Ел Гранде Реал - част IV

Потребителски аватар
8
Мнения: 23202
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: Ел Гранде Реал - част IV

Мнениеот 8 » 01 апр 2013, 14:51

Не допускам вариант ФИФА да не е права и да е звъннала на Македонската федерация с "вижте сега там, осрахме се много, поемайте вие вината, че работата е зле".
Не допускам и при такъв вариант да налитат още същия ден да показват истинския глас на Пандев.

Че той има право и е продължил да си го отстоява е друга работа. Че гласуването отиде в леко абсурдни измерения и вече не се избират най-добрите през годината, а най-симпатичните е също друга работа. Ама, че света се е хванал да крои шапката на Моу, както той се опитва да ни втълпи, ще ме извиняваш ама е шеговито. Ти самия при разменени роли щеше да реагираш ехидно къде е тръгнал някакъв си местен шампион да конкурира великия Моу спечелил европейско.
Ако си цесекар бъди докрай!

Delija
Мнения: 52320
Регистриран на: 03 апр 2006, 17:05

Re: Ел Гранде Реал - част IV

Мнениеот Delija » 02 апр 2013, 12:13

Въпросът въобще не е до Моу тук, въпросът е, че вече доста хора изпищяха, че вотът им е манипулиран. И докато предните предпочетоха да не задълбават и ФИФА мина с дежурното обяснение "те явно не помнят за кого са гласували", Пандев се оказа куче и доведе нещата до край. И се оказа, че помни много добре как е гласувал.

Представям си щом се пипа вота на европейските страни (и другите, които се обадиха, бяха европейци, май Буфон и Росицки, ако не се лъжа), какво става с този на държавичките от Океания, Африка и т.н. #-o #-o

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Ел Гранде Реал - част IV

Мнениеот blazev1992 » 16 апр 2013, 09:54

Една интересна история.
Специалното оръжие на Моуриньо
Американското списание "Спортс Илюстрейтид" е марка в представянето на велики спортни истории. Е, тази е може би най-странната, драматична и подобна на приказка. Това е историята на един футболен запалянко, сбъднал мечтите си, благодарение на вероятно най-добрия треньор в света. Влязъл в света на големия футбол за няколко дни и усетил се част от магията на играта. Историята на Абел Родригес.

Абел Родригес е 41-годишен американец от мексикански произход, който лъска и полира подове в Лос Анжелис, труди се за компанията Metro Transportation. Жозе Моуриньо е треньор на Реал (Мадрид) и е един от най-известните футболни специалисти в света. На пръв поглед двамата нямат нищо общо. Но наскоро се превърнаха в главните герои на една сюрреалистична история, в нея Родригес стана част от екипа на Реал за мачовете на Белия балет срещу Барселона и Манчестър Юнайтед.

Как Родригес се превърна в американския талисмян на Моуриньо и успя да се срещне със сър Алекс Фъргюсън, Кристиано Роналдо, Диего Марадона, Месут Йозил, Кака и Хавиер Ернандес? За последните седем години Родригес си взима две седмици отпуска, за да работи като доброволец в летните лагери на отборите на Моуриньо в Лос Анжелис, където те се подготвят за началото на новия сезон.

И това не е лека работа. По време на неплатения си отпуск Родригес всяка сутрин тръгва от дома си във Фонтана, Калифорния в 5 часа, шофира до спортния комплекс на университета UCLA и през целия ден се труди на игрището и помага на Моуриньо и екипа му. Прибира се у дома в 11 часа вечерта, спи няколко часа и на следващата сутрин отново тръгва в 5 часа за UCLA.
„Интересувам се от европейски футбол още от дете", заявява Родригес, който се мести от Мексико в Лос Анжелис със семейството си на 8-годишна възраст. Той обаче никога не е ходил в Европа и винаги е искал да гледа на живо Ел Класико - Реал срещу Барселона. С оглед на това, че е възможно Моуриньо да напусне Реал през лятото, Родригес решава, че „Ел Класико" на 2 март може да се окаже последният му шанс да види португалеца в класическия сблъсък.
Но на пътя му към Европа има две препятствия. Първото е, че той събира пари за семейна почивка, на която трябва да заминат съпругата му Олга и трите им дъщери: Мишел (на 17 години), Елиана (13) и Паола (10). И второ, Родригес няма никаква връзка с Моуриньо, нито с когото и да е от екипа му.

