Франция извън домакинствата (това което сама си постига с борба) е много симпатичен футбол довел до 3 място през 58 година, както и двата полуфинала през 82 и 86, въпреки че втория идва като ехо на евротитлата 2 години по-рано. Слагам го и него обаче, защото състава им не е по-различен от 82, където след истинска драма не успяха да стигнат финал. Та това е то. От ония белите французи, с кадифена европейска южняшка техника и без колониални представители. Нещо като нашето американско лято, но реализирано няколко пъти. Неслучайно и до златното поколение срещу немците си падаме навсякъде (у дома, навън няма значение), а с Франция обикновено разменяме победи. Просто грандовете ни колят (било то Германия или Италия), докато на средно европейските сили не им отстъпваме при добри поколения (само да не е като сегашното). Играчи като Стоичков, Бонев, Балъков, Якимов, Гунди и т.н. не отстъпват и на 1 см от Платини, Фонтен, Зидан, Жирес, Тигана, Фернандес, Копа. Сборно като отбор също не отстъпваме.
През 82 и 86 силата на французите беше много по-истинска от псевдосилата през 98 година. Конкретно 86 участваха в най-силния мач от най-силните отбори на първенството и го спечелиха.