Най-Великият треньор(мениджър)

[stankovich]

Не се карайте Най великият треньор е Рюдигер Абрамчик

[Real_Madrid_Slavia]

Според мен Жозе Мауриньо.

[Noctis]

Чичо ви Алекс не моете да го пипнете

[skorpinoks]

Чичо ви Алекс не моете да го пипнете

САФ ПРОСТО НЯМА КОНКУРЕНЦИЯ ....

[sas1914]

На Сърчето и к`рът му е треньор!

[VILIO]

http://www.youtube.com/watch?v=6PjrOLRc ... re=related

[otto]

НЯМА ДВЕ МНЕНИЯ ПО ВЪПРОСА,ЧЕ СЪР-А Е НАЙ-ГОЛЕМИЯ ТРЕНЬОР,ПОНЕ АЗ ОТ КАКТО ГЛЕДАМ ФУТБОЛ,ПО-ГОЛЯМ НЯМА

[G8]

САФ може да е голям треньор, но е неповторим със селското си поведение!
Справка, началото на клипа:

http://www.youtube.com/watch?v=6PjrOLRc34Y&feature=related

[sasho_1989]

НЯМА ДВЕ МНЕНИЯ ПО ВЪПРОСА,ЧЕ СЪР-А Е НАЙ-ГОЛЕМИЯ ТРЕНЬОР,ПОНЕ АЗ ОТ КАКТО ГЛЕДАМ ФУТБОЛ,ПО-ГОЛЯМ НЯМА

И ТИ ВЪРВИШ ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ

[VILIO]

На този ден САФ поема Манчестър Юнайтед.

Honours

Player

St. Johnstone (1960–1964)

* Scottish First Division: 1962–63

Falkirk (1969–1973)

* Scottish First Division: 1969–70

Managerial

Ferguson was made an Inaugural Inductee of the English Football Hall of Fame in 2002 in recognition of his impact on the English game as a manager. In 2003, Ferguson became an inaugural recipient of the FA Coaching Diploma, awarded to all coaches who had at least 10 years' experience of being a manager or head coach.

He is the Vice-President of the National Football Museum, based in Preston, and a member of the Executive Committee of the League Managers Association, and the only manager to win the top league honours and the Double north and south of the England-Scotland border (winning the Premiership with Manchester United, and the Scottish Premier League with Aberdeen).[citation needed]

St. Mirren (1974–1978 )

* Scottish First Division: 1976-77

Aberdeen (1978–1986)

* Scottish Premier Division: 1979–80, 1983–84, 1984–85
* Scottish Cup: 1981–82, 1982–83, 1983–84, 1985–86
* Scottish League Cup: 1985–86
* UEFA Cup Winners' Cup: 1982–83
* UEFA Super Cup: 1983

Manchester United (1986–)

* Premier League: 1992–93, 1993–94, 1995–96, 1996–97, 1998–99, 1999–2000, 2000–01, 2002–03, 2006–07, 2007–08, 2008–09
* FA Cup: 1989–90, 1993–94, 1995–96, 1998–99, 2003–04
* League Cup: 1991–92, 2005–06, 2008–09
* FA Charity/Community Shield: 1990,[49] 1993, 1994, 1996, 1997, 2003, 2007, 2008
* UEFA Champions League: 1998–99, 2007–08
* UEFA Cup Winners' Cup: 1990–91
* UEFA Super Cup: 1991
* Intercontinental Cup: 1999
* FIFA Club World Cup: 2008

