Да изпуснеш гениален треньор е проклятие
Историята на Бенфика загатва, че присъствието на Жозе Моуриньо е безценно за Челси
Във фокус
Проклятието на Гутман
Бенфика никога няма да спечели КЕШ след напускането му:
Оттогава лисабонският отбор е загубил пет финала в турнира.
Проклятието на Моуриньо
Барселона никога не може да ни бие, когато на терена играчите са поравно:
Челси и Барселона играха в 6 мача в Шампионската лига в последните 2 години, в които каталунците записаха две победи с 11 срещу 10 души, 2 равенства и 2 загуби.
ХВЪРЛЕН КАМЪК
Задникът ни не е достатъчно голям, за да седим на два стола.
Гутман обяснява защо Бенфика не успява да стане шампион на Португалия в годините, когато печели КЕШ
Мисля, че би било по-нормално моят отбор да не постигне никакви успехи, отколкото да спечели КЕШ два пъти поред.
Жозе Моуриньо обяснява колко е трудно Шампионската лига да бъде спечелена два пъти поред
Джонатан Уилсън
The Guardian
Предвид зачестилите напоследък спекулации, че Жозе Моуриньо ще напусне Челси това лято, лесно е да се сетим за един от коментарите на Бела Гутман. Треньорът, който изведе португалския Бенфика до две КЕШ през 1961 и 1962 година, казваше, че "третият сезон е фатален".
Някои мениджъри - Бил Шенкли в Ливърпул между 1959 и 1974, сър Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед и Арсен Венгер в Арсенал, са истински строители на империи. Те са решени да наложат отпечатъка си върху съответния клуб, да го изградят като свой образ и подобие, да положат яки основи, които ще издържат още дълго, след като самите те са си тръгнали. Други специалисти обаче са наемници,
вечни скитници, подтиквани от нуждата да се доказват непрекъснато
Бела Гутман остава най-великият скитник във футболната история.
Елегантен център-халф в онези дни, когато център-халфът е опорната точка на атаките в един отбор, той играе ключова роля в тима на МТК, шампион на Унгария през 1921. На следващия сезон Ференц Нюл, играчът, когото е заменил, се връща в Будапеща. След като става втора цигулка, Гутман постъпва така, както ще прави неведнъж през кариерата си - тръгва си.
Подобно на много евреи, бягащи от Унгария на Миклош Хорти (държавен глава от 1920 до 1944 г.), в която преобладават антисемитските настроения, Гутман отива във Виена и градът се превръща в негов духовен дом. В столицата на Австрия интелектуалците в кафенетата смятат футбола за достойна тема наред с литературата и политиката.
Гутман преминава в еврейския клуб Хакоах, но по-късно остава в САЩ след едно турне за набиране на средствата за ционистката кауза през 1926 г. Там става съсобственик на заведение, където се продава незаконно алкохол, но губи почти цялото си състояние след борсовия крах през 1929. През 1932 Гутман се завръща в Европа и започва кариерата си на треньор - първо начело на Хакоах, а после в СК Еншеде в Холандия. Скоро той получава репутацията на блестящ, сприхав човек с отличен вкус по отношение на облеклото и ясно осъзнаване на собствената си стойност. По отношение на темперамента
Гутман и Моуриньо явно си приличат изключително
Как точно Гутман прекарва войната, не е ясно. След краткотраен престой във Вашаш (Будапеща) през 1945 той поема румънския Чоканул година по-късно. Там настоява заплатата му да бъде плащана под формата на зеленчуци, за да се справи с недостига на храна. От този момент кариерата му тръгва нагоре, но той винаги е на ръба на поредния гневен изблик. Неговата опърничавост едва не слага край на кариерата му като национал още преди тя да е започнала. През 1924 година той е вбесен от факта, че делегацията на Унгария за олимпийските игри включва повече чиновници, отколкото играчи. На всичкото отгоре отборът е настанен в шумен хотел в Монмартър, където атмосферата не е никак подходяща. Тогава Гутман повежда съотборниците си на лов за плъхове. Плячката си те връзват за вратите на чиновниците. А престоят му като треньор на Чоканул приключва, когато един от шефовете на клуба се опитва да се намеси в селекцията. "Хубаво, вие очевидно сте наясно с най-важните неща", отговаря Гутман, преди да се обърне и да си тръгне.
