БОБИ-тата II: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ !

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: БОБИ-тата II: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ !

Мнениеот VILIO » 23 дек 2014, 19:08

Ти тъп ли си ?
Изображение

Потребителски аватар
Мичо
Site Admin
Мнения: 30049
Регистриран на: 20 мар 2005, 15:07

Re: БОБИ-тата II: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ !

Мнениеот Мичо » 24 дек 2014, 13:12

:qipag: :qipag: Вильо, защо задаваш отговори?
ИзображениеИзображениеИзображениеИзображениеИзображение

Изображение

Потребителски аватар
8
Мнения: 23202
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: БОБИ-тата II: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ !

Мнениеот 8 » 24 дек 2014, 18:03

VILIO написа:Ти тъп ли си ?


Двукратен световен вицешампион. Европейски шампион. Европейски вице шампион. 4 големи финала, 1 титла.
Отсреща една световна титла. Няма нищо друго, нито титла, нито дори финал. Самата титла мошеническа. Пълно потвърждение от факта, че извън домакинството дори и финал няма, дори и да не е на световно (а поне на европейско). Да не говорим пък за 4 извън твоята територия, че и без съдии. Като се замисля не съм бил прав, направо съм се подиграл с чехите.
А на теб ти се вижда разумно да скокнеш за сравнения с Италия :qipan:

Та слушам те. Кой бил тъп викаш?
Ако си цесекар бъди докрай!

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: БОБИ-тата II: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ !

Мнениеот VILIO » 24 дек 2014, 20:58

Ti умен ли си ?

п.п. къде съм казал,че си тъп ?
Изображение

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: БОБИ-тата II: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ !

Мнениеот VILIO » 30 дек 2014, 16:10

СТРАТЕГИИ ВЪВ ВЛ


Да кажа, че харесвам Висшата Лига ще е малко. Поради това осъзнавам колко много се промениха нещата в последно врее. Замисляте ли се понякога как определяме отборите? Силни и слаби? Да, има го. Така твърдим, когато гледаме определен тим. Всъщност става дума за нещо друго. Не си бях дал сметка, че отборите в тази дивизия са всъщност прогресиращи и регресиращи. А има и един друг, който наричам оцеляващ.

Как се определят отборите?

Как определяме всъщност дали един тим е силен? Обичайно го сравняваме с останалите в дивизията. Но има и още един модел – да го сравняваме със самия него от преди година или пък две, а защо не и три. И да твърдим, че е по-силен от тогава. Това са две страни на едно и също нещо – отношението на феновете към отборите. Аз помня английската игра от 80-те години. Тогава в първия ден на сезона всички можеха да станат шампиони. Буквално! Да, Ливърпул по традиция бе включван в това число, но никой не изключваше изненада. Като примерно Норич да тръгне силно и да завърши четвърти през 1989 или пък трети през 1993. А в същото време между тези години да е на 10-то място или по-долу в класирането. Или дори Арсенал да стане шампион през 1989. Причината бе в равновесието, което имаше в дивизията. Да, всички купуваха играчи, правеха трансфери, но никой не се отличаваше драстично от другите. Е, ясно бе, че има отбори с повече възможности, но не бе като сега примерно, когато някой може да извади 50 милиона, докато друг едва си позволява 5.

По онова време можеше да говорим, че даден отбор има силен сезон. Сега няма такова нещо. Вече липсва оценка само за определен сезон. Не, в днешно време говорим за развитие. Ако преди 30 години е ставало дума за един сезон, сега говорим за стратегия за последните, а и за бъдещите, години. Сезоните се превърнаха в периоди. Може да направиш първенство, в което нещата да не вървят много добре, но пък ако погледнеш глобалната картинка, пътят е дълъг и даден клуб се е прицелил в това да има успех след година или дори две. След като дори Жозе Мауриньо, който е толкова явен представител на футболния реализъм, миналия сезон обясняваше, че тимът му бил малко конче, което имало нужда от мляко ... представете си какво е всъщност положението. А Мауриньо винаги е искал всичко сега и веднага, но дори и той се задоволи с идеята, че трябва да подготви нещата за една година.

