За всекиго по нещо от ЕВРО 2012
Все по-важно става какво се случва извън терена, дори извън стадионите на тези шампионати
Борислав Борисов
Нова Спорт
Хайде кажи сега кой ще е шампион? Обърнах се. Оказа се, че този път въпросът ми го задава човек, когото изобщо не познавам. Намирахме се пред щанда за кисело мляко в голям супермаркет. Единственият проблем бе, че случайната ни среща може би трябваше да е пред наредените малко по-надолу бири. Странното е, че човекът държеше да чуе прогнозата ми, защото през 2010-а залагал на Холандия точно заради моето мнение. Притесних се. Не защото нямам мнение кой ще е шампион, а защото в един момент вече не говорехме за футбол, а за пари. С половин уста казах стандартното „Германия, Испания или Холандия, макар че много ми се иска да е Англия” и побързах да продължа с пазара. За пореден път осъзнавам, че футболът вече е много повече от една игра с два отбора по 11 души и определен брой съдии. Проблемът е, че не съм съвсем убеден, че това ми харесва. Дали е правилно пък, изобщо няма смисъл да дискутираме.
Кой ще е шампион?
Очевидно е, че най-важното за хората е кой всъщност ще е шампион. Има нещо много специфично в първенствата на Стария континент. Обичайно те се печелят от тима с най-добра защита, докато световните шампионати по-скоро клонят към атакуващите отбори. Да вземем за пример шампионатите от последните 20 години. Започваме от 1992-а и триумфа на Дания. Червения динамит се припичаше на плажа, когато бе събран и само в рамките на няколко дни трябваше да играе серия от важни срещи. В такива случаи се залага на защитата. И точно с това датчаните спечелиха. Четири години по-късно в Англия триумфът бе за Германия. А това бе и последното голямо първенство, спечелено от този тим. В групата немският тим нямаше допуснат гол срещу Чехия, Италия и Русия, а в цялото първенство имаше само 3, като веднъж продължи напред след дузпи, а на финала спечели със "златен гол". Защитата на Франция от 2000 бе впечатляваща, за Гърция през 2004-а няма нужда да говорим. Испания от 2008-а, ръководена от Луис Арагонес, бе отбор, който залагаше на много стабилност в отбраната. Маркош Сена действаше като типичен дефанзивен полузащитник, който не минаваше центъра. В елиминационната фаза Испания не допусна нито един гол във вратата си – победа с дузпи след 0:0 над Франция, успех с 3:0 над Русия и после 1:0 над Германия.
Така че шампионът в това първенство може би е редно да се търси сред отборите с най-добра защита
Да погледнем тогава към тимовете, които биха могли да извадят подобен тактически вариант, който да работи.
Италия е отборът, който в квалификациите е допуснал най-малко попадения във вратата си – едва 2. Те отново са раздирани от вътрешни проблеми, свързани с корупция и черно тото. Същото беше и през 2006-а, ако помните. Но някак не ми се вярва те да стигнат чак до титлата. Германия и Испания в момента играят прекалено нападателно и въпреки че не може да не бъдат сложени сред фаворитите, теорията за триумфа на защитата ги изключва от претендентите. Англия върви изцяло по стъпките на Дания от 1992-а. Крайният резултат не е съвсем ясно какъв ще е, защото тимът ще практикува изцяло дефанзивен вариант на 4-4-2 и ако успее да излезе от групата и да дочака влизането на Рууни в състава, може и да направи този път нещо сериозно. Тимът от Албиона има една основна разлика в сравнение с предишни години - има силен вратар. Холандия обаче е образец за съчетаване на дефанзивния стил с контраатаката и поради това изглежда логично този тим да е номер 1 сред претендентите.
