В Каталуня стана неизбежното. След всичко арогантно беше неминуемо. Последното кървавите сблъсаци при гласуването миналия месец, но като цяло подтискането през уж цивилизования 20 век при диктатора Франко. Най-крещящото, че такъв език нямало и било някакъв селски диалект. За по-дразнещо забранен да се използва. Няма как някой да не реагира при тази брутална кастилска доминация.
Ако това има(ше) някакъв шанс да оцелее (Ал), то трябваше да е на принципа на Австро-Унгарската империя. Много нации са подтиснати вътре в нея, но две са равностойни. В това число Унгария си действа направо като държава (със собствен парламент). Нищо, че е част от едно цяло. Виена е по-скоро само на книга центъра и няма никакъв контрол в Унгария.
При равностое съюз, какъвто става между Кастилия и Арагон, трябваше да бъде същото. Далеч повече от автономията на Каталуня в смисъл направо като държава да си действа и да не се отчита пред Мадрид. Камо ли пък да отричаш съществуването на равнотойния партньор и да му забраняваш езика.
Сега какво следва. Ако успее пробива, а той рано или късно ще успее. Ако не сега, то в бъдеще. Това няма да спре и не виждам шанс каталунците да кажат "малко се превъзбудихме и не искаме самостоятелност". За мен няма връщане назад. Не е ясно само кога ще стане. Сега, скоро, по-надалеч напред във времето. Та след това най-сигурното и просто като автоматично действие ще последва същото от баските. На принципа на Югославия. Отцепва се Словения и следва верижна реакция от останалите републики. За Испания не може да гарантираме за галисийците дали ще има желание, но при баските е неминуемо. Гарантирано ще поискат в един момент да се отцепят и след като това е станало с Каталуня не виждам кой може да спре този процес. Смачкването му ще доведе до повторни баски стремежи, които никога няма да спрат и най-вероятно ще са придружени от кървави разправи.
По-несигурното е друго. Докъде ще отидат тези развития. Първо, нагоре и каталунци и баски са малко навътре във френска територия. При каталунците в пограничната Андора (между Испания и Франция) дори каталунския език е официален, но и над нея във Франция продължава каталунското. При баските е още по-сложно. Те са разделени почти наполовина от двете страни на границата. Колкото в Испания, толкова и във Франция (бившия френски национал Лизаразу е точно от тази област, но от френската страна-той е баск).
Интесното е, че точно както Арагон спрямо Испания (той е половината при обединението с Кастилия, тоест равностое е логически с Мадрид) и баските имат логични претенции. Бившето кралство Навара е разцепено на две. Долната част днес е автономната област Навара в Испания, а горната просто изчезва във френската територия. Става при смяната на рода Валоа с Бурбоните. На власт идва Анри 4 (дядо на краля слънце Луи 14), крал на Навара, който отива в Париж и кралството му губи самостоятелност и се слива с Франция. Същите биха били нашите претенции ако Съединението не се беше получило. Днес примерно териториите под Стара планина биха били турски, но ние щяхме да си искаме Източна Румелия като българска. Обаче в баския случай няма как да откъснат френски територии. Ще трябва да се примирят с половината изгубено. ВЪПРЕКИ ЧЕ РЕАЛНО ТОВА СА БАСКИ. Просто Франция няма да прави референдуми и да губи територии. И каталунците не ги виждам как ще си вземат каталунското от френските територии.
Втория спорен момент е, по-специално за Каталуня и изключвайки северната посока към Франция, какво става на юг. Каталуня днес е една от много испански области, но това е твърде малко спрямо онова с което Арагон се включва в Испания преди повече от 500 години. Де факто почти половината. Значи обединяваме се и ето ви половината държава. Пак се отцепваме, но си връщаме 1/10 или нещо подобно от държавата. Дали до там ще се ограничат каталунците? Дори и само езиково да гледаме, където по-малко от половината територия е останала, южната на Барселона провинция с център Валенсия пак са каталунци. Само, че там не е толкова бойна обстановката и в разрив с Мадрид. Може и да не поискат никаква самостоятелност, но тогава пък Каталуня не се връща в това което е била.
Това е чисто логическата равносметка, че Баския ще последва Каталуня, неизбежно е. Хронологически не е това задължителното подреждане. Чисто времево, най-скоро може да последва опит от Шотландия срещу Великобритания. Баския е сигурното следствие, но Шотландия може да е следващия пример. Успех на каталунците води до логичния въпрос кой е следващия, а той се знае отсега. Какво правим с Шотландия?
На ЕС хич не му се искат нови държави на континента и приема им в ЕС.