Delija написа:8, тъп си като гъз, освен това си и чист сектант.
През `92-а, когато ощетеният беше любимецът ти Стоичков, нямаш съмнение как нещата били манипулирани. Сега обаче, когато друг твой любимец намазва в идентична ситуация, не виждаш как би могло да бъде манипулирана класацията.
Излиза, че през `92-а можело, но сега не.
Виж какво, хомо, зад Меси стоят неща като цели маркетингови стратегии, многомилионни рекламни и спонсорски договори.... а, както всеки разумен човек (какъвто ти не си явно) знае, там където има намесени много пари, нещата рядко са чисти. За съжаление, футболът до такава степен се комерсиализира, че нещата не винаги се решамат на терена. А специално ФИФА отдавна има доста лоша слава в това отношение.....
"Много си тъп" беше към пловдивския клошар. Така че спести си тъпака, хомото и другите простовати обиди ако се имаш поне малко за човек, който може да води диалог.
Или ти се обиди, че мнението ти, споделяно от Столипиново, не е споделяно от българите? Ми извинявай ама първосигнално без никакви аргументи. Само емоция виждам в поста ти и нищо разумно.
Какви "маркетингови концепции" стоят зад мненията на големите звезди от футболния свят!?
Ето, Матуес като каза как е гласувал (от позицията на треньор на национален отбор) първи в листата му е Меси? Какъв маркетинг е подгонил Лотар?
Да бяха единици като него да ги обявим за луди ама те масово са гласували така. Това, че не са гласували както ти (че и аз) би гласувал не значи че са ненормални. И за мен Йохан Кройф е най-великия футболист за всички времена ама мнението на света е Диего Марадона. За мен най-техничен футболист с топката в крака не е равно на най-силен футболист, но приемам го и не си мисля, че само аз разбирам докато гледам футбол, а другите да са луди. Приеми, че света тази година глаува извън традициите, които бяха в година на голям форум по принцип да печели играч от шампиона. Този път гласуваха за "принципно най-силния" Меси, а не за "годината на Шави като трофеи и умопомрачителни постижения" (визирам статистиката от мачовете с Интер и Реал, където прави повече от целия противников отбор). Това е, така са решили, така са гласували. Ако тази тенденция продължи и занапред ще се оправдаят думите на Малдини ("по принцип Меси докато играе трябва всяка година да му се дава наградата"). Аз не го абсолютизирам така. Може да е най-добрия, но не всяка година ще твори вълшебни неща. В последната година той наистина направи ужасно много, но не всяка ще е така.
За Стоичков явно не знаеш случая, защото говориш глупости. То не е мое тълкование, а си излязоха материали в западната преса, които четох от страниците на вестник "Спорт" (препечатани в него). Схемата дотогава е следната като не помня точно детайлите, но горе-долу беше нещо такова. Гласува по един журналист от страна. Той се знае от целия свят. Дава вота си някъде примерно към 15 ноември или 1 декември, защото тогава декември се обявяваха лауреатите. Даването на вота е седмици преди обявяването, но почти се знаеше победителя от два факта. Първо можеше да се предполага кой как е гласувал. Все едно сега в българското пространство някой да тръби, че Меси е велик футболист, друг че около Шави върви играта на Барса, трети че Снайдер е направил постижения във всички турнири, а четвърти че Форлан е уникален защото е направил доста много, но все от слаби отбори. Е тези примерни четири човека от една страна можеш да предположиш кой ще сложат начело на листите си и така като знаеш кой от тях (един) гласува ще знаеш за кой си е дал вота. Та така знаейки се имената на гласуващите и с малко проучвания (защото Запада може да не знае изказванията на Томислав Русев, ако той гласува за България, но като поразпитат други спортни журналисти в България ще разберат) се правеха на чернови схеми как би трябвало да изглежда крайния резултат и обикновено познаваха с малки разлики в точките (все ще се намери някой и друг от 30-40 държави да гласува изненадващо въпреки изказванията си).
И така малко преди обявяването на резултатите Стоичков беше безапелационен победител. Вторият факт от който се съдеше за победителя е, че малко преди анкетата на Франс Футбол излизаше същата на "Онз Мондиал", по-малко позната, но която винаги вадеше същия резултат. Тоест като видиш победителя й и след седмици същия взема и Златната топка. През 92 година Златния онз взе Стоичков и всички чакаха най-нормално да вземе и Златната топка. Е да обаче по-късно се получи прецедента, който никой не очакваше.
