шЪ си го пия сам 
AСТЪН ВИЛА
Re: AСТЪН ВИЛА
Много добри Вила,радост за окото на всеки фен.
Re: AСТЪН ВИЛА
Според мен сполучиха с Хески,все си мисля че с Агбонлахор ще се сработят отлично и ще вкара поне 10 гола до края на сезон в лигата,а до колкото знам ще може и в UEFA да играе за Вила.
Re: AСТЪН ВИЛА
А да и забравих да кажа,че като се върне Ашли ще стане страшно,а се чака и Карю и Бума да се върнат,единственото жалко в случая е контузията на Лаурсен.Той е поне за мен доста стабилен защитник и щеше да помогне доста за амбицийте на отбора през този сезон.
Re: AСТЪН ВИЛА
Zlatkov написа:,а до колкото знам ще може и в UEFA да играе за Вила.
Догодина също, надявам се.
Re: AСТЪН ВИЛА
Мечтата, наречена Астън Вила
Борислав Борисов
Този текст ще е за Астън Вила. Само че преди да започна искам предварително да разочаровам някои от вас. Ако има хора, които ще търсят отговор на въпроса дали бирмингамци ще станат шампиони или пък ще влязат в четворката, могат веднага да спрат. Не това е целта. Аз разглеждам футбола не като факт или завършено събитие, а като процес. Тоест не ме интересува само положението за момента, а и причините да се стигне до него, както и това какво може да последва от този момент нататък при същото развитие на нещата. Така че аз по-скоро ще погледна назад, за да видя как така един клуб без много пари и без огромни инвестиции се превърна в кандидат за слава.
Началото на възхода
Сигурен съм, че е твърде възможно някои от феновете на Вила да ме анатемосат за следващите думи, но трябва да се признае, че началото бе положено от Дъг Елис. Предходният президент на Вила си бе съставил цялостен план за развитието на клуба. От началото на 90-те години мениджърите в Астън Вила винаги са имали време да постигнат целите си.
- Рон Аткинсън поема през лятото 1991 и е начело на състава до ноември 1994. На практика е уволнен в началото на четвъртия си сезон. Във втория си сезон завърши на втора позиция на 10 точки от първото място. След това дойде и 10-то място. И когато дойде 20-то място на отбора на 10 ноември 1994, Дъг Елис го уволни.
- Следващият бе Брайън Литъл, който остана от есента на 1994 до февруари 1998. В първият му пълен сезон (1995-1996) отборът завърши на четвърто място, на цели 19 точки то шампиона. Година след това бирмингамци са пети, но на 14 точки от върха. На 24 февруари 1998 Литъл бе уволнен, защото Вила бе на 15-а позиция след 27 изиграни срещи.
- Следващите 4 години са за Джон Грегъри. Всъщност в онзи сезон 1997-1998 Вила остана на 7 място,като ако се направи класиране от назначаването на новия треньор до края на първенството Вила щеше да е на второ място с 27точки от 11 мача. През следващото първенство вече вила е на шеста позиция. Следват шесто и осмо място. На 5 февруари 2002 Грегъри бе уволнен, защото съставът бе седми, но без явен шанс за европейските турнири.
- След 1 година с Греъм Тейлър начело (сезон 2002-2003, 16-то място), Дъг Елис назначи Дейвид О'Лиъри начело на състава с ясната цел да минимизира разходите и да даде път на младите играчи. Още в първия си сезон ирландецът можеше да класира състава в Европа, но в последния двубой тимът загуби у дома в мач без значение от Манчестър Ю и остана шести, като само головата разлика даде преднина на Нюкасъл. Последва 10-то място през 2005 и 16-то през 2006.
