БОБИ-тата II: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ !

[8]

Осмак ,а в темата за Арсенал защо се подиграваш на Арсен Венгер тогава ?

Хайде съберете се всичките " аз" обитаващи твоето тяло и излъчете някаква единна позиция ( ако е възможно )

Как защо!? Защото държиш нещо което няма да стане нищо.

Сега обаче ми обясни твоето странно поведение
1. Каква връзка има това с написаното? Усещам някакъв опит за противовес на Моу и Стойчо, тоест "защо при Венгер като е обратно пак си против". Нещо такова трябва да е ама знам ли какво ти твори замаяната глава. Аз не виждам логиката в тъпотията ти. Като не се харесват консуматори не значи, че всички дълго стоящи и градящи неконсуматорски ще бъдат харесвани, нещо което се опитваш да внушиш. То по твоята логика ако идиот като теб стои някъде 20 години треньор трябва да го харесвам независимо колко е сбъркан като умения.
2. Какви "аз-ове" да събирам. Не виждам някакво разминаване в мнението ми, а дори и те нямат връзка нещата (какво мисля за Моу от еднат страна и Венгер от друга). Някакво твое психо съчинение.

Простотиите надолу ще пропусна, но Хайнкес е от следващото поколение лидери Васко. Тоест аз бих работил там където той напуска. Не бих работил там където Съра напуска. Тези неща нямат връзка с моментните качества на двамата (какво може да направи отбора докато те са треньори).

[8]

8 е пълен с изненади.

И ти не падаш по-долу. Къде другаде ще видиш циганин във форум да пише!? Голяма екзотика си е

[tridant]

Е как ще го видиш противоречието ,Мунчо ,
то нали за да го видиш някой мач трябва да гледаш.

Уникална селска пача си със силно изразено слабоумие !

Обаче ,ако не друго поне ника си си избрал добре ,прекрасно описва добре оттренираните ти движения . Това разбра ли го ,Мунчо ? Казвам ,че се връткаш като дърта селска пачавра.

[Delija]

Осмак ,а в темата за Арсенал защо се подиграваш на Арсен Венгер тогава ?

А един от любимците му, на когото лапа, Хайнкес, за цялата си кариера, преминала през над дузина назначения, освен най-напред в Гладбах не е стоял никъде повече от 3 сезона (най-често 1-2), обаче бил градил.

Хайнкес е нищо ..... бисерът на Осмака е Вияш-Боаш. Той престоя начело на Челси 7-8 месеца, обаче, според 8, е направил тима, който взе ШЛ.

В същото време, Жозе ръководи Интер 2 години, обаче "мазникът" там не бил изградил нищо, отборът му го направил Манчини, а португалецът усетил ускоряващия влак и се качил да намаже.

Е така си ги врътка Осмака, едни за 7-8 месеца са изградили цели отбори, други за 2-3 години нямат никакви заслуги.

[8]

Е как ще го видиш противоречието ,Мунчо ,
то нали за да го видиш някой мач трябва да гледаш.

Уникална селска пача си със силно изразено слабоумие !

Обаче ,ако не друго поне ника си си избрал добре ,прекрасно описва добре оттренираните ти движения . Това разбра ли го ,Мунчо ? Казвам ,че се връткаш като дърта селска пачавра.

Не, не го разбрах и няма никакъв майтап. Признавам си, че не виждам нищо въртеливо в числото 8. Няма да те обиждам заради изключително ирационалното мислене, но на мен ми звучи като 6 има връзка с хладилниците, а числото 4 с градинарството. Не хващам логиката и ми изглеждаш на луд, но все пак ще изчакам. Обясни какво искаш да кажеш. Ти или който и да е от форума да обясни твоите думи, защото наистина ти, кончето, думбито и канадеца ми звучите от някаква друга планета.(помияра е друга категория-не луд, а глупак)

Онова първото също не разбрах. Съжалявам, но в моя свят никога не съм се сблъсквал с връзки от типа:
8 означава въртеливо движение
не харесване на краткосрочни цедящи треньори означава харесване на дългосрочно седящи провалящи се цяло десетилетие треньори.

Ти може и да виждаш някаква светлина и за себе си да разбираш тези щуротии, но аз не ги разбирам. Честно, не се шегувам.

