ЕЛ КЛАСИКО

[PyyHu]

Вчера пак ли съдиите им бяха виновни на Реал.Мача даже се игра на Бернабеу и пак отнесоха 3 парцала.Биха ги само за някаква си мижава Купа на Краля, а Барса взе ШЛ и Примерата

[Delija]

За вчера нищо не съм коментирал за съдиите, въпреки, че Меси трябваше да бъде изгонен за втори жълт картон при 1:1 в края на първото полувреме. Но как да е, не смятам, че това беше снощи проблемът на Реал.

А на теб само ще ти поясня, че един мач не може да служи като индулгенция за друг. Мач с мач не си приличат.

Апропо, като е толко`мижава тая Купа на Краля, защо Барса излезе с титулярите тогава, а, разбирачо ??

[Vesela Taneva]

Ха,Барса пак отупала Реал и то в центъра на град Мадрид! Симуланти били ,а?!!

[PyyHu]

Защото Пеп пак искаше да прави требъл ! Докато на Реал едничката им радост беше тач купичка, Барса ликуваха с Примерата и ШЛ.

[Казуса]

... въпреки че Меси трябваше да бъде изгонен за втори жълт картон...

Само съдия, който умишлено иска да подпомогне "Реал", би вдигнал червен картон за онази ситуация. Всичко останало е отчаяно желание на 80 000 балетистки да изпросят предимство за своя отбор, подклаждано от оплакванията от съдийството на един определен треньор.
Всъщност този треньор нали ревеше, че иска да играят 11 на 11 с "Барселона"? Ето, миналата вечер му се изпълни желанието, макар че съдията спести поне два червени картона на "белите" в края на мача.
Между другото все повече започвам да се кефя на купчинката сънародници на Жозе, които той протектира и налага в клубния си отбор. Този Коентрао снощи беше "новата перла" в селекцията, която изигра главна роля за злощастната вечер за "Реал" Йес!

[ludyakon]

дели ,дори и на теб ти е неудобно от теслите и гаврите на бусака и английските педеруги -като уеб и компания срещу арсенал.
за реал те си реват още преди мача ,по-време и след него,при положение ,че противника те прави да си говориш сам.Реал и марсианци да купят за по 150 млн евро пак ще се хванат за палците от Барса,просто съдба.

[dgeorgiew]

Така нещата биха изглеждали по-равностойно.

[blazev1992]

Изключенията потвърждават правилото. Факт е, че изтърва дузпа за Юнайтед срещу безобразно слабата Барселона на Рийкард.Факт е, че изтърва сам срещу Валдес в оня мач на Кампа, факт е, че на Бернабеу е по-нисък от тревата срещу Барса.Това, че веднъж успя да вкара гол, е изключение, което не се знае дали ще се повтори.

Факт е, че и вкара гола за Ман. Юнайтед на оня финал за ШЛ; факт е, че именно той спаси Юнайтед от отпадане срещу Порто на 1/4-финала от ШЛ през 2009-а; факт е и 1/2-финала срещу Арсенал от ШЛ пак през 2009-а; факт е и 1/2-финала на европейското в Португалия от 2004-а срещу Холандия; и така можем да си продължаваме до утре, ти ще вадиш удобни за твоята теза примери, а аз ще ти давам обратните такива. Няма смисъл просто.

Ел Паис пише за Роналдо, че в периода му в Манчестър в първенството (2003-2009):

- срещу Челси - 10 мача (678мин.) - 0 гола
- срещу Арсенал - 11 мача - 2 гола
- срещу Ливърпул - 8 мача - 2 гола (1 от дузпа)

А срещу Барса:
- първенството - 5 мача - 1 гол
- ШЛ - 5 мача - 0 гола
- Купата на Краля - 1 мач - 1 гол
Направо е феномен.

[8]

Вижте сега и двамата сте прави. По-скоро Блажев, но по същество и двамата.