Сигурно се питате защо разказвам всичко това. Защото както се забелязва всеки първи пълен сезон на който и да е от тези мениджъри на Вила е бил успешен. Беше като едно обещаващо начало. Но след това не срещаше подкрепа от борда на директорите. Нима Дейвид О'Лиъри нямаше нужда от малко пари през 2004, за да добави към онова шесто място и да тръгне напред? Имаше нужда, но какво получи? За 3 милиона доведе сегашния капитан Мартин Лаурсен и толкова. Да се върнем назад! В първото трансферно лято на Джон Грегъри Вила трябваше да се раздели с Дуайт Йорк, който веднага след това стана основен нападател на Ман.Ю. Мога да продължавам още, но смисълът на всичко това е един.
И друг път мениджърите са правили прекрасен старт начело на Вила, но не са имали финансова подкрепа, за да развият успеха си.
Сега Дъг Елис, ако не се лъжа е почетен президент на Вила. Ходи на мачове, когато може. Той направи много неприятни неща за Вила, буквално съсипвайки клуба в ерата на Висшата, заради липсата на подкрепа към мениджърите, но поне направи разумна сделка. Всъщност Дъг Елис нямаше пари, за да ги даде за трансфери. Но и нито веднъж не се изкуши да заложи съдбата на клуба в бъдеще. Защото ефектът Лийдс можеше много лесно да бъде постигнат. Може би не са много нещата, с които Смъртоносния Дъг се гордее, но сделката с Ранди Лърнър трябва да е една от тях. Но преди това запазването на стабилност във финансовото състояние на клуба от страна на Дъг Елис, когато всички около него се надпреварваха да говорят и пръскат за огромни инвестиции и заеми, трябва да се открои като далновидно поведение на един собственик.
Ерата „Мартин О'Нийл" - стабилност, последвана от бавен и сигурен прогрес
На 5 август 2006 Мартин О'Нийл стана мениджър в Астън Вила. В същото време новият собственик Ранди Лърнър пък финализира сделката за основния пакет акции в клуба. Очакваха се масивни инвестиции на трансферния пазар. Нищо подобно. Бе купен само Стилиян Петров (все не остава време да кажа колко силно играе българина този сезон) за някакви 6 500 000 паунда. Забележете и още нещо! През първия си сезон Мартин О'Нийл похарчи около 20 милиона (нетна сума, която е разликата между купени и продадени играчи), взимайки през зимата Ашли Йънг, Джон Карю, Найджъл Рио-Кокър, но и Агате, Крис Сътън и Шон Малоуни. През сезон 2007-2008 О'Нийл е на печалба от трансферните си операции. Продал е играчи за 10 милиона (Лий Хендри, Люк Моор, Гари Кейхил и Лиъм Риджуел), а е купил за 8 (Херууд, Зат Найт, Салифу и Раутлидж). И завърши на 6-то място в класирането. За да се стигне до миналото лято и този зимен трансферен прозорец, в които вече е похарчил 31 милиона паунда.
Разказвам всичко това, защото то е идеалната рецепта за това как се прави отбор. Убеден съм, че всеки собственик има възможност да подсигури 50 милиона за трансфери в рамките на 3 години, това е по 17 на сезон. И в крайна сметка получава сегашния тим на Астън Вила. Брилянтна работа, наистина. И то в условията на бясна конкуренция, непрекъсната инфлация или пък криза и дори главоломно увеличаване на цените на футболистите. Напълно в стила на О'Нийл е и следващото му планирано попълнение - Даниел Стъридж от Манчестър С. това момче е нещо като Агбонлахор и Ашли Йънг взети заедно като техника, но малко по-бавен от тях. Ако го вземе ще е невероятен избор. Типичен трансфер за О'Нийл. Нищо чудно този плавен прогрес да продължи и през следващия сезон. Дори и през настоящия Вила случайно да не влезе в топ 4, през следващия нещата ще изглеждат по-добре. Да не говорим, че Ранди Лърнър ще е готов да даде пари, защото вижда и резултати. Кой знае дали, ако Дъг Елис бе видял такъв прогрес на отбора си, щеше да намери инвестиции за играчи! Може би не, но е жалко, че никога няма да разберем.
