ЕВРО 2012

[8]

Глупости! Много добре схващаш, 8, какво имам предвид. Името на Моуриньо работи за него. Няма как да стане треньор на Левски (София) и ЦСКА (София)... или Бешикташ. Поне не и сега, в най-добрите си години.

Името на Гонзо работи за него. Няма как да стане треньор на Левски ако не е толкова добър. За мен треньор номер 2 на България

[drvasko98]

8, приеми че Бешикташа на Моуриньо е Порто (наясно съм за раликата в класите на двата отбора, но от Порто също толкова малко се чака да спечели ШЛ, колкото и от Бешикташ, почти е все едно да спорим дали Левски или Берое има по-голям шанс да спечели трофея, да по принцип Левски е по-добър, но е също толкова далеко от него, колкото и Берое).
Оттам нататък го търсят големите. Ами попитай се пък що го търсят големите отбори, жадни за трофеи. Това за мен има значение и то голямо. Капело е голям също, Липи също, Хитцфелд също, ама не ги търсят всеки сезон от Барса, Челси, Милан, Байерн, нали така? Та, темаат е доста обширна, но и това е важно какви отбори те търсят. Не са мениджърите на тези отбори тъпанари някакви, все пак. Значи преценяват, че този човек им дава шансове. И много е хубаво да напрвиш Гърция европейски шампион или Кайзерслаутерн шампион на Германия, ама не е хубаво, когато си на 75, във визитката ти да пише, че най-силният ръководен от теб отбор е Вердер, а в Байерн да те издгонят след един непълен сезон. Така че Рехагел е много голям, ама Хитцфелд е по-близо до великите, пак според мен де

[8]

Е добре де, осмак, не съм ли прав до последната буква?

Абсолютно

[8]

но и това е важно какви отбори те търсят. Не са мениджърите на тези отбори тъпанари някакви, все пак.

Ами значи и оплювания от Дели Раниери е също толкова голям. Мениджърите на същите или подобни отбори са го търсили.

Според мен Рехагел е по-добър от Хицфелд. При равни условия без някакви специфики даващи предимство на единия или другия бих предпочел него.

ПП. Между другото Хицфелд е единствения бил на голямо първенство Испания при трите й поредни успеха. Моу не би могъл, а пък и той няма да се съгласи да е с Швейцария, ще поиска Германия (втория-третия по сила, първия-втория по пари и т.н.).

[8]

А логиката с Бешикташ, тоест толкова си силен колкото е най-малко силния от теб воден отбор и от тук Моу най-голям, щото повече от Порто надолу не е слизал. Нали като си силен няма как да не те викат само големи. Та по тази логика най-голям е Пеп. Неговото най-слабо е Барса. Мачкащата Барса от последните години. По-слаб отбор не е ръководил.

[blazev1992]

Ми това бе най-динамичният мач от елиминационните.Имаше адски много удари, подавания, борба.

Удари и подавания практикуваха само италианците, англичаните се бяха окопали като при Вердюн. Ебем ти и динамиката, то за тая цел се искат 2 тима, с един динамичен мач не става.

Няма значение кой играл повече.Важното е да има емоция в мача.А такава в Португалия-Испания почти липсваше например.За да бъде един двубой драматичен, не е нужно да играят двата отбора, че и единият да правел разни чудеса.Пък и англичаните можеха да вкарат при някоя контра, и те си имаха положения.Докато една Франция-Испания бе най-скучният двубой в историята на футбола.Още ме е яд, че го гледах.

докато "тики-така-начо" е адски скучен.Едно пльоскане на топката по цялата дължина на игрището с 250 паса и това се повтаря 40 пъти през целия мач, като противникът дори не играе с топката.
Испанците специално сега бяха зверски скучни със тоя стил.

Прандели може би даде най-добрата оценка за футбола им. На подобен въпрос, с твоите разсъждения, че са най-силни ама и скучни, той отговори нещо от сорта на:
Че не е скучно и че футбола си им е много хубав (освен най-силен), но усещанията на хората, а и неговите , били такива щото вече взели да омръзват победите на Испания и все повече фенове искали промяна на върха.

Ако се замислиш е точно така. И на мен взеха да ми омръзват победите на Барса/Испания. Силата на тези формации и едни техни победи в надпревари не будят и коментари вече. Интересно е когато някои тарикати ги бият.