Дели е прав в смисъла на че е голям играч и че и с големи отбори си е вкарвал голове. В този ред на мисли той не е тип Бербатов и носи титли и успехи. Блажев отива по-далеч. Дали е най-най-най и многото сравнения, които текат в пресата "Меси или Роналдо". Ами тук, въпреки че Дели ще изригне, НЕ Е. Голям е и затова мога да споря, но не мога да споря, че е като Меси или пък от кой знае колко големите във футбола. Иначе текущо е актуално от най-добрите в света (не и най-добрия, но за мен не е и втори).

Та Дели е прав, че това не е безобиден футболист и където и да е е актив. В Ман, Реал или Барса все има файда от него и има и разлика в отбора с и без него.
Блажев е прав от гледна точка на Реал, най-големия отбор в света. Е не е Ди Стефано или Пушкаш, нито пък е най-добрия в света (дори и само за момента, актуално), че да направи Реал най-добър в света, още повече при наличието на такава Барса. Но това са даденостите в момента. В този отбор е най-добрия все пак.

[Delija]

Ел Паис пише за Роналдо, че в периода му в Манчестър в първенството (2003-2009):

- срещу Челси - 10 мача (678мин.) - 0 гола
- срещу Арсенал - 11 мача - 2 гола
- срещу Ливърпул - 8 мача - 2 гола (1 от дузпа)

А срещу Барса:
- първенството - 5 мача - 1 гол
- ШЛ - 5 мача - 0 гола
- Купата на Краля - 1 мач - 1 гол
Направо е феномен.

Чакай сега, това е пълна глупост. Защо се гледа само първенството ??? Защо не се броят 2-ата гола срещу Арсенал на 1/2-финала от ШЛ, гола срещу Челси на финала за ШЛ, гола срещу Барса за суперкупата на Испания, гола за Португалия на 1/2-финала на европейското срещу Холандия и т.н. ??????????? Тези голове нима не бяха в решаващи мачове, срещу големи съперници ?!?!

[Chelsea_69]

Той да вкарва 40 гола на сезон па нека не са важни Всякви болни мозъци има до интернет.Вие се подигравате на Боби Борисов.Може ли да вкараш 42 гола за един сезон и да не са важни Осъзнайте се малко

[Delija]

К`ви 40 бе, той по 50 вече вкарва.

[Христолов]

Барселона пак би Реал на негов терен. ОК – нищо ново под слънцето, макар да се очакваше нещо средно между убийствено земетресение, цунами и вулканично изригване да изтреби каталунците на „Бернабеу”. Не се случи, защото Барса е по-добър и от най-добрия Реал за последните години.

Очакваше се Барса да започне с рискованото 3-4-3, но всъщност каталунците стартираха с класическото за тях 4-3-3. Но след 20-ата минута Гуардиола забърка такъв неузнаваем тактически миш-маш, че нито Моуриньо, нито специалистите, разбраха каква точно система използва той.

„Бяхме решили да започнем с трима защитници, но ранният гол във вратата ни забави изпълнението на този план с десетина минути”, разкри Пике.

„След гола за Реал в 22-ата секунда исках малко повече сигурност, докато се успокои обстановката, затова наредих първоначално да играем с четирима отзад”, добави Гуардиола.

И какво стана после? Пеп изтегли 50 метра напред по десния фланг Дани Алвеш. Той вече не бе защитник, а външен халф с атакуващи функции. И, разбира се, с едно наум за помощ отзад.

Меси заигра не като обичайната фалшива деветка, а като фалшива десетка – дълбоко в средата на терена. Можехме да го видим дори да помага на левия бек. В един епизод от мача Алвеш също се върна да отиграе една топка на левия бек, а Абидал го покри като десен защитник.

Алексис Санчес бе единственият нападател на Барса, макар и под определението фалшива деветка. Чилиецът ангажираше достатъчно добре двамата централни бранители на Реал, които го гонеха по целия фронт на атаката. Иниеста бе преместен по-близо до левия фланг. Бускетс бе трансмисията между халфовата линия и отбраната, с ангажимент да помага най-вече отляво на Абидал.