Завърнал се в Будапеща, той печели титлата с Уйпещ. Впоследствие наследява бащата на Ференц Пушкаш в Кишпещ. Самият Пушкаш е свикнал да върши нещата на своя глава и конфликтът с Гутман е неизбежен. Кулминацията в противопоставянето между двамата идва по време на един мач срещу Гьор. Гутман, след като се опитва напразно да усмири агресивния Михали Пати, казва на защитника да не излиза на терена за втората част. Пушкаш обаче съветва съотборника си да игнорира треньора. Когато Пати излиза на терена, Гутман се оттегля на трибуните за второто полувреме. Там демонстративно разгръща спортен вестник, после се качва на трамвая и повече не се връща. Гутман води Падова и Триестина в Италия, Бока Хуниорс и Килмес в Аржентина, Апоел (Никозия) в Кипър, а после Милан. Във втория му сезон начело тимът оглавява класирането след 19-ия кръг, но серия конфликти с ръководството довеждат за пореден път до уволнението на треньора. Уволниха ме, макар че не съм нито престъпник, нито хомосексуалист. "Довиждан", казва той на слисаните журналисти на специална пресконференция.
От този момент нататък Гутман винаги настоява в договора му да има клауза, според която той не може да бъде уволнен, докато отборът му е начело в класирането.
Гутман работи във Виченца, а след въстанието в Унгария през 1956 ръководи отбор от унгарски бегълци (сред които и Пушкаш) на турне в Южна Америка. Треньорът остава в Сао Пауло, където популяризира системата 4-2-4, с която Бразилия смайва света през 1958 година. По онова време обаче Гутман вече се е върнал в Европа. Той извежда Порто до титлата в Португалия - отборът става шампион, след като заличава преднината на Бенфика от 5 точки. Гутман обаче напуска и поема лисабонския тим. Там изхвърля 20 футболисти, попълва състава с момчета от клубната школа и печели титлата.
Треньорът, казва Гутман, е като укротител на лъвове. "Той контролира животните, докато се отнася към тях със самочувствие и без страх - пояснява Гутман. - Но в момента, в който става несигурен в своите хипнотични умения и първият намек за страх се появява в погледа му, той е загубен."
Може би точно затова самият той никога не остава в един отбор достатъчно дълго, за да се появят издайническите проблясъци в очите му.
В Лисабон Гутман постига най-големите си успехи. За тях допринася привличането на Еузебио след случайна среща в бръснарницата. Резултатът от това е едно от последните изригвания на атакуващия футбол в Европа преди възцаряването на катеначото и цинизма.
"Никога нямах нищо против противникът да вкара гол, защото винаги си мислех, че ние можем да отбележим един повече", споделя той.
Бенфика печели КЕШ с 3:2 над Барселона на финала през 1961. Година по-късно Орлите от Лисабон повтарят успеха. Те бият 5:3 Реал (Мадрид), макар че изостават с 0:2 и 2:3. След последния сигнал на финала в Амстердам през 1962 Пушкаш, който бележи хеттрик за Реал, връчва фланелката си на младия Еузебио. В онзи момент изглежда, че Бенфика ще господства на Стария континент така, както го прави Реал през 50-те години. Скоро обаче се намесват парите. Гутман се явява пред шефовете на Бенфика, за да намекне, че биха могли да му отпуснат премия. Ръководството отвръща, че договорът му не предвижда такава.
За пореден път Гутман напуска. Може би причината е просто в неспокойния му характер. Освен това той вече е водил отбора две години и предстои най-трудният, трети сезон. Но в онзи момент
заради една проява на скъперничество Бенфика захвърля на боклука бъдещето си
Гутман казва на шефовете, че Орлите никога няма да станат пак европейски шампиони, докато не му платят. 45 години по-късно проклятието на Гутман е живо. Раздялата с Бенфика обаче оказва отрицателно влияние и върху него.
Повече от всеки друг Гутман изгражда култа към треньора. Човекът, който най-настървено възприема тази концепция, е Еленио Ерера. Неговите виждания за играта са коренно различни от тези на Гутман. В крайна сметка 60-те години се превръщат в триумф на италианската дефанзивна стратегия и параноя.
Какво ще се случи с Моуриньо през лятото може да се окаже също толкова важно за развитието на европейския клубен футбол. Португалецът декларира любовта си към Челси, но съществуват подозрения, че тя избледнява пред любовта му към самия себе си. Моуриньо показва всички белези на типичен скитник. Когато преди време обяви, че напуска Бенфика в средата на сезона заради отказа договорът му да бъде удължен, това е класически жест, достоен за Гутман. Характерът на Моуриньо е труден, а поведението му - ексцентрично, но ако някой в Челси не знае колко опасно е да изпуснеш гениален треньор, нека си спомни случилото се с Бенфика.