БОБИ-тата атакуват!

[Delija]

Не знам за тях, но като гледам такива като Питър Крауч, Уейн Рууни, Лескът и т.н., виждам, че на Острова все още кръвосмешението усилено се практикува - братя и сестри, майки и синове, дядовци и внучки, всички си ръгат по дупките.

[drvasko98]

От статията съм съгласен с пасажът, който и аз коментирах преди време и дори дпорих с Биби, че във футбола изчезнаха звездите-защитници и това не смятам, че е добре. И сега има високо котирани играчи на тези постове, но някак ми бледнеят на мен.

[blazev1992]

Траян Димитров ... 27.04.2012 | 18:01

Боби, защо не харесваш Барселона? А съм фен на Ливърпул и ти много добре го знаеш, но харесвам стила на Барселона и с удоволствие гледам мачовете им. Обясни ми от къде тази неприязън към каталунците? Дразни те това, че играят тотален футбол ? Кое точно? Заради съдийте ли? Защо не се отнасящш така към Реал Мадрид?

Боби Борисов 30.04.2012 | 12:12

Това, че аз не харесвам Барселона е измислица. Аз харесвам Барса повече от Реал например, но не мога да казвам на черното бяло.

Гуардиола 27.04.2012 | 20:33

Дали според теб има шанс да видим Гуардиола начело на някой английски отбор ? Много ми е интересно дали наистина ще си вземе малко почивка,както каза днес, или пък още август месец ще го видим начело на някой английски отбор, може би Какво ти е като цяло мнението за него ?

Боби Борисов 30.04.2012 | 12:14

Гуардиола до този момент показва, че не е глупав човек и доста внимателно, за да не кажа егоистично, ще си избере следващия клуб. Сега е в позиция да избира. За мен няма да отиде някъде случайно. Но ми се струва, че ще удържи на думата си и една година ще почива. После ще видим.

Може да съм казвал много неща за Барселона, но никой не може да намери дори една лоша дума за Гуардиола. Харесва ми като поведение, като вяра в себе си и най-вече като държание. Малко ме разочарова с това напускане, защото смятах, че е редно да остане, когато е нужно най-много на клуба му, но това си е негово лично решение. Има много хубава статия по темата днес - http://www.thesun.co.uk/sol/homepage/sp ... -boss.html

Иначе всички треньори искат да дойдат в Англия, защото стилът на работа е уникален и имат доста по-голяма свобода отколкото в Европа.

Yumkata Liverpool 28.04.2012 | 20:48

Здравей Боби искам да те питам дали Ливърпул ще завирши пред градския си съперник Евъртън.И дали Liverpool ще спечелят Fa cup ?

Боби Борисов 30.04.2012 | 12:22

Още през януари казах, че Ливърпул ще завърши с две купи. Так амисля и сега

Антъни Лю Талек Респект 27.04.2012 | 23:35

Боби знам, че няма да го харесаш защото си вманиачен във ВЛ, но моля те погледни какво се казва 4 години неуморна работа- 13 трофея, правейки един отбор хегемон, създавайки страхотна философия за футбола. Много хора не уважават Гуардиола, но според мен трябва. Само респект от мен към този човек, и казвам ако искаш ми вярвай- не съм фен на Барселона, напротив подкрепям английски отбор, но въпреки това съм впечатлен.
Поствам снимката на Гуардиола от преди 4 години в сравнение със сега- ето какво се казва да си тренер, явно не е толкова лесно колкото повечето хора си мислят, че е.


http://i.imgur.com/Y43MK.jpg

Боби Борисов 30.04.2012 | 12:17

Напротив, аз харесвам Гуардиола и винаги съм го казвал.

Пък и е време да дойде във ВЛ, за да видим колко голям мениджър може да бъде.

ПП. Нека се прави разлика между треньор и мениджър.

