Delija написа:100 гола в първенството за Реал.А остават още 8 мача, ще се чупят рекорди определено.
п.п.: Казусе, гадно, нали ??!
dgeorgiew написа:Специалните цигани ще ядат един специален баварски хуй съвсем скоро.
dgeorgiew написа:Специалните цигани ще ядат един специален баварски хуй съвсем скоро.
maryan unfaitful написа:А Рафа несъмнено щеше да е олимпийски герой в древността, може би дори щеше да влезе в древногръцките митове като полубог.
Al написа:dgeorgiew написа:Специалните цигани ще ядат един специален баварски хуй съвсем скоро.
Delija написа:100 гола в първенството за Реал.
maryan unfaitful написа:Не съм наясно с 21-годишните девственици.
„Вече няма смисъл да се съмняваме в това кой ще е победителят в Шампионската лига. Всеки сезон учим по нещо ново. Този път разбрахме как може да бъде отсъдена дузпа, без топката да е в игра“, заяви Еладио Парамес, цитиран от испанското издание Marca.
Казуса написа:Обикновено казва това, което в момента Жозето не смее.
Което прави "Реал" още по-жалки.
Жозе Моуриньо:
Врагове са ми нужни, за да не се отпускам
Специален съм, защото през последните 10 г. никой не е спечелил толкова титли, колкото аз
На „Ноу Камп” Барселона и Милан излязоха в кървав мач, а в Мадрид, в генералния щаб на Реал във Валдебебас, Жозе Моуриньо се наслаждава на първото място в класирането с 6 т. аванс пред каталунските съперници и сигурно класиране на 1/2-финала в ШЛ. Което само някакъв нечуван катаклизъм може да постави под въпрос след 3:0 над АПОЕЛ в Кипър. Специалния, който вика за своя приятел Ибрахимович срещу Барса, е в добро настроение, макар че испанските вестници съвсем не се отнасят мило към него. Моу обаче притежава спокойствието на човек, който е убеден, че и тази година ще спечели някой трофей, както във всяка една от предишните 10 години.
Роберто де Понти
„Кориере дела сера” (Милано)
- Жозе Моуриньо, как се чувствате в Мадрид?
- Отлично. В Лигата сме начело, имаме големи шансове да отидем на полуфинала в Шампионската лига. Нещата вървят прекрасно.
- И въпреки това не липсват критики.
- Свикнал съм им, в света на футбола ме критикуват, когато кажа бяло или когато кажа черно, когато говоря след мач или когато мълча след мач. От време на време се чувствам странно, защото не зная по кой път трябва да тръгна: винаги съм критикуван, във всички случаи.
- Поради което свикнахте?
- Да, това е моята работа, макар че понякога не съм сигурен, че се отнасят с уважение към мен.
- За кого сте сигурен, че ви уважава?
- Със сигурност моите футболисти. Сигурно и моите деца, и моето семейство.
- Как се спечелва уважението на футболистите?
- Футболистите са хора, които имат всичко. Имат високо положение. Интелигентни са. Учат. Имат достъп до всичко. Знаят какво означава един подготвен треньор. И също така знаят какво представлява един не толкова добре подготвен треньор. Знаят кой треньор е честен. Знаят всичко за нас. И мисля, че начинът да си извоюваш тяхното уважение минава преди всичко през уважението към тях. И аз уважавам футболистите повече от всичко друго във футбола
- Вие сте тренирали и сте печелили в различни страни. Как успяхте да пренесете своята победна култура в толкова различни култури?
- Преди всичко е необходимо да имате малко късмет.
- И вие се считате за човек с късмет?
- За човек с много късмет. Имах възможност да работя с фантастични личности.
- Да говорим за вашите отбори.
- Аз вярвам, че не може да се промени напълно характерът на личностите. Когато отивам в някой отбор, аз търся начин да получа най-доброто от личностите, с които работя. Когато привличам някой футболист, може да опитам да събера всякаква информация за него, за неговата личност, за неговия характер, но въпреки това трябва да имам и късмет. Защото ще го опозная напълно едва тогава, когато започнем да работим заедно.
- И какви са личностите, с които сте работили?
- Фантастични. В Челси половината отбор бе от африканци, и се получи нещо уникално: 12 африкански футболисти, които с 11 европейци създадоха фантастична група. В Интер имаше 7-8 аржентинци, едно невероятно семейство. Никога не съм чувствал, никога, абсолютно никога, едно такова семейство.
- Изглежда на това семейство вие все още му липсвате...
- И те ми липсват на мен.
- Как се създава една група, която да побеждава?