Individual

* Football Writers' Association Tribute Award: 1996
* Mussabini Medal: 1999
* UEFA Champions League Manager of the Year: 1998–99
* BBC Sports Personality of the Year Coach Award: 1999
* BBC Sports Personality of the Year Team Award: 1999
* IFFHS Club Coach of the Year: 1999
* LMA Manager of the Decade: 1990s
* Laureus World Sports Award for Team of the Year: 2000
* BBC Sports Personality of the Year Lifetime Achievement Award: 2001
* English Football Hall of Fame: 2002
* Onze d'Or Coach of the Year: 1999, 2007
* Professional Footballers' Association Merit Award: 2007
* UEFA Team of the Year: 2007, 2008
* Premier League Manager of the Year: 1993–94, 1995–96, 1996–97, 1998–99, 1999–00, 2002–03, 2006–07, 2007–08, 2008-09
* Premier League Manager of the Month: August 1993, October 1994, February 1996, March 1996, February 1997, October 1997, January 1999, April 1999, August 1999, March 2000, April 2000, February 2001, April 2003, December 2003, February 2005, March 2006, August 2006, October 2006, February 2007, January 2008, March 2008, January 2009, April 2009, September 2009
* LMA Manager of the Year: 1998–99, 2007–08
* World Soccer Magazine World Manager of the Year: 1993, 1999, 2007, 2008

Orders and special awards

* Officer of the Order of the British Empire (OBE): 1983
* Commander of the Order of the British Empire (CBE): 1995
* Knight Bachelor: 1999

[drvasko98]

Уникален, велик, най-великият

[Noctis]

[stankovich]

За мен Марчело Липи е номер 1! Това е човека шампион

[marto]

В момента тримата най-големи треньори са : САФ, Капело и Жозе

[marto]

По-велик от Фъргюсън

Сър Грейди, синьор Гради - той не помни истинското си име, защото, откакто се помни, е мениджър на Крю

Някогашният учител по физическо Дарио Грейди вече четвърт век е мениджър на тотаджийския Крю Александра


