Мнениеот Samo Nadal2 » 11 юни 2008, 14:44
Дълговете на клуба нарастват до такава степен, че през пролетта на 1996 бордът на директорите решава да продаде стадиона Голдстоун Граунд (Goldstone Ground) и да се премести на временен такъв - ограничените финансови средства правят мигновенното преместване на друго футболно игрище невъзможно. Брайтън изпада от Втора Дивизия в края на сезон 1995-96 и мениджърът Джими Кейс е уволнен през следващия ноември след кошмарно начало на сезона в Трета Дивизия. Той бива заменен от Стиви Грит, който от 1991 до 1995 е мениджър на Чарлтън Атлетик, редом с Алън Кърбишли
Брайтън започват 1997 година на 10 точки от спасението и задачата на Грит изглежда невъзможна, като отнемането на две точки от актива на клуба, поради нахлуване на фенове на терена в знак на протест срещу продаването на Голдстоун Граунд, не му помагат.
В последния ден от сезон 1996/97 Брайтън гостуват на най-близкия си конкурент за спасение - Херефорд Юнайтед, като реми би означавало спасение за "чайките". Защитникът Кери Майо си отбелязва автогол, с който Херефорд повеждат, а гостите изглеждат обречени на изпадане, когато малко преди края нападателят на Брайтън Роби Рейнел изравнява резултата и завършва 25-годишната кариера на Херефорд в лигата.
1997 - 1999
През сезон 1997/98 и 1998/99 Брайтън играят домакинските си мачове на около 60 мили от дома си на стадиона на Джилингам - Прийстфилд Стейдиъм. От август 1999 те се завръщат в Брайтън на Уитдийн Атлетикс Стейдиъм, който е под наем от местната управа. През същата 1999 година се появяват планове за нов стадион във Фалмър, но те тепърва предстоят да се материализират.
Сезон 1997/98 се оказва още по-труден от предишния, въпреки че този път няма опасност от изпадане, благодарение на откровено ужасното представяне на аутсайдера Донкастър Роувърс. Грит бива уволнен през февруари, след като не успява да запише победа в 9 мача и бившият капитан на отбора - Браян Хортън - бива назначен на поста. Резултатите на клуба се подобряват значително и в началото на 1999 те изглеждат близко до място в плейофите. Затова и напускането на Хортън в посока първодивизионния Порт Вейл идва като шок за феновете. На негово място бива назначен дотогавашния му асистент Джеф Ууд, който започва добре ръководството на отбора, спечелвайки първите два мача и взимайки точка в следващия. След това всичко се обърква, като отборът губи всички освен един в следващите си десет мача (като изключението е 0:0 равенство с Хартлипул), което довежда до уволнението на Ууд след като за едва два месеца и половина тимът се свлича от плейофите до кандидатите за изпадане. Мики Адамс наследява мястото и повежда клуба към успехи.
1999 - сега
Сезон 1999/00 донася на клуба крайно класиране в средата на таблицата, а през следващия Брайтън най-накрая се измъкват от най-долната дивизия, като шампиони на Трета дивизия. Адамс напуска, за да стане асистент мениджър на Лестър, а, иронично, бива наследен на поста от Питър Тайлър - бившия мениджър на Лестър, който се съгласява да поеме клуба до края на сезона. Той довежда клуба до спечелване на Втора дивизия, но отказва да поднови контракта си, разочарован от липсата на финансови средства и бавния напредък към нов стадион. Треньорът на младежите Мартин Хиншълууд е назначен, но през октомври 2002 бива причислен към борда на директорите след ужасяващ старт на сезона, сочещ една победа, едно равенство и десет загуби в първите дванадесет мача в Първа дивизия. Стив Копъл, бивш мениджър на Кристъл Палас, го замества, подобрявайки резултатите на клуба значително. Въпреки неуспешното спасение мениджърът и играчите на клуба остават доволни, тъй като се борят за оставане в дивизията до последния кръг на сезона.
Копъл отива в Рединг през октомври 2003 и е заместен от Марк МакГий, мениджър, успял да спечели две промоции от Втора дивизия, с Рединг през 1994 и Милуол през 2001, като и двата пъти е шампион. МакГий успява да спечели промоция за клуба чрез победа над Бристъл Сити в плейофа на сезон 2003/04, запазвайки място на клуба в новосформираната Кока-Кола Чемпиъншип. Албиън завършват на 20-то място от 24 клуба, едва измъквайки се от изпадане, но и подобрявайки рекорда си за най-високо класиране в последните 14 години.
Стотици фенове на клуба протестират пред държавна конференция в Брайтън на 26 септември 2005, настоявайки одобрение на молбата им за нов стадион във Фалмър.