- Важното е да се разговаря с тях на местния език – на испански в Испания, на английски в Англия, не може да се използва някакъв друг език. В същото време мисля, че е добре да се знаят и други езици заради личните разговори с всеки отделен футболист. И когато си насаме с тях, а не пред всички, да разговаряш с тях на техния език е нещо наистина важно, за да успееш да създадеш една специална и отделна връзка.
- Вие чувствате ли се като победител?
- Аз съм победител.
- Кое ви прави Специален в сравнение с останалите треньори?
- Мисля, че треньорите са съсредоточени в спечелването на победите, на титлите, на резултатите. Това е нещото, което създава история.
В последните 10 години никой не е спечелил толкова титли, колкото аз
Ето това е да бъдеш специален.
- И все пак понякога не ви ли тежи прякорът Специалния?
- Не ми се струва обиден прякор, така че...
- ... така че не ви тежи, още повече че вие сам си го измислихте.
- Именно.
- Е, какво толкова специално имате, Жозе Моуриньо?
- Да си специален във футбола означава да побеждаваш. Хората забравят губещите. Казвах го миналата година, когато загубихме полуфинала с Барселона (в ШЛ). Феновете ме успокояваха: хората никога няма да забравят как и защо загубихме, отменения гол на Игуаин, червените картони... А аз им отговорих: да, хората забравят. След някоя и друга година те няма да помнят повече какво точно е станало, а ще помнят само кой е победил. Така че ако можеш да победиш, трябва да побеждаваш, да побеждаваш и пак да побеждаваш. Да спечелиш всичко е невъзможно. Но ако побеждаваш редовно, тогава това остава в историята.
- А вие как станахте победител?
- Не зная. Мисля, че защото бях готов да се боря за всичко още като дете, за мен всичко беше съревнование, дори най-обикновените неща. А когато се съревноваваш, искаш да победиш. Мисля, че това е нещо, което ми е вродено.
- Срещу кого се съревновавате?
- Най-вече със себе си, повече отколкото с останалите. Винаги се стремя да си поставя трудни цели, мисля, че непрекъснато се намирам в съревнование със самия себе си.
- „Чувам шума от враговете...” Помните ли тази ваша фраза?
- Разбира се.
- Вие лично нуждаете ли се от врагове, за да давате максимума от себе си?
- Така е по-добре. Не мисля, че е решаващото нещо, но е по-добре така. И по специално, когато си в период на успехи и има опасност да се отпуснеш: ако чуеш този шум, ако чуеш, че търсят начин да се възползват от някой твой труден момент, това помага. Да, аз предпочитам да имам врагове.
- А много ли са те?
- Внимание, искам да уточня, че думата „враг” не е дума, която се отнася до личния ми живот: когато казвам „враг”, това се отнася до футбола. Още като деца се съревновавахме помежду си, а тогава дори моите приятели стават мои врагове. Адреналинът е нещо, от което тялото има нужда, и за да не избягна отпускането, предпочитам да чувам шума на враговете.
- Като стана дума за прочути фрази: искате ли да поговорим за вашето „зеро титули” („нула титли”)?
- (смее се) Да поговорим.
- Доколко е планирано това изказване на пресконференцията?
- Аз винаги планирам пресконференциите си. Когато предстои мач, аз съм концентриран върху мача, когато има тренировка, концентриран съм към тренировката, когато трябва да говоря, аз зная точно това, което трябва да кажа.
- Тази ваша фраза се превърна в истинско заклинание в Италия. Как се роди тя?
- С Интер се намирахме в ключов момент от сезона, можеше да спечелим всичко или нищо, Рома, Юве и Милан ни преследваха в първенството. Ние трябваше да играем финала за Купата на Италия с Рома, а в Шампионската лига бяхме още на 1/4-финалите, много далеч от спечелването й. Имах нужда да поставя останалите под малко напрежение и да им внуша, че на тях може да им се наложи да спечелят „зеро титули”.
- И стана точно така. Кога осъзнахте, че сте създали истински хитов лозунг?
- Няколко дни сред пресконференцията пристигам на базата Апиано Джентиле и на входа виждам група момчета да продават фланелки, които тичат насреща и ми мятат 3 фланелки през отворения прозорец. „Мистер, мистер, благодарим”, ми подвикваха те. „Благодаря за какво?” Те ми показаха фланелката с щамповани белезници и надписа „зеро титули”, и казаха: „Успяхме да продадем много от тях”. „Харесва ми”, отговорих им.
- Хубави времена бяха за Интер. Сега нещата малко се промениха.
