Pepi Petrov написа:Осмак, има логика, в смисъл че когато имаш лидер, `сички са силни покрай него, но първо там, онзи отбор две трети от отбора бяха с характер, манталитет на победители, при това ясно се открояваха. Второ ако правиш сравнение м/у Бербо, Марто, Ст.Петров, Топко, Коловати, Мечо, Благо манекенката, Чавдар и сие и Ицо, Трифон, И. Йорданов, Балъков, Лечков, Костадинов., мини мислено по линии и ще видиш че сравняваш несравними величини.
Така е. Отстрани другите по линии тогава бяха по-добри от сегашните изпълнители. Общо взето Васко го е написал добре. И двете твърдения са верни. Приемам го в този частен случай с нашия национален отбор, но като цяло практиката показва, че по принцип звездата прави известни тези около него, а не обратно, някой си бил звезда, защото попаднал на силни играчи. Марадона примерно сигурно щеше да си е същия ако беше тръгнал от Ривър Плейт, Кройф от Фейнорд, а Стоичков отишъл в друг подобен отбор (например Реал или айде да не е такъв сврихгигант, а Юве да речем, тоест не че е срещнал силни футболисти в Барса, а ако беше в Юве щеше да се казва, че там пък попаднал на силни футболисти, защото тогава Юве, а не Барса, щеше да лети напред, тоест опираме до това къде е Стоичков, къде е звездата).
Като цяло обаче важи правилото за звездата. Марадона по един или друг начин щеше да разкрие на света си тази гениална техника, Кройф по един или друг начин щеше да покорява и смазва Европа с някой отбор, Стоичков по един или друг начин щеше да блесне в неговия си стил в някой голям отбор. За момент приеми, че онзи национален беше без Стоичков.
Туньо и Лечков бяха много добри футболисти, но просто добри футболисти. Единият достигна до европейски финал, а другия просто игра добре в няколко отбора без нищо особено да е постигнал. Не е по-различен в Хамбургер отколкото сега примерно Стилиян в Астън Вила. Добри играчи, добре играят в отборите си, но ако ги сравняваме на фона на световната сцена са незабележими за другите нации.
Костадинов и Балъков са малко по-специални. Костадинов е героя за големите мачове. Два мача сам обърна, но какви! Срещу Германия и Франция. Има и множество голове и пасове в други мачове. Без Стоичков обаче тия два големи му мача нямаше да имат такъв отзвук. Примерно срещу Франция (тогава европейски шампион) и Джекито и Наско, а Гетов в други мачове, направиха подвизи, за да отидем на световното през 86, но там нямаше продължение (няма го Стоичков). Такива мачове остават като едни приятни спомени, но не водят до величие. Че е добър Емо спор няма. Спечели шампионата на европейски първенства, единствения българин освен Стоичков с трофей в турнирите, при това със съществен принос във финалния мач.
Балъков. Наистина е страхотен футболист. Най-големия след Стоичков в онова поколение. Един журналист, не помня кой, много хубаво го обрисува. Балъков е невероятен, европейска звезда, но световна звезда може да бъде само Стоичков. Ако го нямаше Стоичков щеше да е нещо подобно като 2004, когато играта на Балъков не беше много по-различна. Наистина е невероятен. На практика той ни класира на европейското, но Балъков не ти е играча, който ще бие грандове и да те води към самия връх. Никакъв спор обаче няма, че е един от най-добрите футболисти в цялата ни история. След като сегашния некадърен национален отбор успя да класира на европейско, а след него е потоп смятай за какъв футболист говорим. Сам да да направи това. Сигурно и 94 щеше да е същото. При наличието на такъв виртуоз като плеймейкър щяхме да ходим на големи форуми без проблем, но толкова. Много точно се виждат тези неща при победата ни срещу Румъния на европейското 96. В 3-тата минута нашите дават топката на Балъков. Разцъка малко, огледа съотборниците с и рязко подаде на Стоичков. Отлично, но тук още нищо няма ако няма и гениалния футболист, който реши нестандартно да не комбинира, а рязко да се втурне напреди на боц да бие. Няма ли го Стоичков доста от качествата на Балъков няма да се оползотворят. Пламен Гетов не е по-лош техник, но 86 на световното не игра със Стоичков.
Стоичков няма нужда от коментар. По един или друг начин, в по-малка или по-голяма степен, щеше да покаже гения си. Големите футболисти няма как да ги спрат и нелепи случайности. Роналдиньо стартира в Европа от ПСЖ, никакъв отбор, а ма няма как да се скрие как пипа топката. Същото важи и за Бастен (няма как да скриеш умението му да прави голове), Стоичков, Зидан, Марадона, Меси и играчи от този сорт. Големите играчи, звездите, великите. Имат си една специфична мая и няма оправдание "аз съм от слаба държава или със слаби съотборници". Немислимо беше дотогава българин да вземе Златна топка и да е най-добрия в най-добрия клубен отбор, но стана факт. Така че на Бербатов оправданията "около него нямало нищо качествено" не вървят. Пак казвам, Роналдиньо тръгна от никкавия ПСЖ. В днешния ни национален не мога да си представя един Стоичков или Зидан да играе с ореола на нещо си (голмайстор на всички времена например, какъвто е Бербо) и да го бухат неспирно отбори години наред. Представяте ли си как Зидан хвърля пас на някой или Стоичков получава пас от някой и следва гол в последната минута за равенство срещу Черна Гора и ликуване и събличане на фланелки? Това е абсурд! Тези играчи са за големи битки, за невъобразими битки, за битки с най-големите. Нищо подобно няма в Бербо. Не съм го взел него основно на прицел, но той е със статута на водач на този отбор и затова него атакувам. Бербо може години наред да си джитка и да яде бой от кой ли не като съчетава това с голове срещу най-големите слабаци и да се радва на това.
Такива суми се вадят за играчи, от които се очаква да теглят тима напред, да водят. 