Прогресиращите

Пиша всико това, защото ми се струва, че футболът във Висшата лига се измени драстично. Вече говорим за стратегии и то за години напред, а не толкова за един отделен сезон. Причината естествено са парите. Футболът е бизнес (клише, обаче вярно) и от него трябва да се печелят пари. Или в най-лошият случай клубовете да се самоиздържат, което означава да не губят пари. Пак ще дам Челси за пример, защото те продадоха доста играчи, за да си позволят разходите, които направиха лятото. А точно Сините от лондон бяха най-явното доказателство за стремежа към бърз успех. Така че това е промяната. И тя е факт! Дори Манчестър сити инвестира страхотно в базата си, за да погледне към бъдещето.

Сега да видим кои състави може да причислим към прогресиращите. Саутхямптън е номер 1. Уникална работа на пазара. Те накараха всички да обърнат внимание на нещо важно – не е нужно да гледаш само кого продаваш, а и кого купуваш след това. Процесът „трансфери" има две страни и всяка една е изключително важна. Уест Хям е другият интересен модел. Сам Алардайс си осигури едно различно лице на отбора. Да, Анди Каръл бе контузен, но Чуковете играха страхотно и без него, бяха различни, вълнуващи, бързи. И когато той се върна, видяхме онзи Уест Хям, който познаваме – ефективен и мощен. Това е страхотен сезон за Алардайс и то не заради резултатите, а заради умението да ни предоставя един непредвидим Уест Хям. Което и му носи успех.

Челси е съвсем ясно, че прогресира – точките, головата разлика и изобщо играта го показват. Бих казал, че прогресът на Манчестър Сити остава някак извън вниманието, но е факт. Преди година „Гражданите" имаха 35 точки и голова разлика 51:20 след 17 изиграни мача. Сега са с 39 точки и голова разлика 36:14. При всички проблеми с нападателите, които имат, това не е малък успех. А и всеки дестващ шампион, който съумява да подобри показателите си от предходната година, заслужава уважение.

Аз бих сложил Суонси също при развиващите се, но се притеснявам, че там все още може да виждаме само ефекта на новото начало. Месец март ще ни ориентира къде е всъщност клуба с настоящия си мениджър.

Регресиращите

Интересно е, че отбори, които се представят по-зле от предходната година биват вкарвани в „криза". Което няма нищо общо с реалностат според мен. Но при тях се задейства един механизъм, който може да доведе до самоунищожение. Замислете се защо е толкова фатално да се представяш по-зле от миналата година? Отговорът е в бюджета – планирани са определени разходи, някои от тях са и направени и това води до сериозен проблем. И веднага се търси модел, с който да бъдат постигнати определени резултати. Което пък да запази равнището на разходите.

Ливърпул е най-явният представител на регресиращите. Само че аз съм малко резервиран към подобна теория. Какво да направи Роджърс, когато Луис Суарес напусна, а Стъридж стои контузен? Трябва да измисли нещо ново, да направи нова стратегия. Когато си купуваше играчите през лятото се надяваше да има Стърлинг и Стъридж на разположение. Сега трябва да измисли нов модел на игра. Но в същото време трябва да е сигурен, че когато Стъридж се върне, че влезе в него. Задачата да изградиш нещо ново не е толкова лесна. Дори със Суарес, на Ливърпул бяха необходими някъде около 15-17 месеца, за да заиграе атрактивно под ръководството на Роджърс. Сега е безумно да се иска този ефект веднага. Ако за нещо Роджърс трябва да бъде обвиняван, то това са трансферите. Изхарчи твърде много пари. Ако беше спестил половината от тези пари и бе взел само трима човека, сега ситуацията щеше да е много различна.

Евертън също регресира, като там дори ситуацията е далеч по-тежка. Защото Мартинес изхачи пари, но няма напуснали футболисти. Съставът му е подобен на миналия сезон. Обаче резултатите са други. Но тъй като стратегията на Евертън не е свързана с определено ниво на разходите (те не са запланували да са задължително в Шампионската Лига, а Лига Европа е без смисъл от финансова гледна точка), то при „карамелите" няма криза. Виждате ли разликата!

Има и други клубове, за които може да се говори в тази посока, но ще ги оставя за следващи текстове.

