ИСПАНИЯ - Част 2

[VILIO]

На испанския футбол му остават пет години живот, твърди специалист

[drvasko98]

И после какво ще стане след пет години? Друг специалист твърди, че на Земята и остават по-малко от три месеца живот. Толкова ли е устойчив испанския футбол?

[Delija]

Фалкао прави втори пореден супер сезон. За негово нещастие обаче, играе в страната където се подвизават и Меси и Роналдо, и някак все остава встрани.

[marto]

Фалкао прави втори пореден супер сезон. За негово нещастие обаче, играе в страната където се подвизават и Меси и Роналдо, и някак все остава встрани.

Меси - 8 гола 571 минути
Роналдон - 8 гола 605 минути
Фалкао - 8 гола 448 минути


Да не говорим, че носи целият си национален отбор на гръб

[Мичо]

Де Вкарвальо- 8 гола, 707 минути.

Същата класа.

[blazev1992]

Ще затъне ли испанският спорт?
The Independent
20 години след Олимпиадата в Барселона постиженията на испанските спортисти успяха да впечатлят света, но дали сега рецесията няма да сложи края на тази златна ера?

За Алберто Салас, една от звездите на испанския волейбол, ежедневието е доста по-различно от това, за което сме чували при скъпоплатените спортисти, особено, когато става въпрос за футболистите. Тук липсват бързите коли, скъпите и луксозни апартаменти, целият блясък на големите пари.

При него най-сериозно присъства тракторът. Точно така, Алберто става в 6,30 часа сутринта, след което излиза с трактора на полето, нивите са на баща му, работи до 4,30 часа следобед, след което отива в клуба си - Нумансия, за да направи тричасова тежка тренировка

„Нося си обеда на полето и се храня там, преди да отида на тренировка", обяснява Салас, който има 70 мача за Испания. И неговата история се среща твърде често в т.нар. „Златна ера на спорта" в Испания, която започна с Олимпиадата в Барселона през 1992.

За тези 20 години Испания спечели 104 от общо 130-те си златни олимпийски медали, два пъти европейската титла по футбол и веднъж световната, както и още много победи в Тур де Франс, в тениса, мотоциклетизма и дори Формула 1, където Фернандо Алонсо е два пъти световен шампион.

По-рано този месец министър-председателят на Испания Мариано Рахой заяви следното: „Спортът е една от най-силните страни на родината и фундаментален елемент от запазената марка Испания". С други думи, същото като това, което пишеше на популярните фланелки от миналата година: „Аз съм испанец, в кой спорт искаш да те бия?"

Но заради рецесията блясъкът на спортните успехи на Испания започва да помръква. И признаците за това стават все повече. Салас, както и още няколко не толкова големи спортни звезди разкриха това през ноември пред вестник Marca.

„Аз съм професионален спортист, но трябва да помагам в семейния бизнес. Освен това, вече мисля сериозно за това с какво ще се занимавам в бъдеще", обясни Салас. Той слиза от трактора само когато му предстои много важен мач на следващия ден или пък атмосферните условия не позволяват да се работи на полето.

Може би е нормално да се случва нещо подобно в спортове, които не са особено популярни - като волейбола или фехтовката. Но дори и във футбола, краля на спортовете в Испания, мрачните времена настъпват. Водещият испански учен, който работи по въпросите на икономиката и спорта - професор Хосе Мария Гей де Либана от университета в Барселона, открои точно това през есента.

В петия си пореден годишен доклад за финансите в испанския футбол, професорът предрече, че ако нещата не се оправят испанският елитен футбол ще изкара още „четири-пет години, най-много". Доскоро се смяташе, че в следващите 10 години във футбола няма да има промени или сътресения. Според професора, ако се случи нещо подобно, то ще означава смърт за целия испански футбол.

Това може би ви звучи странно. Според изследването на Deloitte, за седма поредна година Реал (Мадрид) е клубът с най-големи приходи в света, а №2 е Барселона.

Според Deloitte, Реал има ръст с 41 милиона евро до 480 милиона евро годишни приходи, а при Барселона увеличението е с 13%, до 450 милиона евро. И двата клуба регистрират увеличение на приходите си с почти 200 милиона евро за последните пет години, което е отчетено като „впечатляващо постижение".