Защо Вила може да влезе в топ 4 или дори да стане шампион?
Няма да е пресилено, ако кажа, че Астън Вила има най-изчистеният стил на игра от всички състави в Лигата. Четирима защитници, пред тях трима полузащитници, които работят изключително на терена, две крила по двата фланга и един чист нападател. Тази формация постигна това четвърто място след 23 мача и разлика до върха в класирането едва 3 точки. Лицето на отбора е толкова ясно, че в коментарите и анализите си преди срещите беше безкрайно трудно да сбъркаме стартовия състав на отбора. Във всеки мач не просто 11-те са еднакви, но и играят по един и същи начин. Голямото предимство на състава е в постоянството.
И тук най-интересното - трансферът на Хески. Много ми се искаше този текст да бъде написан след 2 февруари, а но явно няма да е така. Защото очаквам още изненади. Нападателят на Англия ще трябва да даде разнообразието в атака. В първия двубой го направи, вкарвайки гол на терена на Портсмут. Сега вече не можем да сме наясно преди всеки мач как ще изглежда Вила. Мартин О'Нийл добави към своите оръжия и изненадата. Тимът може да действа с двама в нападение, може с един и две крила, а може да се играе и типично 4-3-3. Ако противникът се затвори пред своето наказателно поле и няма място за скоростта на Агбонлахор и Йънг, напред пристъпват Хески и Карю. И обратното. А в даден момент Йънг и Агбонлахор по крилата, а само Хески в атака.
Защо Вила няма да може да влезе в топ 4 или да стане шампион?
Логичният отговор е заради малкото като брой футболисти, които се използват в момента. Неминуемо е в даден момент да не дойде сериозна контузия на основен футболист. Вижте липсата на Мартин Лаурсен как се отразява! Второто полувреме срещу Портсмут бе показателно колко уязвим става отбора в отбрана. Ако не бяха нелепите пропуски на Крауч и Утака, Вила можеше дори да загуби.
И тук се питам защо Мартин О'Нийл не купи още хора през зимата. И в отговорът се крие рецептата на този успех на отбора. Мениджърът не иска да прави нищо прибързано. Развитието на един футболен състав не става с магическа пръчица. Необходимо е търпение и правилна работа. Да, Мартин О'Нийл може и да не успее този сезон. Въпреки че е безкрайно близо до влизане в четворката и малко по-далеч от това да стане реален претендент за титлата. Но дори и да пострада, отборът му ще е по-силен през есента. Защото през следващите 6 месеца пак ще прогресира.
Мечтата „Астън Вила"
Аз обаче искам Астън Вила да е в четворката. Независимо на чие място. Дори и любимият ми Арсенал да изпадне от там, няма да съжалявам. Защото има няколко неща, които този тим на Вила ще докаже:
1. Не е задължително да взимаш чужденци, за да изградиш силен и вълнуващо играещ отбор във ВЛ.
2. Не е нужно да се харчат купища пари за инвестиции, достатъчно е да знаеш как да работиш в играчите
3. В Англия има невероятно талантливи младежи, които могат да станат велики играчи, ако попаднат в ръцете на умел и стойностен мениджър.
Дано Вила и Мартин О'нийл да успеят! Това ще е награда за всички, които обичат тази игра в нейния чист и неподправен вариант.
ПП. Искам да подчертая, че аз обаче не харесвам бившия президент на клуба Дъг Елис. Той пое контрола в клуба веднага след като Астън Вила стана европейски клубен шампион през 1982 година. Но не можа да го развие добре. Дали е защото не подкрепяше мениджърите си или по други причини това не стана. Но не бива да му се отнема гордостта, че запази стабилно финансовото състояние на вила и когато предаде клуба на Ранди Лърнър, американецът можеше да започне почти на чисто.
