Кръг за 7 т. за Анчелоти
Реал М спечели дербито Атлетико - Барса
Кралският клуб отново е в играта благодарение на безличното 0:0 на "Висенте Калдерон"
Сид Лоу
"Гардиън"
На табелката пишеше Paseo de los Melancolicos (Алея на меланхолиците - на испански), но тук нямаше нищо меланхолично. Издигаше се червен дим, а феновете танцуваха, пееха и поглъщаха жадно minis (напитки от пластмасови чаши по 750 мл, б.р.), които бяха всичко друго, но не и мини. По-нагоре сиянието на "Висенте Калдерон" привличаше запалянковците. Зад ъгъла, където се събират феновете от Atleticos sin Barreras (без бариери), в червено-бели тениски и инвалидни колички, някои продават кенчета бира, други - сладкиши, слънчогледови семки и шалчета с надписи от сорта: "Оле, оле, оле, Чоло Симеоне", "Баща ми ме е направил красив, умен и антимадридист" и "Това е Испания: ако не ти харесва, омитай се"...
Имаше още час до началото на двубоя, но улиците бяха пълни с хора и все повече прииждаха. Имало почти 100 000 заявки за билети, което може да напълни "Калдерон" два пъти, а за този мач се говореше и пишеше по всички вестници от месеци като за мача на сезона. Двата най-добри отбора в страната, неразделни лидери в лигата, най-накрая един срещу друг в идеален финален акт на първия полусезон. Когато всеки е играл вече срещу всеки. И още по-добре, не беше Ел Класико. Събота вечер, Атлетико Мадрид срещу Барселона.
Някак си Испания имаше нужда от това, като вълнението беше още по-голямо, защото бе различно. По-добре отколкото повечето са очаквали. Треньорът на Атлетико Диего Симеоне многократно повтаряше, че това е "скучна" лига, която неговият отбор е "невъзможно" да спечели. "С течение на времето ще видите, че съм прав", каза той, когато Атлетико загуби от Еспаньол. Той изглеждаше почти доволен, че е загубил мача и е спечелил спора. Но с времето се видя, че той не е бил прав: Атлетико не тръгна надолу. Те изиграха 18 мача, спечелиха 16, завършиха наравно в един и загубиха един. Точно както Барселона. И с 5 точки повече от Реал Мадрид.
Симеоне грешеше, но беше и прав.
Само нападението на Реал М струва почти 250 милиона евро
Барселона започна съботния мач с Лео Меси и Неймар на пейката; целият отбор на Атлетико се оценява на по-малко от 60 милиона. Техният бюджет е по-голям от този на който и да е друг отбор в Испания, но е само една пета от тези на Реал и Барса. Скритият проблем с успеха на Атлетико е, че той прикрива сериозните структурни проблеми на испанската лига. Удобна димна завеса, зад която да се скрие и да обяви, че всичко е наред. Когато в действителност погледнато по друг начин може да се окаже, че неговият отбор е изключението, което потвърждава правилото; и че тяхното постижение е още по-впечатляващо. Или дори, че слабостта на другите отбори от Примера ги е облагодетелствала като единствения отбор, способен да се противопостави.
Симеоне подчерта, че дисбалансът се видя от факта, че на Атлетико му трябваха 70 минути, за да излезе напред в резултата срещу Елче, докато на Барселона й отне само 10. Той е прав, но понеже мачът продължава 90 минути, това може да е въпрос на качества, не на крайния резултат. 16 победи в 19 мача е един удивителен рекорд, който означава, че Атлетико трябва да се взима на сериозно.
Тяхното изгряване е добре дошло. Измина цяло десетилетие откакто друг отбор, различен от Барса или Реал, спечели лигата. За това време само веднъж друг отбор е финиширал в топ 2 - Виляреал през сезон 2007/08, а през последните пет години завършилият на трето място отбор е бил на 24, 29, 25, 28 и 17 точки зад шампиона. От 7 години не е имало отбор, различен от Барса и Реал, който да е бил реален кандидат за титлата: Севиля през 2006/07. Сега има нов такъв, и то много реален. Това беше уникален момент и уникален шанс. Атлетико победи всички, с изключение на Виляреал и Еспаньол. Победи дори Реал М, което беше втора победа от два мача след нито една от 25. Ако биеха и Барселона, можеше дори да станат фаворити.
Нищо чудно, че всички бяха развълнувани. "Калдерон" се тресеше и ревеше. Зад пейката (на Барса) беше Кристиано Роналдо. Добре де, надуваема секскукла в тениска на Роналдо. Навсякъде се вееха шалове и ехтяха гласове. Фенове пееха за Симеоне и той им помаха за поздрав. Нависоко, в северния край, феновете на Барселона бяха заглушени. На моменти можеше дори да усетиш как съоръжението едва ли не се движи.
