка, като изкрещяха „Играйте с топки” към тръгващите си футболисти.
Не че ставаше дума само за тях, макар че в следващите няколко дни щеше да се говори само за тях. Но също и за „Атлетико”. А ако това бе най-слабото представяне на „Реал” при Анчелоти, то може би беше най-доброто на „Атлетико” при Симеоне заедно с онази победа на „Стамфорд Бридж” миналия сезон. „Атлетико” едва ли щеше да разбие толкова категорично „Реал” дори ако те бяха почнали да ги налагат с циментови бухалки за крикет, нещо, за което те постоянно бяха обвинявани с приближаването на този мач. Говореше се колко мръсно играел „Атлетико”. В крайна сметка безсмислието на подобни разговори лъсна пред всички. „Груби! Груби!”, подиграваха се феновете, докато техният отбор си подаваше топката, а някои от футболистите на „Реал”, на които им пукаше, тичаха след нея за едното нищо.
„Днес това, от което се нуждаехме, бе футбол – каза после Симеоне, - а футбол имаше, много футбол, и то само от „Атлетико”
Те бяха, каза „Марка”, като Джинджър Роджърс и Фред Астер, които прегазиха „Реал” танцувайки. После Симеоне обясни как е подходил. Той не говореше за усилие или старание, за саможертва или пот, той говореше за тактика. „Стана точно така, както той ни каза, че ще стане”, отбеляза Тиаго. „Атлетико” удряше през крилата, особено отдясно, бековете Хуанфран и Гилерме Сикейра спринтираха по цялата дължина на терена, като сипеха центриране след центриране. Антоан Гризман тичаше зад централните защитници, Марио Манджукич господстваше над цялата защита, Тиаго се придвижваше с лекота в мача, поел пълен контрол редом до Габи. Пипането на Арда Туран бе величествено.
Накрая сметката на точните удари показваше: 10:1. Единствения си удар „Реал” отправи, когато вече беше късно. Таблото показваше 4:0, а резултатът можеше да е още по-голям. „Те бяха феноменални”, сподели Икер Касияс. Симеоне заслужено ги нарече „блестящи”. Вестниците го нарекоха „изкъпване”. Изкъпване? Беше като Хесус Хил в джакузи. Капитанът Габи каза: „Ние бяхме далеч по-добри от тях. Когато и да биеш „Реал” (Мадрид), е прелестно, но да ги биеш така, е още по-хубаво.”
А също и неповторимо. Защото нито една от всичките им победи срещу „Реал” (Мадрид) не е била като тази. За пръв път от години феновете знаеха, че ще победят, подготвени да се насладят на следобеда както никога преди това. При последния съдийски сигнал стадионът аплодира, станал на крака, а 10 минути след това имаше още една овация – „Атлетико” се върна, повикан от народа. Запалянковците още не си тръгваха, те се наслаждаваха на това извънредно много. „Чоло, доведи ги пак”, пееха те, затова играчите излязоха от съблекалнята и се появиха по джапанки и ухилени до уши. Последва нова овация и след това феновете се запътиха надолу по стълбите и покрай таблото, където направиха пауза, за да снимат. Спомен за исторически миг, потвърждение, че това наистина се е случило.
Няколко минути по-късно Диего Симеоне се появи в залата за пресконференции с послания към играчите: „Благодаря ви за деня, който ни подарихте”, каза той.


Върни се в “Футбол - Свят”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 13 госта

cron