„Наистина не бях решил дали да пътувам - разказва Родригес. - Но съпругата ми ме окуражи и каза: „Трябва да отидеш. Това винаги е било твоя мечта". Най-голямата ми дъщеря също каза: „Трябва да заминеш".

И Родригес заминава. Пристига на 28 февруари в Мадрид и след това стига до тренировъчния комплекс на Реал „Валдебебас". Няма билет за предстоящия мач, няма дори резервация за хотел. Охраната отказва да го пусне да влезе в комплекса, така че той е принуден да чака на улицата отвън. Предишната нощ е валял сняг и е доста студено.
„За щастие бях с дебелото палто, което съпругата ми каза да си взема - признава Абел. - Но пръстите на краката ми бяха замръзнали."
Но Родригес така и не успява да влезе и прекарва пет часа на студа.

„Беше истинско чудо, че го видях - продължава разказа Моуриньо. - Видях Абел да седи на пътя пред тренировъчния комплекс. Точно си тръгвах, бях в колата на моя помощник Руи Фария и му казах: Спри! Това е онзи пич от Лос Анджелис!"
"Амиго, какво правиш тук", попитал Моуриньо.
"Дойдох при вас, момчета. Това е първото ми идване в Европа, искам да видя Ел Класико", отвърнал Родригес.

Билети за големия мач вече няма. Оказва се, че мексиканецът не е запазил и място за нощувка. Тръгва просто на ентусиазъм. Планът му е да иде до стадиона и да опита да намери билет.
Специалния се обажда на човек от клуба и урежда стая за Родригес в тузарския хотел, в който са играчите на Реал преди дербито. Инструктира го да си почине и на следващия ден мексиканецът гледа мача и вечеря с треньорския щаб на Жозе.

Тогава идва най-голямата изненада. "Ще дойдеш с нас в Манчестър - казва му Специалния. - Ще ни бъдеш отговорник за екипите за този мач, и ще изживееш още по-голяма мечта - мач от Шампионската лига отвътре!". Четири дни след победата над Барса, Реал гостува на Юнайтед в реванш от Лигата.
"Приемам, но ако си платя разноските", отвръща Родригес. "Когато си с мен в Европа няма да плащаш нищо", отсича Специалния.

Това разплаква госта, който тича до хотелската стая и донася паспорта си. Моуриньо го снима с мобилния си телефон и праща снимката на администратор в Реал, който да прибави детайлите на Родригес към делегацията на клуба за Манчестър. Сълзите са от радост, но и от усещането за постигната мечта. Какво нещо е съдбата... Седем поредни лета Абел работи неуморно и доброволно за Реал в Щатите, дори когато клубът е готов да му плати за извършената работа. Но наградата му е далеч по-голяма от парите - Специалния сбъдва мечтите му.
След мача с Барса новият човек в щаба на Реал се снима с Кристиано Роналдо и Диего Марадона, който гледа мача от ВИП-ложите.

В Манчестър Родригес е облечен в клубния анцуг и помага за тренировката на стадиона на Манчестър Сити, където Реал се готви за реванша с Юнайтед. Жозе и щабът му виждат в него вече и талисман, след като е "дебютирал" на победен мач с Барса.

На 5 март в Театъра на мечтите Родригес осъществява голяма мечта. След мача дори излиза от терена редом до сър Алекс Фъргюсън, намръщен от загубата. Докосва се до свят, който е виждал само по телевизията.

В нощта на пристигането в Мадрид, Родригес помага за разтоварването на багажа и прибирането му в базата на Реал. В това време Моуриньо вече се е прибрал у дома. Мексиканецът не успява да му каже дори "благодаря". Двамата не са се чували от тогава, но Абел си спомня думите на Жозе в самолета от Манчестър за Мадрид: "Дойде от Щатите и спечелихме и двата мача! Може би трябва да остане на работа в клуба...!?".


Крие фланелката на Ван Перси

След мача в Манчестър, Абел иска фланелката на Чичарито Ернандес, сънародника му от Юнайтед. Нападателят му дава екипа, с която е играл. Подписва я и прибавя лично посвещение. Заговарят се и Хавиер го пита от колко време работи за Реал. "Не работя за тях", отвръща Родригес и му разказва надве-натри историята. "Знаеш ли, това е невероятно", увиснала долната устна на нападателя на Юнайтед.