Оцеляващият

И тук идва Арсенал. Нека оставим встрани всичко друго и поставим клуба в контекста на написаното по-горе. Всяка година отборът гравитира към четвъртото място. Ще го постигне ли сега? Много е възможно, даже бих казал почти сигурно. Ще прогресира ли спрямо миналия сезон? Едва ли. Ще регресира ли спрямо миналия сезон? Не, едва ли. Ако кривата, с която описваме представянето на другите отбори може да има амплитуди, то при Арсенал на Арсен Венгер тя наподобява много на права линия. Знаеш какво те очаква! Миналия сезон се шегувах с приятели, че е безболезнено да си фен на Арсенал. На нас сега няма да ни се случи да сме разочаровани, както бяха привържениците на Ливърпул през късния април и началото на май. Защото още в началото на април Венгер ще е изковал четвъртото място примерно. Купите са бонус. Челси имаше година, в която бе на шесто място, Манчестър Ю също бе извън топ 4. Но при Венгер такова нещо липсва.

И тук идва разделението. Собствениците боготворят Венгер, заради въпросната „права линия", защото много лесно и напълно безболезнено определят разходите и приходите. Но феновете имат усещането за енертност и липса на емоции. Някои протестират, други просто се оставят на течението. Онези, които помнят последния сезон на Джордж Греъм знаят за какво става дума. Просто вече всички знаем какво ще се случи в мачовете на Арсенал – тръгне ли им играта, ще бият с разлика. Но ако противникът има бързи играчи и добра защита – следват проблеми. Няма трето положение. Дали тази ситуация е хубава или лоша, всеки преценява сам за себе си.

Проблемът на Висшата Лига

Висшата лига има проблем, който очевидно иска да разреши, но не може веднага. Стремежът да се постави на преден план идеята да се печелят мачовете и това да оправдае всички средства, с които се постига тя, ще съсипе лигата и тя ще загуби идентичност. Вижте следния факт! Този сезон няма уволнен мениджър още. А през миналия едва ли не всеки прибягваше да подобна стратегия, но онези, които го направиха без да е абсолютно задължително изпаднаха. И сега всички ги е страх да правят това. И тук не говорим за преценка на качествата на мениджърите, а просто за онова чувство на несигурност дали няма да се окаже положението по-зле след смяната. Това е управление и развитие чрез страх. А то е пагубно. Благодарение на него изчезна онази група отбори, за които се знаеше, че няма да изпаднат, но ще играят добър футбол. Сега такава група тимове няма. Всички са или в битката за оцеляване или търсят място в топ 6. А това не е здравословно за дивизията.

Отборите залагаха на идеята „ние трябва да постигаме резултатите сега и веднага" дълго време. И се вижда докъде я докараха. Защо сега английските отбори имат проблеми в Европа? Защото те отидоха да играят на полето на континенталните, където винаги резултатът е бил с предимство. И няма как да успеят. Когато гледаха соствената си игра в края на 70-те и началото на 80-те доминираха. После и в годините, когато пращаха с лекота по четири отбора в елиминациите на Шампионската лига бе същото. Сега са различни и поради това няма да имат онези успехи.

Английският футбол винаги е имал в себе си умението да търси повече качеството на играта, отколкото крайния резултат. Нека го кажа по друг начин! Важен е бил крайният резултат, но и било и от значение как го постигаш. За мен опасността Висшата лига да изгуби предимството си е напълно реална. Хубаво е, че всички го виждат и започват да работят в тази посока, но резултатите ще дойдат след време. Доказателствата са в базата на Манчестър Сити, промените в Манчестър Ю, методите на работа в Челси, търсенето на новости в Ливърпул, дори английското ядро в Арсенал е интересно като стратегия. Само че за да видим и ние промените ще трябва да мине време, може би две години или дори три. Но то ще дойде.

Завършвам и с тв програмата за празниците:

30.12.2014 вторник Derby County v. Leeds United 21:45 Нова Спорт
1.1.2015 четвъртък Stoke City v. Manchester United 14:45 Диема/Нова Спорт
1.1.2015 четвъртък Manchester City v. Sunderland 17:00 Нова Спорт
1.1.2015 четвъртък Southampton v. Arsenal 17:00 Диема
1.1.2015 четвъртък Tottenham Hotspur v. Chelsea 19:30 Диема
3.1.2015 събота Tranmere Rovers v. Swansea City 17:00 Нова Спорт
4.1.2015 неделя Dover Athletic v. Crystal Palace 15:00 Нова Спорт
4.1.2015 неделя Yeovil Town v. Manchester United 17:30 Диема/Нова Спорт
4.1.2015 неделя Arsenal v. Hull City 19:30 Диема/Нова Спорт
5.1.2015 понеделник AFC Wimbledon v. Liverpool 21:55 Диема/Нова Спорт
6.1.2015 вторник Everton v. West Ham United 21:45 Нова Спорт
Изображение

Потребителски аватар
8
Мнения: 23202
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: БОБИ-тата II: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ !

Мнениеот 8 » 31 дек 2014, 12:21

:qipbj: :qipbj: :qipbj:

Въртя го, сука го и накрая пак го докара до обяснение защо не успявали в Европа.

И се вижда докъде я докараха. Защо сега английските отбори имат проблеми в Европа? Защото те отидоха да играят на полето на континенталните, където винаги резултатът е бил с предимство.


Това вече ми е познато. Започва се някаква тема, каква да е и задължително нямаща нищо общо с ЕКТ. Разговора върви, върви и в един момент идва ключовото изречение "ето това и обяснява неуспехите в Европа" (или нещо подобно).

Финалът е страхотен =D>
Английският футбол винаги е имал в себе си умението да търси повече качеството на играта, отколкото крайния резултат.

Кога пък английския футбол е имал някакво предимство и още повече това да е било точно в компонентна качество :qipbj: Да се разплачеш е малко. Представяте ли си, световния лидер в качеството, Англия, започва да го губи :cry:
Ако си цесекар бъди докрай!

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: БОБИ-тата II: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ !

Мнениеот VILIO » 31 дек 2014, 12:29

Умник, тука аз, Васко и Делия(който е спорил на твоя страна за това,че Висшата лига не е номер 1) ти се опитваме да ти набием в главата,че английския футбол и в частност Висшата лига, не е реципрочно на нац. отбор на Англия. Толкова ли е трудно ?
Изображение

Потребителски аватар
8
Мнения: 23202
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: БОБИ-тата II: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ !

Мнениеот 8 » 05 яну 2015, 17:36

Статията започва със "Стратегии във ВЛ". Разбираме от тях, че отборите били прогресиращи, регресиращи, оцеляващи. Следва....
Защо сега английските отбори имат проблеми в Европа? Защото те отидоха да играят на полето на континенталните, където винаги резултатът е бил с предимство. И няма как да успеят.

Накрая, за да е пълна бозата се споменава и ТВ програмата. Вероятно тя също има връзка с английските неуспехи и със "стратегиите във ВЛ".

Моделът :!:
Стратегии :arrow: прогресии, регресии :arrow: .........и ето защо английските отбори не успяват.

Чакаме следващия шедьовър. Интерес предизвиква само откъде ще се тръгне, началото. Стратегии, коледи, асансьори, шлифери, няма значение. Всички пътища водят към Рим (защо не успявали англичаните).
Ако си цесекар бъди докрай!

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: БОБИ-тата II: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ !

Мнениеот VILIO » 05 яну 2015, 20:49

Ti наистина май си някакъв лаик който въобще не следи какво става във футбола ...
Изображение

Потребителски аватар
8
Мнения: 23202
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: БОБИ-тата II: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ !

Мнениеот 8 » 05 яну 2015, 20:55

Ти пък ако си мислиш, че следиш какво става във футбола като гледаш ръгби подобието му в Англия.......
Ако си цесекар бъди докрай!

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: БОБИ-тата II: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ !

Мнениеот VILIO » 06 яну 2015, 00:17

Ти умен ли си ?
В природата има нещо което се нарича причинно-следствена връзка.Нищо не става ей просто така. Падението на италианския футбол не стана ей така, световната криза не стана така ... всичко е навързано.
Изображение

Потребителски аватар
8
Мнения: 23202
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: БОБИ-тата II: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ !

Мнениеот 8 » 06 яну 2015, 00:23

Падение, не падение, италианския футбол си е световна сила. Легитимирана и утвърдена във времето. Какво обаче има общо това с ръгбито и крикета?
Ако си цесекар бъди докрай!

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: БОБИ-тата II: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ !

Мнениеот VILIO » 06 яну 2015, 00:24

Ти наистина не си наред. Честно!
Изображение

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: БОБИ-тата II: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ !

Мнениеот blazev1992 » 06 яну 2015, 00:27

Едноклубови играчи
Бавно, но в същото време сигурно, големите едноклубови звезди напускат играта. Вече е съвсем нормално един футболист да изкара два, три, може и четири сезона, но след това да отиде да играе на друго място. Почти отсъстват играчите, които изкарват цялата си кариера в един отбор. Нещо повече, вече липсват и футболисти, които да искат да имат подобно развитие. В мисленето на отделните играчи отсъства дори идеята, че могат да са на едно място по-дълго от няколко години.