[blazev1992]

Гениалният закон на Нютон
Пеп – Жозе, действието и противодействието
Топката се завъртя от грациозната тики-така до защитния футбол на контра

Борислав Борисов
„Нова Спорт”

Тя е кръгла и се върти. Става дума за топката и това е жестоко клише, което вече никой не използва. Обаче в него има страшно много смисъл. Защото каквото и да говорим във футбола, винаги ще е важно какво се случва с нея. Не само защото голове не може да се вкарат, без да ритнеш топката. Е, има и изключения, но са твърде малко, за да им обръщаме внимание.
Началото е с Йохан Кройф
Преди много години Йохан Кройф каза на глас нещо, което промени футбола. Според него е изключително важно да имаш владеенето на топката, защото, играейки с нея, притежавайки я, няма как да ти вкарат гол. През годините Барселона като клуб бавно и методично развиваше тази идея с Луис ван Гаал и Франк Рийкард (съвсем не случайно и двамата бяха холандци), докато в един момент на сцената не излезе продукт точно на школата на Барселона в лицето на Хосеп Гуардиола. Точно той успя да използва изключителното качество вътре в състава на каталунците и нагласа точно към този стил на игра (наличието на Иниеста, Шави и Меси помогна все пак). За да създаде нещо, което вече се нарича иронично „учението на Гуардиола”. То е нещо като изучаването на историята на Иисус Христос – и светът се дели на „преди” и „след него”. Истинският Господ на това вероучение всъщност е Йохан Кройф и се надявам един ден историята да се произнесе по този въпрос.
Успехите, които Гуардиола постигна, съвпаднаха и с нещо крайно интересно като явление във футбола – промяната на правилата под идейната ръководна роля на Платини и Блатер. Според техните постулати Великата игра трябваше да се промени така, че да се облагодетелства нападението за сметка на защитата. Бяха променени детайли в определени правила точно в същата посока. Като започнеш от засадата и завършиш с това какво е нарушение и какво не е. В последно време се оказва, че фаул е дори онова влизане в краката на съперник, което му пречи да продължи нормалния си ход към топката, вратата или каквато друга цел може да има. Причината бе в желанието да има шоу, което да генерира (тв) пари и оттам - печалби.
Тези две „течения” в развитието на футбола осигуриха един съвсем нов начин на гледане на мачовете. Графиките с владеенето на топката станаха нещо задължително. Смята се, че щом владееш топката в 70 процента от времето, значи си добър отбор.
Противодействието
Третият закон на Нютон гласи, че всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Важното е да се разбере, че се отнася за един и същи вид сила и само между два предмета. И ако през годините топката е станала най-важното нещо в рамките на един мач, то е съвсем нормално да се появи и обратната идея – някой, който няма да се интересува от това дали я владее достатъчно дълго, за да стига до победата. И на сцената се появява Жозе Моуриньо. Между другото, той не е първият от тези, които са търсили решения по въпроса, но е човекът, който успя да събере в една идея всички търсения от треньорите.
Някъде по време на престоя му в Реал Мадрид се появиха в пресата няколко „постулата на Моуриньо”, които той има в работата си и изобщо философията си за футбола. Бяха публикувани и в книгата на един испански журналист, Диего Торес. Те звучат така:
1. Мачът се печели от отбора, който направи по-малко грешки.
2. Футболът облагодетелства онзи, който провокира повече грешки у противника.
3. Когато гостуваш, вместо да се опитваш да се налагаш над противника, е далеч по-добре да го окуражаваш да прави грешки.
4. Който има топката, е далеч по-вероятно да направи грешка.
5. Който няма владеенето на топката, намалява вероятността от допускането на грешка.
6. Който притежава топката, има и страха от това да сгреши.
7. Крайният извод е, че който няма топката, е по-силен.
Може спокойно да ги напишете и тотално да обърнете значението и посоката им и ще получите вероятно „постулатите на Гуардиола” или пък на Кройф.
Битката
Сега вероятно осъзнавате, а и аз заедно с вас, какъв е залогът в битката на стиловете. Единият ще измести другият. Поради това и Гуардиола, и Моуриньо не могат да се понасят. Те не са просто различни. Те са абсолютно противоположни. И в двубоите на Байерн този сезон, и на Барселона от миналия се вижда, че в учението за притежаването на топката има съществени пропуски. Защото всъщност най-важното в играта не са подаванията, а головете. Как ще ги вкараш, е втори по важност въпрос. Е, той не е маловажен, но е втори в редицата. Защото най-важното е дали си вкарал гол, или не. Вече на трето място е стилът, който използваш, за да намериш модела на отбелязването. И така нататък. И на тази база има различни привърженици. Едните харесват Гуардиола, други пък Моуриньо.
Аз не съм част от този спор, защото за мен футболът е богата на възможности игра. И аз уважавам и харесвам онзи, който владее това разнообразие, без да изпада в крайност. Не е велико да накараш един отбор да играе само нападателно или само защитно. Важно е въпросният тим да има способността да се защитава и да атакува едновременно. Това е съвършенството. Мнозина ще кажат, че Гуардиола го е достигнал, други пък ще заявят, че това е Моуриньо.
Намесата
И тук някъде не бива да пропускаме влиянието на промените. Когато в Европа решиха, че искат да гледат шоу, промениха правилата. Поискаха да има нападателен футбол. Но когато направиш нещо подобно изкуствено, рано или късно ще бъдеш шамаросан от реалността. Защото ще имаш отбори, които ще тръгнат в посока на грацията и красотата в играта, но ще има и такива, които ще потърсят противодействие. И какво излиза сега? Вижте Шампионската лига, която по някаква причина всички смятат за показателна за тенденциите! На финал ще е Реал Мадрид, който се облегна сериозно на контраатакуващия стил на игра с Байерн. И срещу него ще излезе един от двата перфектни модела за игра в защита този сезон – Челси и Атлетико Мадрид. Вижте и какво се случи с каталунците сега! Миналата година контраатакуващият стил на Байерн и Дортмунд ги закараха на финала след разгромни победи срещу практикуващите красотата и грацията Барселона и Реал Мадрид. Още година назад пък Челси триумфира в купата пак благодарение на дефанзивната игра.
Е, какво направиха с играта? Нищо. Вместо да я направят по-атакуваща, всъщност всички онези промени за „съхраняване на здравето” на играчите направиха футбола още по-защитен, като днес за по-стимулиращо го наричаме „успешен”. Нютон наистина е бил гениален, само дето никой не го разбира и оценява толкова години по-късно.