Борислав Борисов
Този текст ще е за Астън Вила. Само че преди да започна искам предварително да разочаровам някои от вас. Ако има хора, които ще търсят отговор на въпроса дали бирмингамци ще станат шампиони или пък ще влязат в четворката, могат веднага да спрат. Не това е целта. Аз разглеждам футбола не като факт или завършено събитие, а като процес. Тоест не ме интересува само положението за момента, а и причините да се стигне до него, както и това какво може да последва от този момент нататък при същото развитие на нещата. Така че аз по-скоро ще погледна назад, за да видя как така един клуб без много пари и без огромни инвестиции се превърна в кандидат за слава.
Началото на възхода
Сигурен съм, че е твърде възможно някои от феновете на Вила да ме анатемосат за следващите думи, но трябва да се признае, че началото бе положено от Дъг Елис. Предходният президент на Вила си бе съставил цялостен план за развитието на клуба. От началото на 90-те години мениджърите в Астън Вила винаги са имали време да постигнат целите си.
- Рон Аткинсън поема през лятото 1991 и е начело на състава до ноември 1994. На практика е уволнен в началото на четвъртия си сезон. Във втория си сезон завърши на втора позиция на 10 точки от първото място. След това дойде и 10-то място. И когато дойде 20-то място на отбора на 10 ноември 1994, Дъг Елис го уволни.
- Следващият бе Брайън Литъл, който остана от есента на 1994 до февруари 1998. В първият му пълен сезон (1995-1996) отборът завърши на четвърто място, на цели 19 точки то шампиона. Година след това бирмингамци са пети, но на 14 точки от върха. На 24 февруари 1998 Литъл бе уволнен, защото Вила бе на 15-а позиция след 27 изиграни срещи.
- Следващите 4 години са за Джон Грегъри. Всъщност в онзи сезон 1997-1998 Вила остана на 7 място,като ако се направи класиране от назначаването на новия треньор до края на първенството Вила щеше да е на второ място с 27точки от 11 мача. През следващото първенство вече вила е на шеста позиция. Следват шесто и осмо място. На 5 февруари 2002 Грегъри бе уволнен, защото съставът бе седми, но без явен шанс за европейските турнири.
- След 1 година с Греъм Тейлър начело (сезон 2002-2003, 16-то място), Дъг Елис назначи Дейвид О'Лиъри начело на състава с ясната цел да минимизира разходите и да даде път на младите играчи. Още в първия си сезон ирландецът можеше да класира състава в Европа, но в последния двубой тимът загуби у дома в мач без значение от Манчестър Ю и остана шести, като само головата разлика даде преднина на Нюкасъл. Последва 10-то място през 2005 и 16-то през 2006.
Сигурно се питате защо разказвам всичко това. Защото както се забелязва всеки първи пълен сезон на който и да е от тези мениджъри на Вила е бил успешен. Беше като едно обещаващо начало. Но след това не срещаше подкрепа от борда на директорите. Нима Дейвид О'Лиъри нямаше нужда от малко пари през 2004, за да добави към онова шесто място и да тръгне напред? Имаше нужда, но какво получи? За 3 милиона доведе сегашния капитан Мартин Лаурсен и толкова. Да се върнем назад! В първото трансферно лято на Джон Грегъри Вила трябваше да се раздели с Дуайт Йорк, който веднага след това стана основен нападател на Ман.Ю. Мога да продължавам още, но смисълът на всичко това е един.
И друг път мениджърите са правили прекрасен старт начело на Вила, но не са имали финансова подкрепа, за да развият успеха си.
Сега Дъг Елис, ако не се лъжа е почетен президент на Вила. Ходи на мачове, когато може. Той направи много неприятни неща за Вила, буквално съсипвайки клуба в ерата на Висшата, заради липсата на подкрепа към мениджърите, но поне направи разумна сделка. Всъщност Дъг Елис нямаше пари, за да ги даде за трансфери. Но и нито веднъж не се изкуши да заложи съдбата на клуба в бъдеще. Защото ефектът Лийдс можеше много лесно да бъде постигнат. Може би не са много нещата, с които Смъртоносния Дъг се гордее, но сделката с Ранди Лърнър трябва да е една от тях. Но преди това запазването на стабилност във финансовото състояние на клуба от страна на Дъг Елис, когато всички около него се надпреварваха да говорят и пръскат за огромни инвестиции и заеми, трябва да се открои като далновидно поведение на един собственик.