В анализите си специалистите са твърде разнопосочни в определението на системата, по която игра Барса след 20-ата минута. Едни посочват 4-2-4, 3-3-4, или 3-4-3. Други пък направо скачат на 3-6-1. А може би всички са прави, защото Барселона бе изключително разнообразен и изобретателен като постройка в събота вечер на „Бернабеу”.

Истината е, че главоломните ротации на Гуардиола в хода на мача показаха и неговия тактически гений, и невероятното майсторство на изпълнителите.

Няколко думи и за победените. Дали с дефанзивен триъгълник в средата на терена, или със зверска преса високо в половината на Барса, Реал издържа на темпото 30 минути или най-много едно полувреме. С напредването на минутите хората на Моуриньо все повече окапват, докато каталунците изглеждат свежи като кисели краставички, играйки своето „тики-така”. И така е не само в последното дерби. Реал доминира в началото на мачовете, дори повежда, но и това не е достатъчно за крайния успех.

Просто Моуриньо има малшанса да бъде треньор на втория най-добър отбор в света във времето на неотразимите каталунци на Гуардиола. Най-добрите!

[Христолов]

Реал Мадрид вече определено има тежък комплекс от своя съперник. Дори и Моуриньо е почнал да прихваща от него. Оправда се с липсата на късмет, а шансът е толкова променлива величина, че не върви да я ползваш за алиби.

В събота срещу неделя за пореден път се видя, че футболът може да бъде несправедлив и коварен. Не е нормално Иниеста и Шави да не са взели всички индивидуални награди, които има в тази игра. Тези двамата са всичко, което Барса има в повече от Реал. Не е Меси, Шави и Иниеста са феноменалните играчи. Роналдо изобщо не може да се конкурира с тях. Звучи скандално, но се видя, че той е периферен футболист. Просто позицията му на терена го прави такъв. Ключът е в средата. Само там Барселона превъзхожда Реал Мадрид и Моуриньо. Това е малката разлика, която всъщност е голяма.

На практика каталунците на Хосеп Гуардиола са непобедими щом на терена присъстват четирима футболисти и мачът е важен, наистина много важен, като този на „Бернабеу”. Гръбнакът е ясен – Пуйол, Пике, Иниеста и Шави. Всичко друго може да мине и за помощен персонал, но тези ако са здрави, Барса гази.

Въпреки поредното фиаско срещу големия противник, Реал Мадрид остава все толкова забъркан в битката за титлата. Точките са равни, а „балета” има една среща в повече. Следващият мач е най-важен, този път и в буквалния смисъл на думата. Ако Реал и Моу се вдигнат след наказателната акция на Барселона, значи имат силите да се борят до последно. Столичани не са по-добри от тях, но това не пречи да станат първи. И друг път такива неща са се случвали, даже не само във футбола...

Иначе целият футболен свят е длъжен отново да свали шапка на Барселона. Най-вече на онези двамата, които никога не бяха издигнати на върха. Сигурно, защото са двама. Не са като Пеле, не правят нещата, които демонстрират Меси и Марадона, не вкарват и на половината от това, което реализира Роналдо. Не са майстори, като истинския Роналдо. Нямат физиката, която е съчетана с техника, като при Зидан. Андрес Иниеста и Шави Ернандес обаче са може би най-добрата двойка във футбола за всички времена. Скромни момчета с интелект на футболни професори. Гениалните испанци, без които нещата нямаше да бъдат същите.

[Христолов]

В събота вечер Мадрид, Испания, Европа и светът чакаха края на епохата на Барса. Там, в дъжда на стария и видял всичко „Сантяго Бернабеу", срещу наточените саби на суперзвездите на Специалния. Барса била неубедителна, Реал вече бил израснал и готов за титли и спиране на тази тягостна „синьо-червена" доминация. Рекордният „бял балет" с 15-те си поредни разгромни победи ще срути тази ставаща досадна империя.