[8]

Доста добро с уточнението, че начело на другия стил е Херера. Не Моурино. За първия е прав, че е на Кройф. И наистина е така от край време. Единият измества другия и обратно. Въпрос на изпълнители. Пеп и Моу са просто някакви малки лица използващи потенциала, който имат, за да развият едното или другото. Не са никакви основополагащи фундаменталисти. Стиловете на Кройф и Херера, развили до съвършенство офанзивата и дефанивата, и двете с крайна цел победата, а не владеенето на топката, са добре познати. Конкретно вторият стил винаги го асоциираме с италианците като негови най-добри изпълнители. Атакуващият футбол пък го приписваме на холандците, които са родоначалниците му, но не са само те. Немският футбол е също такъв, въпреки че тази версия не е толкова приятна за мнозина фенове на играта. Аз нямам проблем с нея и ми харесва, това е така нареченото "мачкане" което казваме за немците, че правят с противниците. Тук между впрочем Бобито бърка като им приписва обратна функция в статията, че Байерн и Боруся защитно били миналата година офанзивните Барса и Реал. Напротив и техния стил е атакуващия, но е друга негова форма, която определено имаше по-ефективен характер от вече грозно изкривения вариант при испанците с едно нонстоп владеене на топката. И през 70-те години немците правят по-друг вариант на тоталния футбол от този на холандците ама успяват с него да бият наред, включително и холандците.

Дрийм тийма на Кройф и Интер на Херера са просто класиките. Първите винаги вкарваха една камара голове и отзад пускаха също много, но биеха, а вторите не пускат кьорав гол и отпред все намира някое единично решение достатъчно за да бият минимално. Разбира се не това са най-успешните отбори, но това са моделите. Всичко останало са проекции и варианти, развити от някои до доста по-големи успехи. При Кройф е малко по-комплексна работата, защото започва от Аякс, където обаче пак е деен участник, водещия футболист на този стил, така че тук и други имат заслуга за този футбол, Ринус Микелс примерно, но Кройф е главната фигура, първо като изпълнител, а после и го доразви този стил като треньор. Що се отнася до защитния футбол Херера е всичко.