А иначе този футбол е хубав, но ние сега не го ценим, защото вече ни изглежда простовато, хващаш топката и не я даваш на противника, едва ли не убиваш хубавото в мача, но след като изчезнат испанците с тази си сила отново ще разререм, че това не е простовато, няма кой от нормалните отбори ей така да си реши, че другите нямало да пипнат топката цял мач. Тогава, при липсата на такъв доминатор, ще прави впечатление някой ако в даден мач скрие топката на противника си. Сега свикнахме вече 5 години с това и не е тръпка.

Осмак, не е хубав тоя футбол.Успешен-да, но не и интересен.Аз неслучайно дадох оная статистика с пасовете, които правят, преди да стрелят.И мачът им с Франция е прекрасен пример.За 90 минути имаха 8 удара, 1 от които от дузпа накрая, а и като цяло май бяха в края ударите. 8 удара за цял мач са ужасно малко.Все пак поне имат ефиктивност.Щото Испания бе 2 удара-2 гола на финала европейското, а Барселона бе 83 удара-3 гола срещу Челси и Милан от игрови ситуации. Тоя футбол с 1000 паса е адски безинтересен.Виж че не стрелят извън наказателното.Единственият човек, който може да даде пас на повече от 10 метра, е Алонсо.Да, най-добри са в това, което правят, но е адски скучно.

[8]

Все пак поне имат ефиктивност.Щото Испания бе 2 удара-2 гола на финала европейското, а Барселона бе 83 удара-3 гола срещу Челси и Милан от игрови ситуации.

Ами и аз затова говоря на Васко по една друга тема. Испания е непробиваема, но не е и непрестанно атакуващата Барса.

Но няма и как да е. На вратата имаш нулев Касияс, а в защита Рамос. По-определено първото го няма в Барса. Няма как да имаш такава ценност в националния и да не я използваш. Или поне би било лудост. Така че въпреки стила на Барса, който се практикува основно в националния, се използват и даденостите на Реал. Резултатът е наистина един не красив футбол в някаква странна компилация от катеначо с елементи на тотален футбол използваща обаче най-доброто от двата свята. Отзад няма гол, отпред все някой става и като резултат неотменни победи. Тази нелепица ще свърши при липса на гении. В момента са големи имена и номера върви отвсякъде (в защита, нападение). Националният отбор има задължителен елемент на сигурната защита и врата (и да не пуска гол) и препоръчителен (не задължителен), когато е гарантирано, че отзад няма да стане гаф да преминава в играта на Барса и да мачка, но поради задължителното препоръчителното се появява от време на време и имат невероятното желязно търпение да не го търсят ако не е на 100% гарантирано. Така биха и Германия на световното. Невероятна защита и отпред разбира се нападаха, но само при условие, че няма шанс отзад да последват съдбата на Англия и Аржентина. При Барса този елемент отзад, камо ли задължителен, го няма. Няма и Касияс. Там може всичко да става. Отпред обаче е уникален щурм, който носи обикновено повече отколкото злините отзад.......но не винаги.

[8]

Ето го и по друг начин на предположенията със смяна на местата. Разбира се това са хипотетични спекулации, които няма как да се проверят.

При 1:0 в Испания-Италия испанците се прибраха отзад (задължителния елемент-ние гол не даваме!) и едва когато доста по-късно през полувремето се появи възможност, понеже и италианците бяха открити търсещи равенството, моментално организираха скоростна атака и наказаха за гол. Нека предположим, че беше Барса-Италия 1:0. Щеше да последва продължение на щурма и на полувремето щеше да е примерно 5:0 (с 4 гола на Меси ) в 9 от 10 случая. Един път обаче няма да ти излезе пасианса.Точно срещу италианци пък и така да рискуваш, те да са в защита (в свои води) и ти да нападаш като луд ще ти коства главата. Понякога, макар и рядко, може и да губиш. Така че Барса или щеше да разгроми далеч по-рано или щеше да вкара малък шанс и да загуби. При Испания няма такъв шанс.

Обратно. Барса-Челси 2:0, водиш в общия резултат, числено предимство на терена, на своя стадион си. Всички фактори с теб. Сменяме Барса с Испания. Ми това е Испания от финала на европейското. Испания-Челси 2:0, обратно отзад (задължителния елемент-Челси няма да видите гол) и отпред, макар и след 20-30 минути, все ще се появи възможност и Челси щеше да отнесе нещо като Италия с напредването на времето.

