БОБИ-тата II: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ !

[VILIO]

Просто в България нямаме фенска култура.

[8]

Така е, симпатизираме на чужди култури. Няма такива курви като нас и не мога да не се съглася със сърбина изключвайки пародията в прицела му на жертвите.

[Христолов]

Но истината е, че хората не знаеха за какво са на стадиона.

истината е, че не са стояли пред компютрите да пръскат злоба и завист

[Delija]

Кой го пише.

Ето го и патриотът Христолов, мачът е Иртиш - Левски 2:0.

ГОООООООООООООООООООООООООООООООООООООООООЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛЛлллллл

ааа 2-0 в десетата минута! кур за левски але аел алеееее

Преди Пловдив 2010 - Зрински:

дано паднат, че иначе ще трябва да не отваряме спортни сайтове в близките 2 месеца

[blazev1992]

Новите динозаври във футбола
Младите треньори са великолепни и разнообразни тактици

Борислав Борисов
"Нова Спорт"

Атлетико Мадрид е новината на седмицата. Тимът не просто победи Барселона, а надигра каталунците, демонстрирайки и вълнуващ футбол. Всички се възхищават на Диего Симеоне. Той е поредното доказателство и още един представител на едно чисто ново поколение специалисти, които имат съвсем различни качества и вече променят футбола. Да изброим няколко имена – Хосеп Гуардиола и Юрген Клоп в Германия, Антонио Конте в Италия, Брендън Роджърс и Роберто Мартинес в Англия, Диего Симеоне в Испания. Тази новаторска група, която се отличава с няколко значими качества – тактическа гъвкавост, изграждане на колектив и развитие на младите играчи. Но най-вече издигане в култ на колектива за сметка на индивидуалните звезди. Те вече оставят за гърба си старите динозаври в професията и това неминуемо ще промени още футбола. Младостта е нещо прекрасно, но не е достатъчно, за да й се довериш. Качеството, което тези специалисти демонстрират обаче, е стряскащо и няма как да не превземат ключовите позиции в големите отбори. Те са нещо ново и вдъхновяващо за играта. А тя имаше нужда от смели и находчиви личности. Идва новата вълна!
„Германците” – Клоп и Гуардиола
Да започнем от германците - Гуардиола и Юрген Клоп. Естествено границите са размити, защото не е съвсем ясно дали всъщност каталунецът не би следвало да бъде причислен към испанците. Но към момента той е в Германия, така че там ще го и поставим. Но двамата вече променят играта, смели са в идеите си, дори твърде много. В Байерн Мюнхен Гуардиола например кара във фаза атака двамата си крайни защитници да действат като вътрешни полузащитници пред централните бранители. А когато баварците загубят владението, имат достатъчно време да се върнат на крилото. Така винаги има четири човека в отбрана, а останалите шест креативни играчи действат в нападение, разпределяйки си функциите. Видя се прекрасно срещу Манчестър Юн. Този модел на игра е в центъра на масивна тактическа дискусия в Европа към момента. Има хора, които виждат слабости в него, други го боготворят, но е нещо авангардно и ново. На моменти изглежда чиста лудост, но на този етап работи. Скоростта в играта на Дортмунд пък изглежда толкова голяма, че е чак нереална. И това, че Гьотце вече не е в състава, а скоро от там ще си тръгне и Левандовски, не променят стила. Отборите на Гуардиола и Клоп са безстрашни, защото не зависят от една или две звезди. Това е едно от отличителните качества на това ново поколение треньори.
Големият проблем на Гуардиола е, че ще съсипе немския футбол като маркетингов продукт. Купуването на Гьотце и Левандовски (той не е същият играч този сезон след сделката с Байерн) лиши Бундеслигата от конкуренция. И вместо да се създават повече на брой силни отбори, просто един от тях събра играчи за четири тима. В Англия например първенството е страшно интересно като продукт вече 20 години, защото неизменно се търси разширяване на класата на различните отбори, но не за сметка на конкуренцията. Това рано или късно ще го прозрат в Германия, но ми се струва, че ще е късно. Защото Байерн е на полуфинал в Шампионската лига, но интересът към Бундеслигата спада. Сега вероятно Дортмунд ще бъде напуснат от Клоп, Ройс и още една или две звезди и конкуренцията съвсем ще изчезне. Вижте Ла Лига и ефектът от влизането на Атлетико Мадрид в борбата за титлата! Това можеше да стане и в Бундеслигата, но моментът бе пропуснат.