Изненадата
Подчинявайки размислите си за успеха на защитната игра на европейското първенство, може би е редно да ги пренеса и върху търсенето на изненади в турнира. Полша има вече 5 поредни мача без допуснат гол във вратата си. Ако погледнем състава, в отбора има футболисти от големите първенства, а ядрото им е от сензацията на Бундеслигата - Борусия Дортмунд. Като сложим и домакинското предимство, ми се струва, че това е един от сериозните претенденти да бъде изненадата на първенството. От август 2011 година тимът има едно поражение (от Италия) в общо изиграни 12 срещи. Другият подобен отбор, който яростно ще разчита на защитата си, е Република Ирландия. С Джовани Трапатони начело съставът със сигурност ще започва добре прибран в своята половина. Те са в ужасно трудна група – Испания, Италия и Хърватия. Но програмата им е интересна. Започват с хърватите и ако спечелят тази среща, могат да разчитат на равенство с Италия (за Трапатони това няма да е невъзможно), като след това ще разчитат, че Испания ще се е класирала преди последния двубой и равенството няма да е чак толкова трудно за постигане. Ключът за да стане Република Ирландия изненадата на първенството, е първият им двубой.
Първенството на привържениците
Последните големи първенства бележат една любопитна тенденция – все по-важно става какво се случва извън терена, дори извън стадионите. Шампионатите се превръщат в забавление за публиката посредством фензоните и обстановката, която се създава в градовете домакини. За първи път нещо подобно се видя в Германия по време на световното през 2006-а. Тогава ключови улици и булеварди ставаха място за срещи на хора от различни страни. Но удоволствието да гледаш футбол по улиците бе в начална фаза на развитие. Две години по-късно в Австрия и Швейцария това бе доразвито. Пред очите ми във Виена майка и дъщеря от Италия флиртуваха с две момчета от Испания, които пътуваха с буса си около мачовете на любимците си. Бях напът да се възмутя, когато 10 метра по напред имаше огромно „хоро” от привърженици на различни държави, окичени със знамената на страните си, които подскачаха почти в такт с музиката, доколкото изпитата бира им позволяваше
Всъщност не се случваше нищо различно освен едно огромно забавление. Мишел Платини бързо осъзна силата на това явление и премести финалите в Шампионската лига в уикендите, за да могат хората отново да пътуват за тези мачове и да се забавляват. В Мюнхен имаше огромно количество англичани без билети, дошли просто за да бъдат част от атмосферата на финала. Да не говорим, че градът отвори стария стадион на Байерн и Мюнхен 1860, за да го напълни с привърженици, които наблюдаваха финала заедно на големи екрани. Мисля, че най-логичното нещо е този шампионат да доразвие всичко това. А и поляци, и украинци имат какво да предложат като забавление на гостите си. След година финалът в Шампионската лига пак се завръща на "Уембли", защото там бе направена страхотна печалба за УЕФА.
Вече вървят кадри на слона, който прави прогнози за развитието на мачовете, подобно на октопода Паул. Едно от големите клишета на футболната игра е, че това е 90-минутно шоу. Вече не е така. Играта е само част от цялото шоу. По телевизията върви една реклама, в която група хора вдигат шум, като по този начин обясняват, че ще гледат заедно първенството. Обаче ако човек внимателно се вгледа във фланелките на тези „привърженици”, ще види поне две на южноамерикански състави. Което само показва, че няма значение вече дори кои отбори играят, на преден план излиза шоуто на публиката. Е, аз не съм съвсем убеден дали това е правилно, защото за мен винаги ще е от голямо значение кой на кого е подал и как точно е паднал гол. Но за едно общество, в което интензивната работа, печеленето на пари и постигането на предварително зададени цели са най-важното нещо, има нужда и от време за разпускане. А това първенство ще ни го даде. Аз ще гледам кой на кого подава, мнозина ще си пият бирата и ще се тюхкат ние защо не сме там, жените ще гледат прическата и мускулите на Кристиано Роналдо, когато той случайно си свали фланелката след гол (ако не вкара, ще си я свали при пропуск, убеден съм). Истината е, че съзирам и сериозен пропуск в производителите на бижута. Как може някои да не се сетят да пуснат „Купете на жена си бижу, за да ви остави на мира по време на европейското!”. Намалението би свършило допълнителна работа.
В следващия месец за всекиго ще има по нещо. И в това вече е смисълът на тази велика игра.