VILIO написа:Ти тъп ли си ?
И се вижда докъде я докараха. Защо сега английските отбори имат проблеми в Европа? Защото те отидоха да играят на полето на континенталните, където винаги резултатът е бил с предимство.
Английският футбол винаги е имал в себе си умението да търси повече качеството на играта, отколкото крайния резултат.
Защо сега английските отбори имат проблеми в Европа? Защото те отидоха да играят на полето на континенталните, където винаги резултатът е бил с предимство. И няма как да успеят.
Едноклубови играчи
Бавно, но в същото време сигурно, големите едноклубови звезди напускат играта. Вече е съвсем нормално един футболист да изкара два, три, може и четири сезона, но след това да отиде да играе на друго място. Почти отсъстват играчите, които изкарват цялата си кариера в един отбор. Нещо повече, вече липсват и футболисти, които да искат да имат подобно развитие. В мисленето на отделните играчи отсъства дори идеята, че могат да са на едно място по-дълго от няколко години.
Да си призная всички подобни съждения нахлуха в главата ми, когато осъзнах, че Джерард е един от последните играчи с такава съдба. Вероятно след това и Джон Тери ще има подобен ефект. И толкова. Вече изчезват едноклубовите играчи. Реалността вече е друга, те изчезват. И поне за мен е интересно да ситгнем до извода какви са причините за подобно явление.
Бизнесът
Да, това трябва да е причина номер 1. Преди години примерно Тони Адамс или Джон Тери са щели да бъдат защитници в своите клубове дълги години, независимо кои са мениджърите. Но в днешно време е различно. Най-вече защото резултатите се търсят сега и веднага. Поради което е трудно човек да приеме, че даден млад бранител ще бъде допуснат в първия отбор веднага. Нещо повече! Сега той ще бъде даден под наем другаде, където трябва да са доказва. И евентуално после ще бъде върнат в тима. Преди години е било достатъчно да се изявиш в резервите, за да те вземат в първия отбор. И няма да те махнат при първата ти грешка, няма да те нарочат в Тиутър за некадърен и така нататък. Напротив! Ще ти позволят да натрупаш тези греки, да се поучиш от тях и да станеш силен играч. Сега дори да си звезда в младежкия тим, да си доказал качествата си, пътят до първия отбор може да е блокиран от високопрофилни звезди. Колко поколения на Челси сега, преди на Манчестър Ю, Арсенал и дори на Манчестър Сити, просто бяха съсипвани, защото за тях няма място в първия тим, а те са спечелели купи за клубовете си на младежко равнище? Това е реалността. И тогава как едно момче, което е от 9 годишен в Академията на отбора да пробие в първия състав! Нима Челси имаше лоши полузащитници сред младежите си? Не, бяха прекрасни, но взимат Фабрегас и Азар. И е трудно да обвиним мениджъра в каквото и да е.
Да не говорим, че настоящите собственици гледат на своите клубове като на корпорации, чиито резултати се гледат дори не на финансови години, а на тримесечия. И ако в рамките на два подобни цикъла не се видят тенденции в желаната от собствениците посока, следват промени. Доказателствата се виждат в уволненията по Коледа. Животът на един наставник във Висшата лига драстично намаля. Поради тази причина никой не се церемони и мениджърите вече рядко залагат на млади момчета. Трябва талантът им да е невероятен, за да бъдат в първия отбор веднага. По-скоро се търси ефект от трансфери. А когато един юноша усети топло отношение в друг клуб, просто решава да отиде там и да играе.
Промяната в мисленето на феновете
Колкото и да не го признаваме, новият начин на мислене в играта води след себе си и различен модел на разсъждения в привържениците. За всеки от феновете не е нормално да мине един трансферен прозорец и определен клуб да не се „подсили" с нови футболисти. Това важи дори и за отбори, които функционират нормално и успешно. „Подсилването" е задължителен процес според всички. На тази база новите попълнения и играчи биват посрещани с огромно желание.
Сега се запитайте колко фланелки на фигурите, които остават в клуба за цял живот ще видите по стадионите. Понеже поводът за тези редове е Джерард нека вземем него за пример. Той е 20 години в клуба (ок, 17 в първия отбор, но не това е важно). Колко са хората, които си купуват фланелка с неговото име всеки сезон? Малко са, ако изобщо ги има. Всеки в един момент започва да търси екип с името на новата голяма звезда. И изведнъж започват да се ценят онези играчи, които са с такъв статут, а не лоялните и верни на отбора хора. Техните заплати например не се покачват с онзи темп, който получават увеличение новите футболисти. Това между другото важи в някаква степен и за останалите сфери на живот, но при футбола е също вярно.
