В Ъ З В А Н И Е
Ние, привържениците, бивши деятели и състезатели на Локомотив Пловдив, обединени от любов към клуба, загрижени за неприкосновеността на ранния му летопис и стремейки се да възтържествува историческата правда, заявяваме:
Действителните корени и същност на Локомотив Пловдив десетилетия наред бяха изопачено представяни по време на бившия режим. Клубът ни бе принуден да се „приюти” (по-скоро бе въдворен!) в ранна биография, кощунствено различна от неговите традиции, мащаб и обществено влияние.
По-точно, налагано бе, че през 1949г. най-масовият пловдивски клуб, който бил и обявен за най-многоброен в България – Спортклуб, изчезнал, бидейки погълнат при обединението с най-малобройния пловдивски клуб – железничарския.
Само по себе си абсурдно, това бе налагано на фона на следните красноречиви (до нажеженост!) факти:
- макар при обединението Спортклуб да се състезава в елитната дивизия, а железничарският клуб – в трета;
- макар при обединението Спортклуб да е най-успешният клуб на местно равнище, а железничарският – най-малко успешният;
- макар при обединението Спортклуб да въплъщава над четвъртвековна традиция, а железничарският е най-младият пловдивски клуб, имайки 10 години спортен живот;
- макар при обединението Спортклуб да е пловдивският клуб, до чийто актив на национално ниво никой клуб от града дори не се доближава (84 мача, 157:129 гола), а железничарският да има 3 домакински мача на национално ниво през август 1944г.;
- макар при обединението Спортклуб да запазва своя отбор, а от железничарите да остават двама играчи;
- макар при обединението Спортклуб да запазва своите цветове – червено, черно и бяло, а железничарите губят небесносиния цвят;
- макар при обединението Спортклуб да запазва не само цветовете, но включително и екипировката, с която дотогава играе (безценна заради оскъдните времена);
- макар при обединенията от 1949г. общоприетият критерий за клубна идентичност да е „запазен отбор – запазена идентичност”.
- макар след 1951г. привържениците на Спортклуб да идентифицират Локомотив Пловдив като своя отбор, живеещ с ново име.
Да, всяко от гореизброените представлява исторически факт. Съчетани, тяхната светлина откроява, че, изключая името, почти нищо не останало от железничарския клуб при обединението със Спортклуб. Ала именно него определили за ролята да „асимилира” Спортклуб!...
Уви, десетилетия наред този абсурд имаше статут на официална биография на нашия любим клуб. Днес обаче, обединени в името на историческата правда, сме решени да сторим и невъзможното, ала дълго помрачаваната истина за ранните времена на клуба ни най-сетне да тържествува!
Този е нашият дълг. За неговия триумф мечтали и хвърляли сили множество големи фигури от клубната история. Уви, напразно! Те не успяха да доживеят венеца на своето дело. Не успяха да видят как избуява пламъкът на истината за свидния клуб – комуто отдали не само своята младост, но някои от тях и целия си живот!
Да споменем неколцина: Иван Лазаров, Христо Бъчваров, Борис Белков, Атанас Тодоров, Петър Събев, Аспарух Караянев, Георги Киров, Панайот Торбов, Михаил Белков.
Днес дойде денят започнатото от тези големи личности да се увенчае със справедлив и достоен завършек.
Ето защо, отдавайки почит към предходните привърженици, играчи и деятели, заявявайки на висок глас любовта към Локомотив Пловдив, ние настояваме ранният му летопис да бъде представян достоверно и в съгласие с историческата истина – тръгвайки от 1926 година, когато се родил Пловдивски Спортклуб.
Клубът, комуто след 1944г. неколкократно променяли името, за да заживее със сегашното си вече шесто десетилетие. Онова име, което чувстваме тъй скъпо нам, името, за чиито святост и чест сме готови да дадем всичко.
Локомотив Пловдив!
Клуб на привържениците на Локомотив Пловдив.
Клуб на ветераните на Локомотив Пловдив.
17.03.2011г.,
гр. Пловдив
* * *
Подкрепено с подписите на личности,
институционално свързани с клуба през годините:
Атанас Шейтанов, р. 1920г., пловдивчанин, зам.-председател на Славия Пловдив през 1948г., председател на Локомотив Пловдив през 1955-68г.
арх. Здравко Василков, р. 1925г., пловдивчанин, състезател в юношеския отбор на Спортклуб през 1942г., председател на футболната секция на ДФС Локомотив Пловдив от 1968г. до 1978г., архитект и изпълнител на ст. „Локомотив” в парк „Лаута”.
д-р Тодор Тотев, р. 1932г., пловдивчанин, член на комисията за детско-юношески футбол при футболната секция на Локомотив Пловдив през 60-те и 70-те години. Човекът, натоварен през 1957г. от гражданите на ІV-ти пловдивски район да предложи името Спортклуб за име на дружеството, базирано в района (дотогава казващо се Локомотив Пловдив).
Йордан Делев, р. 1932г., пловдивчанин, треньор по баскетбол, носител на златен и сребърен медал на БСФС, зам.-председател на Локомотив Пловдив през 1986г.
д-р Богомил Георгиев, р. 1933г., пловдивчанин, лекар на представителния футболен отбор на Локомотив Пловдив през 1964-68г.