Гол в 22-ата секунда, еуфория, условия да бъде смачкан отбора, който потъпка по невероятен начин всички в последните 3 и половина години. Почакайте. Какво се обърка?

Мнозина са склонни да подценяват това, което извърши Пеп Гуардиола. Не само за Барселона, а в световния футбол като принос. „С Меси, Шави и Иниеста всеки може... Какво толкова има да си им треньор", е реакцията на куп хора, типично по нашенски. А всъщност Гуардиола е човекът, който прави Барса машина.

През лятото на 2008 г. той пое отбор с тартори Роналдиньо, Деко, Ето'о, Дзамброта и Тюрам. През септември същата година в Барса бе останал само камерунецът. Подменянето на кадрите, даването на ролята на абсолютни лидери на Шави Ернандес и Андрес Иниеста, както и изместването на Меси от дясното крило в свободната роля на жокер - това промени Барса. Също и налагането на футбол на невероятна скорост и с влудяваща физическа преса в половината на противника.

Всъщност, това е силата на Барса, изградена от Гуардиола. В един момент отборът играе с 4 защитници, в следващия вече е с трима, като един от халфовете се връща, за сметка на двата крайни бранители, които заиграват спокойно и уверено като крила. Меси е вляво, вдясно, в средата, на върха на атаката, зад гърба ти... пред вратата и често вкарва в нея. Иниеста и Шави сякаш никога не спират, бековете са като совалки.

Барса атакува с по 7-8 футболисти и се брани с 9. Феноменален футбол, изграден на невероятната интелигентност и техническа култура на индивидуалностите. Първото правило на Пеп: от вратаря до номер 11 всеки трябва да умее да борави с топката на ниво плеймейкър.

Нито един футболист на Барса няма проблем с контролирането на топката дори в най-сложната ситуация и в най-мъничкото пространство. Това е философията на този клуб.

Неслучайно през тази година отборът излиза в домакинските мачове срещу по-нискоразредни съперници само с по 1 чист защитник - Абидал или Пике. Останалите са Бускетс, Масчерано, Алвеш, Адриано - все хора, които по „футболен паспорт" са халфове.

Така с полузащитна линия, която често е сформирана от 7, че и 8 играчи, съперникът не стига до топката. Тя се мести като на електронна игра и неусетно е в голова ситуация. Добавете невероятната преса, разработена именно от Гуардиола след „мързеливите гении" на Рийкард, и получавате Барса.

Три години на върха. Това вече е династия, като на най-големите в историята. Аякс, Байерн, Ливърпул и Милан са царували в Европа горе-долу в период от 3-4 години. Само ранният Реал от 50-те е властвал по-дълго.

Титлите, купите, страховитата серия удари по големия враг Реал... Цифрите са ясни. Барса на Гуардиола обаче ще бъде най-силна именно през идната пролет. За трите години на Пеп никога отборът не е бил с толкова дълга скамейка, която позволява ротация, никога не е бил толкова добре балансиран с млади лъвчета и опитните суперзвезди.

Гуардиола може да посегне към резерви, сред които има световните и европейски шампиони Педро и Вия, Масчерано (или Бускетс), Адриано, Афелай (сега контузен), Сейду Кейта (или нерядко Фабрегас), мегаталантливият Тиаго Алкантара...

А изящната Барса вече има характер от желязо, който липсваше при някои моментни провали през годините - както с Интер преди година и половина, например. Защото на „Бернабеу" срещу мощта на Реал и с получен гол в 22-ата секунда, колко са отборите, които няма да рухнат? И кой друг е способен с такава рутина да пречупи може би най-силните и скъпи 11 футболисти, събрани в отбор някъде по света?

Барса вече е в друго измерение, създава комплекси у съперниците, а и някак успява да запази и рециклира глада си за победи. След 3 години с 12 трофея щеше да е разбираемо да има отпускане в редиците. Но постоянното освежаване на кръвта и уникалния дух на лидерите държат каталунците в свръхмотивация.