VILIO написа:
Тогава да разбирам, че според теб ако съдията беше видял играта с ръка нямаше да е велик. Нали извън СП прави Наполи шампион.
VILIO написа:
Тогава да разбирам, че според теб ако съдията беше видял играта с ръка нямаше да е велик. Нали извън СП прави Наполи шампион.
drvasko98 написа:VILIO написа:
Тогава да разбирам, че според теб ако съдията беше видял играта с ръка нямаше да е велик. Нали извън СП прави Наполи шампион.
Първо не съм казвал никъде, че и без този гол Аржентина нямаше да отстрани Англия и да спечели СП. Гледал съм мача директно и усещането беше за равностойност, но все пак Аржентина беше малко по-добрия отбор.
Хубаво прави Наполи шампион, което е много сериозно постижение, но това се случва след Световното, когато вече е "пипнал синдрома на силния" Без майтап Марадона пак щеше да е голям, но никой нямаше да го слага до Пеле (а някои и преди него) ако не беше СП и титлата. Както и Кройф не го слагат до двамата, точно и само защото няма титла от СП (хем е и от нация със значително по-малко успехи)
Най-великият голмайстор в историята, чието име обаче почти никой не е чувал
Сигурен съм, че ако попитате човек кой е най-великият голмайстор в историята на футбола, всеки ще ви каже някой измежду Ромарио, Пеле, Марадона, Иън Ръш или пък друго известно име. Но това не е статия за никой от тях, защото най-великият голмайстор е един човек на име Йозеф.
Йозеф ”Пепи” Бицан е роден на 25-ти септември 1913г. във Виена, тогава част от Австро-Унгария. Роден е в бедно семейство на чехи и прекарва по-голямата част от детството си по улиците, играейки футбол с навити на топка чорапи, което пък от своя страна изгражда в него невероятна техника, умения за импровизация и способността му да бележи и с двата крака.
Баща му, също футболист, умира още през 1921, а майка му рядко стъпва на стадиона. В един от тези случаи, изключително възмутена от груб фаул срещу нейния Пепи, тя слиза на терена и започва да бие с чадър провинилия се защитник.
Бицан бил изключително физически подготвен и силен, като можел да избяга 100 метра за 10,8 секунди, което е било по-бързо от много от атлетите за онова време.
Чехът е забележителен с големия си кураж - отказва да влезе в Националсоциалистическата партия и да играе за отбора на хитлеристка Германия, а по-късно отказва членство и в Чехословашката комунистическа партия.
През 1931г. започва кариерата си в Рапид Виена. Отбелязва 10 гола в 8-те мача, които изиграва през първия сезон и печели първия от трите си шампионски медала в Австрия през 1935г. За Рапид той отбелязва цели 68 гола в 61 срещи. След това той отива в отбора на Адмира и печели още два златни медала в първенството, като остава в тима до 1937г.
През този период, Бицан става много важна част от легендарния тим на Австрия, който можеше да спечели световното първенство в Италия през 1934г. Те губят от домакините на полуфиналите, като слуховете са, че реферът, който е ръководил мача е бил приятел на Мусолини. Бицан по-късно споеделя, че съдията е отразил едно от центриранията му и е направил всичко възможно да пречи на Австрия и да помага на италианците. А след това същият този рефер свири и финала, и разбира се, без изненади, Италия печелят.
За националния отбор на Австрия той има 19 участия, в които бележи 14 гола, като играе само на едно Световно първенство.
Втората световна война има драматичен ефект върху австрийския футбол, така както и върху останалата част от Европа, в резултат на което първенството в Австрия се разпуска и много от играчите бягат от страната. Бицан е един от тези играчи. Той е избягал в Чехословакия, където играе за Славия Прага и печели 4-ри последователни пъти лигата по време на войната.
Между 1937-1948г. той изиграва 274 мача за Славия, в които нанизва страхотните 534 гола. Като това са данни само от официалните мачове, като към това постижение можем да добавим и 153 приятелки мача, в които той вкарва още 298 гола. В двата сезон между 1945-47 г. отбелязва 74 гола в 39 мача.
