форум Събота, 17 Май 2014
И да паднем, и да бием, пак ще палим
Българското футболно проклятие
Надеждата е, че в Лудогорец са достатъчно луди да продължават напред
Борислав Борисов
Нова Спорт
Бенфика ги били проклели! Направил го Бела Гутман, бивш техен треньор, който водеше отбора при успехите в турнира на шампионите през 1961 и 1962. След втория обаче бе уволнен поради алчност, според изявлението на Бенфика от онова време. Поискал повече пари, твърдят. Научавайки за решението да бъде уволнен обаче, той е проклел клуба никога повече да не спечели европейско отличие без него през следващите 100 години. Дали заради това „без него“ или по някаква друга причина, обаче Бела Гутман е треньор на Бенфика и през сезон 1965-1966, но без успех. И това е драма, за която цяла Европа говори тази седмица, заради загубата на лисабонския клуб във финала на Лига Европа срещу Севиля.
Кой нас ни прокле?
Тяхната драма е, че стигнат ли до финал – губят. Да им имам проблемите! У нас проклятието явно е далеч по-сериозно. Защото имаше време, когато пловдивските привърженици на футбола бяха еталон за подкрепа към отбора си. Когато тимът им губеше, те започваха да пеят и не спираха. Дербитата под тепетата бяха зрелищни, с много голове, с емоции, цветни, приятни за наблюдаване. Само че това приключи. Този сезон локомотивци прекратиха мач, за да направят мръсно на собственика си. Не че след това се случи нещо по този въпрос както на него, така и на тях. В Ботев решиха, че не могат да останат по-назад и развалиха финала за купата на България.
Добре де, нас кой ни прокле? Защо, когато имаме нещо хубаво, винаги успяваме да го развалим? Финалът за купата на България противопостави шампиона, а и вече носител на купата, Лудогорец, срещу състава, който успя да му се противопостави успешно и да не загуби в нито един от четирите си мача за първенство – Ботев Пловдив. Очертаваше се интригуващ сблъсък. Седнах да гледам с идеята, че искам да видя български футбол. И какво видях? Нека изброя – гол, естествено, обвинения към съдията за нарушение при попадението, пожар, прекъсване на мач, червен картон. Познайте колко от тези неща ще ме накарат пак да гледам наш мач! На мен и без това ми се случва веднъж на три месеца, сега ще разредя. Вместо да видя футбол, да мисля за любимата си игра, слушах пак за намесата на полицията, за феновете, кой кого и кога е пуснал на стадиона. Нямаше и намек защо всъщност Ботев Пловдив не успя да напада достатъчно агресивно? Или пък защо се вижда умора в Лудогорец? И кой от двамата централни нападатели, които очевидно имат класа, се е справил по-добре. И как да има такива съждения, когато един от хубавите стадиони в България мина през запалване на рекламното пано и завърши със счупена ограда.
Нашето проклятие е никога да не можем да видим същественото в живота ни и винаги да се вглеждаме в глупостите, докато в един момент самите ние се превърнем в идиоти. Жалко е, но е простичко отражение на действителността, в която живеем. Никога няма да осъзнаем, че проблемът с нашето първенство не е в класата на играчите, в отборите или пък в тренировките, макар всеки от тези елементи да е от значение. Проблемът ни е в отношението към играта и първенството.
Запалването
Помните ли една фраза, която не съм съвсем сигурен как точно влезе в нашата реч. Гласи следното: „И да паднем и да бием, пак ще се напием“. Което отразява по прекрасен начин нашия футбол, макар че започвам да си мисля, че и много други неща. Защото в тази държава е важно да се напиеш, а не дали си победил или загубил, дали си играл футбол или не. Важното е да се напиеш. И ние пиянстваме, без да спираме. Било с футбол, било с каквото друго ни попадне.
Защото пламъците, които видяхме по време на срещата, щяха да присъстват дори и Ботев да бе спечелил. Дори тогава вероятно щяха да са повече. Запалването не е заради емоцията на футбола, а защото има едни факли, които трябва да се хвърлят. Те ще полетят, независимо какво ще стане на терена. Това е същността на запалването! То не е свързано с играта, с резултата, с емоциите, а само и единствено с простичката идея да хвърлиш факлата. Питам се защо мачът не бе прекратен. Вероятно има необходимите аргументи, повечето свързани със сигурността на хората на трибуните и на терена. Но нека се замислим какво е посланието след тази среща. Каквото и да прави публиката, мачът ще завърши! Тогава защо да ги обвиняваме в каквото и да е? С какво са виновни привържениците, когато имаме такъв модел на мислене и поведение. Когато следващия път се случи същото, макар вероятно другият инцидент ще е далеч по-тежък от този, отговорът на предишния въпрос ще е свързан само с едно нещо – продължаването на тази среща.
Жалко за усилията в Лудогорец
Най-тъжно ми е за Лудогорец. Хората в Разград опитват да правят нещо значимо. Имат отбор, играха с успех в Европа. Сигурно догодина пак ще пробват и дано успеят да влязат в Шампионската лига! Обаче истинският футбол е всяка седмица в събота и неделя. Да, Европа е нещо страшно хубаво, но е максимум 6 мача в групите, после още 7 до финала включително. А колко от втората група ще изиграят наши отбори, не е съвсем ясно. Максимумът е 13 двубоя. И колкото и да са емоционални, са само 13. Докато в събота и неделя Лудогорец пак ще се връща за мачове като този в Бургас.
Тимът е на една важна граница. И е от значение в каква посока ще тръгне. А и дали ще тръгне. Ясно е, че към момента няма конкуренция у нас. Старите бойци на Стойчо Младенов с целия си опит, младите момчета на Литекс и всичките идеи на Мъри Стоилов няма как да ги стигнат. Поне не и сега. Но за разградския състав е важно да има силни съперници, които да могат да играят футбол. Дори за Лудогорец това е по-важно, отколкото за ЦСКА, Литекс, Ботев и Левски. Защото няма как да тръгнеш напред само с мачовете в Европа. За да ставаш по-силен, е необходимо да имаш проблеми в събота и неделя, които да разрешаваш седмица след седмица в тренировките. А в европейските сряда или четвъртък да показваш вече завършен продукт. У нас развитието на всеки един отбор пропуска натрупванията на опита от двубоите през уикенда, а също и работата после през седмицата. И колкото и да се стараем, в един момент идва срив в представянето. Дано да греша, но историята има ужасния навик да се повтаря! И вече сме го виждали с ЦСКА преди доста години, после с Литекс, даже и с Левски наскоро. Устремът спира заради липсата на реално предизвикателство в събота и неделя. А спреш ли веднъж, после никога не тръгваш.
Всъщност това му остава на Лудогорец. На шега за тях се говореше като за Лудата гора (от английското Crazy Forest). Надеждата ми е, че са достатъчно луди все още, за да продължават напред, когато всички други ги дърпат назад. И да дочакат онзи момент, когато ще успеят да увлекат след себе си други „луди“, сред които няма как да не е и Ботев, най-вече заради организацията си.