LFC Fan Tрансфери 30.04.2012 | 14:53

Здравей Боби,знам че не обичаш да говориш за трансфери преди те да са станали факт,но ми е любопитно,какви играчи според теб трябва да бъдат привлечени през лятото в Ливърпул?Има много сериозни инфорамции,че отбора е постигнал предварителна договорка за играча на АЗ Алкмаар,Расмус Елм,трансфера му ще стане факт през лятото за около 8 мил.Също така Далглиш е бил забелязан в холандия да наблюдава лично щведа,а след това е посетил и мача на Твенте,като целта му е била нападателя и съотборник на ники михайлов,Люк де Йонг.Благодаря предварително!

Боби Борисов 30.04.2012 | 15:48

За мен в Ливърпул няма нужда от много играчи - двама примерно + вратар. З арасмус Елм и аз чух, добър играч, но дали ще се финализира сделката не е ясно.

Факт е, че всички клубове започват пазара доста рано, заради ЕВРО 2012. Днес Кьолн е потвърдил за трансфера на Подолски в Арсенал например.

[Mike Bibby]

Искам да попитам Бобитата - хареса ли ви великото дерби на Манчестър? Преброихте ли головите положения на Юнайтед? А на Сити? Какъв прекрасен, какъв извънземен футбол само, вълнуващи моменти и пред двете врати, голове-шедьоври... най-силното първенство в галактиката, по-престижно от Шампионската лига!!!

[blazev1992]

Има имен ден днес Гуру-то.Да му се поклоним.

KingHenry Прогнози 01.05.2012 | 11:16

Все още ли смяташ, че МанЮ ще е шампион и че Уигън ще изпадне? И още нещо... Готов съм да се обзаложа, че Англия няма да продължи след групите на Евро 2012 и че английски съдия ще свири най- много на четвъртфинал там.

Боби Борисов 02.05.2012 | 13:25

Да, прогнозата ми, че Юнайтед ще е шампион, а Уигън ще изпадне остава. Поне още два кръга.

Всичко добре, но често такива като теб не се вясват в сайта. Пример с феновете на Тотнъм, които цяла есен тук бяха мнозинство, а сега не се появяват една дума да кажат.

united_rooney Урод 01.05.2012 | 10:56

Знаеш ли какво Боби ? Не ме е яд че загубихме от Сити. Яд ме е за това че ти много преди да е решена титлата каза:"И така шампион за сезон 2011-2012 е Ман. Ю". Нали това е най-силното първенство. Нали точно във Висшата лига НИКОГА нищо не е решено докато не стане математически невъзможно. Нали Юнайтед щеше да бие Сити в директния мач. И какво стана накрая? Ти подцени най-богатия футболен клуб в света (за момента) и ето го резултата. 8 точки преднина бе стопена като на шега. Наистина МНОГО ми падна в очите...

Боби Борисов 02.05.2012 | 13:24

1. Това е напълно възможно да се случи.

2. Аз не съм казвал, че съм безгрешен. Пиша, това което мисля, пък да става каквото ще.

Всъщност не съм подценил Сити, изобщо не съм ги подценил, доста добре съм ги определил дори. Но може да съм надценил Фъргюсън. За което съм склонен да си поема отговорността.

Pepi4a city vs united 01.05.2012 | 02:10

Здравей,Боби!
Остава ли прогнозата ти за Ман Юнайтед след вчерашното дерби?Уж,който се смее последен се смеел най-добре...Сити спечели битката,но не и войната!