И ето тук спрете с великия Пеп. На точно този въпрос, при водене в резултата, числеността и играта като ти върви защо си продължил безогледно в атака като в първите минути, когато беше оправдано да се търси стопяване напасива, пича обяви, че бил наясно с това, но нямало как, не можело то така Барса въобще да играе в защита.
Виж при Дел Боске я няма тази тъпотия и се използва най-пълноценно потенциала, но пък не мисля, че това го прави супер велик, щото то е очевидно и всеки добър треньор би трябвало да го прави. Не е голямо постижение да не си дивак като Пеп и да играеш игра скандално несинхронизираща с резултата, даденостите на терена и ефективността.

[blazev1992]

Италианците направиха нещо като Реал при онова 5:0.Трябваше да излезе като първия мач с 5 защитници и като нищо щеше да ги думне.Лошото е, че тоя Прандели си е наивник.То и заради това най-големият му успех бе да води Фиорентина, а с нея пак толкоз направи.
Иначе анти-сектантският лидер.Апропо лидерът на сектата, Сейнт Боби Боби пишеше доста обективни статии за европейското (разбира се, когато не бе замесена сектата).

Победите не успяха да омаломощят Испания

Ла Роха се превърна от отбор, който никога не печели, в отбор, който никога не губи

Сид Лоу
в. „Гардиън”

