VILIO написа:Mike Bibby написа:Дели,
Но нека не забравяме, че Кройф доста рано приключи треньорската си кариера.
Никой не му е виновен на Кройф,че кариерата му приключила рано , защото не е успял да се приспособи към променещата се среда на футбола.
По голям виц не бях чувал. Човекът създал един от най-силните отбори и ако не е топ 1 за всички времена по сила може би беше номер 1 по красота не можел да се приспособи. Малък си, не си гледал някои неща, пишеш наизуст и както често става това са глупости.
Дели, Кройф не се е отказвал по здравословни причини. Имаше някакъв проблем 91 ако не се лъжа, който доведе до сърдечна операция след която спря пушенето и това е. Човекът просто ОТКАЗА да продължи с треньорството. Ситуацията е същата като кариерата му като футболист на ниво национален отбор. Стига до някакъв връх, но определено изглежда твърде рано за отказване и така от наша (на околните) гледна точка наподобява, че има "и още по-високо" и той се отказва. Това кара нас околните да фантазираме "какво би станало". Така родителите ни казват за 78 година "ако беше Кройф там....." (щом без Кройф холандците стигат финала). Нито 78 година е минала голямата му сила на футболист, нито пък 96 на треньор. Обаче човека си спира там на един етап. Все едно Меси да обяви след 2-3 години край на кариерата си и веднага ще тръгнат спекулации какво още можел да спечели след като само на еди колко си години вече е направил еди какво си.
Изключително силен ход за предизвикване на въздишки у околните. Тук форума ще се смее, но осмака ще отбележи, че това отново има връзка със сексуалността. Правиш нещо страхотно и на най-готиното си тръгваш и дамата цял живот ще има да си мечтае "еееех какво щеше да е ако бях с него". Само че като го правиш с всички дами тръгва приказката за невероятния Ромео, защото всяка има като спомен от теб най-фантастичното (далеч преди първите негативни моменти от една връзка или в случая на Кройф далеч преди да си тръгнал от върха надолу).
Между другото ако не се лъжа по-късно той беше канен отново от Барса, а и от Аякс май, но отказа да поеме отбора. В случая на Аякс беше за малко технически директор. Може и да бъркам в подробностите, защото не правя справки по гугъли.
Общо взето той си извървя един принципен път като играч и треньор. Първо Аякс и после Барса (изключвам по-кратките изяви като футболист и в други отбори). В тези два клуба постигна големите си успехи в един и същи ред, първо у дома в Холандия и после навън точно в Барселона. На ниво играч повече се прочу с Аякс, а на ниво треньор повече в Барселона.
И както Стоичков е най-силния футболист на ЦСКА, но Пенев е най-големия цесекар (най-големия треньор, а като футболист от сравнително силните), така и Кройф е най-големия в света на футбола ако се гледа сглобката. Един от най-най първите футболисти и един от силните треньори. Такъв комплект като него няма. Марадона или Пеле нямат нищо общо с треньорската му кариера, а Херера или Капело с футболната му. Да си в топ 3 за всички времена като футболист и някъде поне в топ 10 на треньорите е уникално. И в двете поотделно си от най-успелите и сред великите. Нещо повече. И в двете даваш на света уникален и запомнящ се елемент, какъвто е "непобедимия Аякс" от 70-те и "дрийм Тийма на Барса" (с което прозвище всеки свързва формацията при Кройф от 90-те). Бих отишъл и по-надалеч, но ще има спорове в които не ми се влиза. Сегашната Барса дори (а като следствие и националния на Испания) са следствие от идеите на Кройф. Не казвам, че той е постигнал успехите им, но в зародиша им (на идейно ниво) от там произхождат. Барса следва от 90-те години една философия, която при играчи от калибъра на Меси, Шави и Иниеста доби запазена марка. Барса се определя не само като най-силна в даден момент, а и като изключително красиво играеща. Това е модела на Кройф. Силен си, не непобедим (и Милан би 94 с 4:0 и Интер 2010, тоест Барса си е същата и преди при Кройф и сега като модел), определено красив и атакуващ футбол изповядваш. Това което е Барса сега си е така от 20 години........но не и преди това. Това е модела на Кройф (треньор).Барса стана такава при него. На ниво национален отбор е по-малка връзката, но пак я има. Не просто заради гръбнака от играчи от Барса, а и спомнете си преди финала на световното 2010 Кройф каза, че "Испания изповядва много повече неговите идеи за атрактивен и тотален футбол отколкото родната му Холандия". И това е така. Макар и не точно същото, но Испания някак си печели със сила, по подобие на онзи Аякс от 70-те или сегашната Барса. Това е модела на Кройф, тотален футбол при които налагаш силово надмощието си. Добри примери са (за по-младите да разберат идеята) 5:0 срещу Реал и двата мача срещу Арсенал миналата година (да, слагам и ремито 2:2, защото игрово Барса ги смачка макар и цифрово да допусна изравняване).
Вильо..........спри да пишеш глупости. Обикновено го правиш като пишеш за английския (надценяваш) или испанския (подценяваш) футбол. Всичко идва от лудите ти пристрастия. Разбрах те вече. За теб света не е футбол. За теб света е английското с цената на всичко.