Боби Борисов 02.05.2012 | 13:23

Моята прогноза не се е променила. Нито на йота

[blazev1992]

Лебедова песен за Неприкосновените
Най-новата история на лондонския Челси вероятно е известна на всички, и все пак ми се струва твърде интересна, за да я пропусна така лековато, като в същото време тя се явява и вид препратка към същността на самия текст. Началото беше поставено преди девет години, когато един руски олигарх се появи с гръм и трясък на сцената наречена английски футбол заедно с една своя мечта. Без да пести никакви средства по пътя към осъществяване на мечтата си руският бизнесмен инвестира умопомрачителна сума пари във футболен клуб Челси. В резултат на което тимът от западен Лондон започна един нов проект, закупувайки футболисти от световна класа, наравно с това привличайки млад и талнталив наставник в лицето на Жозе Моуриньо, към когото беше отправено предизвикателството, с тези футболисти да изгради отбор, който да се бори за всяко отличие. Трябва да се отбележи, че тогава младият португалец успя по превъзходен начин да се справи с тази никак не лека задача. Изключително бързо той превърна Челси в една истинска машина за победи, която бе в състояние да спечели всичко и срещу всеки. В крайна сметка обаче посланието на Роман Абрамович бе повече от ясно, той желаше да види своя новосформиран отбор на върха на европейския футбол. А в неговите очи това признание неминуемо минваше през триумф на Челси в Шампионската лига, независимо на каква цена.



Колко иронична може да бъде само съдбата, сега девет години по-късно. Отборът, който Моуриньо създаде, може да се похвали, че е донесъл на Челси и неговия собственик, всички възможни купи на домашна сцена, някои от които дори повече от веднъж, и все така във витрината на клубния стадион продължава да седи празно мястото за най-мечтаната купа за руснака. Този факт продължава да тормози Абрамович с неприятното чуство, че проектът, за който е хвърли толкова милиони, все още стои незавършен. Но този сезон пред отбора от западен Лондон се откри поредна възможност това да бъде променено веднъж за винаги.



В днешния Челси „Специалният" е история, която неминуемо ще се помни дълго, и въпреки това шести мениджър след него, в отбора все още главни действащи лица продължават да са „неприкосновените". За добро или лошо, това е може би е най-силното доказателство за това какъв непреходен колектив от индивидуалности създаде португалеца. За тези които са забравили ще припомня, че той ги нарече така в едно от култовите си интервюта по време на престоя си на „Стамфорд Бридж". „Неприкосновените" са ядрото футболисти в Челси, които имаха гарантирано титулярно място по негово време, стига да не бяха контузени. Става въпрос за Чех, Карвальо, Тери, Ашли Кол, Лампард, Есиен, Макелеле и Дрогба.



Още на пръв поглед ясно се вижда, че само двама от изброените вече не са в Челси. По доста индикации личи, че и за останалите това най-вероятно е последния сезон, в който ще имат шанса да направят един последен опит заедно да реализират „руската мечта". Самото им поведение в полуфинала/те с Барселона показа нагледно неистово желание за това. Съвсем нормално е същите тези футболисти да си дават сметка, че за повечето от тях този сезон се явява своеобразна лебедова песен на „Стамфорд Бридж". А наравно с това, на нито един от тях не му се иска да пропусне последната възможност да запише името си в историята, из между първите сбъднали мечтата на руския благодетел на Челси. Още повече, че в този турнир историята показва, че Челси играе не само срещу отредения му противник, но и срещу собствената си съдба. Съдба която не бих преувеличил, ако кажа, че ги накара да страдат изключително много през последните девет години, в които „неприкосновнетие" изиграха пет полуфинала и един финал.



Наистина забележителна статистика за отбор, който все още не е печечил отличието в турнира. Това е още една от причините поради която тази група футболисти желаят така силно спечелването на тази купа. Няма как във всеки един от тях да не е жив спомена за гола „фантом" на Луис Гарсия през 2005, сълзите на Тери в Москва, както и „безпристрастния" норвежки съдия на полуфинала реванш на „Стамфорд Бридж" през 2009. Едва ли за „Неприкосновените" съдбата ще намери по-подходящ момент от сегашния, ако реши най-после да им се усмихне. Направи ли го това поколение играчи ще може да се гордее, че са получили своя заслужен триумф, за себераздването и лоялността към футболен клуб Челси през всички тези години.