В успеха на Испания на Евро 2012 имаше всичко - симетрия, символика и стил. Цикълът бе завършен срещу Италия - същият отбор, срещу който и започна. От отбора, който никога не печели, Испания се превърна в отбора, който никога не губи - европейски, световен и отново европейски шампион, две квалификационни кампании с перфектно представяне (и двата пъти 10 победи от 10 мача за Ла Роха), 10 елиминационни мача от две европейски и едно световно първенство, без да се допусне гол. И всичко това в рамките на 6 дълги години. А за капак вкараха четири гола на Италия: Силва, Алба, Торес и Мата. Нито един отбор не е постигал това, което успя да постигне Испания! Нито един отбор не е печелил финал на голямо първенство с такова превъзходство! Нито един друг отбор не е вкарвал четири гола на европейски финал!
Настоящето завинаги ще остане в историята като Ерата на Испания. Ерата, в която Ла Роха бе без конкуренция, бе ненадмината и в крайна сметка бе без нито един голям съперник. 44 години трябваше да чакат испанците, за да спечелят отново голямо първенство. А в следващите 4 те спечелиха още две. Нито един друг отбор не е печелил два пъти поред европейската титла. Може би точно и затова на моменти се усещаше, че победата бе абсолютно задължителна; впоследствие това се промени - победата вече бе приета като даденост, но тя трябваше да дойде абсолютно задължително със стил. Испания се справи отлично и с двете задачи.
Фернандо Торес се разписа във финала, точно както и преди 4 години срещу Германия. Това беше третият гол за Испания в мача, както и третият гол за Торес, който му донесе в крайна сметка и Златната обувка от първенството. Малко по-късно на терена се появи и Хуан Мата, който се разписа с първото си докосване. Крайната равносметка: 12 вкарани гола, един допуснат.
Ерата на Испания започна с изпълнение на дузпи срещу Италия през 2008 година. Да, това беше само един четвъртфинал, но значимото бе, че Испания прескочи една бариера, която дотогава бе спирала отбора 24 години. Бариера, която дотогава изглеждаше непреодолима. Тогава Испания се страхуваше от Италия, може би защото адзурите бяха всичко това, което испанците не бяха: гадни, цинични, скучни... успешни. Дори Торес призна след първенството, че четвъртфиналът е бил най-важният мач от Евро 2008: "Това бе нощта, в която ние станахме шампиони".
Неделната вечер бе нощта, в която испанците спечелиха отново. Торес вкара отново. Сега вече Испания е непреодолимата бариера - никой не е печелил три големи първенства поред!
Според Икер Касияс няма как да бъдат сравнявани различните титли. "През 2008 година всичко бе една експлозия. През 2010-а пък бяхме много нервни - първо Европа, но след това целия свят?"
"Успехът омаломощава - мъдро отбелязва Висенте дел Боске. – Но, слава Богу, разполагам с играчи, които не са изгубили спортния си дух и жаждата за победи."
Ето какво се забравя често, когато се говори за Испания. Защото, както Дел Боске нерядко отбелязва: "Талантът сам по себе си не е достатъчен." А Испания има толкова талант, че участие без постигане на нещо непостигано, се считаше за недостатъчно.
Сега обаче е показателен не само фактът, че Ла Роха отново спечели, но най-вече начинът по който титлата бе спечелена. Като че ли Испания имаше нужда точно от такъв финал. "Когато има големи първенства, винаги съществува напрежение - казва Дел Боске. - Когато има големи отбори, винаги съществуват изисквания. Винаги има дебати и дискусии дали е възможно да се побеждава през цялото време. Отговорът е кратък - не е възможно."
В неделя дебатът обаче бе пресечен. Нима има някой, който да не е останал убеден в мощта на Испания? Испания не беше просто по-добрият отбор - това беше една брилянтна лекция на една брилянтна формация!
Само 14 минути бяха нужни на шампионите, за да поведат в резултата. И от този момент не се видя как тази преднина може изобщо да бъде заличена. Андрес Иниеста пусна диагонален пас към "фалшивия" нападател Сеск Фабрегас. Неговото остро центриране пък бе забодено с глава от Давид Силва в мрежата - негов втори гол в първенството (плюс три асистенции). По-важно е, че както и при равенството в групата между двата финалиста, този гол бе точно отражение на начина, по който дел Боске иска Испания да играе в схемата с "фалшив" нападател. Няма фиксирана точка и позиция, вместо това има комбинация, контрол, движение, непредвидимост, движещи се, вместо застопорени играчи.
Преди мача попитаха Дел Боске дали ще играе с нападател. "Естествено - цели трима даже", гласеше отговорът. Нов въпрос: "Да, но ще бъде ли поне един от тези трима човекът с №9?" Испанският селекционер отново бе достатъчно търпелив да отговори със спокойствие: "Ще избера играчи, които могат да създават и да вкарват голове." И наистина беше така - преди Силва да открие резултата, испанците вече бяха отправили пет удара към италианската врата. Те започнаха мача скоростно, топката се движеше интензивно и не наслуки. След което и логично поведоха.
За да сме честни - Италия също имаше своите моменти преди гола. И дори след него - адзурите търсиха изравняването. Те не бяха излезли в Киев с една-едничка цел - да рушат играта и да се опитат да спрат Испания. Те търсеха победата. На Икер Касияс му се наложи да се намесва на няколко пъти. "Мачовете не се получават красиви, когато единият отбор само атакува, а другият само се отбранява", беше казал Андрес Иниеста. На финала и двата отбора атакуваха. Имаше пространства, имаше атаки, играта не се късаше. И нещо необичайно - Испания завърши полувремето с 47% владеене на топката - нещо, което не се бе случвало от предния европейски финал преди 4 години. Но го завърши и с два гола преднина.
Позицията на Фабрегас бе дискутирана непрекъснато - и преди, и по време на турнира. Влиянието му върху играта на Испания обаче безспорно бе огромно. Шави, от друга страна, този път не бе с основна заслуга за триумфа. "Ще ми се да бях по-активен на това първенство", призна халфът в навечерието на финала. Шави бе човекът с главни заслуги за трансформирането на Испания в световен футболен властелин, но в Полша и Украйна не му вървеше. В Киев обаче бе различно. Той отново бе винаги в играта, винаги в близост до топката, а пасовете му - убийствени и хитри! През цялото първенство Шави нямаше пред себе си нито пространство, нито бързаци, на които да пуска. На финала картината се промени.
Малко преди почивката в ролята на бързака влезе Жорди Алба. Играч, започнал кариерата си като нападател, преди Унай Емери да го преквалифицира във Валенсия в ляв бек. Пресичането на топката стана още в половината на Испания. И оттам Алба се изстреля напред като снаряд. 10, 20, 30 метра, все по-бързо и по-бързо. И тогава Шави пусна пас, точен до милиметър. Страхотен контрол, страхотен завършек - 2:0.
"Тези, които твърдят, че играем скучно... Е, те просто не разбират от тази игра, не разбират от футбол - заяви Фабрегас. - Чувствам се удивително, това е един от най-великите дни в живота ми! Не мисля, че сме способни да разберем какво всъщност сме постигнали. Три важни трофея поред - никой не е постигал досега това!"
Така е. Испания би Италия. Не който и да е, а Италия! Това бе решаващият мач, това бе мачът, заради който от тук нататък Испания ще получава още повече суперлативи. Защото за този мач самият Иниеста каза: "Това бе възможно най-доброто, на което сме способни. Това представяне няма как да бъде повторено!"

[8]

Пресичането на топката стана още в половината на Испания. И оттам Алба се изстреля напред като снаряд. 10, 20, 30 метра, все по-бързо и по-бързо. И тогава Шави пусна пас, точен до милиметър. Страхотен контрол, страхотен завършек - 2:0.

