Ето по първата линия (добрия ЦСКА, лошия Левски).
НАЧАЛОТО!
В отговор на създадения от дезертьори (избягали от задължението да охраняват границите на България) отбор на Левски, който е наложен на футболната сцена с полицейска диктатура, група мирни граждани на на 28 октомври 1923 г. Обединяват клубовете „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което обаче е насилствен акт извършен против волята на създателите му. През 1931 г. отборът печели първенството на България, през 1941 г. – Националната купа, а през 1944 г. – и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС-23, „Атлетик парк“ (завършен през 1938 г.) е на мястото на настоящия стадион естествения правоприемник „Българска армия“.
С дейното участие и по инициатива на репресирания Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС-23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис III“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС-23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. Обединението идва от обикновените народни маси срещу все по-налагащия се отбор на властта, който не спира да поглъща други отбори. За председател на народния отбор е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС-23“, който е генерал против волята си. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.
„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк“ в Борисовата градина. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар“ се води от боксьора тежка категория Константин Николов-Замората, който подготвя и „Септември при ЦДВ“ през 1948 година. „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки че печели плакета „Народна войска“ през 1944 година. През 1945 г. е шести, през 1946-а заема 5-то място, а през 1947-а завършва 10-ти и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) мръсните комунисти левскари от МО започват да доминират в ръководството против волята на червените фенове. Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски, поставено лице на агентите от ДС, нежелано от червените фенове, чиито възгласи „Нищо общо с МО” няма кой да чуе.
Тук, с оставането ни в А група и последващата титла, вместо да се засрамите, дръжте се като сините араби през 69. Наглеците реват, че било наше дело обединяванията им и псуват срещу нас. Е ето 48 е същото с обратен знак. Вместо да се срамуваме скачаме като горили и крещим срещу сините и злонамерения им акт. Ако някой от тях се опита да изрази логичното мнение скачаме като думбитата и по орангутански заключваме "не ви е срам! не стига че ни обединявате против волята ами не си го и признавате!".