В заключение искам да изразя на кратко възхищението си от временния наставник Роберто Ди Матео, който се оказа освен доста добре тактически подготвен мениджър, но и успя да напипа правилния език именно с ядрото от опитни футболисти, благодарение на което несъмнено се дължат и постигнатите резултати от Челси в последните месеци от сезона. Въпреки всичко обаче чувството за феновете на Челси си остава някак дежа вю.



ПП от Борислав Борисов - Днес ми е трудно да откажа на един фен на Челси да каже какво мисли.

[blazev1992]

philip_andreev Челси 04.05.2012 | 15:43

Привет Боби,
1. Как виждаш изхода от двата финала за Челси?
2. Мислиш ли, че ако отборът не играе през следващия сезон в ШЛ, това няма да е удар по амбициите на Абрамович за едно силно трансферно лято? Все пак всеки класен играч желае да играе в този турнир!
Поздрави!

Боби Борисов 04.05.2012 | 19:44

1. Победа в Мюнхен и загуба утре

2. Чак удар. Човекът тръгва да строи нов стадион, което означава, че амбициите му са дългосрочни и ще се опита да превърне Челси в нормален клуб. Не мисля, че пропускане на един сезон в ШЛ е фатално.

United МАЧ 03.05.2012 | 15:10

Г-н Борисов , Знам , че сте зает човек , но бихте ли направили един анализ преди мача между Нюкясъл и Сити , защото този мач , ще реши титлата според мен.Поздрави!

Боби Борисов 04.05.2012 | 11:54

Ще имам възможността да го изкоментирам пряко, така че слушайте там коментара ми

И за Сити

Сити спечели заслужено
Налага се да започна с извинение, че този текст не се появи вчера. Истината е, че просто нямаше как да се случи.



Да говорим за каквото и да е без да сме минали през двубоя на „Етихад Стейдиъм" няма да е уместно. Ако се налага да съм съвсем лаконичен в оценката си, като за заглавие, то тя би била „Сити надигра Юнайтед". След това вече са и детайлите, на които смятам да се спра.



Превъзходството на Манчестър Сити



В предаването „ВЛ в понеделник вечер" обясних мнението си за мача на „Етихад Стейдиъм" още преди да е започнал. Моето усещане бе, че двата тима са поставили като акцент в действията си различни неща. Сити опитваше да събере играта навътре към централната част на терена, като оставят фланговете свободни. Така 6 човека са близо един до друг - един нападател, човекът, който действа зад него, двамата флангови играчи и двамата опорни полузащитници. Тези 6 души застават близо един до друг, разиграват топката, а срещу тях обичайно има най-много пет човека на съперника - двамата централни бранители и евентуално трима вътрешни полузащитници.



Проблемът на Юнайтед бе, че те позволиха този елемент да има основно значение за целия мач и така и не наложиха фланговете като основно поле на действията. В първите 15 минути на двубоя не бе така, тогава гостите имаха някакви шансове, но това продължи твърде малко. Постепенно домакините поеха владението на топката, започнаха да доминират разиграванията, успяваха да пресират съперника си дълбоко в неговото половина и да не дават на Юнайтед да изнесе владението спокойно. Дори когато това все пак се случваше Рууни, Нани и Гигс не успяваха да изненадат съперника си.



При положение, че в хода на мача Манчестър Сити успя да наложи своето предимство в „зоната на офанзивната си шестица", „червените дяволи" трябваше по някакъв начин да компенсират единия човек по-малко. Крайните бранители трудно можеха да оставят зоните си, защото Клиши и Сабалета бяха много активни дори и в офанзивен план. И в един момент Гигс (а това важи и за Нани доколкото можеше) се наложи да се връщат още по-назад, за да помага. Това от своя страна лиши Рууни от подкрепа и като цяло Юнайтед се прибра твърде близо до своето поле. В крайна сметка ефектът бе липса на всякакви идеи от страна на гостите и тотално игрово надмощие на Манчестър Сити. Стратегията на тима, воден от Фъргюсън се превърна в прекалено защитна, а неспособността да изнесат действията към средата на терена притъпи възможностите им за изненада на противника. В същото време пък Сити успяваше да контролира владението на топката все повече, да натиска и в края на полувремето вече имаше тотален контрол върху събитията.