Ерата „Мартин О'Нийл" - стабилност, последвана от бавен и сигурен прогрес
На 5 август 2006 Мартин О'Нийл стана мениджър в Астън Вила. В същото време новият собственик Ранди Лърнър пък финализира сделката за основния пакет акции в клуба. Очакваха се масивни инвестиции на трансферния пазар. Нищо подобно. Бе купен само Стилиян Петров (все не остава време да кажа колко силно играе българина този сезон) за някакви 6 500 000 паунда. Забележете и още нещо! През първия си сезон Мартин О'Нийл похарчи около 20 милиона (нетна сума, която е разликата между купени и продадени играчи), взимайки през зимата Ашли Йънг, Джон Карю, Найджъл Рио-Кокър, но и Агате, Крис Сътън и Шон Малоуни. През сезон 2007-2008 О'Нийл е на печалба от трансферните си операции. Продал е играчи за 10 милиона (Лий Хендри, Люк Моор, Гари Кейхил и Лиъм Риджуел), а е купил за 8 (Херууд, Зат Найт, Салифу и Раутлидж). И завърши на 6-то място в класирането. За да се стигне до миналото лято и този зимен трансферен прозорец, в които вече е похарчил 31 милиона паунда.
Разказвам всичко това, защото то е идеалната рецепта за това как се прави отбор. Убеден съм, че всеки собственик има възможност да подсигури 50 милиона за трансфери в рамките на 3 години, това е по 17 на сезон. И в крайна сметка получава сегашния тим на Астън Вила. Брилянтна работа, наистина. И то в условията на бясна конкуренция, непрекъсната инфлация или пък криза и дори главоломно увеличаване на цените на футболистите. Напълно в стила на О'Нийл е и следващото му планирано попълнение - Даниел Стъридж от Манчестър С. това момче е нещо като Агбонлахор и Ашли Йънг взети заедно като техника, но малко по-бавен от тях. Ако го вземе ще е невероятен избор. Типичен трансфер за О'Нийл. Нищо чудно този плавен прогрес да продължи и през следващия сезон. Дори и през настоящия Вила случайно да не влезе в топ 4, през следващия нещата ще изглеждат по-добре. Да не говорим, че Ранди Лърнър ще е готов да даде пари, защото вижда и резултати. Кой знае дали, ако Дъг Елис бе видял такъв прогрес на отбора си, щеше да намери инвестиции за играчи! Може би не, но е жалко, че никога няма да разберем.
Защо Вила може да влезе в топ 4 или дори да стане шампион?
Няма да е пресилено, ако кажа, че Астън Вила има най-изчистеният стил на игра от всички състави в Лигата. Четирима защитници, пред тях трима полузащитници, които работят изключително на терена, две крила по двата фланга и един чист нападател. Тази формация постигна това четвърто място след 23 мача и разлика до върха в класирането едва 3 точки. Лицето на отбора е толкова ясно, че в коментарите и анализите си преди срещите беше безкрайно трудно да сбъркаме стартовия състав на отбора. Във всеки мач не просто 11-те са еднакви, но и играят по един и същи начин. Голямото предимство на състава е в постоянството.
И тук най-интересното - трансферът на Хески. Много ми се искаше този текст да бъде написан след 2 февруари, а но явно няма да е така. Защото очаквам още изненади. Нападателят на Англия ще трябва да даде разнообразието в атака. В първия двубой го направи, вкарвайки гол на терена на Портсмут. Сега вече не можем да сме наясно преди всеки мач как ще изглежда Вила. Мартин О'Нийл добави към своите оръжия и изненадата. Тимът може да действа с двама в нападение, може с един и две крила, а може да се играе и типично 4-3-3. Ако противникът се затвори пред своето наказателно поле и няма място за скоростта на Агбонлахор и Йънг, напред пристъпват Хески и Карю. И обратното. А в даден момент Йънг и Агбонлахор по крилата, а само Хески в атака.