Диего Симеоне и Антонио Конте
Атлетико Мадрид води в Ла Лига пред Барселона и Реал, защото е различен отбор. В дните преди реванша с Барселона се изписаха много неща за контузията на Коща. Но всъщност от неговата липса не пострадаха Дюшекчиите. Това е най-силното им качество – не зависят от един или двама играчи. При тях отборът е решаващ. Да развиваш състав в италианския футбол към момента, е истинско геройство. А Конте сякаш успява. Ювентус се движи най-близо до европейските тенденции, макар да бива дърпан надолу от качеството на Серия А. И въпреки това Конте демонстрира нови идеи, които са интригуващи. За мен те двамата обаче са най-ярките представители на развитието на колектива в отборите.
Двамата от Суонзи
Роберто Мартинес и Брендън Роджърс са били слаби като футболисти, но вървят страхотно в мениджмънта. Обединява ги Суонзи, което е интересно. Малко извън темата, но се питам дали пък не се променя и моделът на управление на клубовете – те вече могат да избират треньорите си според стратегията, която ще им донесе успех, независимо дали става дума за финансов или спортно-технически. Но уелският състав вярва в един различен модел на игра и избира треньорите си според това дали могат да го спазват. А тези двамата успяха не просто да се съобразяват с това, но и да стигнат на ново равнище в идеите си. Не е случайно, че те постигат успех с изключително нисък бюджет (сравнението е с Челси и Манчестър Сити) в една конкурентна Висша лига, която не прощава грешките. Футболът, който Евертън и Ливърпул играят към момента, е най-красив и най-модерен от всички отбори в първенството. А и най-ефективен – показват го сериите им от мачове с поредни победи. За Ливърпул са 9, а за Евертън – „едва” 6. Но не това е най-важното. Челси се лиши с лекота от двама играчи като Даниел Стъридж и Ромелу Лукаку, а те са реализаторите на двата мърсисайдски клуба. Това е най-ценното у Роджърс и Мартинес.
Нека добавя и българския принос в това поколение – Любослав Пенев. Бившият централен нападател на Валенсия, изглежда, е на светлинни години от колегите си у нас по една причина – работи по различен начин и накара хората да си обичат националния отбор отново. Ако се опитаме да изброим още имена, сигурно ще стигнем до Франк де Бур, който води Аякс и може би съвсем скоро Зинедин Зидан. А сигурно бихме прибавили и други имена, но те просто допълват картината.
Защо тези треньори са важни?
На този въпрос има един отговор – защото променят играта. Преди години Фъргюсън и Венгер създадоха изключителни нападателни отбори в Англия. Йоги Льов в националния отбор на германия има на разположение изобилие от класа в играчите си, но също не вкарва реализъм в играта, поради което губи важни мачове, което е нетипично за бундестима. В Испания пък Висенте дел Боске ще се опита да изгради съвършения състав, който си е поставил за цел да бъде изключително нападателен в идеите си. Моуриньо е истински „мръсник”, когато трябва да се намери слабото място на противника. Тези треньори обаче не са комплексни, те са отдадени на една идея в играта – било нападението, било защитата.
Споменатите млади треньори обаче се отличават и съумяват да комбинират идеите на динозаврите от миналото, да ги изучат и да ги използват с успех дори срещу тях. Те са една нова порода специалисти, която може да накара отбора си да действа както Челси и Интер на Моуриньо в защита, но още в следващия мач да бъдат атакуващи като Манчестър Юн на Фъргюсън от края на 90-те и Арсенал на Венгер от 2004. Те са съвършени тактици. Но не могат да бъдат наречени фенове на нападателния или защитния футбол, защото са комплексни и това ги прави всъщност толкова интересни, различни и най-вече успешни. В същото време са и най-сладкото нещо за целия бизнес около великата игра, който вече се е уморил от еднотипните фигури като Моуриньо (емблема на защитната игра), свирепия Фъргюсън, спокойния Анчелоти и наивния романтик Венгер. Идва ново време в тази игра и е страшно интересно как ще се развият тези млади и различни лица в треньорската професия. Идват новите динозаври, които вече, изглежда, изяждат старите!

[VILIO]

Tazи статия беше по-подходяща за темата за треньорите.