Стартовия състав на Манчестър Ю



Има много въпроси към мен за стартовия състав на Юнайтед. Бил ли е правилен? Къде е била грешката? Истината е, че след загуба винаги е лесно да се критикува. Но за мен чисто стратегически Фъргюсън бе прав. Между другото и в моите предварителни очаквания бях подредил по същия начин „червените дяволи". Вече описах защо Сити са имали подобно надмощие. Признавам си, че влизането на Парк ми се струваше удачен ход. Но в хода на срещата кореецът се провали. Да, застана точно пред Яя Туре и в големи периоди от срещата не му позволяваше да атакува към наказателното поле с топката в краката. Но само това. Нямаше и помен от неговото движение при контраатаките на Юнайтед. Нямаше и идея за достигане до противниковото поле. От представянето му излезе така сякаш е персонален пазач на Туре, а не офанзивен полузащитник на отбора си.



Другият интересен момент в състава на гостите бе десния фланг на защитата. Предпочитането на Фил Джоунс донесе след себе си липса на включвания в тази зона. Рафаел може и да бе част от провала срещу Евертън, но в същото време подобен ход затвърди усещането, че Фъргюсън бе излязъл да се брани, което всъщност не е типично за него за подобни мачове. Изобщо гледайки състава на гостите имах усещането, че се търси твърде много защитата и доста малко атаката. Сякаш в нападение нещата трябваше да се случат по задължение. Сякаш бяха сигурни, а всъщност далеч не бе така. И интересното е, че дори и през втората част, когато влезе Уелбек усещането за липсата на каквато и да е креативност не изчезна. И това всъщност бе основният проблем. Голямата грижа на Фъргюсън не бе, че Юнайтед има проблем в защитата, а че нищо не бе сътворено в нападение. Като цяло може би и самият мениджър на Юнайтед се усещаше разочарован от своите действия, защото аз не бих могъл да отдам на друго избухването му край тъчлинията.



Крайният изход



И дори при цялостното игрово предимство, което имаше Сити, голът трябваше да падне от статично положение, а не от игра. В хода на двубоя дори домакините отстъпиха леко инициативата, за да поканят гостите си в своята половина, но и това не свърши работа. Да, „гражданите" владееха топката, разиграваха, пробиваха, създаваха усещането, че могат да реализират още голове, но това не се случваше. Нямаше ги и 100-процентовите положения. И ако не беше ужасното представяне на Де Хея при центрирания, победата можеше дори да не бъде спечелена. Сега всички, които твърдяха, че испанецът прогресира явно ще трябва да си вземат думите назад. Де Хея още е много далеч от това да е стабилен при центрирания в неговото поле. Но пък в крайна сметка най-важното на тази среща е победата и Сити я спечели. Как, вече е друг въпрос.



Сити излезе начело в класирането и има още два мача - гост на Нюкасъл и домакин на КПР. Мачовете не са най-леките на света, но пък ако си тръгнал да ставаш шампион не би следвало да те плашат. Ще оставя прогнозите си, защото тази вечер „джордитата" имат изключително значим двубой в Лодон с Челси, след който вече целите им може и да са различни. Ще видим!