С отбора на Славия Прага Йозеф печели Митропа Къп (ШЛ по онова време) и кандидатства за чехословашко гражданство, но се забавя одобрението и Германия нахлува в неговата родина. Той отказва да играе за нацистка Германия, като също така отказва да премине в Ювентус, тъй като се страхувал, че Италия също ще стане комунистическа страна. С идването на власт на комунистите в Чехословакия си отива и шансът му да премине в чужбина.
Правителството в Чехословакия го използва като пешка за пропаганда. Той бил насила накаран да работи като общ работник на жп гарата Холешовице в Прага, живеейки в неизвестност и бедност. Когато революцията от 1989г. сваля комунистите, Бицан получава свободата си.
Бицан играе футбол до 1956г. и на 42 години прекратява кариерата си отново в Славия, тогава под името Динамо Прага. В последните си 3 сезона за тях той отбелязва 22 гола в 29 мача.
Головият рекорд на Бицан е впечатляващ. По отношение на мачовете в лигата, той е отбелязал над 600 гола, а за сравнение Ромарио има 546, Пеле 538, а Пушкаш 517. В официални мачове той е отбелязал поне 805 гола (понеже част от головата му статистика през 1952г. липсва). Ромарио в официални срещи има 772, Пели 767, а Пушкаш 746. По време на цялата му кариера, във всички мачове, той е реализирал феноменалните 1468 гола в 918 мача.
През януари 2001г. Международната федерация по футболна история и статистика награждава Бицан със „Златна топка”, като го обявяват за най-великият голмайстор на миналия век. Тази награда е била присъдена и на база на факта колко пъти той е станал голмайстор на местната лига, като той е постигнал това цели 12 пъти, докато Пеле и Ромарио са направили това 11 пъти в кариерите си.
Йозеф ”Пепи” Бицан почина на 12-ти декември 2001г. на 88-годишна възраст. Той изглежда че е имал едновременно и късмет и нещастието, да се роди по онова време. Късметлия затова, че е играл футбол през 30-те и 40-те години, когато постига и голмайсторския рекорд, заради невероятния си талант. Но е имал нещастието, че детството му е преминало по време на годините след Първата световна война, а кариерата му е била помрачена от Втората световна война, нацизма и комунизма. Това обаче, което никой не може да отрече и това, което ще остане вечно, е неговият голов рекорд, който може би никой никога няма да подобри.
Arsenalista_93 написа:Wallace написа:Ако беше направил това и Англия беше отпаднала, сега щяха да го знаят като "един аржентински футболист, който беше много добър и отиде и си призна за играта с ръка на един 1/4 фунал на Световно".
Ако беше си приэнал,щеше да бъде дори още по-легендарен според мен.Има много примери как някои наистина велики футболисти нарочно са иэпускали дуэпа,каквато според тях е нямало,макар да е била свирена от съдията.Сега се сещам эа един пример-преди няколко години в един мач на Ливърпул(не энам срещу кого) имаше дуэпа эа анфийлдци.Роби Фаулър съвсем дженталменски вдигна ръка и каэа,че е нямало дуэпа,след което при иэпълнението нарочно прати топката в трибуните.Впоследствие сега той си е в эалата на славата и се помни като един от най-великите играчи.В днешния футбол явно повече се набляга на това,че целта оправдава средствата и эатова много футболисти прибягват до симулации.Эа пореден път подчертавам,че эа мен,а и эа много хора,които ненавиждат симулациите и лъжите във футбола,Марадона никога няма да бъде легенда.Эа мен той си остава просто "един много добър играч,притежаващ божествена техника".Эа мен (макар и да не съм гледал) примерно Пеле винаги ще е пред Марадона.Има и други велики футболисти,които эа жалост не съм гледал,но които бих поставил пред аржентинската "легенда".Много хора няма да се съгласят с мен,но това си е лично мое мнение.
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 33 госта