[Христолов]

Бордът на директорите на Челси разреши на мениджъра Жозе Моуриньо да пусне резервите в предстоящото гостуване на Ливърпул от 36-я кръг на Премиършип на „Анфийлд“ на 27-и април.

Бордът на директорите на Челси гласуваха пълна подкрепа на Моуриньо, който ще може да запази титулярите си за решаващия полуфинален мач реванш от Шампионската лига срещу Атлетико Мадрид, който е в сряда (30-и април) на „Стамфорд Бридж“.

Мачът с Ливърпул се явява директна битка за трофея в Премиършип, но Специалния призна след равенството 0:0 с Атлетико, че предпочита да играе с резервните си играчи, за да запази титулярите за реванша с испанците.

вай-вай, гуруто какви ли ще ги мъдри сега

[blazev1992]

Да загубиш идентичност

Снимка

Големият проблем на Червените дяволи не е Дейвид Мойс, а сърцето и душата на този футболен клуб
Снимки: БТА
Големият проблем на Манчестър Юн не е Дейвид Мойс, а опазване на философията на клуба

Борислав Борисов
„Нова Спорт”

Уволнението на Дейвид Мойс през тази седмица има много голямо значение за историята на футбола. Защото той бе наследник на най-успешната и едновременно с това най-дълго служила фигура в един от великите отбори на Европа и света. И бе важно да се види как този мощен клуб ще разсъждава, как ще се държи. А резултатите от двубоите през сезона само дадоха допълнителна интрига – футболът ли щеше да победи, или силата на корпорациите, които вече контролират играта и определят начина на мислене и поведение.

Защо бе уволнен Мойс?
Когато уволниш някого, това означава, че не се е справил със задълженията си. Но трябва да ги определиш ясно и точно. Интересното е, че Дейвид Мойс има по-добри резултати от Алекс Фъргюсън в Манчестър Юн и Арсен Венгер в Арсенал в първите им 50 мача. Тогава къде е сбъркал? Явно времето е различно и оценката за постиженията на съответния наставник се променят. В един момент Фъргюсън и Венгер получават доверие, но сега вече Мойс – не. Нали виждате в каква посока е отишъл футболът? Друг маловажен факт е, че с уволнението на Дейвид Мойс числото на освободените треньори във Висшата лига в рамките на един сезон вече е двуцифрено, което е рекорд за ерата на Висшата лига. Интересно, нали! Вече никой никого не чака да изгражда отбор, да демонстрира стил и едва след това да постига успехи.
Всъщност Дейвид Мойс бе уволнен, защото е служител в една корпорация, която изисква резултати, а той не може да й ги достави. Говорим за финансови резултати, а не за спортни. И всичко се оценява на тримесечие, шестмесечие или пък финансова година в най-добрия случай. Мениджърът на един футболен клуб е чист брокер. „Дребен” факт в цялата мозайка от новини е покачването на акциите на Манчестър Юн, които са стигнали до най-високото си равнище от 11 месеца веднага след уволнението. Борсата е отворила на цена от 17.90 долара, повишили са се до 18.00 и стабилно цената расте до ниво от 18.60. Всичко това означава, че клубът вече е оценяван със 100 милиона повече, отколкото ден по-рано, когато Дейвид Мойс е бил начело. Последният път, когато цената на една акция е била над 18.00, мениджър е бил Сър Алекс Фъргюсън. Сега се очаква следващият. И ми е страшно интересно движението на акциите.
Това е истината за футбола към момента – това е бизнес, в който резултатите са всичко. И с това е длъжен да се съобразява дори и Алекс Фъргюсън. И поради това бе и уволнен Дейвид Мойс – той не бе добър брокер и си мислеше, че е дошъл да изгражда футболен отбор. Грешка! Голяма грешка!