Случките на стадион "Олд Трафорд" не свършили, а Абел видимо се забавлявал и изживявал докрай мечтата. От съблекалнята на Юнайтед се показал Фъргюсън с бутилка вино в ръка и казал на Родригес: "Кажи на Жозе, че виното е готово. И да побърза!". "Ти си джентълмен", отвърнал му мексиканеца, а Фъргюсън намигнал, въпреки че видимо бил бесен от отпадането и развитието на мача.

Чудесата не спират. Марсело от Реал подал фланелката си на мексиканеца и му заръчал да иде в съблекалнята на Юнайтед и да опита да я размени с тази на Робин ван Перси.

"Взех екипа на холандеца, но го скрих зад гърба си - разказва Абел. - Върнах се и казах на Марсело - той не иска да си смени фланелката с теб, а с някой друг. И докато той гледаше невярващо, извадих екипа и му го подадох. Забавно беше!". Играчите се забавлявали и майтапили с Абел.

"Приеха ме като част от отбора, това никога няма да забравя", разтапя се в спомени щастливият фен.

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Ел Гранде Реал - част IV

Мнениеот blazev1992 » 27 апр 2013, 10:02

Как Преводача се превърна в Специалния


В Барселона Мауриньо не превежда какво казва Боби Робсън, а сам анализира играта

Барселона и Атлетик Билбао имат история помежду си. Визитите на каталунците на "Сан Мамес" винаги са предизвиквали бурни емоции у феновете. През 1996/97 новият наставник на Барселона Боби Робсън изведе тима си срещу Билбао на Луис Фернандес - бившия френски национал бе станал първият местен треньор, спечелил европейско отличие с ПСЖ, преди да премине при баските.
Фернандес бе човек, от който мнозина се страхуваха. И имаше защо - футболистите му, нахъсани, дори агресивни, победиха с 2:1. Робсън не се поддаде на провокациите, но дотогава неизвестният му помощник го направи. На няколко пъти той размени остри реплики с противниковия треньор. Запалянковците на домакините бяха учудени от куража на този млад мъж, който си позволяваше да отговаря на Фернандес, и то на собствена територия.
Жозе Мауриньо, тогава на 33, беше непримирим, често поставяше под съмнение отсъжданията на съдията. Вбесен, французинът започна да блъска Жозе на тъча - кой пък е този, че се държи така? Това, изглежда, се питаше Луис Фернандес.
Португалецът обаче не изглеждаше притеснен. Защото много преди да спечели Шампионската лига с Порто, преди да стане Специалния в Челси, преди за първи път в историята да изведе италиански тим до требъл, преди да стане център на футболната общественост, той вече бе арогантен. По-късно това му помогна да постигне успехите си, а по онова време му даде смелост да се опълчи на Фернандес, макар все още да беше само помощник и преводач. Мауриньо бе просто

един от многото служители на Барселона

а в този конкретен случай на помощ му се притече не кой да е, а най-близкият му приятел в отбора - Пеп Гуардиола.
Португалецът пристигна в Каталуния през лятото на 1996 година. Скептиците не очакваха кой знае какво от дуото Робсън - Мауриньо. Все пак легендарният Йохан Кройф тъкмо бе уволнен от президента Хосеп Нунес, а холандецът бе спечелил четири поредни титли у дома, както и първата в историята на клуба КЕШ през 1992 г. Хубаво е, че сър Боби не знаеше каталунски или испански, защото едва ли щеше да се наслади на това, което се говореше и пишеше за него. Мауриньо обаче разбираше. Много по-лесно е да научиш испански, ако си от Сетубал, а не от Сакристън, област Дърам. Това не му стигаше, затова научи и каталунски, който добави към английския, френския и италианския. Нунес го наричаше "преводача" през цялото му време на "Ноу Камп" - прякор, който местните медии обикнаха, въпреки че не бе напълно точен.
Барса държеше да има Робсън, който се бе справил добре в Порто, но не държаха толкова на неизвестния Жозе. Блаугранас предложиха на англичанина Хосе Рамон Алесанко за помощник. Той се съгласи, но остана лоялен и към младия португалец, с който работеше вече четвърта година.
"Беше преводач, когато дойде. Но беше и помощник-треньор. Двете позиции обаче бяха несъвместими, това си пролича много бързо. По време на пресконференциите