Различните стилове на игра
Връщам се пак на играта. Нека си представим следния тип футболист – защитник, висок, здрав, много силен в единоборствата, но не толкова техничен с топката в краката. Такива има много. Или пък вратар, който е със солиден ръст, добър рефлекс, но не умее да играе с крака. Идва обаче наставник, който изисква стилът да се върти около боравенето с топката. Примерно да се изнася топката с подавания на крак. И изведнъж такъв тип играчи стават уязвими. И в един момент те биват извадени от основния състав. Но пък на друго място биха могли да са титуляри с лекота. И те отиват там. Нищо че след сезон или два, първият клуб променя стратегията си в следствие на треньорска смяна и изведнъж започва да търси точно описаните футболисти. За мен това е една от причините даден футболист да сменя отборите. Тези играчи искат да играят! Нормално е! И смяната на отбор, става като смяна на работното място.
Вероятно може да намерите още доста причини за липсата на едноклубови играчи. Но за мен тези трите са от главно значение.
Живот след футбола
В нашия ефир има една рубрика „Помните ли ме?". В нея се разказва за живота на футболистите след края на кариерите им. Има всякакви хора. Всички те работят нещо, което не е свързано с играта. Но самата рубрика е съставена за такива хора. Другите, които останаха във футбола няма да намерят място там. Но точно този тип репортажи ме накара да се замисля. Всъщност неприятното за мен е, че все по-често се забелязва интересно явление - звездите, личностите на даден клуб не остават да работят в него. Най-фрапиращият пример е Патрик Виейра. Той завършва кариерата си в Манчестър Сити като играч, иска му се да работи във футбола като треньор и се оказва, че за него няма място в Арсенал и той продължава към Манчестър сити. Беше се изпуснал в едно интервю, че Гражданите са му дали тази възможност, която не намерил и дори му е била отказана в Арсенал. И в същото време Артилеристите са с проблеми на неговия пост и изобщо върху играчата в отбрана. Дори да не започвам темата с Тони Адамс.
Сега Джерард ще напусне Ливърпул. Преди две лета същото се бе случило и с Карагър. Хубаво е, че поне Далглиш бе върнат в клуба, защото иначе щеше да ми се струва твърде нелогично клуб, за когото бе традиция да назначава за мениджър асистента на предшественика си, сега да е без легенда в управлението. Опитвам се да се сетя за играч, който от легенда в клуба си, се е превърнал после във важна част от управлението му, независимо дали говорим спортно-техническата част от играта или административната. Просто не виждам такъв в последните години. Тези личности също имат известна вина, защото може би не са били достатъчно последователни в желанието си или са се провалили, когато им е бил даден шанс, какъвто е случая с Шиърър (макар че там смятам, че собственикът го изигра гадничко). Или пък са изкушени повече от медиите.
Задавам си логичния въпрос защо е така. Защо големите имена (дори да вземем Мат Льо Тисие в Саутхямптън) не са в клубовете, чиито легенди са. Или ако са в тимовете, са на представителна позиция и нищо друго. Защото настоящите собственици няма нужда от такъв тип хора, които държат на определени принципи заради името си и не биха направили нещо нелогично от футболна гледна точка. Имат нужда от чиновници, които да управляват играта, защото те ще изпълняват стриктно „политиката на тримесечията".
Настоящите собственици не искат да имаме легенди в любимите ни клубове. Те нямат нужда от тях, само ще им пречат. Защо Найъл Куйн да не е в Съндърланд? Защото не е съгласен с политиката на американския собственик. Първоначално двамата работиха заедно, но нещата не се получиха и последва раздяла. Вместо Найъл Куйн бе назначена една дама, чието име не помня (тук не става дума, че е жена, а че няма нищо общо с футбола), но тя си е идеална за управлението. Вече никой собственик не иска „нашия" футбол. Никой не иска клубовете да са пълни с големи звезди, които имат лично мнение. Това е! Взеха ни играта и я промениха. Веднъж и завинаги.
А че Джерард винаги ще е част от футбола на Острова е ясно. Много ми е интересно адли ще поиска да е мениджър. Би следвало!
ПП. Всички говорят за предателството на Лампард. Но не забравяйте, че той е юноша на Уест Хям. Настоящото му положение не се различава по нищо от онзи момент, когато напусна Чуковете, за да отиде в Челси. И каквото и да е сравнение с Джерард за мен не издържа поради същата причина.
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 13 госта