Според мен това не беше най-доброто отиграване. Далеч по-красиво и футболно щеше да е по следния начин:
Шави вместо да стои и технично да обработи топката и паса трябваше да се втурне като луд по фланга без да гледа какво става на терена около него. Това само би го разсеяло от рязък пробив до корнера и от там със все сила да шутира напосоки към противниковата врата. Така бленуваното центриране. В същото време Алба трябваше все така на скорост да влиза напред, но и не да очаква топката в краката си след прецизно подаване, а да се подготви за балона След това се засилва някъде в наказателното поле със все сила напред (все едно има рога и иска да намушка някой) и слепешком да си постави главата напред. Току виж при карамбола топката ударила него и ако стане така ето ти гол шедьовър.

[Мичо]

На осмака интимния партньор Сид Лоу.
Осмак, мишко, па се спотайваш.

[8]

Не знам дали знаеш, но докато чета Сид Лоу се пипам там долу , а след като го прочета ходя в банята и лъскам

[Delija]

Само дето сравнението за приповдигане на Моуриньо е смешно. Португалецът не е водил отбор от сорта на Бешикташ,

Аз не ти казвам ШЛ да вземе с Бешикташ, ама поне до титла можеше да ги докара. Все пак това е гранд в Турция. Богат гранд.

но писах, че Испания е някъде в четворката.

Следователно като предпоставки и не кой знае каква реализация на потенциала аз съм ги виждал в карето. От тук нататък заслугата е на Дел Боске, но да направиш един от силните (каквито са в карето) най-силен е далеч по-лесно отколкото да направиш Гърция европейски шампион или промотиран тим в първа лига (а не титан като Реал) шампион.

Да, а да вземеш в две поредни години Купата на УЕФА и ШЛ с "титан" като Порто, е още по-лесно.

[Delija]

Като са такива катили Моу, Пеп и останалите да ходят в Спортинг Лисабон или Оксер. Не се сещам тези отбори да са обгърнати от предпоставки да правят серии от успехи така че ако те ги направят ще ги призная за велики. Като Аякс да го хванеш преди 70-та, същата работа.

А Меси `що не отиде в Рекреативо да играе, да го видим колко е голям, а ??

[blazev1992]

Ето кво беше писал идола на Осмака след отпадането на сектата.

Отстраняването на Англия предпоставя апетитен край на Евро 2012


Я по-весело, всички в Англия! Играе се европейско първенство, и то доста добро: турнир, в който има вече 69 гола; в който никой не се оплаква от топката и почти никой не се оплаква от съдиите; в който имаше само три червени картона и само две дузпи, една от тях спасена от резервния вратар; турнир, в който имаше само едно нулево равенство и всички ние знаем в кой точно мач. Извинете, че трия сол в раните, но ето каква е работата: това може дори да е добра новина.



Сбогом, Англия, здравей, Европа! Сега когато тимът на Рой Ходжсън е аут, можем да се върнем към нормалния си живот. Можем да се върнем и към това да се наслаждаваме на Евро 2012. Испания срещу Португалия, Германия срещу Италия – полуфиналите нямаше как да са по-добри. Изпълнени с интриги и подинтриги, с изкупление и отмъщение, историята лъха от тях.



Има нещо голямо, нещо историческо, нещо редно в тези сблъсъци. За Испания “историческо” може да се тълкува буквално. Те преследват уникален требъл: никой преди не е печелил последователно европейска, световна и европейска титла. Най-близо бе ФРГ – те изгубиха финала на Евро 1976 срещу Чехословакия, когато Антонин Паненка би дузпата, която Андреа Пирло повтори.



Манията на Германия е Испания – техния покорител на Евро 2008 и Мондиал 2010. След края на полуфинала на световното първенство Йоахим Льов отиде в испанската съблекалня, за да поздрави съперниците. Отиде и за да ги предупреди, че отборът му ще се завърне в търсене на слагане на точка на техния цикъл. Може би сега той е по-близо от когато и да било преди. “Германия има стил, който много харесвам”, признава Сеск Фабрегас. “Испания нямаше много положения, нали?”, запитва Филип Лаам. Първи на дневен ред обаче са двата изключителни полуфинала.



Испания е срещала Португалия повече от всекиго другиго, печелейки 16 от 34-те им мача от 1921 г. насам. Първият официален е в квалификациите за Мондиал 1934. Испания печели с 9:0. Последният бе на последното световно първенство. Ла Роха спечели и него.