вместо да превежда думите на г-н Робсън, Мауриньо споделяше своите възгледи

Защитаваше Боби, често се караше с журналисти. Наложи се да му забраним да превежда", споделя служител на Барса, който е работил и с двамата.
Представителите на медиите имат малко по-различни спомени. "Мауриньо преведе първата пресконференция след един приятелски мач в Холандия, но беше ясно, че не го бива. Просто имаше собствено мнение по някои въпроси. Някои от нас говореха английски, знаехме, че превежда думите на Робсън избирателно. След това спря да превежда за медиите, правеше го само в съблекалнята", разказва Санти Хименес от в. "АС". Отговорите на треньора бяха клиширани, а това, което Жозе превеждаше, бе много задълбочен и обмислен анализ.
Мауриньо и Робсън се бяха сближили през 1992 г. в Спортинг Лисабон заради езиковите познания на португалеца. Президентът на лъвовете Соуза Синтра, искайки наставникът да се чувства добре, назначи Жозе там. "Той бе приятен младеж, който трябваше да се грижи за мен и комфорта ми заради добрия си английски и футболното си минало", казваше Робсън, който може би е знаел, а може би не, че Мауриньо имаше куче, наречено Гулит.
"Жозе беше учител, а баща му беше бивш вратар на Витория Сетубал (б. а. - Феликс Мауриньо е и бивш национал на Португалия). Той се оказа страхотна придобивка, пазеше ми гърба, грижеше се за мен, разбираше се добре и с играчите на трите клуба, в които работихме заедно. Винаги, когато имах нужда от него, бе на линия", сподели преди години покойният вече Робсън.
В Лисабон Мануел Фернандес беше помощник на англичанина, а Мауриньо основно превеждаше. Не винаги носеше добри новини, уви. Така веднъж Жозе му каза какво си говорят играчите за англичанина в съблекалнята…
Независимо от факта, че зелено-белите бяха на върха на класирането, след едно поражение от Казино Залцбург за Купата на УЕФА през 1993 г. шефът се включи по интеркома на самолета и започна да крещи на спортно-техническото ръководство, журналистите, футболистите и привържениците. Сър Боби попита какво става, а засраменият Жозе му каза, че президентът не е доволен, че е засрамен от представянето на отбора и настоява за среща с наставника веднага, щом самолетът кацне в Португалия. На нея Робсън бе уволнен, за първи път в кариерата си, при това пред доста очевидци. Карлош Кейрош, приятел на Соуза Синтра, чакаше да бъде назначен на негово място. Мауриньо за пореден път ставаше свидетел на мръсната страна на футбола. За пореден? Когато бил на 10 годинки, баща му бил уволнен на Коледа, по средата на празничен обяд.
През януари 1994 г. на Робсън му предложиха да поеме Порто. Той се консултира с преводача си, който разпалено му обясни колко голям клуб са драконите. Боби му предложи да му стане помощник-треньор, а Мауриньо прие. Но с какво точно бе впечатлил великият наставник, че да се издигне така бързо? В Спортинг Боби беше започнал да използва португалеца като скаут, пращайки го да шпионира следващите противници. Това, което получаваше впоследствие, го бе зашеметило.