Освен това, дълговете на Реал и Барселона намаляват. От мадридския клуб обявиха, че дългът им се е стопил от 169,7 милиона евро на 124,7 милиона евро, а за последните две години дългът на каталунците е намалял от 420 на 320 милиона евро.

И точно тук добрите новини свършват. В класирането на Deloitte, носещо името Money League, е намерил място само още един испански клуб - на 19-а позиция е Валенсия с приход, равняващ се на една четвърт от този на Реал - 116 милиона евро. Търговските приходи на Валенсия са спаднали за една година с 5%, до 22,9 милиона евро, което е най-слабото постижение сред всички клубове в класацията.

Според Deloitte, присъствието на Валенсия „подчертава важността на участието в Шампионската лига, както и поляризацията в приходите на клубовете в Испания." Следва и предупреждението: „Трудностите, които изпита клубът при намирането на спонсори са същите като при всички други отбори в Испания, с изключение на Реал и Барселона."

И това е много внимателен изказ. Един от най-опитните спортни журналисти в Испания обяснява, че като изключим „двата големи клуба", всички други елитни отбори имат финансови трудности - общите им дългове достигат 3,4 милиарда евро, а фалитът и последвалия банкрут са ежедневна заплаха за голяма част от тях. Последният клуб, който се оказа в сериозни трудности е бившият шампион Депортиво (Ла Коруня), който дължи над 40 милиона евро за данъци.

От 2015 година нататък нещата ще станат още по-сериозни - тогава ще бъде прекратено действието на т.нар. „Закон Бекъм", който осигурява по-ниско данъчно облагане на големите спортни звезди в Испания. Сега доходите им се облагат с 24% данък общ доход, а от 2015 този процент ще скочи на 52. Това естествено, ще натовари бюджетите на клубовете и допълнително ще насочи още играчи към Барселона и Реал, които обаче също ще имат трудности с този проблем.

Има и още нещо - средната посещаемост на мачове през 2012 е спаднала до 70% от капацитета на стадионите в Ла Лига. Данните все още не са официално потвърдени, но са реални. Това е с около 20% по-ниско в сравнение с посещаемостта в Англия и Германия.

Цените на билетите са едната причина за отлива на публиката. И все пак, през април изследване показа, че в Испания е най-скъпо да ходиш на мач - средно 53 евро, което е непосилна цена за голяма част от испанците, които имат сериозни икономически проблеми.

Другите спортове в Испания също имат финансови трудности. Съвсем скоро отделните федерации ще научат с колко точно ще им бъде намалена държавната субсидия, но сигурното е, че свиването на бюджета ще е с поне една трета. Предишното намаление беше 49 милиона евро, а министърът на спорта Мигел Карденал обяви, че тренировъчните центрове за елитен спорт ще получат бюджет, който е намален с 28%.

„Това е национален проблем - заяви президентът на федерацията по колоездене Хосе Луис Лопес Серон, чиято субсидия е намалена с 50%. - Ние сме наясно каква е ситуацията в Испания. Как да искаме пари от държавата като виждаме в какво състояние е Испания, когато няма пари за училища и болници?

„Ние все още разполагаме с много школи по колоездене за деца. Но когато те започнат да растат, заради икономическата ситуация, ние не можем да им осигурим развитие - те трябва да карат в по-сериозни отбори, да участват в по-големи състезания, просто нямат бъдеще."

„Очаквах през 2016 да е „моята" Олимпиада, но не мисля, че ще мога да се състезавам там - обясни през ноември шампионът на Испания по фехтовка Мариус Алварадо. - Елитният спорт ще е достъпен само за богатите, само за тези, които могат да си го позволят."

В други спортове, в които има повече пари, като голфа, положението е малко по-добро, но само донякъде. Според журналиста Давид Дуран, от началото на рецесията в Испания през 2008, там са били закрити неочаквано малко голф игрища, а в страната общият им брой е около 500. Но е налице друга притеснителна тенденция - пет от седемтте испански топ турнири по голф, част от Европейската верига, вече са минало - изчезването им е факт от 2011 досега.