[blazev1992]

Модерен психологически футбол
Сълзи се леят по терените

Вече ги няма твърдите мъже, които приемат загубите с достойнство и просто поздравяват съперника

Борислав Борисов
Нова Спорт

Колко ли му е било тежко на Стив Питърс в понеделник вечер? Ако не знаете кой е той, това е психологът, който бе назначен в щаба на Ливърпул, за да работи с играчите на клуба. Но не заради това го споменавам, а защото в рамките на една вечер трябваше да види и провала на Рони О’Съливан, който пък загуби финала на световното първенство по снукър в Шефилд, демонстрирайки най-лошата черта на характера си – липсата на търпение. А и по-късно вечерта е катастрофирал с колата си. Веднага след края на мача на „Селхърст парк”, когато Ливърпул допусна три гола за 9 минути срещу Кристъл Палас, камерите на Скай Спортс опитаха да се приближат до скрилия лицето си Суарес, но Джерард ги отблъсна. И всичко бе отдадено на психологията като повечето журналисти в Англия не пропуснаха да го отбележат.
Колко е важна психиката?
Към горните примери може да добавим и сълзите на Джон Тери при отпадането на Челси от Шампионската Лига. Чудно ми е какво ли би казал Тери Бутчър, който завърши един мач на Англия с окървавена фланелка и превръзка на главата си. Да си призная идват ми малко в повече всичкия този плач във футбола. Преди години, ако покажеш подобна чувствителност, най-многото да те кръстят с някое неприятно име в съблекалнята или пък направо да те набият, защото излагаш отбора. Сега… ставаш герой. Но играта явно се промени. Вече се обръща толкова внимание на отделните детайли в представянето, че личната мотивация също е третирана подобно на всеки мускул в тялото.
И понеже се сетих за Суарес, макар че той изобщо не е централна тема в този текст, нека вземем за пример Ливърпул. Мърсисайдци играха цял сезон вълнуващ футбол, вървяха към първото място, но се сринаха в представянето си точно когато лидерската позиция бе в техни ръце и виждаха титлата съвсем близо. Докато бяха в подножието на върха и имаха статут на претенденти, бе лесно. После дойде грешката на Джерард (говоря за пропускането на топката под крака преди подхлъзването срещу Челси, защото първото е грешка, а второто случайност). А обратът срещу Кристъл Палас бе заради насочването на вниманието не към победата в мача, а към това с колко гола ще бъде постигната. И това ако не е проблем на психолога, какво е? Още по-любопитното е, че същият специалист - Стив Питърс, е нает и в националния отбор на Англия за световното първенство. Говорят, че е заради дузпите.
Усложняването на играта
Добре, толкова ли се изнежиха играчите, че им трябва допълнителна помощ, за да се справят с работата си? Защото, нека не се лъжем - те са професионалисти, имат задължения, които са подобни на нашите – да се подготвят за работния процес всеки ден. При нас кафето сутрин е като загрявката за тях – нещо важно преди началото на деня в офиса. Сигурно спортните психолози имат своето значение. Вероятно помагат на треньорите да разберат по-добре играчите си. Или дори да създадат комфортна атмосфера между отделни състезатели, за да могат те да взаимодействат един с друг на терена. Или просто всеки да приеме своето място в отбора и да осъзнае значението си за общата кауза. Но не разбирам тази публичност. На мен всичко това ми идва в повече, макар че мога да бъда лесно посочен с пръст като изостанал от времето. И приемам това обвинение.