Победата на брокерството
Знаете ли кое е най-голямата гордост на Манчестър Юн? Не са титлите, купите и победите, не познахте. А традициите. Една от многото е задължението в първия отбор винаги да има играч, който е юноша на клуба и произлиза от него. Числото на поредните двубои расте с всеки изминал мач. Има една черно-бяла снимка от 1990 г., която винаги ще е в съзнанието ми. На бял чаршаф, поне така ми изглежда, е изписано следното: „Три години извинения и ние все още не ставаме за нищо”. Написано е за Фъргюсън от фен на Манчестър Юн. Години по-късно същият човек се е извинил за това, но случката си остава в историята. Ето това е разликата. Преди години можеше да бъдеш мениджър и да се занимаваш с футбол и да разчиташ на подкрепа в работата си. Сега си служител в корпорация и трябва да постигаш резултати, и то веднага. Поради което Моуриньо е най-великият. Ти си брокер, който се отчита в края на тримесечието дали знакът под неговия баланс е плюс или минус. Не е задължително да си играл футбол, да познаваш играта. Мога да се басирам, че Фъргюсън е щял да бъде уволнен бляскаво още във втората си година при този начин на мислене. Мойс няма голямо значение. Той ще си отиде и ще сме забравили за него. Важен е принципът. Брокерството победи. Щом дори и в толкова достолепен клуб, какъвто е Манчестър Юн, се случват тези неща, значи надежда вече няма. Това е друга игра, това вече не е футбол.

Уволнение след уволнение
По своеобразен начин бе видян вече начинът на мислене в Манчестър Юн. Онези, които пуснаха самолет над „Олд Трафорд”, на който пишеше, че Мойс е грешният избор, сега са доволни. Вероятно до идването на следващия треньор. Говори се, че ще е Луис Ван Гаал. Като знам какви неща свърши той в предишните си клубове, как се конфронтира с хората там, какъв деспот е и как не дава на никого да му каже каквото и да е, няма изобщо да се учудя ако и за него да лети самолет съвсем скоро. И така... докога? Ами, ако и той не успее, тогава какво? Ще го сменим. И Манчестър Юн ще се превърне в Челси. Не обиждам Челси, не ме разбирайте погрешно! Сините имат изобилие от трофеи, нали това е важно! Не е лошо да си Челси, ако си... Челси. Но просто е различно от... Манчестър Юнайтед. Всеки клуб има своя философия и идентичност. И избягаш ли от тях, няма начин да не загубиш. Големият проблем на Червените дяволи не е Дейвид Мойс. Става дума за сърцето и душата на този футболен клуб. Защото в него работи сър Мат Бъзби от 1945 до 1969, а после и Сър Алекс Фъргюсън от 1986 до 2013. И нито един от двамата нямаше да е толкова велик, нямаше да е това, което е, ако не беше мениджър точно на Манчестър Юн. Да не говорим какви са били резултатите им в първите години.
Проблемът на Червените дяволи е огромен. Защото, ако Мойс бе Избраният, то следващият трябва да е Точният. Иначе има огромна вероятност Манчестър Ю да загуби душата си, както Ливърпул, и трябва да преминава през лутанията и безумията на френския и испанския си период, докато се върне към корените си, ръководен от северноирландец, който не купува големи имена, а играчи, които са готови да умрат за фланелката. И така ще станат шампиони.
За един футболен клуб няма нищо по-страшно и трагично, ако забрави кой е и как съществува. Защото престава да бъде себе си. И после пътят до провала е твърде кратък. Примери колкото искате. Мойс беше уволнен. Голяма работа! Проблемът е, че мениджърът на Манчестър Юн (който и да е той) не получи доверието на привържениците и клуба. Един ден ще се обърнем назад и ще си спомним за този момент. Може би Манчестър Юн ще има титли, успехи, ще има купи, с които да се снима всеки сезон. Но ми е страшно интересно дали ще има онзи дух и сърце, които познаваме. Защото на Ливърпул трябваха много години, за да ги преоткрие.

PS: Най-удовлетворяващото чувство за мен би било, ако след година се окаже, че съм грешал с този текст. А ако замените имената на треньори и играчи, сложите български на тяхно място и попромените конкретиката около историите, може да видите и историята на два наши гранда.