...................междувременно малко встрани и без никакво внимание да му отделят (до излизането на крайните резултати) протича нещо съвсем безобидно около което обаче после се вдига много шум. Мнозина журналисти получават различни бонуси от Берлускони, най-често покани да гостуват няколко седмици през ноември в Милано, където отблизо имат възможност да следят подготовката на Милан (на не кой да е), да контактуват с отбора, вечери по ресторанти и т.н. всичко безплатно (Берлускони плаща). Все едно Томислав Русев ако е гласуващия българин за Франс Футбол да получи покана почти един месец да се разхожда в Милан като вътрешно лице и да прави каквото си иска. Сега си отбележи нещо много интересно (което пишеше в западната преса). Поканените са точно тези, които при правенето на черновите НЕ БИХА гласували за Ван Бастен (или пък биха гласували за Стоичков ако по ти харесва). Тоест не каниш хора откъдето ще ти дойдат гласове, а там където губиш. Което си е твое като глас си остава твое, а което не е твое го каниш в израз на приятелски жест и току виж се почувствало морално задължино да се отблагодари на Берлускони за приятния месец в Милано.....и така и стана. След това масово обръщане на гласове (в тези дни на "ваканция" в Милано имаха възможност да видят и единствения смислен мач на Бастен през втората половина на годината, 4 гола при 4:0 срещу Гьотеборг) двамата бяха почти равни. Ако не се лъжа Бастен беше между 90 и 100 точки, а Стоичков между 80 и 90 (третия някъде назад с 30-40). Преди акцията на Берлускони гласуването въобще нямаше да доведе до драма и близко класиране. Това е от западната статия и разследване. Е да, ако го обърнем като Стинката на "докажи с факти" и както и ти ми втълпяваш, че съм параноик сте прави. Доказателства няма. След резултатите Франс Футбол се втурна да вкарва правда, но на факти имаше следното. Берлускони не е подкупвал никого! Няма даване на пари, няма "гласувай така, за да има еди какво си насреща". При разпити на гласувалите се установи и че нищо не е искал от тях по време на престоя им в Милано (само дето са имали всичко необходимо). Така са решили, така гласували. Това вече са си тълкувания на западната преса, на осмака, а и на целия свят, че доста съмнително изглежда да бъдат поканени в Милано точно хората които са за Стоичков, точно в месеца на гласуване. Берлускони същото каза, нищо не бил манипулирал. И като факти си е прав. Така се случило, ноември ги извикал, дори като се замислиш трябва да му благодарят, като истински меценат е дал пари от джоба си, за да образова журналистите. Какво общо има тук Златната топка? Някъде да го пише черно на бяло и да е подкрепено с твърди доказателства?
Франс Футбол смени правилата си и от тогава и в самото издание не знаят кои журналисти гласуват (само отделни лица им знаят имената). Пазят се в пълна тайна. Така е от 92 година....ама това не е доказателство за фалш през нея година. Може пък така да са решили точно през 93 година, да променят начина на гласуване, конкретно пазейки имената в тайна. Що пък трябва да има връзка с 92 година?
Между другото последната Златна топка дава добър пример за нещо което искам. Не е задължително победителя да е от световния шампион. 2006 това с Канаваро е пълен цирк. Що за най-добър футболист в света е този!? Нито е блестял през цялата година над всички останали футболисти, нито пък е направил през нея година такова световно каквото например направи Зидан за Франция. Италия изнесе слабо първенство с два перфектни мача (не като красота, а като тактика).....ама най-важните, полуфинала и финала. Съвършено изиграни, точно както голяма футболна сила може да го прави, особено първия където повалиха друг гигант (Германия). И ако все пак тези два мача и като следствие титлата задължително трябва да носят Златна ткопка и трябва да припишем на някой подвига, то това е или треньора или ако ще търсим сред футболистите, то това е целия отбор, който изигра по италиански перфектно мачовете. Какъв Канаваро, какви 5 лева!? Сякаш Липи е някакъв позьор, а останалите италианци са нямали идея какво да правят на терена, но хвърковатия Канаваро е понесъл целия отбор на плещите си. Глупости на търкалета.