Да си призная всички подобни съждения нахлуха в главата ми, когато осъзнах, че Джерард е един от последните играчи с такава съдба. Вероятно след това и Джон Тери ще има подобен ефект. И толкова. Вече изчезват едноклубовите играчи. Реалността вече е друга, те изчезват. И поне за мен е интересно да ситгнем до извода какви са причините за подобно явление.

Бизнесът

Да, това трябва да е причина номер 1. Преди години примерно Тони Адамс или Джон Тери са щели да бъдат защитници в своите клубове дълги години, независимо кои са мениджърите. Но в днешно време е различно. Най-вече защото резултатите се търсят сега и веднага. Поради което е трудно човек да приеме, че даден млад бранител ще бъде допуснат в първия отбор веднага. Нещо повече! Сега той ще бъде даден под наем другаде, където трябва да са доказва. И евентуално после ще бъде върнат в тима. Преди години е било достатъчно да се изявиш в резервите, за да те вземат в първия отбор. И няма да те махнат при първата ти грешка, няма да те нарочат в Тиутър за некадърен и така нататък. Напротив! Ще ти позволят да натрупаш тези греки, да се поучиш от тях и да станеш силен играч. Сега дори да си звезда в младежкия тим, да си доказал качествата си, пътят до първия отбор може да е блокиран от високопрофилни звезди. Колко поколения на Челси сега, преди на Манчестър Ю, Арсенал и дори на Манчестър Сити, просто бяха съсипвани, защото за тях няма място в първия тим, а те са спечелели купи за клубовете си на младежко равнище? Това е реалността. И тогава как едно момче, което е от 9 годишен в Академията на отбора да пробие в първия състав! Нима Челси имаше лоши полузащитници сред младежите си? Не, бяха прекрасни, но взимат Фабрегас и Азар. И е трудно да обвиним мениджъра в каквото и да е.

Да не говорим, че настоящите собственици гледат на своите клубове като на корпорации, чиито резултати се гледат дори не на финансови години, а на тримесечия. И ако в рамките на два подобни цикъла не се видят тенденции в желаната от собствениците посока, следват промени. Доказателствата се виждат в уволненията по Коледа. Животът на един наставник във Висшата лига драстично намаля. Поради тази причина никой не се церемони и мениджърите вече рядко залагат на млади момчета. Трябва талантът им да е невероятен, за да бъдат в първия отбор веднага. По-скоро се търси ефект от трансфери. А когато един юноша усети топло отношение в друг клуб, просто решава да отиде там и да играе.

Промяната в мисленето на феновете

Колкото и да не го признаваме, новият начин на мислене в играта води след себе си и различен модел на разсъждения в привържениците. За всеки от феновете не е нормално да мине един трансферен прозорец и определен клуб да не се „подсили" с нови футболисти. Това важи дори и за отбори, които функционират нормално и успешно. „Подсилването" е задължителен процес според всички. На тази база новите попълнения и играчи биват посрещани с огромно желание.

Сега се запитайте колко фланелки на фигурите, които остават в клуба за цял живот ще видите по стадионите. Понеже поводът за тези редове е Джерард нека вземем него за пример. Той е 20 години в клуба (ок, 17 в първия отбор, но не това е важно). Колко са хората, които си купуват фланелка с неговото име всеки сезон? Малко са, ако изобщо ги има. Всеки в един момент започва да търси екип с името на новата голяма звезда. И изведнъж започват да се ценят онези играчи, които са с такъв статут, а не лоялните и верни на отбора хора. Техните заплати например не се покачват с онзи темп, който получават увеличение новите футболисти. Това между другото важи в някаква степен и за останалите сфери на живот, но при футбола е също вярно.

Различните стилове на игра

Връщам се пак на играта. Нека си представим следния тип футболист – защитник, висок, здрав, много силен в единоборствата, но не толкова техничен с топката в краката. Такива има много. Или пък вратар, който е със солиден ръст, добър рефлекс, но не умее да играе с крака. Идва обаче наставник, който изисква стилът да се върти около боравенето с топката. Примерно да се изнася топката с подавания на крак. И изведнъж такъв тип играчи стават уязвими. И в един момент те биват извадени от основния състав. Но пък на друго място биха могли да са титуляри с лекота. И те отиват там. Нищо че след сезон или два, първият клуб променя стратегията си в следствие на треньорска смяна и изведнъж започва да търси точно описаните футболисти. За мен това е една от причините даден футболист да сменя отборите. Тези играчи искат да играят! Нормално е! И смяната на отбор, става като смяна на работното място.