Но защо ли трябва да се учудвам? В тимовете вече има сигурно и треньор по финтовете с десния крак. Защо да няма и човек, който да се грижи за главата тогава? Всички казват, че това било проста игра. Което вече не е вярно. Защото ако беше така, нямаше да има по-големи щабове на пейката, отколкото хора на терена. Всъщност футболът, а и в голяма степен и спортът вече е нещо страшно сложно. Първата стъпка бяха храните, после режимът. Или пък обратното. И всички решиха, че детайлите са от основно значение. След това дойдоха специализираните упражнения за подобряване на мускулатурата. Дори компаниите за футболни обувки пробваха да променят начина на връзването им, за да станел изстрелът по-силен. И бавно, ден след ден, месец след месец, решение след решение, иновация след иновация, ние вече живеем в друг спортен свят. Това че един психолог, в случая Питърс, е помогнал на британското колоездене да излезе на върха не означава, че същият подход ще реши проблемите и във футбола. Ако те не бяха добри в спорта си, нямаше да постигнат успехи. И какво ще стане, когато Англия стигне до дузпите в Бразилия? Иска ми се да греша (моля се горещо да греша), но едва ли разликата ще е голяма. Те всички изпълняват дузпи без особен проблем, когато са в клубните си отбори, но веднъж облекли националната фланелка, не можеш да ги познаеш. В Англия децата се плашат да бият дузпи дори на плейстейшън, какво остава за световно първенство.
Какво му е на футбола?
Вече доста години на сцената е едно ново и различно поколение футболисти. Те са възпитавани от малки на перфектни терени, с маркови футболни обувки. Физическата подготовка не е правена по модела „Бягай, докато припаднеш, и после ще е само още малко”. Всяко упражнение вече е с топка. Конусите са заменени с фигури, които наподобяват човешките. Модерна работа! В Щатите и не малка част от Западна Европа, психолозите и психотерапевтите са нещо задължително за живота на хората. Защото там ежедневието е забързано и никой няма време да изслушва другия. Следователно трябва да си платиш на някого, за да чуе проблемите ти. И после идва другият проблем с решението им. Защото, доверявайки се на приятел, може и да не получиш адекватен съвет. А нямаш време за нещо друго освен най-правилното. И отиваш на такъв лекар. Така се изнежваш и ставаш зависим от подобно лечение.
Същият модел е пренесен във футбола. Треньорите преди години се грижеха за това главите на играчите да са в най-правилното състояние. Ако не успяваха, стигаха и до „хвърляне на бутонки”. Ако не вярвате, питайте Дейвид Бекъм! Но мениджърите поемаха отговорността. Сега те са „професионалисти”. Изследват противника, създават стратегии, добавят детайли в иначе прецизната тактическа машина, дават упражненията и изискват да се спазват. А психологическата подготовка вече не е тяхно задължение. Това всъщност ми се вижда проблемът. Футболът стана много служебен като адвокатска кантора в телевизионен сериал. Ставаш и дори закусваш вече на тренировъчната база.
И в същото време гледам церемонията по обявяването на Кевин Дюрант за MVP на НБА. И на церемонията той каза откъде идва и колко грижи за него е положила майка му. Как са се местили от едно място на друго и как „не са имали много, което да е тяхно” по онова време. Накрая той завърши с думите: „Аз помня това, помня всичко, ти си MVP”. Цялата зала бе на крака. Нямам идея дали Кевин Дюрант има нужда от психолог, обаче леко се съмнявам. Просто той е минал през онзи момент от живота си, след който не му е нужен психолог. Никога няма да кажа, че футболът е в историята. Но човек се пита къде останаха мъжете, които приемат загубите с твърдост, ръкуват се с противника, къпят се, отговарят на журналистите и си тръгват, знаейки че са дали всичко, което имат, на терена. И заради това са спокойни. От тях не идваха сълзи. Тези хора ги изгубихме. И тях няма да ги върнем с психолозите. Ех, колко им се иска да съм в грешка!

