http://www.sport1.bg/sport1/node/147073На 88-годишна възраст почина първият капитан на футболния отбор на ЦСКА Нако Чакмаков. Той бе човекът, който с победния си гол в последната минута на решителния мач за титлата срещу Левски през септември 1948 г. слага началото на червената шампионска легенда.
Роден е на 13 август 1921 г. в София и преди да облече червения екип е играл за столичните Ботев и Септември, отбелязани от историята като предшественици на 31-кратните първенци на страната. Бате Нако, както го наричат и завинаги ще го наричат поколения „червени“ привърженици, е най-уважавана личност сред „армейските“ родоначалници и неслучайно слага капитанската лента преди велики български футболисти като Стефан Божков и Манол Манолов (Симолията).
Защото редом до „звездите“ пъртината пробива един възпитан, културен, етичен, обаятелен и мъдър човек и спортист, възпитал своя железен характер в бедните години на Коньовица. Никой не е чул лоша дума от него за другите, както и никой не е казал лошо за него. Свестен и почтен – това бе Нако Чакмаков през своя дълъг и достоен житейски път. Той никога не потърси постове и почести от любимия си ЦСКА като в същото време отстояваше „армейската“ идея за морална спортна борба и победа до сетния си дъх.
Нако Чакмаков не търсеше и може би не получаваше признание за своята мисия на родоначалник на най-ярката митология в съвременния живот на България, а именно – легендата за червените рицари на терена. За него бе достатъчно, че е дал нещо, за да го има и да пребъде любимия отбор на милиони хора.
Делото на живота си той завеща на своя син Александър Чакмаков, направил и невъзможното, за да възстанови баскетболния тим на ЦСКА преди десетилетие.
Като знак на съдбата и вечността Нако Чакмаков си отиде от живота ден след като неговият ЦСКА отново постави Европа в краката си като победи Динамо насред Москва. А подвигът на момчетата в червени екипи, излизащи за първи път на голямата сцена и чувстващи се нейни господари, стана възможен и заради клубната шампионска харизма, родена от победния гол на бате Нако преди 61 години.
Почивай в мир, бате Нако, червената България никога няма да те забрави, защото ти си бащата на една велика кауза, направила добри и горди милиони хора от различни поколения.
И нека утре хилядите, дошли да приветстват на „Армията“ героите от Москва, да станат на крака в памет на Нако Чакмаков, без който нямаше да бъдат възможни златните страници в летописа на великия червен отбор.