Мнениеот 8 » 04 дек 2010, 17:47
По принцип харесвам Примерата. Любим отбор нямам, но имам слабост към Барса и Валенсия.
Валенсия, защото за едно десетилетие направиха страшно много неща с 3 формации. Първата два финала на ШЛ, съчетани с красива игра, много голове, опукване на грандове. Втората взе УЕФА и титла на Испания. Третата с Вия не взе нещо съществено, но подържаше един постоянно силен отбор, който макар и по-малък, беше сравним с грандовете Реал и Барса, както и в Европа с английски и немски грандове. Сборът от всичко това за последните 10 години ме пленява, защото Валенсия все пак не е от най-големите грандове, каквито са Реал и Барса в Испания, Милан, Юве и Интер в Италия или Ман и Ливърпул в Англия, а са една идея по-ниско и от типа на Рома в Италия, Хамбургер в Германия или Астън Вила в Англия. Отбор от първата половина, рядко има и успехи (в посочените примери Астън Вила е носител на КЕШ, а Хамбургер и Рома финалисти за КЕШ), но затова пък е много сладко за феновете на тези отбори, когато любимците им бият най-големите грандове. Валенсия обаче успя цяло десетилетие да държи тази сила. Два финала за ШЛ, УЕФА, ако не се лъжа и Суперкупа, шампиони в Примерата. Това е вече много имайки предвид, че не са от най-най-големите отбори. Периодът е голям. Не е временен пробив от 1-2 години.
При равни други условия и тъй като не съм фен (като английските да следя всеки мач и всяка година да съм за един отбор) Валенсия ми харесват може би най-много от испанските отбори. Може би и заради вроденото в човека да избира симпатичен отбор, който се противопоставя на грандовете, в случая Реал и Барса. В сегашния момент обаче Барса е фантастична приказка и няма как да не ги харесвам заради този идеалистичен футбол, който винаги гони атака, красота, тотален футбол и няма нищо общо с катеначо, бранене на резултати, рушене на играта, ритане на противника. Това не е както те казват "от 100 години така", а както Гуардиола каза, че благодари на Кройф и Рексач. Барса е от 20 години така. От времето на Кройф треньор и Рексач помощник. Това е продължение на онзи Аякс на Кройф (футболист). Изумителен футбол, красив футбол, резултатен футбол, захласване дори и от феновете на други отбори каквото не си спомням да е имало към друг отбор. Всичко това в една епоха на пари. Човек наистина може само да се преклони пред спектаклите, които изнасят.
След тези двата и доста други ми харесват. Ла Коруня и Севиля имат моите силни симпатии. Два отбора, които в различни периоди успяха да разклатят здраво грандовете в Испания, а и в Европа направиха силни мачове.
По-нататък ми допадат и останалите испански отбори, включително и Реал. При мач от Примерата общо взето не държа за никой. Барса и Валенсия обаче са ми любимите, но ако падат не ми става нищо. Аз не съм като английските сектанти и да държа да бият на всяка цена без значение на мача. Първо гледам мача да е хубав пък ако ще и да пада по-харесвания от мен отбор. Това, че симпатиите ми са към Барса и Валенсия е защото именно като съм сядал така безпристрастно да гледам и да искам да е само хубаво без значение на победителя, именно тези два отбора са ми донасяли най-голям кеф от видяното и затова им симпатизирам.
Вечерта съм за Валенсия. Просто ме кефят и има защо. Казуса най-добре го каза. Сами по себе си са си симпатичен отбор.
Ако си цесекар бъди докрай!