vill_1 написа:Меси е едно голямо,голяяямо лайно!
blazev1992 написа:Роналдо вкара 3 гола днес и Меси, плашейки се да не го стигне случайно, пак взе да вкарва на разни туристи.
Трафалгар* за Барса на „Сан Сиро”
Сантиаго Сегурола, Марка
От пролетта на 2008 г. Барса не е изглеждала никога в подобен шок, принизена до минимална експресивност, изключително слаба, човешки. Преди пет години, до пристигането на Гуардиола за треньор, тимът завърши първенството на 18 точки зад Реал Мадрид, който бе добър отбор, но нищо повече. Неговите звезди бяха двама играчи в залеза на кариерите си - Ван Нистелрой и Раул. На фона на това Барса изглеждаше имперски - Роналдиньо, Меси, Анри, Ето'о, Шави, Иниеста, Деко, Яя Туре, Пуйол, Дзамброта, Виктор Валдес и Абидал, наред с други големи световни фигури. Но най-важният играч по онова време беше момче на 18 години - Боян Къркич. Този факт говори сам по себе си за разпадащия се физически, умствено и футболно отбор.
Оттогава Барса натрупа много победи и малко загуби. Пеп Гуардиола го направи перфектна футболна машина, даже и емоционално. Той изгради отбор на базата на красотата и уникалността на играта, който се отличаваше и с отбранителна смелост, яка като титан и в най-лошите вечери. Барселона губи рядко с повече от един гол разлика. И само веднъж досега в Шампионската лига - в известното поражение с 1:3 срещу Интер на Моуриньо. Онази вечер преди няколко години Барса игра зле, но не липсваха нито възможности за гол, нито кураж.
Загубата в сряда от Милан обаче е с библейски пропорции, несравнима с нищо друго в последно време. В Милано могат да си припишат с право всички възможни положителни качества - перфектна защита, фанатичен интензитет, впечатляващо ниво на внимание към детайла, търпение да се се изчакат шансовете, лекотата, с която бе унищожен Меси, без да се прибягва до насилие. Всички условия бяха налице, за да се попречи на най-класния отбор в света да изглежда себе си и така бе сведен до една кръгла нула.
Никой досега не бе успявал да вулгаризира каталунците, да ги превърне в компютър без ресурси, без идентичност, без емоции. Всичко онова, което се случи на лошия терен на "Сан Сиро”, бе против каталунците. Медиите в Барселона реагираха с учудване. Тези в Мадрид отбелязаха сериозността на нанесената рана върху тялото на вечния съперник, само пет дни преди реванша за Купата на краля. И ето как внезапно Реал Мадрид се оказа в ролята на фаворит на „Камп Ноу”.
Сега каталунската преса иска от своите магическа промяна и грандиозен реванш срещу Милан. Едно изискване, което коренно противоречи на природата на Барса, чиито характеристики са свързани с метода, с техниката, с търпението. Каталунците винаги са ненавиждали всяка идея за творчески хаос и навлизане в емоционална треска на терена. За разлика от Реал, който не се колебае да превърне всеки мач в Големия взрив, Барса се страхува от неконтролируемото повече от всичко на този свят. Ето защо, интуитивният, импулсивният отговор в ответния мач с Милан е безсмислен. Би бил безкрайно по-разрушителен за „блауграна”, отколкото за "росонерите".
Ще бъде интересно да се види реакцията на играчите в уникалната ситуация. Последиците от такива загуби често са изключително вредни. Понякога те означават дори промяна в курса, край на цикъла. Ще разберем в следващите седмици. Досега сме виждали как Барса печели триумфално 14 трофея само за четири години, включително две издания на Шампионската лига, както и полуфинал през 2007 г. Барселона е в основата и на испанския поход в Европа и в света от 2008 година насам. Не сме ги виждали опрени до стената.
Безполезно е да се говори за тактически съображения и замисли, за да се оправдае поражението на „Сан Сиро”. Барса игра с най-добрия си състав, който всеки фен би написал, без да се колебае. Освен героичния Пуйол, обаче, всички останали играчи бяха карикатури, които превърнаха вратаря на миланистите Абиати в привилегирован турист. Това бе един изцеден и изтощен тим.
Сега Барса е в шок и в ужасна ситуация. В търсене на футболен лидер и морал, в момент, когато треньорът Тито Виланова е в Ню Йорк за лечение от рак. Изглежда прекомерен товар за поемане от помощника му Роура, който преди по-малко от година бе едва трети треньор в щаба. Великите играчи на Барса са в почти невъзможна ситуация. Това са същите онези играчи, които изглеждаха безпомощни и объркани на „Сан Сиро" в сряда. Мястото, което може да се окаже Трафалгар за Барса в Европа.
*Битката при нос Трафалгар, близо до Кадис, през 1805 г. слага край на мечтата на Наполеон да завладее Острова и бележи началото на века на британско морско господство. Великобритания печели убедително морските сражения, но губи най-големия герой в историята си - адмирал Нелсън. Под ръководството му кралската флота успява да победи френско-испанските си противници и не губи нито един кораб.
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 15 госта