Но има нещо доста по-важно. Вече не съм абсолютно убеден, че Юнайтед може да си вземе двата оставащи мача. Отборът изглежда отчаян, което е абсолютно нетипично за състава. Единственото важно нещо в случая е, че вече нищо не е в техните ръце. Но съдбата пак се намесва. Програмата е така подредена, че в неделния ден Сити играе преди Юнайтед и ако загуби точки цялостното настроение на „Олд Трафорд" ще се промени. Така че за мен в момента не е толкова важно какво се случва в лагера на настоящия шампион. От значение е какво ще стане на „Сейнт Джеймсис Парк". А след това на „Етихад Стейдиъм" идва марк Хюз, който бе позорно (за клуба) уволнен, за да бъде назначен Манчини, така че ще е доста интересно. Историята е крайно любопитна и интересна и ще бъде следена внимателно. Краят при всички положения ще е вълнуващ. А и винаги ми е било любопитно може ли един мениджър да изпусне титлата два пъти. Е, Манчини ще го покаже.

[blazev1992]

Тишината на ненормалните
Време е да си говорим за футбол, а не за дузпи

Борислав Борисов

Постепенно се възцарява спокойствие. Вечното дерби е минало, хората са се наприказвали за мача, съдията, публиката. Много държа да избягам от всичко, което ще се случи след срещата. Сега пробвах нещо различно – надявах се, че всичко около тази среща ще ме подмине. Грешка!
Победител и победен
Бях много близо да се възхитя на Стойчо Младенов. Видях, че след срещата е казал, че „Господ е бил с Левски и поради това сините са спечелили”. Почти липсваше намек за съдията и сякаш още малко и ще поздрави победителите. Казах си, че най-после в тази държава някой е разбрал за какво иде реч, че понякога даден отбор има късмет и печели.
Няколко минути по-късно вече всичко се променя и изведнъж „ЦСКА бе победен от БФС и съдийството”. Основният извод е, че има един победител и това е арбитърът. Той пак е най-важният човек, всички размисли, анализи и каквото и да е, свързано с този двубой, се препращат в тази посока.
И никой не осъзнава колко е тъпо всичко това. В тази игра има победители и победени и това винаги са два футболни отбора. Нека за момент само си представим, че след този двубой в ЦСКА бяха казали – „Паднахме, съдията сбърка, случва се във футбола, играхме добре, но не вкарахме, поздравяваме победителите”. Следващият път, когато те спечелят, от Левски щяха да изпаднат в крайно смешна позиция, ако почнат да оплюват съдията. Обаче за такава позиция трябват топки.
А егото е твърде голямо, никой не иска да бъде сред победените. Най-неприятното е, че дори веднъж да си победител, никой не ти гарантира дали следващия път няма да си победен. Сега от ЦСКА са в ролята на обвинители. Те се опитват да покажат, че крайният изход не е заслужен. Смешно е да се мисли, че могат да постигнат каквото и да е в очите на яростните привърженици на Левски. Онези, нормалните хора в България, които са гледали срещата с отворени очи, вече са си направили изводите. Тях никой не може да ги излъже. Тогава къде е смисълът от подобни омаловажавания? Кажете „паднахме, съдията сбърка, но поздравяваме победителите”. И толкова! Без повече приказки за дузпи, държавни заговори и други глупости. Това е позиция на победител. Другото е слабост.
Съдийството
Темата за арбитрите у нас е дълга и трудна. Има достатъчно доказателства, че в даден момент една и съща ситуация може да се види по два коренно различни начина в зависимост от позицията, която заемаш на игрището. Поради това и съдийството никога няма да е като от компютър. И в правилника навсякъде е добавено „според мнението на арбитъра”. Субективната преценка на нещата е заложена в правилата. Може да е гадно, но е факт. И е редно да се примирим с идеята, че винаги ще има субективна преценка на събитията, които се случват на терена. Поради което и говорим за футбол, а не за нещо друго.
Навсякъде се търси тенденция, винаги има „порязване”. ЦСКА води с 5 точки и има три мача - с Ботев Враца, Миньор и Литекс, от които е редно да вземе 9 точки, за да е шампион. Това е важното, нищо друго. Запитайте се защо е този цирк около арбитъра? Причината е само една и ще я намерите в следващите три мача. Червените осъзнават, че имат шанс за титлата, но отборът не е най-силният възможен. Не е достатъчно стабилен, нуждае се от самочувствие. Поради което с превантивна цел Стойчо Младенов създаде две версии за след мача. Номер 1 – съдията е виновен. Номер 2 – ние показахме характер и спечелихме. Събитията наложиха да се стигне до използване на номер 1.
