Мнениеот VILIO » 30 окт 2012, 10:43
Как Челси и Юнайтед забравиха да се защитават
Майкъл Карик рядко успява да подсигури надеждно централните защитници на Манчестър Юнайтед
Дълго време няма да има мир. След два съмнителни червени картона и победен гол от засада, споровете между привържениците на Манчестър Юнайтед и Челси ще горят дни наред.
Ще има приказки за институционализирана корупция, а, след като тъжното личице на Фернандо Торес бе увековечено в медийното пространство по цял свят, може да се стигне дори до кампания срещу кампанията срещу „гмурканията" във футбола.
Но извън извънфутболната драма един факт е безспорен: двата най-успешни английски клуба в последните десет години са забравили как да се защитават.
Юнайтед поне има извинението, че трима от централните му бранители са контузени, но проблемът при „червените дяволи" всъщност е малко по-напред в игровата схема. Майкъл Карик дава много неща на отбора си: поглед върху играта, спокойствие и умение да пуска дълги пасове, които правят терена да изглежда като училищно игрище. От друга страна обаче, той предлага същата степен на протекция спрямо противниковите халфове, както би го направила хартиена салфетка срещу внезапно завалял дъжд.
Негов патент е един доста любопитен начин на игра в отбрана. Вместо да препуска по терена, ритайки опонентите си и ръмжейки над техните гърчещи се тела, както го правеше навремето Рой Кийн, той върви с тях като загрижен родител на наскоро проходило детенце. Внимателно застава на пътя им и винаги изглежда изключително изненадан, когато профучат покрай него, без да си вземат довиждане. Карик не е точно човекът, на чието подсигуряване разчитат Рио Фърдинанд и Джони Евънс.
Юнайтед бе почти съзнателно нехаен в защита, сякаш сър Алекс Фъргюсън бе приел факта, че ще получи гол и решил, че отборът му просто трябва да вкара един повече.
Схемата на игра не бе толкова 4-1-4-1, колкото 4-0-1-4-1 - без опорен халф и със само един чист полузащитник в лицето на Карик, като всички останали се втурваха в половината на Челси като рокерска банда в тихо крайморско градче.
Очевидно, този подход сработи, но дали щеше да е така срещу 11 вместо 9 човека? Манчестърци са получавали два или повече гола в 6 от 13-те си мача този сезон. Несъмнено, всичко това е забавно, но и опасно.
„Опасност" обаче е другото име на Роберто ди Матео. Само човек, пристрастен към адреналина, би си позволил да излезе срещу Шахтьор в Донецк с трима атакуващи халфа. Украинците отправиха 17 шута във вратата и единствената причина Челси да загуби само с 1:2 бе Петер Чех.
Изглеждаше, че италианецът си е научил урока и срещу Юнайтед Рамирес бе върнат по-назад, само че тогава се случи друго странно нещо. Мощният физически Джон Оби Микел тръгна напред, наподобявайки гардероб върху добре смазани колелца. Изглеждаше, че иска да се присъедини към възхваляваното напоследък трио Азар - Мата - Оскар, но зад него гостите получиха възможност да развиват контраатаките си в празно пространство.
Няма да е честно обаче да критикуваме точно Челси за тяхната офанзивна нагласа след всичко, което бе изписано срещу опълченския начин, по който спечелиха Шампионската лига и по който играят през повечето време, откакто Жозе Моуриньо пое отбора през 2004.
Въпреки всичко имаше нещо съмнително и непълноценно в играта на „сините". Джон Тери, който е упрекван, освен всичко друго, и за това, че с годините е станал по-бавен, все пак умее да надъхва и организира другите в отбора по начин, по който Давид Луис, например, не може. Капитанът страшно липсваше на Челси в този мач.
Фъргюсън, от своя страна, винаги е бил отдаден на атакуващия футбол, чувствайки отговорност към традициите на клуба, но никога не го е правил за сметка на защитата. Макар че и в миналото под негово ръководство да се е случвало „червените дяволи" да забравят да се бранят, то това е било във време, когато обичайно са разчитали на два гола аванс срещу противника.
Всичко казано води до няколко заключения, по-смислени от това за някаква конспирация на изпълнителния директор на Юнайтед Дейвид Гил срещу другите клубове в Англия. Първо, може би си заслужава да се залага на испанските и германските клубове в Шампионската лига. Второ, дефанзивните полузащитници вероятно ще са най-търсени на трансферния пазар тази зима. И трето, този сезон може да станем свидетели на най-интересната битка за титлата в Премиършип.