Суарес обаче е характер.
Днес започва новият живот на Луис Суарес
На 5 август 2010 г. се роди първата дъщеричка на Луис Суарес - Делфина. Всички си отдъхнаха, че уругваецът най-накрая ще почне по-улегнал живот, но май нещо се объркаха
Няма човек, който да е успял да укроти гнева на нападателя
Дънкън Уайт
"Дейли Телеграф"
Феновете на Ливърпул стоят твърдо зад гърба му. Те дори пяха с пълно гърло името му, когато любимците им победиха с 2:1 вечния враг Манчестър Юнайтед преди две седмици за Купата на Англия. Нищо, че самият той, големият грешник Луис Суарес, изобщо не беше в състава.
И след като уругваецът получава пълна солидарност от трибуните на "Енфийлд", логично е да се очаква да бъде провокиран по чуждите стадиони. Както всъщност вече стана при гостуването на Фулъм - тогава Суарес не издържа и показа среден пръст на феновете на лондонския тим. Жест, който му донесе един допълнителен мач наказание към жестоката санкция от 8 срещи за расистките приказки по адрес на Патрис Евра от Манчестър Юнайтед.
Още с идването си в Англия Суарес показа, че Ливърпул не е сбъркал с трансфера.
Бърз, хитър, талантлив и безпощаден голмайсторът несъмнено е от онези чужденци, които вдигат класата на Висшата лига. Сега обаче южноамериканецът попадна в съвсем различна обстановка. Оттук нататък той ще бъде обществен враг №1 на всеки стадион, на който стъпи - с изключение на този на Ливърпул, разбира се.
Довечера започва новият живот на Луис в Англия. Наказанието му изтече и той ще бъде на разположение на Кени Далглиш за дербито с Тотнъм. Дали обаче нападателят ще бъде готов да се справи с новата ситуация? Без съмнение ще трябва да се поработи върху избухливия му нрав - просто защото кибритлията Луис ще е с потенциален червен картон във всеки един мач още в съблекалнята.
Суарес е невероятна комбинация от футболен талант и неовладян гняв. Той и в миналото е прескачал границите на общоприетите норми. Но не защото просто е казал нещо на някого - в Холандия с Аякс Луис се прочу след като захапа рамото на съперник. Матиас Кардиасо, негов приятел от ученическите години, го казва най-просто: "Уругвайците не приемат загубата. Това е единственото правило в страната. Но при Луис е друго. Дори и да побеждава, за него не е достатъчно. Той е ненаситен и иска още и още. В един мач в училище бихме с 21:0, а той вкара 17 гола. И беше недоволен от себе си накрая - не бил вкарал всичките".
На 15 години Суарес започва сериозно да си показва рогата. Даниел Енрикес, технически директор на Насионал, си спомня, че в един мач футболистът забил глава на съдията.
- Просто нямаше сила, която можеше да го спре. Бяхме говорили много с него за характера му, но той просто не слушаше. Когато стана инцидентът със съдията обаче решихме, че краят е дошъл. Защото нещата бяха минали извън контрол - бедният човечец беше със строшен нос и кървеше като заклано говедо - разказва Енрикес.
Тук се намесва по-големият брат на Луис - Паоло, който успява да увери шефовете, че повече неприятности няма да има.
На 19 години Суарес се озовава в Грьонинген. Както се оказва - чист късмет. Скаутите на холандския клуб са в Монтевидео, за да наблюдават друг играч. Той обаче изобщо не им хваща окото. За сметка на това само за 15 минути Хенк Велдмате, пратеникът на Грьонинген, харесва Суарес. "Луис показа веднага това, което е в момента и което винаги ще бъде - вкара гол, срита се със защитник на противника, скара се със съдията. Разбрах, че той е характер, който ще може да се справи на хиляди километри от дома", спомня си Велдмате.
В Грьонинген Суарес ще се запомни с непрекъснатите скандали с треньора на тима Рон Янс. В началото новото попълнение е пратен в резервния отбор, нещо, което раздразва до такава степен футболиста, че той демонстративно спира да се напряга в тренировките. "Събрах всички момчета и му обясних пред цялата група, че се държи като гимназистка. Когато намекнах, че поведението му е на момиче, Луис ме погледна така, сякаш бе готов да ме убие", казва Янс.
В Аякс Луис отново не мирува. В дербито с ПСВ захапва Отман Бакал за рамото. Пресата веднага го захваща - наречен е "канибал". Федерацията пък му лепва 7 мача наказание.
От което следва и изводът - поведението на Суарес е предвидимо, а агресията му не подлежи на овладяване. В момента, в който спортната злоба надделее над разума, Луис се превръща в ранен хищник, готов да напада. На 25 години може би вече е дошъл моментът гневът на южноамериканеца да бъде овладян. Довечера ще е първата стъпка по новия път. Който изобщо няма да бъде лесен.