[drvasko98]

В Англия децата се плашат да бият дузпи дори на плейстейшън, какво остава за световно първенство.

[8]

Прав е.

Първата стъпка бяха храните, после режимът. Или пък обратното. И всички решиха, че детайлите са от основно значение. След това дойдоха специализираните упражнения за подобряване на мускулатурата. Дори компаниите за футболни обувки пробваха да променят начина на връзването им, за да станел изстрелът по-силен. И бавно, ден след ден, месец след месец, решение след решение, иновация след иновация, ние вече живеем в друг спортен свят.

Подготовката се превърна като футбола при Пеп. Хваща се някакъв детайл и безумно до дупка се следва. Пеп владеенето на топката. Дали това е гарантирано печеливш или поне красив футбол никой не знае (ако не беше с Меси, Шави и Иниеста дали щеше да печели?). В подготовката също. "Трябва" да се мине през еди какво си. То не са храни, специализирани занимания и т.н. Сякаш едно време Марадона, Пеле или Кройф не са израснали на улицата, а в момента с далеч по-модерни технологии не можеш да ги стигнеш.

[VILIO]

Toва прозвуча като някоя пенсия.

[blazev1992]

форум Събота, 17 Май 2014

И да паднем, и да бием, пак ще палим
Българското футболно проклятие
Надеждата е, че в Лудогорец са достатъчно луди да продължават напред

Борислав Борисов
Нова Спорт

Бенфика ги били проклели! Направил го Бела Гутман, бивш техен треньор, който водеше отбора при успехите в турнира на шампионите през 1961 и 1962. След втория обаче бе уволнен поради алчност, според изявлението на Бенфика от онова време. Поискал повече пари, твърдят. Научавайки за решението да бъде уволнен обаче, той е проклел клуба никога повече да не спечели европейско отличие без него през следващите 100 години. Дали заради това „без него“ или по някаква друга причина, обаче Бела Гутман е треньор на Бенфика и през сезон 1965-1966, но без успех. И това е драма, за която цяла Европа говори тази седмица, заради загубата на лисабонския клуб във финала на Лига Европа срещу Севиля.
Кой нас ни прокле?
Тяхната драма е, че стигнат ли до финал – губят. Да им имам проблемите! У нас проклятието явно е далеч по-сериозно. Защото имаше време, когато пловдивските привърженици на футбола бяха еталон за подкрепа към отбора си. Когато тимът им губеше, те започваха да пеят и не спираха. Дербитата под тепетата бяха зрелищни, с много голове, с емоции, цветни, приятни за наблюдаване. Само че това приключи. Този сезон локомотивци прекратиха мач, за да направят мръсно на собственика си. Не че след това се случи нещо по този въпрос както на него, така и на тях. В Ботев решиха, че не могат да останат по-назад и развалиха финала за купата на България.
Добре де, нас кой ни прокле? Защо, когато имаме нещо хубаво, винаги успяваме да го развалим? Финалът за купата на България противопостави шампиона, а и вече носител на купата, Лудогорец, срещу състава, който успя да му се противопостави успешно и да не загуби в нито един от четирите си мача за първенство – Ботев Пловдив. Очертаваше се интригуващ сблъсък. Седнах да гледам с идеята, че искам да видя български футбол. И какво видях? Нека изброя – гол, естествено, обвинения към съдията за нарушение при попадението, пожар, прекъсване на мач, червен картон. Познайте колко от тези неща ще ме накарат пак да гледам наш мач! На мен и без това ми се случва веднъж на три месеца, сега ще разредя. Вместо да видя футбол, да мисля за любимата си игра, слушах пак за намесата на полицията, за феновете, кой кого и кога е пуснал на стадиона. Нямаше и намек защо всъщност Ботев Пловдив не успя да напада достатъчно агресивно? Или пък защо се вижда умора в Лудогорец? И кой от двамата централни нападатели, които очевидно имат класа, се е справил по-добре. И как да има такива съждения, когато един от хубавите стадиони в България мина през запалване на рекламното пано и завърши със счупена ограда.
Нашето проклятие е никога да не можем да видим същественото в живота ни и винаги да се вглеждаме в глупостите, докато в един момент самите ние се превърнем в идиоти. Жалко е, но е простичко отражение на действителността, в която живеем. Никога няма да осъзнаем, че проблемът с нашето първенство не е в класата на играчите, в отборите или пък в тренировките, макар всеки от тези елементи да е от значение. Проблемът ни е в отношението към играта и първенството.
Запалването