Вероятно може да намерите още доста причини за липсата на едноклубови играчи. Но за мен тези трите са от главно значение.

Живот след футбола

В нашия ефир има една рубрика „Помните ли ме?". В нея се разказва за живота на футболистите след края на кариерите им. Има всякакви хора. Всички те работят нещо, което не е свързано с играта. Но самата рубрика е съставена за такива хора. Другите, които останаха във футбола няма да намерят място там. Но точно този тип репортажи ме накара да се замисля. Всъщност неприятното за мен е, че все по-често се забелязва интересно явление - звездите, личностите на даден клуб не остават да работят в него. Най-фрапиращият пример е Патрик Виейра. Той завършва кариерата си в Манчестър Сити като играч, иска му се да работи във футбола като треньор и се оказва, че за него няма място в Арсенал и той продължава към Манчестър сити. Беше се изпуснал в едно интервю, че Гражданите са му дали тази възможност, която не намерил и дори му е била отказана в Арсенал. И в същото време Артилеристите са с проблеми на неговия пост и изобщо върху играчата в отбрана. Дори да не започвам темата с Тони Адамс.

Сега Джерард ще напусне Ливърпул. Преди две лета същото се бе случило и с Карагър. Хубаво е, че поне Далглиш бе върнат в клуба, защото иначе щеше да ми се струва твърде нелогично клуб, за когото бе традиция да назначава за мениджър асистента на предшественика си, сега да е без легенда в управлението. Опитвам се да се сетя за играч, който от легенда в клуба си, се е превърнал после във важна част от управлението му, независимо дали говорим спортно-техническата част от играта или административната. Просто не виждам такъв в последните години. Тези личности също имат известна вина, защото може би не са били достатъчно последователни в желанието си или са се провалили, когато им е бил даден шанс, какъвто е случая с Шиърър (макар че там смятам, че собственикът го изигра гадничко). Или пък са изкушени повече от медиите.

Задавам си логичния въпрос защо е така. Защо големите имена (дори да вземем Мат Льо Тисие в Саутхямптън) не са в клубовете, чиито легенди са. Или ако са в тимовете, са на представителна позиция и нищо друго. Защото настоящите собственици няма нужда от такъв тип хора, които държат на определени принципи заради името си и не биха направили нещо нелогично от футболна гледна точка. Имат нужда от чиновници, които да управляват играта, защото те ще изпълняват стриктно „политиката на тримесечията".

Настоящите собственици не искат да имаме легенди в любимите ни клубове. Те нямат нужда от тях, само ще им пречат. Защо Найъл Куйн да не е в Съндърланд? Защото не е съгласен с политиката на американския собственик. Първоначално двамата работиха заедно, но нещата не се получиха и последва раздяла. Вместо Найъл Куйн бе назначена една дама, чието име не помня (тук не става дума, че е жена, а че няма нищо общо с футбола), но тя си е идеална за управлението. Вече никой собственик не иска „нашия" футбол. Никой не иска клубовете да са пълни с големи звезди, които имат лично мнение. Това е! Взеха ни играта и я промениха. Веднъж и завинаги.

А че Джерард винаги ще е част от футбола на Острова е ясно. Много ми е интересно адли ще поиска да е мениджър. Би следвало!

ПП. Всички говорят за предателството на Лампард. Но не забравяйте, че той е юноша на Уест Хям. Настоящото му положение не се различава по нищо от онзи момент, когато напусна Чуковете, за да отиде в Челси. И каквото и да е сравнение с Джерард за мен не издържа поради същата причина.

Потребителски аватар
8
Мнения: 23202
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: БОБИ-тата II: ПРЕЗАРЕЖДАНЕ !

Мнениеот 8 » 06 яну 2015, 00:38

Чудно. Някак си логично би било докато се говори за едноклубовите играчи и кой в кой отбор се е реализирал и защо не бил в него като мениджър някак естествено да продължи с "и ето това е причината да не успяват английските отбори". Как са го пропуснали :shock:
Ако си цесекар бъди докрай!


Върни се в “Футбол - Свят”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 32 госта

cron