[drvasko98]

Споделям мнението на Гуруто. Скоро поразравях треньорската история на доста английски клубове и в много от тях, да не кажа впочти всеки треньори работили по 7-8 и повече години. Това в последните 25-30 години. Сещате се, че едва ли всичките са имали успехи

[Delija]

Тук със шишко сме на едно мнение:

Уволнение след уволнение
По своеобразен начин бе видян вече начинът на мислене в Манчестър Юн. Онези, които пуснаха самолет над „Олд Трафорд”, на който пишеше, че Мойс е грешният избор, сега са доволни. Вероятно до идването на следващия треньор. Говори се, че ще е Луис Ван Гаал. Като знам какви неща свърши той в предишните си клубове, как се конфронтира с хората там, какъв деспот е и как не дава на никого да му каже каквото и да е, няма изобщо да се учудя ако и за него да лети самолет съвсем скоро. И така... докога? Ами, ако и той не успее, тогава какво? Ще го сменим. И Манчестър Юн ще се превърне в Челси. Не обиждам Челси, не ме разбирайте погрешно! Сините имат изобилие от трофеи, нали това е важно! Не е лошо да си Челси, ако си... Челси. Но просто е различно от... Манчестър Юнайтед. Всеки клуб има своя философия и идентичност. И избягаш ли от тях, няма начин да не загубиш. Големият проблем на Червените дяволи не е Дейвид Мойс. Става дума за сърцето и душата на този футболен клуб. Защото в него работи сър Мат Бъзби от 1945 до 1969, а после и Сър Алекс Фъргюсън от 1986 до 2013. И нито един от двамата нямаше да е толкова велик, нямаше да е това, което е, ако не беше мениджър точно на Манчестър Юн. Да не говорим какви са били резултатите им в първите години.

[8]

Значи не съм само аз, който така оценява треньорите. Бях писал преди време (някой плъх да изрови мнението ми), че Стойчо и Моуриньо точно за това ги мразя, че не са големи треньори, не могат да СЪЗДАВАТ нещо, камо ли шедьоври. Това са консуматори, където гледат КЪДЕ ТРЪГВА ВЛАКА, къде нещо на момента може да се изсмуче дори това да означава опоскване (съсипване) на бъдещето. Тези треньори никога няма да са големи, те ще са на временните успехи, които може и да радват някои хора и то при определени обстоятелства, но никога няма да са дело на велики отбори и играчи, а някой промъкнал се там за мига и успял.

Поради тази причина Моу отиде в Интер, да вземе последното 10 от отбора. После се махал, за да се развива. Дрън-дрън. Отборът беше вече изчерпан. След това при всички наставници НИЩО, но не защото "Моу вече го няма"-как чудесно се създава тази илюзия като изчезнеш, когато отбора е опоскан-а просто защото който и да е, включително и Моу да беше останал повече няма какво да се вземе. И португалеца щеше да е тъжната гледка ако беше останал и той затова и изчезна.
На Стойчо е същата работа. Сега и на момента някакви играчи имена. Никога млади. Кой ще ти чака 2-3 години!? Сега трябва да се грабне успеха, за да се каже "аз бях, аз съм най-големия". При финансите на ЦСКА няма как да се вземат по-големи играчи от Неи или Лима от външния пазар, а те не са нищо за европейската сцена, но винаги такива ще са и никога млади, които може и да могат след време, но сега все още не, а Стойчо не иска така някак си да стои без успехи. Лакомията мамата си трака. И затова този треньор никога няма да е голям и да успее. В най-добрия случай, при добро стечение на обстоятелствата и похарчени доста пари за някакви що годе имена, но все така слаби за Запада, ще сме безпроблемно шампиони и на шано докъдето стигнем в турнирите.

Сега си служител в корпорация и трябва да постигаш резултати, и то веднага. Поради което Моуриньо е най-великият. Ти си брокер, който се отчита в края на тримесечието дали знакът под неговия баланс е плюс или минус.

Чудесно ги е хванал Бобито нещата

[VILIO]

Виж ся в момента Жозето гради нещо за бъдещето, защото няма индикации,че ще го уволняват. Абрамович му е дал пълен картбланш, за разлика от другите треньори на Челси.

[tridant]

Осмак ,а в темата за Арсенал защо се подиграваш на Арсен Венгер тогава ?

Хайде съберете се всичките " аз" обитаващи твоето тяло и излъчете някаква единна позиция ( ако е възможно )

[drvasko98]

Осмак ,а в темата за Арсенал защо се подиграваш на Арсен Венгер тогава ?

А един от любимците му, на когото лапа, Хайнкес, за цялата си кариера, преминала през над дузина назначения, освен най-напред в Гладбах не е стоял никъде повече от 3 сезона (най-често 1-2), обаче бил градил.

[Христолов]

8 е пълен с изненади. гарантирано забавление за всеки, който има време и желание да му следи изказванията. както каза Мичката "въртеливата осмица - майсторката на пилона"