Последният между Италия и Германия? Най-добрият двубой на Мондиал 2006 – спечеленият от “скуадра адзура” полуфинал. Имаше го и финалът на Мондиал 1982 и полуфиналът на Мондиал 1970, смятан от мнозина италианци за най-великия мач за всички времена. Треньорът на апенинците Чезаре Прандели казва: “За нас, 14-годишните хлапаци, Италия – Германия 4:3 беше Мачът. Помня как го гледахме с баща ми.”



Ако откриете тенденция, ще е, защото има такава: Германия никога не е побеждавала Италия на голям турнир. Но все пак и Испания не бе го правила срещу Франция преди съботния им четвъртфинал...



В началото на надпреварата седем от осемте най-високо поставени отбори се видяха изправени един срещу друг в само две групи. Днес всички четири полуфиналиста са произлезли от тези групи, тъй че може би да започнеш от “групата на смъртта” все пак не е чак толкова лошо нещо. Испания и Италия може да се срещнат отново на финала, както и Германия и Португалия. Холандия и СССР, финалистите от Евро 1988, се бяха сблъскали в първия си мач от груповата фаза. Така се случи и при Чехия и Германия през 1996-та и при Португалия и Гърция през 2004 година.



Изводът е, че тези сблъсъци не са случайни, нито са плод на лесен поток към финала, нито пък плод на късмета. Испания, Португалия, Германия и Италия бяха най-добрите отбори на Евро 2012. И не само на Евро 2012: трябва да се върнете до 1988 г., за да намерите континентален финал без участието на поне единия от тези отбори. Така е и със седем от последните осем финала на световни първенства. Помежду си са спечелили шест европейски и осем световни купи. Сега сред четворката има два от Топ 3 тимовете в световната ранглиста и трите най-резултатни на този турнир плюс четири от петте водещи по удари във вратата. Само Кристиано Роналдо има повече удари от целия отбор на Англия!



Той и Марио Гомес от Германия, оставен резерва срещу Гърция, имат по 3 гола, Фернандо Торес има 2 наравно с Фабрегас. “Златната обувка” ще се решава сега, може би дори и “Златната топка”. Гомес и Роналдо имаха удивителни сезони: 41 гола в 52 мача на клубно ниво за германеца, почти невероятните 60 гола в 55 мача за португалеца. Лионел Меси отсъства, ала всяко друго място на подиума в последните четири години е заемано от човек, който ще излезе на терена в тези два полуфинала.



Специално при Роналдо в този турнир го има усещането за изкупление, за възможност. Това може да бъде неговото европейско. През 2004 г. вкара срещу Гърция и Холандия, ала след това не успя да остави следата си в голямо състезание. През 2006, 2008 и 2010 г. вкара само по веднъж: съответно срещу Иран, Чехия и КНДР. Сега излиза срещу Испания. Срещу Серхио Рамос, Арбелоа, Касийяс и Чаби Алонсо – все клубни съотборници. Ще има седем играчи на Мадрид на терена (три от тях португалци) срещу пет на Барселона. Част от мадридските медии издигат Роналдо до статут на истинския техен герой, сега за кратко трябва да го смятат за враг.



Има и други запленяващи фабулни моменти. Играчите на Байерн Мюнхен имат какво да доказват. Испания има какво да губи и е изправена, може би за първи път, срещу страха. Хората даже се чудят дали Ла Роха не е най-малко вълнуващият отбор на еврофиналите. Португалия най-сетне намери формула.



Италия днес е различна, казва Прандели. Андреа Пирло напусна Милан, нежелан повече, и спечели скудетото с Ювентус. Марио Балотели е Марио Балотели. Антонио Касано, Ил Талентино, се завърна след удар. Месут Йозил и Сами Кедира – представители на една нова Германия, белязаха този турнир и тепърва може да го превземат. Тези четири тима имат много, много повече от всички останали.



“Повечето отбори се опитват да задържат топката, да запазват контрола върху мачовете и търсят нападателната игра. Това е най-добрият начин да гониш победата. Отборите, които са на полуфиналите, заслужават да са там – коментира Чаби Алонсо. – Феновете гледат великолепни мачове и великолепни тимове. Доста съм сигурен, че се наслаждават на състезанието.”



Може би сега феновете на Англия могат да се присъединят към тях.



Сид Лоу, “Гардиън”