Дарио Грейди!" Това е един от най-честите отговори, давани в радио- и тв игрите, отвъд Ламанша. Дотук добре, но какъв е въпросът? Ами, опитайте с този: "Кой от действащите мениджъри в Англия е рекордьор по престой начело на един отбор?", или с този: "В чест на кой футболен треньор британската група, създала химна на световното във Франция през 1998 г. "Карнавал дьо Пари", кръщава себе си "Дарио Джи" (Dario G)?" А защо не: "Кой е единственият италианец, удостоен от кралицата на Великобритания с благородническата титла "Cър"?"
Е, няма как да сбъркате. И в трите случая правилният отговор е само един: Дарио Грейди. Да, Грейди, защото така го знае цяла Англия и защото той се има за британец. Истинската му фамилия Гради отдавна важи само в акта му за раждане.
В продължение на цели 26 години
(слага в джоба си не само всички мениджъри отвъд Ламанша, но и великия сър Алекс Фъргюсън, който е начело на Манчестър Юнайтед от 23 години) спецът, роден на 8 юли 1941 г. не къде да е, а до Миланската скала, е мениджър на един от емблематичните отбори на Острова - Крю Александра, който сега е в сутерена на английския футбол - по-точно на 16-о място във Втора лига (4-а дивизия). Всъщност този тим, на чиято емблема червен лъв държи метално колело и прозвището му е Железничарите, е особено популярен в тото средите в България, а и не само тук. Няма нищо по-несигурно от залог за Крю или от залог за отбор, който играе срещу Крю. Точно когато всичко изглежда толкова ясно - фаворитът посреща Железничарите, и вместо да ги бие до ръждясване, пада тежко, сякаш лъвът от емблемата е стоварил колелото си отгоре му. От 13-те си мача този сезон имат 5 победи и 8 загуби. Хиксове ли? Не,
мъжагите от Крю си имат достойнство
и принципи - падат вкъщи, бият навън. Но въпреки че тимът се кандилка на ръба да изпадне в конференциите, откъдето излизане няма - никой от ръководството - нито президентът, нито някое старче от борда на директорите, дори не помисля да отстрани Дарио Грейди. Най-малкото, защото ще бъде линчуван публично на площада. Впрочем през ноември 2007 Дарио Грейди сам решава да се оттегли, като преотстъпва мястото си на Стийв Холанд и става директор в клуба, но година по-късно се завръща на поста с временна уговорка. Но така е в живота - временните неща са най-дълги.
Малцина разполагат с информация за живота на Грейди, преди да поеме Крю Александра. Всъщност Дарио живее в Италия само до 4-годишна възраст, когато родителите му се преместват в Англия (баща му е италианец, а майка му англичанка). По законите на Шекспировата фонетика фамилията Гради се произнася Грейди и остава така завинаги. Подобно на повечето успешни треньори по света,
кариерата му като футболист е твърде скромна
Играе в Сътън Юнайтед и в никому неизвестния Туунинг енд Митчам. През 1960 г. се премества в Лафбъроу, където в продължение на 3 г. е учител по физическо. Една от най-големите атракции в града по това време е уникалният мотор "Остин Хийли" 3000, с който бъдещият мениджър на Крю събира погледите. Именно в Лафбъроу Грейди има шанса да работи под егидата на Алън Уайд, който е автор на една от най-успешните книги за мениджърския занаят, а впоследствие е избран и за шеф на треньорите в асоциацията. Негова е заслугата, че едва 29-годишен, Дарио става помощник-треньор в Челси. И така, нашият човек за няколко години минава през бившия си тим Сътън Ю, Дарби Каунти, Уимбълдън и Кристъл Палас. Подвизава се и в Лейтън Ориент. След 2-годишен престой там Грейди получава и почти веднага
отхвърля фантастична оферта да поеме Бенфика
Причината е само една - в офиса на Лейтън е пристигнало предложение за мениджърския пост в Крю Александра. На 11 юни 1983 г. Дарио Грейди се впуска в новата си авантюра, без ни най-малко да подозира, че това решение е не решение на живота му, а изглежда, решение за цял живот. По това време Крю агонизира на дъното на предишната 4-а дивизия (сега въпросната Втора лига), където в 4 от общо 5 сезона завършва в тройката отзад напред. През следващите десетилетия тимът на Дарио Грейди печели 4 промоции, стадион "Грести Роуд" е изцяло реконструиран, днес вече носи името Александра Стейдиъм, а феновете на отбора са се увеличили петорно.
Може и да е странно, но в продължение на 26 години само един футболист е пожелал да се махне от отбора му. Вероятно заслуга за това има мотото на италианеца, което има силата на философска сентенция: "Ние
отиваме там, където ни отведат футболистите
а не ги водим там, където ние искаме да отидем."
Но нека върнем събитията към юни 1983 г., когато Грейди наследява на мениджърския пост в клуба от Южен Чешир Питър Морис. Дългосрочният му план за работа и развитие на отбора, който съгласува с борда на директорите, все още е действащ... Краят на сезон 1988/1989 е един от най-успешните в историята на Крю и със сигурност сред най-сладките в спомените на Грейди. В последния кръг от първенството Железничарите побеждават Транмиър и печелят промоция в горната дивизия. Още тогава мениджърът се превръща в клубна легенда. И ако сезон 1988/1989 трябва да се запомни на всяка цена, то 1996 и 1997 г. са направо фантастични. През този период Крю Александра успява да стигне до Първа дивизия, след като побеждава Брентфорд във финалния плейоф на митичния "Уембли".
1998 г. има специално място в сърцето на Дарио Грейди. Маестрото е удостоен с най-славното и велико отличие на Острова - рицар на кралицата. Крю Александра пък защитава хвалебствията на Елизабет II за своя сър, оставайки в Първа дивизия през следващите 5 сезона. През ноември 2001 г. Грейди се превръща в
първия мениджър на Острова, записал мач №1000
начело на един отбор. В началото на сезон 2004/05 италианският сър се сдобива и с място във футболния Музей на славата. В знак на признание градската управа на Крю кръщава една от главните улици в центъра "Дарио Грейди Клоуз". През 2003 г. италианецът става почетен гражданин на областта Нантуич. Но същата година Дарио Грейди претърпява и сърдечна операция - има проблем във функциите на една от клапите, която трябва да бъде сменена с нова.
"Хората ме питат какво може да ме накара да напусна, а аз им отговарям, че не искам да ми предлагат нова работа. Щастлив съм тук и не искам да ходя никъде. Крю е целият ми живот", казва 68-годишният мениджър. След това избърсва очилата си и поема към терена. Защото и тревата на Александра Стейдиъм не може да расте без него.