Но това беше по трибуните. Реалността на терена не съвпадна с очакванията. В "Марка" я описаха като "ужасна". Мачът свърши 0:0 и имаше вероятно само едно истинско чисто положение - ударът на Арда Туран през втората част. Меси и Неймар започнаха на пейката.
Четирима от най-атакуващите бекове на лигата не атакуваха Андрес Иниеста, може би най-грациозният футболист в първенството, беше сменен на почивката. A голмайстор номер 2 на Примера - Диего Коста, направи серия от три мача без отбелязан гол. Преди това той вкара 14 в 16 двубоя. След мача Симеоне призна, че срещата е била като игра на шах.
И все пак да се отхвърли като ужасен беше грубо. Гледайки го по телевизията, на мача му липсваше нещо, но напрежението, шумът и нервите на стадиона, усещането за нещо предстоящо, за това, че всичко, което се случи, може да бъде окончателно... Това въздействие те увличаше. И макар и шахът да не е вълнуващ, той може да е убедителен. Освен това, ако беше шах, беше партия между Каспаров и Карпов, които се гледат мрачно и подло един друг, всеки решен не само да вземе пешката на противника, но и да го подчини.
Имаше нещо очарователно в играта чак до факта, че решението да оставиш Меси и Неймар извън титулярния състав беше, изненадващо, бурно аплодирано. Символ на промяна. Имаше промяна в настроението и промяна в позициите, когато Меси се появи. Скоростта, с която пространствата се затваряха и краката на Педро се движеха. Начинът, по който Габи - може би най-добрият централен полузащитник в лигата през сезона, дори и никой да не го е забелязал, контролираше територията, а Иниеста контролираше топката. Двойната роля, изиграна от Коста и Вия: нападатели и защитници в едно, Симеоне обясни с желанието си да даде на Атлетико числено предимство в средата на терена. Имаше дисциплина, интелигентност, организация и интензивност. И в центъра на всичко това имаше един мъж с брада и нещо по-различно.
Малцина красяха играта така, както го правеше Арда Туран
Това, че никой от бековете не се хвърляше да атакува, разкрива респекта и таланта, които тези два отбора имат, тяхната надеждност. "Когато отбор като Барселона променя тактиката си заради нас, това говори нещо" - каза Симеоне. Това беше мачът, в който нещо трябваше да се отстъпи, но никой не отстъпи и сантиметър. В началото на сезона Атлетико направи 1:1 с Барселона на "Калдерон" и 0:0 на "Ноу Камп", загубвайки Суперкупата на Испания заради гол на чужд терен. "Те не могат да ви бият" - започна въпроса си един журналист на пресконференцията, когото Симеоне прекъсна: "Ами и ние не можем да ги бием". След това се усмихна. Беше доволен и много горд.
След последния съдийски сигнал Арда си размени фланелката с Лео Меси, Шави и Габи се прегърнаха. След последния съдийски сигнал се надигна огромен рев, който показваше облекчение, но и благодарност, и възхищение. В крайна сметка нямаше разделение. Барселона са зимни шампиони, а през последните 18 години зимният шампион не е успявал да спечели титлата само три пъти. Но Атлетико също са на върха, изоставащ само по голова разлика. И двата отбора имат 50 точки в средата на сезона и са на път да изравнят точковия рекорд на Ла Лига. "Жестоко", каза Габи. "Всички са доволни" - гласеше заглавието на корицата на "Ас".
Особено Реал Мадрид. Можете да си представите как Карло Анчелоти си седи удовлетворен вкъщи. Най-накрая, една седмица, в която отборите, които преследваха, не можаха да вземат точки. Или още по-добре, и двата изпуснаха точки. Това беше 7-точков уикенд за отбора на Анчелоти. В неделя вечер Реал М победи Еспаньол с 1:0 с гол с глава на Пепе, за да се изкачи до 47 т., само на три зад Барса и Атлетико. Те не винаги са играли добре, а и напоследък се представят доста зле, но Реал е бил победен само два пъти - от Атлетико и Барселона. Играта продължава.
Барселона, Атлетико и Реал държат съдбата си в собствените си ръце: ако спечелят всичките си мачове, ще бъдат шампиони. Този кръг беше кръгът, в който претендентите трябваше да се разделят. Вместо това той ги събра. Предстоят 19 мача и една очарователна надпревара за титлата, където всяка една точка ще се брои и всеки един мач ще има значение. Няма място за грешки, нищо не е даром. Напрежение, ангажираност и непреклонност. Доста подобно на съботната вечер. Когато се предполагаше, че от два отбора ще се открои един, а вместо това от два станаха три. Реал М трябва да гостува на Атлетико, Барселона трябва да играе на "Бернабеу", а Атлетико трябва да пътува до Барселона. В последния ден на сезона.