Отношението на хората към футбола
Гледам, че цяла седмица България е разделена на две. Не, не са на Левски и ЦСКА, а на едни, които смятат, че има дузпа, и други, които мислят обратното. Ако бяха просто на Левски и ЦСКА, щеше да е добре, защото това са футболни отбори, които постигат някакъв резултат на терена. И всеки има право да „боледува” от мачовете на своя тим. Това е нормално – да ти е криво от изхода на мач, когато си губещ. Напълно в реда на нещата е да ти е кеф, когато си от страната на победителите. При нас има „бъркане в ушите на противника”, ако си спечелил. И задължително оплюване на съдията, ако си загубил.
Всъщност може би не съм съвсем прав. Познавам много хора, които все още разсъждават нормално и могат да направят разликата между победен и победител. Но на преден план винаги излизат другите. Те са по-шумни, по-агресивни, поради което и получават повече внимание. Преди години бе точно обратното, поради което и отношението към играта беше различно. Ние искахме да сме там на стадиона, да вярваме и да сме част от състава си, защото можехме да си позволим да сме нормални. Сочехме с пръст другите, които ходеха пред банята (няма нищо общо с едно тв предаване) и ги считахме за „ненормални”. Постепенно повечето хора поискаха да са пред Банята в центъра на София, а там мястото е малко, поради което целият ни футбол се е превърнал в едно голямо сборище, в което най-важното е загубата на любимия тим да бъде превърната по някакъв начин в победа. И ако това не е възможно, тогава поне победата на противника да бъде омаловажена. Ето това отношение съсипа футбола, продължава да го прави и явно няма да спре скоро.
Бизнесът „Футбол в България”
Ако беше само това, с мед да го намажеш. Този тип мислене има последствия, които дълги години никой не осъзнаваше. Сега обаче ги виждаме, защото пари в българския футбол няма. Липсва бизнес, липсва нормална среда, в която да могат да се правят пари. Всички вдигат ръце и казват „от нашия футбол не може да се печели”. И тъжат горчиво, гледайки с яростна завист към другите първенства. Как да има пари в тази игра у нас? Ами то няма игра. Някой показа ли добрите неща в двата отбора. Ама били малко. Хубаво, но ги имаше. Някое подаване, един удар, спасяване, пробив, центриране. Не, най-важното всъщност са дузпите. Има ли ги или ги няма. Това съсипва бизнеса!
Всички наричат българския футбол „продукт”. Всички искат пари от него. Всички са съгласни, че вечното дерби е витрината на това първенство. Всички се съгласяват, че това е най-важният мач. И като дойде въпросният двубой, правят всичко възможно да го съсипят с каквито средства имат. В Англия има специален 24-часов тв канал, който се грижи единствено за Висшата лига. Можем ли да имаме нещо подобно и у нас? Басирам се, че 95% от вас биха отговорили отрицателно. И имат един аргумент, важен, силен, много силен. Само положенията за спорните дузпи от мача на Стадион „Васил Левски” ли ще показва този канал 24 часа след дербито? Наистина няма смисъл от него, докато положението е такова. А това отговаря и на по-важния въпрос – защо няма пари в бизнеса, наречен „Български футбол”. Защото никой не говори за футбол и всички се стремят да се надплюват.
Поради което ми се струва, че е дошло време за самоопределяне. В момента хората около футбола у нас би следвало да се разделят на нормални и ненормални. Оставете онези пред банята да си спорят, тях ги е имало и сигурно ще ги има. Дайте да бъдем нормални и след даден мач да поздравим победителя. Ако това стане, тогава ще има футбол, ще има зрители и постепенно ще дойдат и парите. Така че, господа президенти на футболни клубове, има ли някой от вас, който поне да иска да бъде нормален? Тишината е зловеща

[8]

Показателите, по които е редно да бъдат сравнявани, са други – конкурентност, средно ниво на класата, демонстрирана във всеки двубой (не само на елитните отбори), зрителски интерес, приходи и още ред други.