„Тези турнири сериозно зависеха от държавното или регионалното финансиране - обяснява Дуран. - Сега обаче икономическото положение на местните власти е толкова лошо, че те съкратиха парите за голфа без дори да се замислят. Ако сега отидете в някой голф клуб, ще видите, че той още работи, но не е същото. За първи път от 1990 насам броят на голфърите намаля - при това с 16 000 през 2012. Клубовете се опитват да спрат този срив със специални оферти. В моя клуб в Севиля, от понеделник до сряда можеш да играеш срещу 10 евро, което е почти без пари. Ако продължим още една или две години така и клубовете ще започнат да затварят врати."

Проблемите с спорта са важни за испанците, които са запалени на тази тема, а в Испания излизат цели четири спортни ежедневници. Самият премиер Рахой е спортен фен и дори отнесе сериозни критики през юни, след като замина по спешност за Полша, за да гледа първия мач на Испания на Евро 2012, точно в разгара на дебатите за спасяването на затъналите испански банки.

И не на последно място, не трябва да пропускаме т.нар. „Каталунска заплаха".

Става въпрос за следното - сепаратисткото движение в Каталуня може да се окаже още една сериозна заплаха за статута на Испания на европейска супер сила в спорта. Наскоро националният отбор на Каталуня игра контрола с Нигерия, в състава му присъстваха пет от играчите, спечелили световната титла за Испания и седем, които са играли на едно от последните две европейски първенства. Доста добро постижение за провинция, в която живее едва 16% от населението на Испания.

Преди рецесията имаше десет такива регионални „национални" отбори - от Андалусия на юг до Арагон на север. Те бяха създадени с идеята да дадат шанс на местни таланти, които да блеснат на голямата футболна сцена. Сега оцелелите от тези отбори са само два - на Каталуня и на Страната на баските, двете области, където сепаратистките настроения са най-силни.

В последните години приносът на каталунците към футболните успехи на Испания е неоспорим. Представете си как ще изглежда националния отбор без Сеск Фабрегас, Карлес Пуйол, Жорди Алба и Шави.

Това, естествено няма да се случи веднага. Независимостта на Каталуня - тема, по която звездите на Барселона не говорят - трябва да се пребори с много препятствия по пътя си - през 2014 ще има референдум и ако той е успешен, то тогава трябва да се чака и международно признание. Мнението на властта в Мадрид е, че такъв референдум ще е незаконен и т.н. Ако все пак Каталуня се пребори за независимостта си, то това ще е факт след 2020 година, така че е рано да се каже как това политическо усложнение ще се отрази на спорта.

[Delija]

Само да добавя към края на статията, че и в баскетбола, където Испания в последните години стана световен шампион (2006), 2 пъти европейски шампион (2009 и 2011) и 2 пъти игра финал на Олимпиада (2008 и 2012), също Каталуния е основният виновник, тримата най-добри играчи на иберийците - братят Пау и Марк Гасол, както и Хуан Карлос Наваро, са именно каталунци.

[drvasko98]

И да не се стигне до разцепване, няма нищо вечно на този свят. Най-различни държави са били в спортен подем, после следва спад и т.н. Просто испанците се радват на страхотни моменти, както са се радвали и други нации.

[8]

При испанците обаче не е на случайния принцип за който говориш (че всичко се върти на този свят). Спортът им е силен през последните 20 години, 90-те и новото хилядолетие, а всичко това дойде не в случаен период, а след влизането им в ЕС в началото на 80-те и е следствие от това (малко по-късно защото изисква време преди да се видят плодовете).
Това не е като нашето, където влязоха над 10 държави. Тогава Гърция, Испания и Португалия (бидейки малко на брой и вземайки всичките помощи) извлякоха полза. Гърците например и сега при мега криза си почиват с помощите по нашите курорти, просто стандарта им се изстреля тогава. Иначе не са нещо по-различно от нас. При испанците заделените пари по спорта дадоха резултат.
И нашите прояви на спортистите в Сеул и футболистите в САЩ бяха следствие от няколко десетилетия изливани пари по спортните училища, нещо което сега го няма.

[Delija]

Валенсия се очертава тука за една седмица да отнесат нечовешки бой все от един съперник. Дотук 0:2 в Мадрид, 0:5 на "Местая" и да видим и третия рунд колко ще бъде.