Помните ли една фраза, която не съм съвсем сигурен как точно влезе в нашата реч. Гласи следното: „И да паднем и да бием, пак ще се напием“. Което отразява по прекрасен начин нашия футбол, макар че започвам да си мисля, че и много други неща. Защото в тази държава е важно да се напиеш, а не дали си победил или загубил, дали си играл футбол или не. Важното е да се напиеш. И ние пиянстваме, без да спираме. Било с футбол, било с каквото друго ни попадне.
Защото пламъците, които видяхме по време на срещата, щяха да присъстват дори и Ботев да бе спечелил. Дори тогава вероятно щяха да са повече. Запалването не е заради емоцията на футбола, а защото има едни факли, които трябва да се хвърлят. Те ще полетят, независимо какво ще стане на терена. Това е същността на запалването! То не е свързано с играта, с резултата, с емоциите, а само и единствено с простичката идея да хвърлиш факлата. Питам се защо мачът не бе прекратен. Вероятно има необходимите аргументи, повечето свързани със сигурността на хората на трибуните и на терена. Но нека се замислим какво е посланието след тази среща. Каквото и да прави публиката, мачът ще завърши! Тогава защо да ги обвиняваме в каквото и да е? С какво са виновни привържениците, когато имаме такъв модел на мислене и поведение. Когато следващия път се случи същото, макар вероятно другият инцидент ще е далеч по-тежък от този, отговорът на предишния въпрос ще е свързан само с едно нещо – продължаването на тази среща.
Жалко за усилията в Лудогорец
Най-тъжно ми е за Лудогорец. Хората в Разград опитват да правят нещо значимо. Имат отбор, играха с успех в Европа. Сигурно догодина пак ще пробват и дано успеят да влязат в Шампионската лига! Обаче истинският футбол е всяка седмица в събота и неделя. Да, Европа е нещо страшно хубаво, но е максимум 6 мача в групите, после още 7 до финала включително. А колко от втората група ще изиграят наши отбори, не е съвсем ясно. Максимумът е 13 двубоя. И колкото и да са емоционални, са само 13. Докато в събота и неделя Лудогорец пак ще се връща за мачове като този в Бургас.
Тимът е на една важна граница. И е от значение в каква посока ще тръгне. А и дали ще тръгне. Ясно е, че към момента няма конкуренция у нас. Старите бойци на Стойчо Младенов с целия си опит, младите момчета на Литекс и всичките идеи на Мъри Стоилов няма как да ги стигнат. Поне не и сега. Но за разградския състав е важно да има силни съперници, които да могат да играят футбол. Дори за Лудогорец това е по-важно, отколкото за ЦСКА, Литекс, Ботев и Левски. Защото няма как да тръгнеш напред само с мачовете в Европа. За да ставаш по-силен, е необходимо да имаш проблеми в събота и неделя, които да разрешаваш седмица след седмица в тренировките. А в европейските сряда или четвъртък да показваш вече завършен продукт. У нас развитието на всеки един отбор пропуска натрупванията на опита от двубоите през уикенда, а също и работата после през седмицата. И колкото и да се стараем, в един момент идва срив в представянето. Дано да греша, но историята има ужасния навик да се повтаря! И вече сме го виждали с ЦСКА преди доста години, после с Литекс, даже и с Левски наскоро. Устремът спира заради липсата на реално предизвикателство в събота и неделя. А спреш ли веднъж, после никога не тръгваш.
Всъщност това му остава на Лудогорец. На шега за тях се говореше като за Лудата гора (от английското Crazy Forest). Надеждата ми е, че са достатъчно луди все още, за да продължават напред, когато всички други ги дърпат назад. И да дочакат онзи момент, когато ще успеят да увлекат след себе си други „луди“, сред които няма как да не е и Ботев, най-вече заради организацията си.

[Христолов]

chelsea_21 Плейоф 20.05.2014 | 09:41

Здравей Боби.
Според теб КПР и Дарби Каунти ще направят ли зрелищен двубой,дори по зрелищен от някой сблъсъци във висшата лига.

Боби Борисов 20.05.2014 | 15:30

Мачът е страшно напрегнат. Става дума за много пари. На практика финалът в Шампионската Лига е доста по-евтин от този мач, защото разликата между победата и загубата в двата двубоя е много различна, ако я измерваме в пари.

[Мичо]

Предполагам, че го пускаш с ирония ама в случая не е уместна защото Боби е абсолютно прав

[Христолов]

не знам дали е прав и не това ме вълнува в случая. човекът го пита дали тия дървари ще си заслужава да ги гледа как се ритат, а нашият кретен го извърта на сравнение по някакъв безумен показател. ебаси комплекса за малоценност

представи си ако ти кажеш нещо въодушевено за левски-лацио и някой ти отговори, че в американския бейзбол играчите взимали по-високи заплати