"Представяше ми първокласно досие

По-добро не бях виждал. Млад човек, на малко над 30, който никога не е бил треньор или пък голям футболист, а с такъв поглед върху играта. Изумително!", каза Робсън през 2005 г.
В бъдеще скаутите, които работеха вече под ръководството на Мауриньо, бяха мигновено уволнявани, ако докладите им не го удовлетворяваха. Това се случи с един нещастен член на екипа на Бенфика, който си позволи да предаде анализ, в който бяха описани само 9 противникови футболисти.
За Жозе като цяло не беше новост да се занимава с подобна дейност. Правеше го още от дете, когато помагаше на баща си. Феликс му бе казал, че няма да може да си изкарва прехраната като футболист, затова синът му решил да се пробва в друга насока. Не че Жозе не опита, поигра във Втора дивизия на Португалия, но на 23 сам призна, че няма необходимите качества да успее на най-високо ниво. Затова се записа за треньорски курсове, един от които е в шотландската ФА, където бившият национален селекционер на британците Анди Роксбърг оказа сериозно влияние върху младежа, особено за организацията на тренировъчния процес. Преди да срещне Робсън, Мауриньо вече бе тренирал деца във Витория Сетубал, а бе работил и като кондиционен треньор в Ещрела Амадора. В никакъв случай не можем да кажем, че е бил напълно бос в професията. Боби просто му даде повече възможности за развитие.
Докато двамата са в Порто, вратар е Витор Байя, който ги последва и в Барса. Говорейки за Жозе, той просто казва: "Познавам го отдавна. Той има специален начин да обедини играчите, да ги накара да разберат философията му".
Робсън и Мауриньо имаха проблеми в Порто, най-сериозният от които бе нелепата смърт на халфа Руи Филипе, загинал в автомобилна катастрофа едва на 26. Но на терена нещата се развиваха по план, синьо-белите достигнаха полуфиналите в Шампионската лига през 1994-а, където се изправиха срещу Барса на Кройф. Каталунците биха на "Ноу Камп" с 3:0, но Боби бе направил впечатление на ръководството на испанците, още повече че с Порто спечели два пъти първенството и веднъж купата.
Барселона предложи работата на англичанина през април 1996 г., с което спази обещанието си да го назначи, след като за първи път бяха водени разговори с него още в периода му в Ипсуич. След консултация с Жозе Робсън решава да приеме.
"Дължа му страшно много. Бях никой, когато той дойде в Португалия. Помогна ми тук, после ме взе и в Барса, един от най-големите тимове в света. Ние сме много различни, но от него научих какво е да си топмениджър", призна Мауриньо преди известно време.
В Испания не им потръгна. "Кройф бе създал специален тип футбол, комбинирайки стила на Аякс със собствените си идеи", смята Робсън, който знае, че трябва да продължи да налага този начин на игра.
Мауриньо обаче се вписа добре. Разбираше се идеално с всички, играчите го харесваха. "Излизаше с момчетата, беше страхотна компания, нещо като любим батко или чичо.

Този Мауриньо, който виждаме сега, не е онзи, който аз познавах

разкрива Лу Мартин от "Ел Паис".
"Ходих с него и с един фотограф до Белград, за да наблюдаваме Цървена звезда. Имаше големи проблеми в Сърбия, но ние бяхме в добро настроение. Шегувахме се, обсъждахме слуховете, че Жозе и Боби са гаджета, защото непрекъснато бяха заедно. Тогава той ми каза да го запозная със сестра си, за да видим дали е вярно. Сподели ми, че не го интересува какво мислят хората за него, дали го мразят или обичат. По време на пътуването спукахме гума. Нито аз, нито фотографът имахме идея как да я сменим. Жозе започна да псува, смяташе, че някой нарочно я е спукал, за да осуети шпионирането на Звезда. Но поне смени гумата", смее се Мартин.
Всички в Барселона се обръщат към Мауриньо с малкото му име, а най-близките му го наричат Зе. Живее в центъра на града с жена си Матилде, а Робсън и съпругата му Елзи са им съседи. Матилде помага на англичаните точно толкова, колкото и мъжът й, грижи се за тях, често ги кани на обяд или вечеря. От професионална гледна точка Боби е доста по-дистанциран с футболистите, докато Мауриньо става техен приятел. Помага много и на новопривлечения Роналдо.
Междувременно Гуардиола се превръща в един от лидерите на състава. Двамата с португалеца често прекарват часове, обсъждайки различни тактики и футболни прийоми. "Много си говорехме, особено за играта, но не мисля, че точно това определяше отношенията ни. Все пак аз бях футболист, а той помощник на г-н Робсън", смята Пеп. Когато кръстосаха шпаги в медиите през 2011 г., Гуардиола описа отношенията им от едно време като "приятелство… е, не точно, но работихме добре заедно".
Мауриньо твърди, че се сближил със суперзвездите, защото ги е напътствал, а не е бил автократ. "Няма как да не се учиш, когато всеки ден имаш контакт с такива хора. Научаваш много и за човешките отношения. Играчите от този калибър не приемат това, което им казваш просто заради авторитета ти. Трябва да им докажеш, че си прав. Мнението, че мениджърът винаги има право, не важи. Поне не и в клуб като Барса. Там треньорът е нещо като водач. Даваш им жокери, те си ги интерпретират", признава португалецът.
Футболистите оценяват вниманието на Мауриньо към детайлите, което той демонстрира и с непрекъснато гледане на видео. Лоран Блан, който изкара един сезон в Каталуния, често молеше Жозе да му дава касетите за вкъщи, където да може да ги изгледа допълнително. Тези, които не си падаха по тази част, често бяха критикувани. "Казали сме на Роналдо, че няма смисъл да отбележи феноменален гол, а през останалите 89 минути да спи по терена", сподели тогавашният помощник през 1996 г.
Робсън завоюва три трофея в единствения си сезон начело на Барселона - Купата и Суперкупата на Испания, както и КНК. Блаугранас обаче не успяха да станат шампиони, което доведе до освобождаването му. На негово място дойде Луис ван Гаал, което не бе изненада.
"Едно от най-важните неща, които научих от Боби Робсън, е, че когато победиш, не трябва да смяташ, че си най-добрият. Когато паднеш пък, не бива да се депресираш и да мислиш, че си боклук.