Въпреки, че не съм привърженик на идеята задължително шампион да е носител на Златната топка, в сегашния случай пак щях да е дам на Шави. Меси е най-големия, но годината беше на Шави при все върховните постижения на Меси.
Ето ти още един пример за несправедливо гласуване по подобие на тази годишната Златна топка. 1995 футболист на България стана Балъков като реално не е бил най-добрия тогава. Защо? Ми защото беше голяма звезда, която силно напредна с годините (стана на почти 29), а нямаше този трофей. Не, защото не е много силен, а защото имаше още по-силен Стоичков, който дотогава беше взел 5 пъти трофея. При толкова много отличия, при вече и Златна и Сребърна топка, Ицо нямаше да се "разплаче" ако не вземе и шесто. И така някак си за "цялостна сила" (не точно през 95 година, а въобще) на Балъков гласуваха за него. През 98 пък Ивайло Йорданов взе същото отличие не защото това му е най-силната година, а защото по-нататък вече нямаше за кога. Златното поколение постепенно слизаше от сцената и ей така за цялостен принос на железния футболист, който можеше да играе на всеки пост, му дадоха отличието.
Ако не се лъжа през 95 година гласуването в България също беше много близко. Май беше 151 за първия Балъков и 141 за втория Стоичков. Какво имаме през годината? Вярно, че не е най-силната на Стоичков, но тук не говорим за световни стандарти (и за Златна топка). Първите три месеца Стоичков играеше относително добре за Барса (скандала избухна март, тогава и спряха да го пускат да играе често, тогава и Барса отпадна от КЕШ). Първите три месеца на годината той играеше като актуален лауреат на Златната топка, Барса все още всяваше ужас от есенното 4:0 с Манчестър и всички ги беше страх от среща с Барса и Стоичков. След това до лятото нищо, а след това една прилична есен с Парма, която не е на звездните нива на игрите в Барса, но най-малкото не е по-различна от ставащото в Спортинг Л. Имаше един паметен мач с Халмщат, който сам го обърна до 4:0 (след 0:3 в първия двубой). Два пъти сложи топката на крака на голмайсторите и ги изведе сами срещу вратаря за първите два гола, при третия нямаше участие, а четвъртия беше като срещу Германия, заби го зверски и със сила от същото положение от пряк удар. Невероятен мач на Ицо.......като плеймейкър
. Понеже беше в конфликт с Дзола, а Ицо като правеше нещо го правеше със сигурност, искаше да разчита на себе си. След първия мач се беше зарекъл и обещал, че ще продължат и го направи. Игра именно в ролята на Балъков и не се представи по-зле от най-добрите игри на Балъков. Върна се в центъра, развихри се с техника и дрибъл, два голови паса с минимално участие на голмайсторите и накрая на мача изморен си нагласи топката за пряк удар и като видях как гледа бях сигурен, че тук ще забие поантата и го направи. Уникален! Дори и да е с нещо с което не може (глава, десен крак) съм сигурен, че ще го направи не по-зле от майстори на съответните елементи (92 година шампионска титла след 2:0 в последния мач с два гола на Стоичков и двата с глава, нещо което ужким не можеше). Така че на ниво клубове Ицо имаше поне малко превъзходство над Краси. На ниво национален отбор вярно, че играта ни тогава беше блестяща и се въртеше около Балъков, но......Ицо громеше в квалификациите през 95 и завърши с 10 гола (но не тип Бербатов основносрещу отбори като Малта, а редовно срещу всеки съперник). И така Стоичков беше логичния победител, но не стана. Вярно, че годината му беше далеч от предишната 94, но все така беше доста добра за стандартите на футблистите. Ако не се лъжа беше някъде и между 10 и 15 място през 95 за Златната топка на Франс Футбол.
В последствие Балъков взе втори футболист на годината през 97 година. Тогава вече абсолютно заслужено и без грам съмнение беше най-силния българин през нея година. Стоичков тогава взе КНК с Барса, но участваше в малко мачове на Барса (Роналдо беше звездата). На ниво национален отбор един голов пас за важния гол на Трифон Иванов класирал ни на световното. Балъков от друга страна изнасяще невероятни мачове в Бундеслигата, а националния ни отбор той и Костадинов го носеха (по равен брой голове от крило и плеймейкър при липса на нападатели, но при Балъков и творене на игра има) по пътя към световното при отсъствието на Ицо, Любо и Лечков в по-голямата част от мачовете.