- Зная. Аз съм първият фен на Интер.
- Това непрекъснато го повтаряте. Даже казахте, че Интер е вашият дом и че рано или късно ще се върнете вкъщи.
- Вярно е, казах го.
- Не един и двама запалянковци на Интер се надяват това завръщане да е скоро, а не късно.
- Ако това е един по-заобиколен начин да ме питате за моето бъдеще, ще отговоря, че става дума за тема, по която няма какво повече да кажа. Имам още 2 години договор с Реал и никога не съм казвал, че няма да остана в Мадрид
- Посланието ви е прието. Но дали все така се чувствате лидер в този Реал?
- Абсолютно.
- А лесно ли е за вас да бъдете лидер?
- Повече от лесно – на мен това ми идва отвътре, съвсем естествено. Това стана моя работа от много години. Когато влизам на тренировъчната база, аз зная кой съм и какво очакват от мен хората. По време на моята работа аз зная, че съм длъжен да командвам. Което е нещо естествено, въобще не чувствам напрежение, просто трябва да командвам. И когато изляза във ваканция, това усещане ми липсва.
- Вие се превърнахте в явление дори и заради вашия външен вид, не случайно станахте рекламно лице на различни фирми.
- Аз вярвам, че за да бъдеш треньор, са ти необходими способности, работоспособност и качества на водач. Победи не се постигат заради сакото или заради прическата, или заради умението да говориш хубаво.
- Едно ваше палто е изложено в музея на Челси.
- Ето една много забавна история. Това палто, което носих в продължение на 2 сезона - палто „Армани”, реших да го пусна на търг за набиране на средства за една фондация, която помагаше на болни от рак деца. Аз и госпожа Блеър (съпругата на тогавашния премиер на Великобритания Тони Блеър) бяхме посланици на тази фондация. Един господин спечели това палто, като плати една хубава сума, и го отнесе в дома си. Но после си даде сметка, че палтото не е негово, а на Челси, на историята на Челси, и реши да го подари на музея. Сега палтото е там, както и обувките на Лампард или на Дрогба. Аз съм щастлив, че го пуснах на търг и още по-щастлив, че онзи господин реши да го дари на музея.
- Вие полагате ли специални грижи за външния си вид заради публиката?
- За Бога! Изобщо не ме интересува да се обличам заради мнението на другите, обличам се така, че аз да се чувствам удобно. Някой ден може да ме видите с хубав костюм, добре избръснат, а друг ден да се нося с нещо като пижама, с чехли и къси панталони. "Адидас" е моята любима марка още от детските ми години. Изхарчил съм цяла торба пари за тях, преди те да започнат да ме спонсорират, така че е справедливо сега те да ми се отплащат с лихвите. Но иначе – не, не се чувствам човек, който е вманиачен на тема мода.
- А някога имали ли сте спорове в съблекалнята?
- Случва се.
- Ако трябва да припомните един такъв спор или дискусия, коя ще изберете?
- Може би този с Ибрахимович, единственият ми спор с него. Той трая пет минути. Той искаше да отиде в Барселона, за да спечели най-сетне Шампионската лига, а аз му бях бесен и му казах: остани тук и я спечели с Интер.
- Накрая вие се оказахте прав.
- Жалко за Ибра, защото той е невероятно момче и невероятен футболист. От този тип, който обожавам, който има фантастичен живот извън футбола със своето семейство. Той живее за семейството си, за футбола, той е победител.
- Критиците на Ибрахимович подчертават, че в европейските турнири не е спечелил нищо.
- Не ми харесва, че понякога хората забравят какво е постигнало това момче - спечелил е 9 поредни шампионски титли, това никой не бива да го забравя. Ще му кажа следното: имаш време, за да осъществиш своята мечта за Шампионската лига, която е последният трофей, който му липсва.
- Ибрахимович говори само хубави неща за вас, както практически всички футболисти, които сте тренирали.
- Аз вярвам, че футболистите осъзнават инстинктивно дали ги уважавам. И когато ги уважавам, въпросът вече не е дали те играят или не, дали са титуляри или не. Футболистите чувстват, че аз ги уважавам. Футболистите трябва да могат да усетят, че ги тласкам и ръчкам, за да играят по-добре. И когато им даваш това, уважението става взаимно.
- Къде чувствате по-голяма отговорност: в ръководенето на своите футболисти или на своите деца?
- Без съмнение с моите деца отговорността е далеч по-голяма макар че с тях на мен се падна по-лесната работа.
- В какъв смисъл?