Боби не бе толкова интересен за изучаване

поне що се отнася до тактика и провеждане на тренировки. Той обича да е в центъра на екшъна, да контактува директно с момчетата. Освен това е отдаден на атакуващия футбол. Ако разделим играта на три компонента, той бе насочен към атаката. Затова пък аз работих много с защитниците", казва Жозе.
Той остана в Барселона и след напускането на Робсън. Имаше желание да се завърне у дома, но англичанинът го посъветва друго, дори го препоръча горещо на Ван Гаал. Бившият бос на Аякс разказва: "Заварих един арогантен млад мъж, който не демонстрираше кой знае какво уважение към тези над него, но това ми харесваше. Не беше подлизурко - често влизахме в спорове, когато смяташе, че греша. Най-накрая направи така, че да искам съвети от него. С никой друг от помощниците ми не съм говорил толкова много".
Когато през 2000 г. Мауриньо напуска Барса, мнозина от футболистите не са доволни. "Липсваше ни много. Това е голям комплимент, имайки предвид, че беше само асистент", не крие Михаел Райцигер. Жозе се връща в Португалия, където няколко месеца е безработен. Робсън го кани да му стане помощник и в Нюкасъл, но Мауриньо решава да поеме Бенфика, където заменя Юп Хайнкес. Вече старши треньор, не успя да постигне нещо голямо с червените, но 4 години по-късно изведе Порто до триумф в Шампионската лига, а след това направи страхотни неща в Челси. Ето как Преводача се превърна в Специалния…

Delija
Мнения: 52320
Регистриран на: 03 апр 2006, 17:05

Re: Ел Гранде Реал - част IV

Мнениеот Delija » 16 май 2013, 23:08

http://www.sportal.bg/news.php?news=427315

Брутално унижение, просто не знам дали Жозе ще го преживее. :( :( :(

п.п.: ум`рат журналистите от мухата да направят слон. #-o

Потребителски аватар
Христолов
Мнения: 7678
Регистриран на: 14 сеп 2007, 18:19
Местоположение: Във форума!

Re: Ел Гранде Реал - част IV

Мнениеот Христолов » 21 май 2013, 14:04

глупаците чак си подготвили рейс :qipbj: :qipbj: :qipbj:

Изображение

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: Ел Гранде Реал - част IV

Мнениеот VILIO » 01 юли 2013, 14:11

Карлето: Искам да печелим с офанзивен и красив футбол

"Този отбор няма нужда от големи промени", обяви италианецът при представянето си. Негов помощник ще бъде Зинедин Зидан

Новият треньор на Реал Мадрид Карло Анчелоти обеща отборът да играе офанзивен и красив футбол.

Италианецът бе представен официално пред медиите, след като подписа договор за 3 години и Флорентино Перес сбъдна дългогодишната си мечта да го види на пейката, след като на няколко пъти опитваше да го привлече, но неуспешно.