Защо Вила няма да може да влезе в топ 4 или да стане шампион?
Логичният отговор е заради малкото като брой футболисти, които се използват в момента. Неминуемо е в даден момент да не дойде сериозна контузия на основен футболист. Вижте липсата на Мартин Лаурсен как се отразява! Второто полувреме срещу Портсмут бе показателно колко уязвим става отбора в отбрана. Ако не бяха нелепите пропуски на Крауч и Утака, Вила можеше дори да загуби.
И тук се питам защо Мартин О'Нийл не купи още хора през зимата. И в отговорът се крие рецептата на този успех на отбора. Мениджърът не иска да прави нищо прибързано. Развитието на един футболен състав не става с магическа пръчица. Необходимо е търпение и правилна работа. Да, Мартин О'Нийл може и да не успее този сезон. Въпреки че е безкрайно близо до влизане в четворката и малко по-далеч от това да стане реален претендент за титлата. Но дори и да пострада, отборът му ще е по-силен през есента. Защото през следващите 6 месеца пак ще прогресира.
Мечтата „Астън Вила"
Аз обаче искам Астън Вила да е в четворката. Независимо на чие място. Дори и любимият ми Арсенал да изпадне от там, няма да съжалявам. Защото има няколко неща, които този тим на Вила ще докаже:
1. Не е задължително да взимаш чужденци, за да изградиш силен и вълнуващо играещ отбор във ВЛ.
2. Не е нужно да се харчат купища пари за инвестиции, достатъчно е да знаеш как да работиш в играчите
3. В Англия има невероятно талантливи младежи, които могат да станат велики играчи, ако попаднат в ръцете на умел и стойностен мениджър.
Дано Вила и Мартин О'нийл да успеят! Това ще е награда за всички, които обичат тази игра в нейния чист и неподправен вариант.
ПП. Искам да подчертая, че аз обаче не харесвам бившия президент на клуба Дъг Елис. Той пое контрола в клуба веднага след като Астън Вила стана европейски клубен шампион през 1982 година. Но не можа да го развие добре. Дали е защото не подкрепяше мениджърите си или по други причини това не стана. Но не бива да му се отнема гордостта, че запази стабилно финансовото състояние на вила и когато предаде клуба на Ранди Лърнър, американецът можеше да започне почти на чисто.
Re: AСТЪН ВИЛА
Мичо написа:Zlatkov написа:,а до колкото знам ще може и в UEFA да играе за Вила.
Догодина също, надявам се.
колкото теб и мен взето заедно
Re: AСТЪН ВИЛА
Да се надяваме,че днес ще окупираме 2 място.Искрено се надявам.
Re: AСТЪН ВИЛА
Трябва да сте доволни и от това, че разбнихте голямата четворка в Англия - Манчестър Ю., Челси, Арсенал и Ливърпул.
Ако успеете да завършите дори 4 за вас ще е голям успех.Арсенал имат шанс да изместят отбор от 4-та, но и вие имате шанс дори да спечелите титлата, но Юнайтед едва ли биха изпуснали първото място до края, още повече, че Пуул взеха да издъхват.
Днес едно хиксче на мача с челси, вие взимате вашият мач, ние нашич и ние първи, вие втори
Ако успеете да завършите дори 4 за вас ще е голям успех.Арсенал имат шанс да изместят отбор от 4-та, но и вие имате шанс дори да спечелите титлата, но Юнайтед едва ли биха изпуснали първото място до края, още повече, че Пуул взеха да издъхват.
Днес едно хиксче на мача с челси, вие взимате вашият мач, ние нашич и ние първи, вие втори
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 49 госта