- В смисъл, че мама е тази, на която се е паднало най-трудното задължение - да ги възпитава. Заради моята работа аз не мога да съм много често с тях и когато съм у дома, вместо да ги възпитавам, се стремя да им се нарадвам колкото се може повече.
- Синът ви играе ли футбол?
- Да.
- В Реал Мадрид?
- Не, невъзможно. Нека да оставим децата встрани от напрежението и злословията, те имат нужда да се забавляват.
- Кое е най-важното нещо, което се стремите да внушите на вашите деца?
- Аз и моята съпруга искаме да бъдат учтиви, любезни, да разбират, че реалният свят не е техният малък свят. И искаме да бъдат щастливи. Искаме да им осигурим нужните условия, за да вършат това, което ще ги направи такива, каквито искат да бъдат. Нищо друго. Не искам моят син да стане голям футболист. Даже обратното. Трябва да учат, сами да се оформят като личности. Мама е много пряма и строга към тях и аз се страхувам, като виждам, че в света на футбола много родители гледат на училището като на проблем, защото за децата им футболът е най-важното нещо. Когато моята съпруга говори в училището с преподавателите, първото нещо, което ги пита е: моите деца държат ли се любезно?
- Казвате, че само вашите две семейства – истинското ви семейство и това с вашите футболисти, познават истинското ви лице. А какво е лицето, което показвате на света?
- Това. Показвам това лице, което аз искам да покажа. Това е лицето на треньора, на мъжа, който се съревновава, лицето на един футболен човек. На човек, който си върши работата възможно най-добре. Хората, които ме познават, искат съвместният ни живот да бъде една привилегия. Не смятам, че моето семейство и моите приятели ще бъдат доволни, ако споделям с всички други своето истинско аз. За всички останали аз съм само един футболен човек и нищо друго.
- Като стана въпрос за футбола - веднъж казахте: който разбира само от футбол, не разбира нищо от футбол. Наистина ли е така?
- Когато го казах, имах предвид, че да познаваш само топката не е достатъчно, за да станеш голям треньор. Трябва да разбираш от биохимия, от биология, анатомия, статистика, лидерство. Има толкова много области, които ти помагат да станеш по-добър треньор. Що се отнася до футболистите, смятам, че за тях е абсолютно необходимо да имат обща култура на определено ниво, защото днешните футболисти са много по-различни от тези преди 30-40 години. И когато ги тренираш, не може само да им казваш „ритни топката по този начин” защото те гледат на теб като на някой, който трябва да ги издигне на по-високо ниво и интелектуално.
- Спомняте ли си лозунга „Мотивация+амбиция"...
- Разбира се, минаха толкова години...
- ...+ отборен дух= философията на Моуриньо: успех”?
- Това беше една мотивираща фраза, която написах преди много години и която още е валидна. Момчетата трябва да усещат, че вече не е достатъчно да имаш само талант и качества. Състезателният живот на един футболист е ограничен до 10 години, а не до 50. За 10 години трябва да успеят да постигнат максимума: в икономически план като престиж, като самочувствие, резултати, защото всичко лети много бързо. Някои от моите футболисти вече са приключили кариерата си и всички те ми казват едно и също: всичко мина толкова бързо; сякаш беше вчера, не мога да повярвам, преди 2 дни бях младо момче, а днес вече съм приключил кариерата си.
- Следователно?
- Следователно трябва да убедя тези момчета, че трябва да живеят за футбола, че не бива да разпиляват собствения си талант. Ако нямаш талант – окей, но ако Господ ти е дал един талант, а ти не можеш да го хванеш здраво с двете си ръце, тогава...
- Виждали ли сте много футболисти, които са прахосали собствения си талант?
- Ух, много са...
- Случайно да си мислите за един футболист, който в момента играе в Манчестър? (намеква за Балотели, който бе с Моуриньо в Интер)
- (усмихва се)... Много са.
- Кои са следващите цели на Моуриньо?
- Във футбола са три, и трите много трудни. Да бъда единственият треньор, спечелил Шампионската лига с три различни отбора. Да бъда единственият, спечелил трите най-трудни национални първенства в света – на Англия, Италия и Испания. И след няколко години да стана първият, който е спечелил нещо с националния отбор на Португалия.
- А целите в живота?
- Само да бъда здрав, да виждам, че хората, които обичам, са здрави, да се радвам на моето семейство, на моята съпруга и на моите деца, а някой ден - и на децата на моите деца.
- А какво бихте искали да се говори за Жозе Моуриньо, когато се откаже?
- Като за един футболен човек, който е вършил по най-добрия начин работата си.
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 112 госта