„Това е най-престижният клуб в света и ние трябва да побеждаваме играейки най-впечатляващия футбол, защото историята и традициите на този отбор винаги са били той да се стреми към нападателна игра. Ще работим здраво, за да направим феновете щастливи“ заяви Анчелоти.

„Всичко, от което имаме нужда е на наше разположение. Условията за работа са фантастични и съм сигурен, че това ще бъде много добър проект. Имам подкрепа на клуба, президента и феновете и вярвам, че предстоящият сезон ще бъде изключително успешен“ добави той.

Както се очакваше негов помощник ще бъде френската легенда Зинедин Зидан, който също бе представен. „Хубаво е, че Зидан ще бъде на пейката, но е жалко, че няма да може да играе“ заяви с усмивка италианският треньор.

По отношение на отбора и селекцията, той каза: „Тимът, който имаме е достатъчно добър и няма нужда от много промени в него. В следващите дни ще обсъдим това, което трябва да се направи и това кои играчи искаме да вземем и кои ще си тръгнат. Не се притеснявам от напрежението, защото Реал Мадрид е мечта за всеки, която сега се сбъдна“ изтъкна още Анчелоти.
Изображение

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: Ел Гранде Реал - част IV

Мнениеот VILIO » 09 юли 2013, 22:22

Изображение
Изображение

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: Ел Гранде Реал - част IV

Мнениеот VILIO » 16 юли 2013, 14:03

Първите задачи пред Анчелоти

Прочети повече на: http://www.sportal.bg/news.php?news=437570
Изображение

Delija
Мнения: 52320
Регистриран на: 03 апр 2006, 17:05

Re: Ел Гранде Реал - част IV

Мнениеот Delija » 03 авг 2013, 21:26

Надявам се, че Реал няма да направят тази чутовна глупост, която все по-упорито се върти по медиите ..... да извадят космическа сума пари за уелското дърво Гарет Бейл. :shock: :shock: :shock: Тези суми не са реални за тоя, просто не може да е истина.

Потребителски аватар
VILIO
Мнения: 10933
Регистриран на: 18 апр 2007, 17:25
Местоположение: Сексагинта Приста
Контакти:

Re: Ел Гранде Реал - част IV

Мнениеот VILIO » 03 авг 2013, 21:34

Поне няма да го вземат в Юнайтед. :D
Изображение

blazev1992
Мнения: 8544
Регистриран на: 10 авг 2007, 12:29

Re: Ел Гранде Реал - част IV

Мнениеот blazev1992 » 03 авг 2013, 21:50

Най-абсурдното е, че тоя паляк дори не попадна в ТОП30 за буламача на наградата "Гласувай за Меси". :shock: Тоест Реал купува за 120 милиона футболист, който дори не е сред 30-те най-добри. :qipbj: :qipbj: :qipbj:

Delija
Мнения: 52320
Регистриран на: 03 апр 2006, 17:05

Re: Ел Гранде Реал - част IV

Мнениеот Delija » 03 авг 2013, 23:54

Дори и да оставим сумата настрани, този е абсолютно ненужен на Реал, 1 000 % съм убеден, че нищо кой знае какво няма да направи. Също като Бекъм, ама оня поне беше взет като маркетингов продукт и на терена може и да нямаше файда от него, но финансово си изби разходите, че и приходи донесе. Докато тоя дървар нито на терена ще струва, нито ще продава фланелки из Азия и Щатите ....

Потребителски аватар
8
Мнения: 23202
Регистриран на: 01 сеп 2005, 19:37

Re: Ел Гранде Реал - част IV

Мнениеот 8 » 04 авг 2013, 00:51

Аз харесвам Гарет Бейл. Дали умопомрачителната сума е реална не споря, но определено качествата му отговарят като за най-добрия отбор в света. Тук като шайка пак сте се надушили. Щом Моу е добър не се и учудвам, че Бейл не е. То като е тръгнало всичко е наобратно.........
Ако си цесекар бъди докрай!

Delija
Мнения: 52320
Регистриран на: 03 апр 2006, 17:05

Re: Ел Гранде Реал - част IV

Мнениеот Delija » 04 авг 2013, 01:09

Да, Моу не е добър, той е некадърник. Щом ти си казал.


Върни се в “Футбол - Свят”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 10 госта

cron