Добър треньор ли е Стоичков?
04 октомври 2012 13:27
Автор: Жаклин Михайлов
При него се играе отворен футбол, може да не е съвършен, но той не кара подопечните си да практикуват антифутбол
Обществена тайна, е че в България така наречените специалисти не приемат Христо Стоичков за сериозна величина в треньорската професия. Никой не смее да го изрази открито, но в средите на „специалистите", Стоичков е предмет на критики и подигравки. Това мнение естествено излиза извън тесните граници, пренася се в публичното пространство и вече е създаден определен негативен стереотип за треньора Христо Стоичков. Неслучайно при многобройните му конфликти, знайни и незнайни герои се упражняват точно върху треньорските му умения.
А ако трябва да се доказва с аргументи какъв треньор е Стоичков, нещата стоят много по-различно. Христо Стоичков вече 8 години се занимава с тази професия, естествено с доста прекъсвания. Първо кариерата му стартира като национален селекционер на България, където бе напълно обруган, след като не успя да класира отбора на голямо първенство. Стигна се дотам, след равенството с Албания сам да хвърли кърпата, всъщност в онзи случай качамака. Но балансът му бе положителен. А и записа доста сериозни резултати. Равенство с Румъния като гост, равенство с Холандия като домакин. 1:1 срещу „лалетата" в София, тогава изглеждаше едва ли не като провал, но трябва да се погледне обективно колко мача губи Холандия въобще в квалификации. Наскоро пометоха нахаканите унгарци в Будапеща. Така, че равенство с Холандия в квалификации като стойност е много повече от равенство с Италия например. Но никой не му го призна. След това победи макар и в приятелски мач Мексико с 3:0, а „ацтеките" от години само прогресират. Фактът, че стават световни шампиони за юноши и олимпийски шампиони показва каква сила са. И това никой не му го призна.
Стигна се дотам, че срещу него бе създадена абсолютна нетърпимост, несъответстваща нито на реалностите, нито на резултатите му. И го нарочиха за некадърник. Да, ама след него минаха още доста треньори и не постигнаха дори неговите резултати. Стоичков ли е бил лош, отборът и играчите, не са ли ставали е отворена тема! 5 години по-късно обективният анализ изисква да се подчертае, че Христо Стоичков е бил изцяло в полза на националния тим като треньор. Отборът бе далеч по-напред в ранглистата, а много сериозни нации желаеха българите за спаринги. Националният отбор пътуваше от единия до другия край на света, за да играе престижни срещи. А не, като след това, само до Анталия, за да участва в нагласени мачове!
Оплют и обруган Стоичков си тръгна от България и веднага го наеха в Селта Виго. Отборът бе застрашен от изпадане и новият треньор трябваше да ги спаси. Селта Виго изпадна драматично в последния кръг, след като стана жертва на цирка между Сантандер и Бетис. Това не е тайна, знае се, че Сантандер пусна два гола на Бетис в последните 10 минути и им запази мястото в лигата. А точно със Стоичков Селта бяха победили Бетис с 2:1, ако този мач може да се приеме за директен за оставане. В последните три мача от първенството Селта постигна победи, а преките конкуренти Леванте, Атлетик Билбао и Бетис си нагласиха нещата, за да извадят „небесно-сините" от групата. И това го има в играта, но никой не може да твърди, че Стоичков се е провалил. Единственият му провал, бе че загуби от отпадащия Реал Сосиедад и позволи на другите да си наредят лесно пъзела.
За разлика от други треньори обаче, Стоичков не бе уволнен а получи пълен картбланш да върне Селта веднага в елита. Оказаха се обаче само обещания, защото отборът бе разпродаден, нови играчи не бяха взети и закономерно старта в Лига Б не бе такъв, какъвто се очакваше. Но какво се оказа, цели 5 години Селта така и не намери спасител, който да я върне в елита. Случи се чак през май 2012 година.
Последва уникалната авантюра в Южна Африка. Бе изключително смела постъпка да се съгласи да работи в напълно непозната страна, при това при много сложни обстоятелства. Новото предизвикателство бе Мамелоди Сънданс, един от трите големи гранда в Южна Африка. Гранд, ама изпаднал на незавидно място. След появата на Стоичков тимът тръгна нагоре и стигна до пряк дуел за титлата с фаворита Суперспорт. Е, накрая остана втори, но успехът е безспорен. Не го оцениха по някакви техни причини и сега се борят да не изпаднат с великия Йохан Неескенс начело.
Ростов не го броя, защото там бе само съветник и идва периода му начело на Литекс. Факт, Литекс не се класираха за евротурнирите, което е прецедент в тяхната история. Но си имаше и сериозна причина, меценатът бе притиснат до стената.
Да оставим настрана резултатите и класиранията, защото има и по- важни неща, които говорят красноречиво, че Стоичков съвсем не е лош треньор. И това се разбра още от дебютните му мачове. Като бивш футболист на Барселона, той няма как да избере друг стил освен атакуващия. Никога негов отбор не играе от отбрана. Което въобще не е толкова често срещано в мисленето на българските специалисти. Тяхното верую е „ по важно грозна победа, отколкото красива загуба" и затова футболът ни е на това дередже. При Стоичков се играе отворен футбол, може да не е съвършен, но той не кара подопечните си да практикуват антифутбол. Но и това не е последния довод в негова полза. Стоичков никога не се е ползвал с благодатта да харчи суми за трансфери. Винаги е работил с наследения потенциал и го е развивал. Четири негови футболисти попаднаха в състава на Южна Африка, защото той ги бе наложил и утвърдил. Сега в Ловеч прави същото с цяла дузина млади футболисти. Дори само заради това, трябва да му се сваля шапка. При него няма по седем-осем нови играчи със заплати от 30 хиляди лева нагоре както е в ЦСКА, Левски или Лудогорец. Напротив, избиват се да искат Георги Миланов, който е продукт на школата на Литекс.
Стоичков може да не е гений на треньорската мисъл, но ако повечето му колеги се вглеждат в методите и стила му, българския футбол ще върви напред. А е много лесно да се говори, колко не разбирал. Е, на терена се вижда, че май доста разбира!
» Източник: "Спорт 1"