[8]

Е 0:2 в турнирен сблъсък е почти нормален резултат, не нечовеши бой, още повече и със съперник Реал и на неговия терен.

Що се отнася до втория мач моето мнение е по-скоро, че Реал включи на обороти. Всъщност те не са били слаби и сега да са намерили формата си. По моите методологики на сравнения през целия сезон не са по-слаби от Барса (че и леко отгоре са). В края на крайщата при сблъсъците с големия съперник, хита на първенството в лицето на съгражданите им и третата сила си бяха перфектни. Извън Барса, Атлетико и Валенсия, че загубили точки срещу слабаци не е добър измерител за силата им. Дали ще са с 12, 15 или 20 точки зад Барса няма много голям смисъл. В сблъсъците със силните обаче, които не са и по едно време, а пръснати през сезона (тоест не е моментна силата на Реал) всичко е ОК, значи Реал си е ОК. Просто няма да стане шампион на Испания, което не е изненада при наличието на Барса. По същия начин и Барса ако не стане шампион не е сензация при наличието на Реал. Чисто математически всяка година най-малко единия няма да стане шампион колкото и да е силен по простата причина, че титлата е една.

А Валенсия са си зле през последните години и не са се върнали към силата си, че да изненадва това вчера. Атлетико напоследък все повече се вписва с понятието третата испанска сила.

Между другото това какво станало на Местая или в английското първенство не е много интересно, поне за мен. Интересното е Реал-Ман, другите неща са горе-долу ясни и дори и не всички да се сбъднат имам ориентир кой къде е като качества. В ШЛ обаче има неразрешени дилеми и една от най-големите предстои сега да бъде решавана.

[drvasko98]

Може да звучи скандално, но за мен това е един от най-ясните осминафинали в ШЛ. Потенциалът на двата отбора е несравним, а на мениджърско ниво няма някой галфон, който да профука очевидно по-добрия потенциал. На всичмото отгоре тези с по-добрия потенциал ще са и по-мотивирани и концентрирани, защото както ти пишеш - това им е мача на този етап и изобщо това им е Купата за тази година, която трябва да гонят с условието, че купата на Краля е просто един допълнителен турнири и има по-голямо значение само ако се бие Барса. Докато англичаните могат да си отпаднат и да си продължат борбата за титлата. Не казвам, че не е важна и ШЛ за тях, но могат да преглрътнат загуба на този етап, докато за Реал отпадане ще значи на практика край на сезона през февруари. Не знам, но аз не виждам потенциал дори за равностоен сблъсък. Очаквам Реал да реши мача още в Мадрид с победа с 2 и повече гола разлика.
Мачът Барселона-Милан дори крие повече интрига според мен.

[8]

Щях да споделям философията и аргументите ти ако в уравнението на участваше Съра. Чисто футболно и аз съм на мнение, че Реал неоспоримо има по-големия капацитет. И все пак отсреща има величина, а когато е така за мен си има интрига. Няма ясен мач, когато срещу теб е Бастен, Стоичков, Марадона, германски отбор или в случая на треньорите Съра. Това са доказани величини с които не бих се ебавал.

Между другото след онзи фантастичен за Ман сезон, 99 година, следващата година се срещнаха и за мен нещата бяха ясни. Ман ще продължи да си бие, още повече след онова 0:0 в Мадрид. Ама знаем какво последва в реванша, при това резултата лъже, щото ако си спомним развоя Реал в един момент набързо решиха победителя.
Та сега ми изглежда обратно, Реал да е по.силния......ама пък що пак да не стане обратно.

Не ме разбирай погрешно, не залагам на Ман по някакви невидими си мои аргументи. Виждам предимствата на Реал. Просто от другата страна е Съра.

[Delija]

Васко си позволи в другия форум да сподели мнението си за Гуардиола и някакъв от безбройните там имбецили го заклейми като елементарен, абсурден и некомпетентен.

[drvasko98]

Васко си позволи в другия форум да сподели мнението си за Гуардиола и някакъв от безбройните там имбецили го заклейми като елементарен, абсурден и некомпетентен.

Тъй ли Даже не съм обърнал внимание. Там често хвърлям някоя бомба и изчезвам без да видя последствията, които са ясни най-често