Ей такива заучени фрази като чуят поклонниците и кълват веднага. Гледам Мичо веднага се е изтипосал с рев "чудесна статия".

Да, конкурентност, но не като Бобито си го върти.
Конкурентност не значи еднакво силни отбори, защото те може да са еднакво слаби. В момента в България първите шест са малко или много равностойни отбори и като цифра са повече от тези в Испания или Англия, но това не прави първенството ни най-силно.
Конкурентност означава друго, силно представяне. Е коя нация се представи по-конкурентно от Барса, Реал, Атлетик, Атлетико, Валенсия? Все силни представяния гарнирани с една купа.........ама тя пък според Бобито не се брой.

Логиката му е напълно левскарска. Както му отърва. Първо беше, че ШЛ не е важна, а е важно неповторимото английско първенство. Та заради това Реал и Барса успявали, а двата Манчестъра не тази година. Сега обаче, когато Реал и Барса не отидоха на финал, а Челси отиде "се видяло кое било по-силно". Испанците обаче имат два отбора на финал и една сигурна купа пък била тя и по-малката. Тук обаче пък ЛЕ не се брои. Ако догодина два английски представителя я оспорват ще настъпи промяна като тази пролет в ЛЕ, най-силното ще се е доказало. Не ви ли звучи познато? Комунистите им помагат. А на вас? Не, на нас е против волята ни и следва масово псуване и по двете, въпреки че са едни и същи. При ЦСКА се псува на принципа "мамка им комунисти, ето ги там сред тях са, значи им помагат". При носенето на бюста на Сталин логиката се сменя, "мамка им комунисти, ето затова ги мразя, защото ние не сме ги искали, а те са се месили в клуба ни, това е гадно дело на партията (респективно ЦСКА" и така ЦСКА е уникалния комунистически виновник. Два пъти. Първо заради себе си и после заради Левски. При едното привличайки комунистите на своя страна, а при второто натрапвайки ги на сините против волята им, но извода е, че всички комунистически дела са от цесекари. И тези при тях и тези при нас. Та и Бобито е същия. Напълно ясен и предвидим, въпреки празния сектантски поглед, който моли за дрога и се надява, че има дебили, които ще се вържат на глупостите му.

[drvasko98]

Да, обаче, когато ходеха по 3 английски отбора на полуфинал три години подред, това не беше конкурентност Тогава имаше само топ 4, а останалите били много слаби Като влязоха Тотнъм и опукаха Милан и Интер, пак не беше конкурентност

[8]

В момента са 5 испанските отбори на полуфинали, но по-важното ......... и купа носят в страната си.

Да не говорим, че Челси не е като тогава представяната Барса, една (не е една, но нали ЛЕ не го броите), но бореща се успешно с англичаните. При Челси няма такива наченки, а по-скоро късмет.

[drvasko98]

Да, затова Челси 7-ми пореден мач, повтарям 7-ми пореден мач няма загуба от Барса заради късмета и въпреки норвежкия педал

[8]

Затапи ме. Английският футбол е номер 1. Къде съм блял досега!

[drvasko98]

Гадна работа нали? Великата Барса 7 мача да се мъчи с някакви лаици.

[8]

Наистина
При това става дума не за първия, не за втория, не за третия, четвъртия или петия в Англия! Абе класата си е класа.............and let there be english football (каза Господ).